Вчерашният ден на филмовия фестивал в Сараево, чието издание е 29-о по ред и ще продължи до 18 август, започна с майсторски клас на Чарли Кауфман. Той е специален гост на фестивала и получи почетното „Сърце на Сараево“ за своя принос към развитието на света на киното. В разговора си с киноманите в претъпканата зала в Босненския културен център Кауфман буквално заклеймява студийната система на Холивуд, която действа в момента, и окуражи присъстващите кинаджии да търсят нови, алтернативни начини за творчество.
Ето част от споделеното от Кауфман пред публиката в Сараево – в типичния за него директен стил:
В момента единствените неща, които изкарват пари, са тотален боклук. Наистина е удивително – реализират се проекти, само защото ще направят много пари. Тази формула е много съблазнителна за студиата, но също и за хората, които се ангажират с тези проекти, и стават създатели на филми-боклук – още повече когато са и възхвалявани за „творенията“ си, защото те нямат рефлекса да се вгледат в създаденото или да се замислят какво представлява то.
Аз имам една неизпълнима мечта – да създам организация от творци, които да измислят начин за финансиране и подкрепа на кинаджиите, които искат да правят проекти с истинска стойност.
Чарли Кауфман постави акцент върху стачката на сценаристите в Холивуд и обърна внимание на факта, че по-широката дискусия около проблема с използването на изкуствен интелект е свързана със самите създатели на писаното слово, които са „тренирани да „ядат“ и също да създават тотален боклук“ – поддават се на общите тенденции и пишат неща, в които липсва оригиналност, творческа дързост и хуманност. Той декларира своята увереност, че авторите трябва да бъдат „по-добри“ от обстоятелствата, в които ги поставя индустрията, и да отстояват твърдата си позиция срещу използването на изкуствен интелект в творческия процес.
Ако се откажат от това твърдо искане и се позволи на студията да използват изкуствен интелект при създаването на сценарии – няма да има връщане назад. Тогава ще изчезне всяка надежда за истинско творчество, защото изкуственият интелект не може да пресъздаде съчувствие и хуманност. Ако писателите са хора – винаги има шанс да се създаде нещо стойностно за хората-консуматори на това творчество, за човечеството.
Междувременно публиката се е превърнала в безгрижна маса консуматори, които нямат нищо против да „поглъщат“ всичко, предлагано от холивудската филмова машина… Това „меню“ се предлага много отдавна – ако си ял лайна през целия си живот, ти продължаваш да искаш още от същото. Ако си ял преработена храна – ти жадуваш за нея! Иначе не би посегнал към нея, но вече се е създал определен навик. Точно това прави машината за филми – според мен това е изключително обидно и възмутително.
Разделителната линия между истинското изкуство и забавлението, според Кауфман, минава там, където може да се отдели истинността от глупостите, представяни като кино. Той също добавя, че ако целта е да се продаде един продукт и този продукт трябва да бъде филм (или нещо специално в този филм), то това творение не може да бъде изкуство.
В програмата на фестивала в Сараево бе включен легендарния филм Адаптация, режисиран от Спайк Джоунз, който носи на сценариста Чарли Кауфман награда на гилдията на сценаристите и „Оскар“ за най-добър адаптиран сценарий. Във филмографията на Кауфман са още провокации като Да бъдеш Джон Малкович (номиниран за „Оскар“ и за „Златен глобус“, режисиран от Спайк Джоунз), Блясъкът на чистия ум („Оскар“ и награда на гилдията на сценаристите за оригинален сценарий, режисиран от Мишел Гондри), постмодерната психологическа драма Синекдоха, Ню Йорк (удостоен с втора награда „Независим дух“), на която той е и режисьор, както и стоп-моушън анимацията Аномалиса (номинирана за „Оскар“, „Златен глобус“ и награда „Ани“).
Най-новият му пълнометражен филм излезе през 2020 година – I’m Thinking Of Ending Things, като в същата година Чарли Кауфман публикува и първия си роман „Antkind“. В програмата на Сараево гостът е представил и своя най-нов късометражен филм – Jackals and Fireflies, поръчан от Samsung и заснет изцяло с мобилен телефон, в който една жена разсъждава върху стеченията на обстоятелствата в живота ѝ и своята самота, докато се разхожда из улиците на Ню Йорк.
