Бях си намислил да открия това ревю с няколко добри думи за Дейвид Гордън Грийн и доброто му включване през 2018 година с първия „Хелоуин”. Уви, видях, че това вече съм го направил с ревюто си за предишния филм „Хелоуин убива” (все още ме побиват тръпки от малоумното заглавие). Затова сега няма да се впускам в глупаво и губещо време въведение, а ще мина право по същество.
Рядко се дразня на филм, а още по-рядко съжалявам за парите, които съм дал, за да го гледам. Третият и последен филм от трилогията на Грийм „Хелоуин: Краят” („Halloween Ends”) попада в тази последна категория. Дори новият „Хелрейзър”, макар и изключително слаб филм в много аспекти, не успя да ме подразни толкова колкото темата на тези редове.
В края на ревюто си за „Хелоуин убива” съм посъветвал, ако ми позволите да се цитирам: „По-добра идея би била да изчакате „Halloween Ends” и да ги гледате като един филм.”. В каква заблуда съм бил. Дори не знам какво съм си мислил тогава.
Спойлери ще има, защото наистина няма особено значение дали желаете да бъдете спойлнати или не. Четете на своя отговорност.
„Хелоуин: Краят” започва с чисто нов герой, който до този момент не сме виждали – Кори (Роуан Кембъл). Той е млад мъж, чието светло бъдеще го очаква. До тази злощастна вечер на 2019 година. Ужасен инцидент с малко момче, на което е бавачка, го превръща в низвергнат самотен жител на Хадънфийлд, живеещ с прекалено грижовната си майка.
Прехвърляме се в наши дни след началните надписи и прекрасната музика на Джон Карпентър и син. Лори (Джейми Лий Къртис) се опитва да живее нормален живот със своята внучка Алисън (Анди Матичак). Минали са точно четири години от събитията в „Хелоуин убива”. Майкъл се е покрил и градът се опитва да се върне към нормалния си начин на съществуване. Разбира се, използвайки всеки възможен момент да напомни на изстрадалата жена колко болка и страдания им е донесла тя.
Случайна среща между Кори и Лори стартира лавина от последвали действия, които не водят до нищо добро. Имаме любов, глупави тийнейджъри, и още куп странни сценарни решения, които, неизбежно и очаквано като за финал, водят до дълго отлаганата конфронтация между Майърс и Строд.
Първото и най-неизбежно забележимо сценарно решение е фокусът на този филм да се измести от Майкъл и Лори и да се постави върху Кори, а като следствие и Алисън. Зрителите прекарват близо час с този нов и непознат герои, опитват се да почувстват неговото страдание, болката от отчуждението и поне малко да разберат какво го подтиква към последвалите му действия. Грийн очевидно е направил опит да жонглира с идеята за трансформацията на злото и колко заразно може да бъде то. В предишния филм станахме свидетели как едно цяло общество събира сили да се обедини и да се бори срещу своя насилник. Тук нещата са много по-лични, но и в същото време все така неубедителни. Трансформацията на Кори и безпочвена и, смея да твърдя, жалка. Мотивите му са меко казано съмнителни, а последвалата финална сцена тотално обезсмисля голяма чат от тях. Рядко се възмущавам, но това беше добър пример за такъв път.
Самият Майкъл Майърс, а и голяма част от познатите лица от предишните филми, се усещат като неканени гости в собствения си филм. Лицето на франчайза прекарва четири мистериозни и необосновани години в каналите на града като някой плъх, забравил за своята вендета, за желанието си да ловува. Хора, по думите на един скитник, изчезвали от време на време, но нищо не се споменава за това, никой не е търсил и опитал да разнищи тази мистерия… Цели четири години!
Разбира се, ако човек се замисли малко по-внимателно, може и да намери смислено обяснение в действията на Кори. Той е отхвърлен от нормалното общество. Всеки му се подиграва и го гледа лошо, дори с погнуса. Сценарият така и не изяснява какво точно желае момчето. Да се впише обратно? Да си отмъсти? Да бъде забелязан? Проблемът обаче лежи в самия Майкъл. Той винаги е бил представян като ултимативното зло. Той не е човек, а природна стихия, която умее единствено да руши и съсипва животи. Съпричастност и съжаление са все качества, които са му били чужди в миналото. Макар да не става ясно какво точно изпитва той тук, действията му малко или много подканват зрителите да мислят точно в този посока. Отново, това се разпада на пух и прах в кулминацията.
Признавам си, че донякъде бях готов да приема идеята за остаряващ и желаещ да „предаде занаята” си майстор на младия чирак. Кори покриваше всички критерии за подобна „неочаквана” развръзка. За съжаление, туистовете към финала добавят още един ненужен нюанс към и без това достатъчно съмнителния сценарий. Всичко, случващо се до последното действие, се усеща като някакъв „spin-off“, който не успява да намери правилното темпо и дори място сред необятната вселена на „Хелоуин”.
Като изключим музиката на семейство Карпентър, която е използвана ужасно пестеливо в това близо два часа времетраене, единственият друг по-хубав момент е и най-очакваният. Сблъсъкът между Лори и Майкъл е стопроцентовата константа, която няма как да бъде променена. Зрителите просто искат да видят това. Те са там за това. Истината е, че тази сцена може да бъде разгледана по два различни начина – като самостоятелна, независима от останалата част на филма (колкото и трудно да звучи това) и като парче от цялостния пъзел, наречен „Хелоуин: Краят”.
Сама по себе си това е прекрасна сцена. Двамата не си поплюват и не щадят сили и заобикаляща ги среда, за да нанесат колкото се може повече вреда един на друг. Тези, няма и пет минути, са най-хубавото нещо, но дали останалите деветдесет и нещо преди това си струват? Именно тук идва проблемът. Ако това беше кратък филм, без прилежащия си багаж, щеше да си спечели огромни суперлативи. В цялостния контекст обаче няма как да се съглася. Тази конфронтация седи пресилена и е там точно, защото това се очаква от финал на подобна поредица. Нищо от случващото се преди това, колкото и разтегнато да е, не ни убеждава, че Майкъл най-после е решил да сложи край на Лори. Отново, при нужда човек може да намери обяснения като това, че е последвал Кори да си вземе маската, че все пак е решил да убие момчето и още много други. Истината е, че тази сцена просто не се вписва в тона и атмосферата на останалата част от филма. Героинята на Джейми Лий Къртис наистина получава своя завършек, но поне аз не останах особено впечатлен или доволен от него. Изглежда и се усеща като по-задължение.
Цялостното решение на сценарния екип, сред който е и самият Дейвид Гордън Грийн, да се фокусират върху нов персонаж и да покажат как точно злото може да еволюира и да заразява хората, е чудесно, ако беше следвано до края. Последното действие обаче замазва с лека ръка постигнатото, а и целият път на тези герои и изпълнен със съмнителни и нелогични решения и действия, допълнително добавяйки масло към огъня.
Иска ми се да кажа още нещо хубаво, но не мога. На „Хелоуин: Краят” му липсва консистентност от към идеи и тон в своите различни действия. Не вярвах, че може да бъде по-зле, но създателите на този филм успяха да ме изненадат. Радвам се, че Лори получи своето толкова дълго желано възмездие, но Майкъл със сигурност не заслужаваше подобно цялостно отношение. Много от нещата, които се случиха в „Хелоуин убива”, тук сякаш бяха забравени или загърбени за сметка на сюжета.
Ако го гледаме като отделен филм, а не като част от въпросната трилогия на Грийн, може би бих бил малко по-мек, но това, което получаваме е странно съчетание на идеи, които не работят заедно през по-голяма част от времето. Искаме ми се да му дам 4, но по-скоро ще е 3.5/10. Някой ден, след като го гледам пак, е вероятно да смекча гледната си точка, но на този етап толкова. Признавам, че не бих го препоръчал дори не фенове, но все пак трябва да бъде гледан, най-малкото за да бъде завършен цикълът.
Истинският завършек и спасител на цялата финална трилогия щеше да е самата Лори да започне да убива в Хадънфийлд.
Напълно съм съгласен с оценката. В ядрото на тоя филм има добър филм с доста провокативна идея, но резултатът е лош.
Добре замислено не добре изпълнено 🙂
След излизането на този филм за всички фенове трябва да е пределно ясно, че планирана трилогия никога не е имало. Нещата е трябвало да започнат и да приключат с филма от 2018. В последствие, след чудесни предварителни прожекции, Грийн и Блумхаус решават да доиздоят кравата като направят още два филма. Алек Акад (синът на Мустафа Акад) естествено няма да възрази, защото за него това са още два филма печалба и продължаване на на наследството на баща си. Проблемът е, че идва пандемията и докато Грийн и Ко измислят какво да правят с тези два филма решават, че Kills ще е нещо като креативна пауза и го пускат колкото да задоволят олд-скуул слашър феновете, които ще се кефят на брутални убийства и тук-там някоя шегичка. Експериментът им не проработи, но филмът отново направи пари. И накрая, за финал, Грийн е решил да изтупа прахта от някой негов нереализиран драматичен проект, който да префасонира като набута Лори и Майкъл вътре колкото да постигне санитарния минимум. Резултатът е налице и тук – чудесни концепции и идеи, някои добре разработени, други половинчати; добър финал за героите на Майкъл и Лори, но същевременно оскъдното им екранно време би накарало всички фенове да грабнат факлите и вилите и да обградят офисите на Блумхаус, крещейки: Evil dies tonight!
Напълно съм съгласен с всичко, което казваш…но не ми се струва като проблем. Ако ще правиш тъпи, ненужни продължения, защо да не опиташ да набуташ някаква различна, интересна история в тях. Ya might as well! Само не съм съгласен, че новият филм е добър финал за Майкъл и Лори. За мен това беше без съмнение най-слабата и безинтересна част, просто същата битка между двамата, която сме виждали и преди и която напълно очаквахме от тоя филм. Според мен ако беше commit-нал напълно към Кори, филмът щеше да е супер. Направо да бяха убили Майкъл на мястото на Кори. Щеше да е доста по-изненадващо. А Кори можеше да оцелее, или поне да бъде финалната битка. Лори можеше да убие Майкъл, но по-важна ми беше внучката й, а тя нищо не направи. Последните 20 минути са причината, поради която този филм няма изцяло да бъде запомнен като едно от най-интересните слашър продължения, тъй като толкова рязко заебава най-важните герои, че значимостта им почти веднага започва да се изпарява от спомените ти. Но пък ако го нямаше това, „феновете“ щяха още повече да се сърдят хаха. Може би наистина щеше да има факли и вили, така че сигурно е по-добре така.
Ако ще говорим за финална, то H20 ни даде най-добрата конфронтация между тях и беше в пъти по-добър финал за сагата. Тук беше задоволителен откъм бойна хореография и напрежение, но не беше уау. Иначе съм съгласен, че е по-добре да се експериментира отколкото да се копира моделът на предишните части – може би затова харесвам доста Х2 на Роб Зомби. Филм, който всички мразят, но за мен има нещо специално в него, което не мога да открия в другите продължения. Истината е, че трябваше да си останем с филма от 2018, но да няма отворен край а да бяха заснели тази бойна сцена там и всичко да приключи отново с финалния кадър с маската на масата или окървавения нож. Щеше да е къде-къде по-смислено и обрано, а не да се разпиляваме в три филма с купища ненужни сцени и герои…oh well…
https://www.youtube.com/watch?v=tLugJIWdpCM&t=281s
https://i.imgflip.com/v9o4e.jpg
Честит Имен Ден на автора!
П.П. загубих интерес към поредицата някъде през 80-те, просто на фона на Петък 13 и Елм стрийт, това не успя да ме впечатли, така и няма да му дам шанс на завършека.
Благодаря 🙂 Иначе, този, а и последният филм, като цяло не си струват гледането 😀 Дето се вика, ние го гледахме, за да не трябва вие 😀