Играта на играчките 3

По всяка вероятност това ревю ще ви се стори адски странно и определено може да се зачудите дали наистина става дума за „Играта на играчките 3” и дали случайно жегите от последните няколко седмици не са ми дошли в повече.

В много случаи след определен филм дадено чувство се загнездва в мен и не ми дава мира за дълго време. В такива моменти ревютата ми поемат в съвсем различни и неподозирани за мен посоки. Така се получи и с този филм.

Преди всичко искам да кажа, че съм малко изненадан от „Играта на играчките 3”. Не си спомням скоро или когато и да е да съм гледал филм, в който мога да открия толкова много хорър елементи, без той да бъде типичен представител на жанра – страшен или отблъскващ за децата. Нали знаете, последните години е модерно анимациите да имат елементи за възрастни, даже някои от тях минават границите с моменти, които могат да изкарат акъла на големи дечица, камо ли на по-малките. „Играта на играчките 3” обаче, използва тези елементи не за да стряска, а за да създаде неочаквано за мен, една едва осезаема атмосфера на обреченост и примиреност пред превратностите на живота. Звучи странно, особено за детски филм – при това от марката „Играта на играчките” – но точно така ги усетих нещата.

Играта на играчките 3

Последният път, когато се почувствах по подобен начин, беше като прочетох „Нощен влак за Вавилон” на Рей Бредбъри. Очакваш носталгията по загубеното детство, очакваш приключение, което да ти припомни какво означава да бъдеш млад, а за сметка на това получаваш горчив и на моменти сърцераздирателен урок за естеството на живота – ако не се развълнувате на сцената с играчките в пещта във фабриката на бунището или пък на самия финал, значи сте от дърво. Струва ми се, че всички любими филмови герои, които след десетки години отсъствие се завръщат на екран за ново приключение, трябва да приемат същия подход. Да запазят романтизма си, но да отчетат реалността на изминалото време и да се изправят пред своята тленност.

Играта на играчките 3

След всичко това, в никакъв случай не искам да оставате с впечатлението, че филмът не става за деца. Даже напротив. „Играта на играчките 3” е забавен, поучителен, кинетичен и много, много цветен. Общо взето идеалният филм, на който можете да заведете братчето си, братовчед, вашето собствено дете или това на някой близък и познат и смятам, че едва ли ще се намери някой, който да твърди обратното. Мисля, че в това няма съмнение и съм сигурен, че това уверение ще изпъква във всички ревюта за филма, които ще прочетете, затова не смятам да го обсъждаме повече.

Това, което на мен ми се искаше да подчертая с по-горния текст е, че филмът просто ще порази тези, които са били на точната възраст, когато са гледали първите две серии и сега също като Анди са готови да продължат напред с живота си. Това са хората, които ще усетят истинска горчивина от края, защото това наистина е краят. Със сигурност може да има още филми от поредицата, но те ще бъдат нещо различно. Също както – ако ми позволите една мрачна и не особено уместна метафора – смърт в семейство. По-голямата част от неговите членове остават, но липсата е факт. Оттук насетне почва нов живот със свои собствени радости, тъга и трепети.

Играта на играчките 3

Честно да ви кажа, ако някой ми беше казал, че ще пиша подобни неща в ревюто ми за „Играта на играчките 3” направо щях да му се изсмея. Знам, че може да изглежда смешно, но просто така ги почувствах нещата. Достойно и смислено продължение.

А, да. „Ден и Нощ”? Той е всичко, на което сте се надявали!

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

6 Comments

  1. lol

    Но все пак си оцелял. Независимо от 3D-то или последвалите (те) мисли 🙂

    Viva!

    ЖЕГА (но не онази) + Брак = "ИИ 3" / Fun * Horror

    :))))))))))))

  2. :)))))))))) Абсолютно си прав за жегата и брака :)))

    Ама честно ви казвам, наистина има много хорър елементи в този филм. 🙂

  3. Подкрепям това ревю с две ръце и половина! Много, много точно! Точно такъв е филмът – забавен и много симпатичен, но освен това адски страшен! Е, като за Играта на играчките, де.

    Big Baby e scary as Hell! Каквото и да ми говорите, направо си е като излязло от хорър! А Маймуната! За малко да я забравя, защото споменът е блокиран! Беше пълен, пълен ужас! И като се озъби!!!!!! Стивън Кинг would be proud…

    А Кен е супер мазник 🙂 И малките деца са отвратителни. Общо взето, играчките на всеки 2 минути са на крачка от смъртта.

    А моментът когато се хващат за ръце и се споглеждат точно преди пещта… "ако не се развълнувате на сцената с играчките в пещта във фабриката на бунището или пък на самия финал, значи сте от дърво" – много, много вярно!

    Но пък испанският Баз е супер смешен :))) И Хам е супер, както винаги.

  4. Благодаря V – надявам се не си се кръстил/а на новата версия на сериала. 🙂

    Радвам се, че има поне един съгласен с мен за хоръра. То не са само отделни герои. То е атмосфера и драматургични похвати. Нали се сещаш, от този тип където нашите герои отиват на едно хубаво място, всичко изглежда наред – хората са много мили, а с падането на нощта ужасите почват. Само Лоцо, трябваше да е някакъв обезобразен изрод, който мама е държала в мазето и щеше да е абсолютна класика. :))) Така обаче е по-страшен 🙂

  5. Най-накрая го гледах, доста точно ревю. Нещата, които ми хараесаха най-много са нещата, които най-малко се връзват с идеята ми за детски филм (особенно на Дисни).

    Бягството от затвора е много готино (в стила на Призън Бреик), а сцените в бунището бяха доста страшни…