От днес, 9 януари, в 22:00 часа в ефира на FOX ще се излъчи премиерно първи сезон на поредицата Д-р Смърт, базиран на една невероятна, но действителна история. В главните роли ще видим забележителните Джошуа Джаксън, Алек Болдуин и Крисчън Слейтър.
Вдъхновен от едноименния хитов подкаст на Wondery с над 50 милиона слушания, Д-р Смърт разказва шокиращата история на Кристофър Дънч (Джаксън) привидно харизматичен, интелигентен млад неврохирург с процъфтяваща кариера. Но не всичко е такова, каквото изглежда. Когато все повече от пациентите на д-р Дънч се оказват трайно осакатени или дори по-лошо, двама негови колеги лекари – неврохирургът Робърт Хендерсън (Болдуин) и съдовият хирург Рандъл Кърби (Слейтър), се заемат с нелеката задача да го спрат преди да пострадат още хора. Сериалът изследва изкривения ум на д-р Дънч и провалите на системата, предназначена да пази най-беззащитните сред нас.
Преди началото ексклузивно ви срещаме с главния продуцент, шоурънър и сценарист на продукцията Патрик Макманус, за да ни разкрие подробности за идеята, историята и снимачния процес на сериала Д-р Смърт.
ВЪПРОС: С какво историята на Кристофър Дънч Ви завладя първоначално?
ПАТРИК МАКМАНУС: Много е просто. Но ще разкажа малко повече за нея, а именно, че ставаше дума най-вече за героите. Мога честно да ви кажа, че никога досега не съм попадал на история, която да е като тази по отношение на героите. Още от самото начало, ще станат вече 3 години, когато за първи път ми бяха предоставени първите няколко епизода на подкаста, казах, че ще бъде много лесно да представим Кристофър Дънч като злодея и да приключим. Всички щяхме да спим по-добре през нощта, ако си мислехме, че той е просто психопат, който прави това нарочно, но истината е, че той е много по-сложен от това. В този герой има трагедия, която изследваме в хода на сериала и която според мен е неизбежна. И се надявам, че в крайна сметка ще остави и у зрителите комплексни чувства по отношение на този герой… Той е продукт на своята природа, в която е бил нарцистичен социопат. Няма начин да се избегне това. Той е продукт на начина, по който е отгледан и според мен възпитанието му в много отношения, хората около него, са разпалили пламъците на тази природа. В допълнение на това той е продукт на системата, която един вид е разпалила тези пламъци до истински пожар, не защото непременно са направили нещо лошо, а защото са видели в него това, което е бил – а именно интелигентен, харизматичен, целеустремен човек, който, ако просто беше останал в сфератана научните изследвания и никога не беше тръгнал по пътя на хирургията, щяхме да говорим за него в далеч по-различна светлина. Всъщност и до ден днешен има патенти, които той е измислил и които все още се използват. Така че за мен това беше впечатляващо.
И после имате Хендерсън, Кърби и Шугарт, които са герои. Д-р Хендерсън, и д-р Кърби са обикновени хора. Те не са полицаи. Те нямат значки. Те нямат оръжия. Те преминават през същото пътуване, през което преминаваме и ние като публика, а именно: „Кой е този човек? Защо е този човек? Как е този човек? Как може той да бъде част от системата, в която ние вярваме?“. И това ми се стори впечатляващо. Събираш тези двама мъже с младия, блестящ, целеустремен, изключително способен помощник-окръжен прокурор Мишел Шугарт и като сценарист просто знаеш, че ще имаш златна мина, в която можеш да се разровиш, за да напишеш някои от тези сцени и да развиеш тези герои в рамките на осемте епизода.
Кой беше най-важният елемент, върху който се опитахте да се съсредоточите в разказа? Имаше ли нещо ключово, което да Ви води?
Абсолютно. Всъщност ще въвлека и Джошуа Джаксън, защото това беше разговор, който проведохме с него на първата ни среща, преди да се съгласи да приеме ролята. И това е нещо, за което Джош говореше често в хода на продукцията, а именно да измислим начин да не съдим Кристофър Дънч от самото начало. Да измислим начин да очовечим този герой, който в реалния живот – и искам да предварително да кажа, че вярвам, че той заслужава да бъде в затвора до края на живота си, в това няма съмнение, но исках зрителите у дома от време на време да изпитват противоречиви чувства към Кристофър Дънч и в крайна сметка да стигнат до мястото, до което искаме да стигнат, а именно: „Този човек заслужава да бъде в затвора до края на живота си“. Но пътуването по пътя трябва да бъде такова, че ние, зрителите, да усещаме тласък и привличане, когато става дума за този човек. Това беше нещо, върху което ние, сценаристите, наистина се съсредоточихме. И когато Джош ми каза същото още при първата си среща с мен… Знаех, че имаме правилния актьор от самото начало, защото той знаеше какво трябва да направи, за да се представи този герой.
Имахте ли възможност да разговаряте със самия Дънч или с някоя от другите реално съществуващи фигури?
Кристофър Дънч – не. Имаше един момент в началото, в който обмислях идеята. Направихме малък опит да осъществим контакт, но разбрахме, че по това време има обжалване и никога нямаше да говори с мен. И честно казано, имахме хиляди страници проучвания, хиляди страници съдебни документи и всички тези други интервюта, които направихме, за да можем да си съставим доста солидна представа за това кой е този човек… За щастие, имахме чест достъп до Хендерсън, Кърби и Шугарт и те бяха до нас на всяка крачка. Всеки път, когато попадахме на препятствие или искахме да зададем случаен, глупав въпрос – което от моя страна се случваше доста често – те бяха там, за да не ми кажат, че съм глупав, и отговаряха на всички въпроси. И наистина ни помогнаха да се придържаме към правилния път, така че да не се отклоняваме в пустинята на фантастиката. Последното нещо, което ще кажа, е, че когато беше премиерата ни в Трайбека, всички долетяха от Тексас и най-накрая имах възможност да се срещна с Хендерсън, Кърби и Шугарт за първи път. Беше чудесно събитие и истинска чест да се срещна с тези герои от реалния живот.
Споменахте, че сте работили с Джошуа Джаксън. Разкажете ни за работата с Крисчън Слейтър (д-р Кърби) и Алек Болдуин (д-р Хендерсън) – според мен това е невероятен актьорски състав.
Така е. Казвам това и го мисля сериозно. Всяка стъпка от кариерата ми е била съпроводена с късмет. Бях дарен с тези странни обрати на съдбата, които ме отведоха до мястото, на което съм днес. Алек беше първият, който подписа договор, и беше с мен на всяка крачка, докато се опитвахме да убедим останалите. Следващият беше Крисчън. Много кратък анекдот – знаете, че Алек си е Алек, той е невероятен. Джош си е Джош, невероятен. Единственият, за който се вълнувах като фен от самото начало, беше Крисчън Слейтър. Седяхме на закуска, аз и Слейтър, и се опитвах да запазя хладнокръвие. (смее се)… Наистина не се вманиачавам по звездите, но спрях закуската и казах: „Трябва да кажа това. Израснах с теб“. И Слейтър си беше Слейтър и каза: „А, човече, това е много хубаво. Това означава много. Оценявам го“. Така че да имаш тези двама титани в сериала си е просто късмет. Да ги имаш за партньори, които всеки ден задават правилните въпроси – появяват се, вършат работата, и го правят с хумор и грация… Не бих могъл да поискам, откъдето и да го погледнем, по-добър актьорски състав, който да издигне на по-високо ниво думите, които нашите сценаристи пишат. На всички тях съм много задължен за отделеното време и за таланта им.
Смятате ли историята на Кристофър Дънч за поучителна за медицинската професия като цяло? Има ли нещо отвъд Дънч и това, което той е направил, което трябва да разгледаме?
Искам да кажа няколко неща по този въпрос. Първото нещо е, че не искам от нашия сериал да си извадим извода, че хората не трябва да се доверяват на своите лекари, медицински сестри и медицински специалисти. Абсолютно смятам, че беше подходящо да снимаме поредицата по време на Ковид. Защото това, което видяхме като общество по целия свят, бяха тези лекари, медицински сестри и практикуващи медицински специалисти, които жертваха живота си, които жертваха семейния си живот, за да се опитат да направят всичко възможно, за да ни излекуват и да ни предпазят. Изводът от този сериал не трябва да бъде: „Кристофър Дънч, една аберация“, което според мен може да се случи отново и вероятно ще се случи в някакъв момент. Той трябва да бъде Хендерсън и Кърби, а оттам и Шугарт – в света има добри хора, герои, всеки ден, които предшестват Ковид и ще бъдат с нас след Ковид, на които трябва да се опрем.
С това на ум, моята продуцентска компания, която споделям със сестра ми и със съпругата ми, ще започне разгръщането на кампания за обществени дейности… Целта на тази кампания за социални действия е да се повиши осведомеността, че медицинските вреди са систематичен проблем в страната и в света. Сега това са само 2% от операциите, но те съществуват. И така, това, което се надяваме да направим с тази кампания за обществени действия, е да дадем на аудиторията информацията, от която се нуждае, и инструментите, от които се нуждае, за да запази себе си и своите близки в безопасност. Защото медицинските вреди са реално нещо. Те се случват. Трябва да бъдем по-внимателни. И… има [също така] едно разширение на нашата кампания, което е да гарантира, че обръщаме внимание на това кой създава законите. Но в края на краищата хората трябва да знаят, че могат да се доверят на своите лекари и медицински сестри през по-голямата част от времето.
Къде е Кристофър Дънч днес?
Към този момент той вече е изчерпал възможностите си за обжалване. По времето, когато разработвахме сериала, той обжалваше и загуби. Той е в затвора – в „О.Б. Елис“, в Тексас. Стреми се към предсрочно освобождаване през 2045 г. Мисля, че тогава ще бъде на 74 години. Дали наистина ще спечели предсрочно освобождаване, или не, само времето ще покаже. Но той е там, където му е мястото. И колкото и да говоря за сложността на героя и трагедията на героя, винаги се опитвам да запазя фокуса върху факта, че този човек заслужава да бъде в затвора до края на живота си. Нещо, което беше повтаряща се тема във всичките ни интервюта с различни лекари, включително Хендерсън и Кърби, но и други специалисти, е, че ако са извършили една от операциите, които Дънч е извършил, никога повече не биха се допуснали в операционната. Имаме тази реплика във финала. И това е взето от интервюта с множество лекари, които казват същото. Дънч е бил безчовечен. Неговият нарцисизъм, неговата социопатия са го заслепили, до степен, в която не е можел да види, че това, което прави, е погрешно. Единственото, което прави, е да се оправдава, като казва, че всички са виновни – от пациентите до болниците, а той няма нищо общо с това. Затова съм много доволен, че Дънч е наказан за това, което е направил. Той го заслужава.
Като погледнете назад към този опит, какво Ви радва най-много от това, което успяхте да постигнете с „Д-р Смърт“?
Съжалявам, но отново имам два отговора. На ниво история/творчество съм изключително – ще използвам думата „горд“… Изключително се гордея с нашите сценаристи. Сценаристи, с много от които съм имал удоволствието да работя в продължение на няколко телевизионни предавания. И те са много по-талантливи от мен. Работят поне толкова усилено, колкото и аз, ако не и повече. И продължават да са с мен на всяка крачка… Те са изключителни таланти.
Вторият отговор, който ще дам, е: нашият екип и нашият актьорски състав. Продуцирахме това по време на Ковид. Всяка продукция и в най-добрите времена е предизвикателство. В никакъв случай не се оплаквам. Аз съм един от много щастливите хора в света, които са задали за цел да правят нещо и са получили възможността да си изкарват прехраната с това. Но фактът, че екипът и актьорският състав преминаваха през тази пандемия заедно и че нямаше опит, който някой да може да донесе… Те се появяваха всеки ден с апломб, грация и професионализъм и се сплотиха, за да постигнат това нещо. Бих искал да напомня на всички кога го направихме и че този екип и този актьорски състав заслужават всички похвали и всички отличия за какъвто и да е успех на този проект. Както и при актьорите, аз съм длъжник на нашия екип до края на кариерата си и се надявам, че ще мога да работя с тях до края на кариерата си.
Поредицата Д-р Смърт може да гледате от днес, 9 януари, всеки понеделник от 22 часа по FOX.
