Дюн: Част втора / Dune: Part Two

Преди две години и половина, когато писах за първата част от фантастичния опус на Дени Вилньов Дюн (Dune), споменах куп неща, които се надявах да се случат в продължението. Днес, след като си проправих път като червей на Аракис сред огромната маса бавнотътрещи се хора по тесните коридори на киното, бях повече от доволен, че огромна част от тях (дори може и всичките, но сега няма да задълбавам да вадя всяка казана дума) са се превърнали в реалност.

Един от най-често задаваните въпроси, които срещам през последните дни, е дали трябва да сме гледали първата част, за да разберем този филм. Едва ли е нужно дори да споменавам, че това не само е наложително, то е и задължително. Дюн: Част втора (Dune: Part Two) започва директно от там където предната част остави своите оцелели герои – сред изгарящите пясъци на Аракис, в компанията на фремените.

Новият филм има още по-голяма продължителност от своя предшественик, но не губи време да прави ретроспекция и да се опитва да запознава зрителите в дълбочина със случилото се. Разбира се, има много кратко встъпление, което служи повече за интро на настоящия филм и е представено под формата на ново попълнение към дневника на дъщерята на императора (Флорънс Пю).

След което на зрителите им предстои да прекарат около час с главния герой на Дюн: Част втора Пол (Тимоти Шаламе), майка му Джесика (Ребека Фъргюсън) и тяхното израстване сред силно религиозния народ на фремените. Вилньов, който е и сценарист, определено не бърза с трансформацията. Опитва се да представи всеки аспект от бавното превръщане на Пол в Муад’Диб, от свикналото на кралско внимание хлапе във фигура с божествени резултати. Пол се учи от този народ, който е свикнал на най-трудните и негостоприемни условия, и в крайна сметка се превръща в техен водач и духовен предводител.

Оранжевите и жълти цветови гами, с които още първият филм къпеше Аракис, тук отново присъстват. Планетата изглежда точно толкова топла, колкото и смъртоносна. Огромните пустинни пейзажи се редуват от близки кадри на героите. Всеки малък детайл – от разнасяния от вятъра пясък, през блестящата на жаркото слънце подправка до развяващите се непослушно къдрици на Пол – е изпипан до съвършенство. Зрителите няма да имат никакви проблеми да се потопят в този враждебен свят.

Смея да твърдя, че тази първа част на Дюн: Част втора е най-бавната от целия филм. До голяма степен разбирам, защото е нужно толкова подробна и обстойна експозиция на героя и неговото превръщане в централна фигура на цяла една галактика, но просто имаше моменти, в които исках да превъртя малко напред и да видя какво се случва с останалите персонажи.

От тук действието определено се засилва и дори някои моменти изглеждат претрупани, за да могат да се съберат в трите часа продължителност. Прекрасният черно-бял свят на династията Харконен, цветният и спокоен живот на Императора, коварните планове на Бин Джезърит, всичко е там. И всичко това води до неизбежната конфронтация между Пол и войските на въпросния Император.

В предното ревю споменах, че съм чел книгите преди толкова много години, че не помня кой знае какво. Това не се е променил в този кратък диапазон от време, но… Този път си направих труда да прочета подробно разказаните сюжети на няколко различни места и смятам, че Дени Вилньов доста добре се е справил с придържането към оригиналния материал. Разбира се, има промени като липсата на времеви скок и няколко родени деца, но смятам, че решението е повече от правилно. Това само щеше да накъса финалното действие повече от нужното и да спре иначе набралия инерция към този момент филм.

Вилньов е взел всичко, което направи първата част толкова успешна и смело е надградил, без да рискува кой знае колко. Ако първата част на Дюн ви е харесала, то е много вероятно да се влюбите в тази. Фразата „още от същото” тук важи с пълна сила, но то е в пъти повече – по-пищно, по-красиво, по-бомбастично, по-епично.

За съжаление Пол, като център на цялото внимание, краде много от екранното развитие на други герои като Гърни (Джош Бролин), който просто няма кой знае какво толкова да прави. Други известни имена като Кристофър Уокън, Флорънс Пю и Леа Сейду сякаш са там просто да изглежда впечатляващ кастът на филма. Колко от вас успяха да видят Аня Тейлър-Джой? Но да речем, че тя ще има по-голяма роля в третия филм, който трябва да е адаптация на втората книга от поредицата на Франк Хърбърт Месията на Дюн (стига да не го разделят и него на две).

Признавам, че бях силно скептичен за ролята на Остин Бътлър като Фейд-Рота, но младият актьор успя да ме изненада доста приятно. Миловидното и дори детинско изражение на Бътлър въобще не ми се вписваше със садистичния и жесток племенник на барон Харконен, който се явява нещо като основен антагонист на Дюн: Част втора. Финалната битка между него и Пол е като първобитен танц, в който всеки от участниците се опитва да се учи в движение, като в същото време изглеждат сякаш са го правили цял живот. Рабан на Дейв Батиста също получава нужното екранно време, но ролята му е достатъчно ограничена така или иначе.

В предното ревю го казах няколко пъти, затова сега няма да се повтарям и ще го подхвърля ей така небрежно и между другото – отидете да гледате този филм на IMAX. Изживяването просто няма да е същото колкото по-малък е екранът. Форматът ви позволява максимално да се потопите в този изпипан до най-последен детайл свят. Ще може да се насладите на всяка една издухана от вятъра песъчинка, на износените от времето костюми на фремените, въздушните обиколки на дроновете над бойните полета. Трудно е човек да обхване всеки един аспект от тази фантастична одисея. Вилньов е създал филм за кино, който заслужава да бъде оценен подобаващо. Епичността е налице когато е нужна, но също се усеща интимността на кадрите щом героите останат сами.

Нещо, което в първия филм отчетох като минус, но сега ми хареса, беше музиката. Спомням си, че в Дюн: Част втора басовите композиции ме изкарваха извън нерви и към края дори се научих да ги игнорирам. Тук положението не е такова. И макар арабските мотиви да доминират, познати аспекти от саундрака на предишния филм също могат да бъдат разпознати. Този път обаче тези парчета са използвани по-оскъдно и в много по-правилни моменти. Може и предният път просто някой да е прекалил със звука в кино салона.

Дюн: Част втора е задължителен филм за всеки любител на научната фантастика, а и на доброто кино като цяло. Ако първата част служеше повече за експозиция и представяне на героите и света, то втората е експлозивно влакче от емоции, което ще ви грабне от първите минути и ще ви държи до самия край – обявяването на Свещената война. Рядко не усещам кога са минали три часа, а още по-рядко ми се иска да има още. Това е един от тези редки моменти. И макар сюжетът да не представя нещата толкова крайно като книгите, то със сигурност Месията на Дюн, за който Вилньов говори убедено, ще ни представи много различен свят от познатия до момента.

Ако първият филм не ви е харесал, то едва ли може да очаквате някакво коренно различно откровение тук. Двете части са неразделно цяло и е просто невъзможно да бъдат разглеждани отделно. Отидете в киносалоните и си подарете тази красота. Личната ми оценка е 9/10 и подозирам, че на следващо гледане може и да се покачи.

ПП: Червеите, подобно на първия филм, са истинско произведение на изкуството, а тук ще получите много повече от тях.

ПП2: Не харесвам Шаламе и Зендея, затова и нарочно пропуснах да спомена изпълненията им, но ако ги харесвате, съм сигурен, че няма да остане разочаровани.

ПП3: Отидете на IMAX задължително, ако съм пропуснал да спомена.