Единственото, което разграничава добрата мелодрама от най-обикновената сапунка, е мисълта, вложена в творчеството на екрана. Започвайки като мокра фантазия на хормонални тийнейджъри, влюбени в пиленето на гуми по асфалт, поредицата Бързи и яростни успя не просто да оцелее, но и да се превърне в глобален феномен, защото осъзна, че рано или късно тези момчета ще съзреят. Да, тези филми са пазарно ориентирани студийни творения, но франчайзът редовно изпреварва другите състезатели върху Холивудския конвейер, защото създателите му влагат грижа в изграждането на истински, грандиозни драми в животите на тези герои. През 2011 никой не очакваше, че филм като Бързи и яростни 5 ще накара аудиторията си от стоманени мъжаги да ридае, като позволи на протагонистите-екшън-фигурки да бъдат хора, отделяйки моменти измежду екшъна за радостни прегръдки и семейна обич.

Бързи и яростни 10, най-новото предложение, обещаващо „началото на края“ за поредицата, е първият от тези филми, който е изцяло пластмасов. Това едро главоболие, което позира като истински филм, достига нови низини за франчайза, който и преди е пропадал в дупките по пътя на модерното блокбастърско кино, но някак е успявал да се измъкне. Ето тук имаме филм, който дори феновете на поредицата не можем да защитим пред множеството хейтъри, защото режисьорът Луи Летерие (или по-скоро екипът от костюмари, позиращи под псевдонима „Луи Летерие“) e отнел това, което направи Бързи и яростни не напълно заличим капиталистически продукт – характера.

Този характер започна от Вин Дизел, който може и да е като досадния ти чичо, изнасящ пиянски проповеди на семейната маса, но поне има нещо искрено в това да си този чичо. Без значение колко по-некомпетентен като екшън звезда го правят годините, все още има много чар в глуповатото му присъствие на екрана, в което няма нито грам ирония. Именно Дизел, чиято естествена поза е едно бавно, драматично обръщане на главата и чийто глас е способен да разтърси планина, дава някаква автентичност на патосът в тези филми, колкото и да са изпълнени със сюжетни линии от дневни сапунки.

Друг ключов фактор е маестрото на цялата поредица Джъстин Лин, който е един от най-добрите съвременни Холивудски занаятчии, защото умее да подкрепя материала, върху който работи, влагайки достатъчно стил и енергия във високобюджетни екшън филми, които често губят тези елементи в процеса. Лин бе специален, защото успя да вземе тази долнопробна поредица и в продължение на няколко филма да изгради и проследи истински отношения за все по-абсурдните персонажи. Резултатът бе екшън мелодрама, където абсурдизмът на каскадите перфектно съвпадаше с преекспонираните емоции.

Поредицата събра много гипсирани критици без чувство за хумор, търсещи някакъв мижав реализъм, който всъщност отсъства от киното от самото му сътворение. И за най-голямо мое съжаление, Луи Летерие изглежда, сякаш е гипсиран критик без чувство за хумор. Бивайки нает само една година преди насрочената премиерна дата на филма, след като Лин напусна, може би трябва малко да съчувствам на този наемен режисьор, поставен в тежка ситуация. Но лошият филм си е лош филм. Още от началото на Бързи и яростни 10 става ясно, че тук достигаме нивото на цинично безразличие, което превърна другите масивни Холивудски поредици в ходещи трупове. Летерие e разучил на хартия какво феновете очакват от този франчайз и е направил еквивалент на 140-минутна PowerPoint презентация, представяща повърхностен прочит на специалните елементи на поредицата.

От рано става ясно, например, че той не разбира смисъла „семейството“. Това, което се изисква, е да създадеш семпла емоционална нишка, която да те прокара през бомбастичното приключение. Бързи и яростни 10 превръща тази концепция в meme-версията си, създавайки си навика да разкрива, че всеки случаен човек на екрана е семейство с някой друг. Основният проблем тук е Данте, злодеят на филма, който бива въведен като синът на предишен злодей по най-мързеливия възможен начин – като бива форсиран в кадри от стария филм. Емоционалната нишка на отмъщението му е толкова смехотворно слаба, че само Джейсън Момоа, който очевидно се забавлява в ролята, може да я направи не напълно негледаема.

След това започва една глобална игра на гоненица между Данте и героите, която изисква поглъщането на индустриални количества сух сюжет, в който дори няма място за спокоен монтаж, камо ли за история за всеки персонаж. Ако преди сте харесвали, че тези филми имат готини ансамбли, то Бързи и яростни 10 е устремен да натика толкова персонажи в гърлата ви, че да ви прилошее само ако си помислите за филм с повече актьори от Моята вечеря с Андре. Тайрийз Гибсън и Лудакрис се завръщат като Роман и Теж в сюжетна линия, миришеща на договорни изисквания и мързелива импровизация, а Натали Емануел обикаля след тях, за да изглежда хубава и да си върти очите. Любимият ни Сънг Канг като Хан е по-незабележим от косата на Джейсън Стейтъм, а Джон Сина е там, за да ви напомни, че можете да стриймнете Peacemaker още сега по HBO Max. Като добавим към това и цял куп новодошли като Бри Ларсън (играеща олицетворението на лоши кариерни решения), Алън Ричсън (играещ олицетворението на пикът на жалка кариера) и Рита Морено (която почти със сигурност се е изгубила на сутрешната си разходка и попаднала случайно на тази снимачна площадка) и получаваме една разводнена каша от драматична инертност.

В сърцето на този провал стои Дизел, но той въобще не е по-проблемен, отколкото би бил в друг филм. Истината е, че Вин Дизел е класическа филмова звезда – той може да прави едно нещо, но го прави по-добре от всекиго. В повечето случаи това пречи, но когато някой режисьор го ползва добре, гигантът се превръща в силен инструмент в полза за филма. Следователно провалът тук всъщност е на Летерие и на сценария на Лин и Дан Мазоу, задето не взимат насериозно потенциала на Дизел. Неговата искреност успява да вдъхне малко живот дори и в некохерентната емоционалност в този филм, като например сцените с досадния му син (Лео Абело Пери), но актьор като него просто не може да оцелее в некохерентност. А Бързи и яростни 10 е точно това – един нефункциониращ уред, сглобен от множество ръце с различни корпоративни адженди.

Най-отчайващо е, че животът се изпарява дори от екшъна. Летерие винаги е бил идол за малки дечица, които мечтая да се провалят нагоре до върха на Холивудското позьорство, когато пораснат, и тук той си спечелва „Оскар“ за посредственост само за голямата мисия в Рим, която превръща душата на абсурда от предишните филми в една въздишка, отказваща да следва дори собствените си правила (които винаги са били по-важни от законите на физиката). Целият филм е заснет от твърде много ъгли и обработен с неуверена прагматичност, което води до онази автентична студийна безвкусица, която толкова обичаме през 2023. Дори сигурните шампионки Мишел Родригес и Чарлийз Терон не успяват да направят нещо от това тлъсто нищо, което е твърде показателно за базисната некомпетентност на показ.

Бързи и яростни 10 е толкова слаб филм, че почти ме кара да се срамувам, че някога съм защитавал тази поредица. Не защото кара предишните филми да изглеждат по-зле (напротив, кадрите от петия филм тук са най-силното нещо), а защото кара мен да изглеждам абсурден, задето съм търсел някаква малка искра живот в корпоративната пустиня наречена Холивуд. Отчаяният cliffhanger финал на този филм ни подготвя за смъртта на тази поредица по същия начин, по който си отиват повечето други – без гориво, със счупени спирачки и пропадащи свирепо по наклона. И аз все пак ще продължа да се надявам за един последен дрифт, който да даде на Бързи и яростни един по-достоен край.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

14 Comments

  1. Добре, пич, явно не е имало достатъчно woke елементи във филма!
    Чакам с нетърпение ревюто ти за Малката русалка и за новата анимация за Спайдър-мен, както и за последния Индиана Джоунс, въпреки че неговата оценка в Доматите за момента е по-ниска, отколкото на FX! Но може в този филм да ти хареса нещо, щото е творение на Катлийн Кенеди! Ха-ха-ха!

    1. Чакай сега! Ти какво очакваше – безкрайни хвалби за неземната актьорска игра и железният сценарий ли?! Не съм гледал филма, но само на ниво трейлър подозирам, че за разлика от ревюто на “Пазителите”, тук с Черганов ще сме на едно мнение дума по дума. Франчайзът си има своите заклети фенове, но дори те не могат да отрекат колко нелепи са тези “филми”.

    2. „Франчайзът си има своите заклети фенове, но дори те не могат да отрекат колко нелепи са тези “филми”.“

      само чакай да видиш какво още съм написал за тази поредица хаха

    3. Drago is gonna choke
      All he ever sees and says is: woke, woke, woke…

      Dude, are you out of your mind ?
      Or, worse – you are probably blind ?

      Destiny has been hard for you –
      God basically said: Drago, screw you !

      And you are all sad …and so fuckin’ mad

      Drago – who is about to choke
      ‘Cause all he ever sees and says is: woke, woke, woke …

    4. Мелба, гледам че някой те е напънал отзад, даже стихове изкарваш! Цъфнал си като майска…Пардон, юнска роза! Муа-ха-ха-ха!

    1. що за въпрос е това? естествено, че нямам топ 3 любими филми. кой може да избере такова нещо? кои са твоите топ 3 любими филми?

      ако желанието ти е да съдиш вкуса ми за кино, най-доброто, което мога да ти предложа, е моя Letterboxd (https://letterboxd.com/Konstantin_Ch/). Или задай някой по-конкретен въпрос и ще ти отговоря.

    2. Моите любими топ 3, когато бях малък са: Терминатор 2, Междузвездни войни и Батман. До 2000 година това са ми любимите и най-гледаните 🙂

  2. Този път съм съгласна с Черганов. Още не е усвоил членуването и употребата на малка и главна буква, но филмът е точно това – димящ боклук. (И аз също бях нещо като фен на поредицата до някое време.)

  3. Втори филм храниш основно и то безмислено и то дълго като да си защитиш хонорара.От край време развалиха филмите като сценарий ,игра и woke тъпотии.Та почнете за това да надавате глас заедно с публиката.Ще се вдигне нивото и няма да съм принуден да чета хейт ревюта.Това се изтърка да хейтваш за да те гледат и четат отдавна.Преди ми беше интересно да чета в сайта ревюта и коментарите.
    Вече не.Доколкото забелязвам и на други хора.

  4. They are mad, they are fast
    What a blast !

    One, two, three
    To be or not To be

    The movie – and the comments here
    What a blast ! Oh dear …

  5. Като гледам тези 340 млн. бюджет, дали ще ги избият преди последния филм 🙂

  6. Аз и приятелка бяхме в парадайса, решихме че ще ходим на кино, но на случаен филм, да разберем директно в залата. Но се оказа, че сме отишли точно на премиерата и бяхме сигурни, че това ще е гарантиран качествен филм. Излязохме от залата и за пръв път, останахме крайно разочаровани. Не можех да повярвам, че досега гледах бързи и яростни, много ниско ниво.