Гангстерски отдел / The Gangster Squad

Горният цитат е от „История от Бронкс” на Робърт Де Ниро и, за голямо съжаление, перфектно описва „Гангстерски отдел”. Защото при все големия талант на всички замесени в продукцията – от режисьора Рубин Флейшър, през звездния актьорски състав, включващ имена като Шон Пен, Джош Бролин, Ник Нолти, Райън Гослинг, Ема Стоун и Робърт Патрик, до оператора Дион Бийби и целия технически екип – на филма му липсват качества, които да го превърнат в нещо повече от модерно стилово упражнение, и е доста далеч от амбициите на Флейшър (които той открито заяви) да направи гангстерски филм с главно „Ф” за новото поколение.

„Гангстерски отдел” разказва отчасти вдъхновена от действителни събития история, в центъра на която е един от най-емблематичните престъпници в историята на Съединените щати Мики Коен. В края на 40-те години на ХХ в. Коен се възползва максимално от открилите се безбройни (следвоенни) възможности в Лос Анджелис и поставя целия град в краката си, като държи в железния си, окървавен юмрук цялата престъпна дейност и голяма част от градските управници от най-високите етажи на властта, които осигуряват неприкосновеността му. В тази ситуация, ръцете на полицията са вързани и единствената надежда в борбата с Коен пада на плещите на малък, специално сформиран отряд ченгета (идеалисти), които трябва да престъпят рамките на закона, за да въдворят справедливост.

Както се казва, на хартия историята не звучи зле, но именно в „хартията” се крият голяма част от проблемите на филма. Първо (и очевидно) сюжетът адски много напомня на „Недосегаемите”, а сценарият не предлага нищо, което да го отличи от класиката на Брайън Де Палма, в резултат на което филмът през цялото време се усеща един вид като римейк, просто със сменени географски локации и с главен антагонист Мики Коен, вместо Ал Капоне. Второ, той не успява да придаде необходимата дълбочина дори и на главните герои (а където има опити в тази посока, те са по-скоро елементарни), в следствие на което те изглеждат като двуизмерни копия на добре познати ни образи. И не на последно място, дори и да не сте гледали „Недосегаемите”, лесно ще предвидите съдбата на повечето герои и ключовите моменти, които са решени като по учебник.

Това, което до известна степен може да компенсира тези недостатъци, са режисурата и актьорите. Флейшър дава всичко от себе си, но и той прави няколко несигурни стъпки и филмът идва тонално неравномерен. Принципно всичко е доста драматично и сериозно (в някои отношения дори прекалено), но на моменти комедийният бекграунд на Флейшър си казва своето, в резултат на което определени сцени и епизоди идват почти като пародия, като например спасяването на двама задържани в ареста членове на отряда (попадането им там също). Събирането на отделните членове на екипа пък е като излязло от екшън комедия с Джейсън Стейтъм. Що се отнася до актьорите, Шон Пен както винаги е на висота, но Джош Бролин и особено Райън Гослинг, въпреки че не се справят зле, определено играят под възможностите си. Пеня, Рибизи, Патрик, Нолти и останалите поддържащи актьори са отлични, но пък ролите им са прекалено малки и не им позволяват да се развихрят подобаващо.

В такива ситуации последният „saving grace” на филма се явява визията и техническата презентация и по този показател „Гангстерски отдел” определено печели сериозен плюс, защото операторската работа, сценографията, костюмите и въобще цялостното пресъздаване на Лос Анджелис от 40-те година на ХХ в. са отлични. За съжаление обаче и тук има едно „но” и това е, че Флейшър снима дигитално и спецификата на картинката и използването на каданси и други елементи от модерните изразни средства на киното (каквито тук преобладават) стоят като анахронизми и може да „извадят от филма” тези от вас, които смятат, че гангстерските филми задължително трябва да притежават „лентов привкус”. Скоро ще има зрители, за които „класическата” визия ще изглежда като потресаващ „ретро-мязньоч”, но дотогава дигиталното снимане, отнесено към подобни жанрови филми ще оказва сериозно влияние.

Странното е, че при все доста сериозните си недостатъци, „Гангстерски отдел” успява да бъде гледаем и ако подходите към него като чисто развлечение, без да се надявате на качества, които принципно сме свикнали да очакваме и получаваме от този конкретен жанр, едва ли ще останете чак толкова разочаровани. 6 от 10.