Ще си говорим за жени.
Е, не – необходимо ли е? Какво толкова може да заслужава внимание?
И честно казано, не е ли малко досадна тема?
Надали това е бил подходът на режисьора-съсценарист Тейт Тейлър, който решава, че вторият му пълнометражен филм ще бъде екранизация на бестселъра „Слугинята”, написан от неговата добра приятелка Катрин Стокет. Той много добре си спомня как несигурната Катрин му връчва ръкописа, как той се качва на самолета за дома и някъде над Охайо, когато преполовява страниците решава, че иска да направи филм по този роман. Получава обещание от Стокет, още преди да стане известно дали и кой ще издаде книгата й, че той – и само той – ще я заснеме. След като адаптира текста, Тейлър очаква одобрение от авторката, която пък има пълно доверие в способностите на приятеля си от колежа. Тя присъства на снимките като част от екипа, превърнал се в семейство, и сподея възторга си от избора на актьорите, от сценографията, от атмосферата – от всичко. Катрин Стокет смята себе си за щастлив творец, защото вижда как създадените от нея образи ОЖИВЯВАТ.
„Южнячки” получава номинации за четири награди Оскар. Това не винаги е било адекватна референция за качествен филм. Но повярвайте ми – в случая не е така! И при все, че смятам, сравнявайки всички творби от изминалата година, че номинацията за най-добър филм е мааалко пресилена, И ТРИТЕ номинации за актьорско присъствие, които получиха Вайола Дейвис (за главна роля), Октавия Спенсър и Брайс Далас Хауърд (за второстепенна роля), са абсолютно заслужени. Фестивално-критическата равносметка е наистина впечатляваща – 63 номинации, 26 награди, с тенденция към увеличение.
За какво всъщност става дума? Джаксън, Мисисипи, 60-те години на 20 век. Общество, изпълнено с предразсъдъци, клишета, норми на поведение и принудителна липса на свобода за определена група хора. Дипломираната Скийтър (прекрасна и вдъхновена Ема Стоун) се завръща в родния си град и започва работа в местния вестник, без да изоставя мечтата си да стане писателка. Ейбълийн (Вайола Дейвис) е домашна помощница на една от „приятелките” на Скийтър и именно към нея се обръща за помощ младата журналистка, когато й възлагат рубриката с домакински съвети. Тя наблюдава средата си, стереотипните майки-домакини и техните предвзети правила за поведение, и когато разбира, че нейната обична тъмнокожа бавачка е била прогонена от майка й под давление на „общественото мнение”, Скийтър стига до дръзко решение. Ейбълийн и приятелката й Мини (Октавия Спенсър) се съгласяват да й разкажат всичко, което си спомнят, което ги е пречупило, наранило, обидило… Постепенно всички цветнокожи бавачки и прислужници се включват в поредицата интервюта, които – подредени в книга – имат шанс да привлекат погледа на редакторка в Ню Йорк, и да се появят на бял свят точно в разгара на движението за граждански права. О, забравихме два много съществени елемента от дамския пъзел – кучката Хили (Брайс Далас Хауърд), която властва с железен юмрук над женската общност в градчето и добронамерената, сексапилна и естествена Силия (страхотна Джесика Частейн), която се оказва аутсайдер, защото била отмъкнала някогашен любим на Хили, чудо голямо! Нали се сещате какво става, когато книгата с разкази достига до градчето?! Взрив от емоции, екшън и поредица развръзки.
Така синтезирана, историята на „Южнячки” сигурно звучи традиционно, неитригуващо, може да изглежда и клиширана. Ала онова, което я прави различна, трогателна, топла и любопитна, въпреки историческия период и въпреки до болка познатите теми за неравностойното положение на афро-американците, са прекрасните жени. Толкова синхронно ансамблово съчетание отдавна не сме виждали на екран! Сигурно до голяма степен е виновен режисьорът-треньор, но за да извикаш подобно присъствие пред камерата, трябва да разполагаш с потенциала на невероятните актриси. След като „Южнячки” започна да привлича като магнит награди и номинации, специалистите не пропуснаха да отбележат, че много рядко – особено напоследък – киното предлага стойностни женски образи. Още повече – такива, които са предназначени за афро-американки. Този филм се оказа благодатна почва за разгръщане на таланта на всички дами, включени в актьорския екип. Ема доказа, че не е случайно момиче, Вайола и Октавия безотказно приковават зрителското внимание, Джесика се появява в такъв образ, че откровено радва мъжките очи и женските сърца, а Брайс за пореден път доказва, че е много добра актриса – намразваш я от дъното на душата си и с най-голямо удоволствие би увила рижата й грива около ръката си, за да ти е по-удобно да й смажеш муцунката с юмрук, незабавно!
Тейт Тейлър споделя, че е работил много лесно с екипа – нищо, че е предимно дамски. Вероятно успеха на филма се дължи и на неговата увереност, че ТРЯБВА да го снима той, с цялата любов и деликатния усет, които притежава – той е южняк, пък и става очевидно, че умее да разбира жените. Освен това е съумял да съчетае качествата им така, че да подреди многоликия и сложен пъзел на този филм. Още един интересен факт – когато идеята за „Южнячки” е все още във фаза „проект”, Тейлър ангажира художника и продуцента си, развежда ги из местата, където си представя, че трябва да се снима, и подготвят албум с визии. И когато отива при мистър Спилбърг, за да защити проекта си, майсторът ахва, защото е достатъчно досетлив да провиди още един важен герой във филма – мястото и атмосферата, дъха на Юга и Мисисипи.
Лично за мен този „южняшки” акцент не беше от голямо значение. По-важно беше да усетя съпричастност с каузата на героините. Откровено ненавиждам всяка форма на сегрегация и глупостта на човешкия род винаги ме е удивлявала до ужас. Затова възмездието в развръзката (ясно е, че трябва да го има, думите ми да не се приемат като „спойлър”!) си беше изстрадано, очаквано и удовлетворително. Не, не съм разсъждавала върху всичко, казано дотук, по време на филма – гледах го с отворена душа и без задни мисли. Съучаствах. И повярвайте ми – не САМО защото съм жена, а И заради това!
Светле,
само за протокола – третата Оскарова номинация е за Джесика Частейн, не за Брайс (въпреки че и Брайс заслужава!). Иначе на мен, бидейки жена и фен на шаренийките, филмът ми хареса много, МНОГО. И определено най-впечатлящото нещо в него е „синхронното ансамблово съчетание“ – точно както си го написала.
Ох, абе да, бе!!! 🙂
Колко разсеяност има по тоя свят, божеее 8)
Домакине, my apologies – непростимо! 😛
Глоби ме – ама коригирай грешката, моля теее!!!
Благодаря, Ани – ами на мен толкова ми беше „анти“ тази луда Брайс, че просто не можех да си представя, че някой друг ще получи номинация, а не тя! Естествено, че проверих – ала мисълта ми се е оказала по-силна от логиката – хахаха!!! 😀 😀 😀
Eми, явно 4 номинации са им били твърде много за преглъщане… 🙂
Разкошно ревю, благодаря!
Честно казано, всички жени в този филм са за Оскар – и трябва да им дадат един Оскар за главна женска роля и примерно 4 за поддържаща – т.е. общо 5. Мисля, че никой не би се разсърдил. Ужасяващо добра игра – направо нереална!
Оффф, моя е грешката за Брайс! Трябваше да я видя, при положение, че Джесика Частейн ми е любима. Направо разцепи в този филм. На всичкото отгоре е и секси. 🙂
Но съм съгласен, всички мацки са номер едно – от първата до последната. 🙂
Току-що го изгледах. Хе-хе, филмът е доста политически некоректен, така че за какви оскари си говорим? 😉 Сега сериозно, по случайност, онзи ден четох много хубава статия за Мартин Лутър Кинг в GEO, бяха изложени и доста факти относно дискриминацията, на която са били подложени цветнокожите в южните щати – тези неща бяха само леко загатнати във филма. Но както и да е, целта му е друга и я е постигнал, безусловно. Една приятелка ми каза, че книгата е доста по-добра, значи ще имам повод да я намеря и прочета. Но от всички миналогодишни заглавия, които съм гледал,“Южнячки“ определено беше най-добър. Много топъл и човешки, човек трябва да е от камък, за да не го докосне. Това е по-важно от някакви си статуетки, отдавна загубили някогашния си престиж, поне за мен.
@ Mike28
хехе – текстът ли те провокира да гледаш филма? Ако е така и не си останал разочарован, искрено се радвам, защото колкото повече хора гледат добри филми, толкова по-добре!
Абсолютно си прав за Оскарите, но дори и „политически некоректен“ ( 😉 ) филм като „Южнячки“ не беше пренебрегнат тази година, което навява мисъл за „приливи“ и „отливи“ на здрав разум в киноакадемичните глави 8)
Аз каквото има да казвам за този филм съм го казал…
Прекрасен филм. 🙂
Аз онзи ден ви казах, че можеха да ги номинират повече жени в категорията второстепенна женска роля, ма не ми вервате 😉
Ама от Холивуд се праат на скромни(и на интересни) и ги е страх да не ги плюят ако изкарат толко номинации от един филм в една категория..
Кво да кажа… Бъзльовци….
Филмът ми изглеждаше прекалено много като Дългия път към дома с Упи Голдбърг и Сиси Спейсък. Нещо никак не бях ентусиазирана. Off topic, българският превод на заглавието отново чупи тъпометъра. Обаче след това положително ревю, мисля да му дам шанс. Най-малкото Ема Стоун и Джесика Частейн много ги уважавам, и като актриси (пък и като жени са доста секси) Тъкмо ще видя и кака Брайс, не съм я гледала отдавна. Доста политически некоректно мнение спрямо жените, ала с оглед на факта, че Октавия и Виола са ми практически непознати… 🙂
Казано накратко, ще се гледа.
@Ikaria
Е поне „Doubt“ не си ли гледала? Виола и за него беше номинирана, нищо че едва ли не има само поява. 🙂
@Дринов, гледала съм го, но явно актрисата не ми е направила достатъчно силно впечатление, за да се позаинтересувам от името й (гадна расистка съм, знам). Нищо, сега ще й отдам нужното внимание.
Значи, аз главно заради Ема, която ми е любимка още от Easy A, отидох да гледам филма, но всъщност той се оказа доста добър.Актьорската игра е на прекрасно ниво, бързото сменяне на сцени гарантира недоскучаването, темата е представена без прекалено задълбочаване и въобще филма не беше толкова тежък колкото си мислех.Перфектна комбинация, може да не е толкова добър като книгата, но със сигурност заслужава доста оскари, аз лично много се надявам Виола да спечели главна женска роля, а не г-жа Стрийп. Както и да е, супер филм си е The Help, надявам се да има успех и по българските кина.
„Mлад Дринов-wannabe“ is the official LOL of the day.
@Ikaria
Е, едва ли не си се поинтересувала за името само защото е чернокожа. 🙂 Или верно е заради това? 🙂 🙂
@млад Дринов-wannabe
Надявам се, не ми се подиграваш нещо с този ник! 🙂
@UZUMAKI
Направо „of the week“! 🙂 🙂
@Дринов, със сигурност не. Явно просто не ми е направила силно впечатление, по някаква причина. Колкото до Дринов-wannabe, феновете могат да са зловещо нещо. 😉
Ами, не знам, не съм имал фенове досега. 🙂 🙂
‘млад Дринов-wannabe’ – хахахаха!
Стига сте му се смяли на момчето! 🙂 🙂 Феновете трябва да се пазят! 🙂
Филмът беше наистина много добър… и толкова.
Имах чувството, че съм го гледала. Беше прекалено много в традицията, макар и велика традиция. Между другото и Планетата на маймуните я бяха вкарали в тази традиция.
Но линията Спенсър-Частейн беше супер.
Южнячки (преводът наистина е?…) ми подейства като пържено пиле – традиционно добро и не по-различно от всички прекрасни пържени пилета 🙂
Може би защото хапнах KFS в мола 🙂
Има го този момент с „традицията“, но това не ни пречи да се наслаждаваме на някоя добре позната ни, но любима манджичка. 🙂
Много хубав филм. Джесика Частейн беше разкошна, толкова много ми хареса.
Джесика Частейн тук е уникална! 🙂