Южнячки / The Help

Ще си говорим за жени.
Е, не – необходимо ли е? Какво толкова може да заслужава внимание?
И честно казано, не е ли малко досадна тема?
Надали това е бил подходът на режисьора-съсценарист Тейт Тейлър, който решава, че вторият му пълнометражен филм ще бъде екранизация на бестселъра „Слугинята”, написан от неговата добра приятелка Катрин Стокет. Той много добре си спомня как несигурната Катрин му връчва ръкописа, как той се качва на самолета за дома и някъде над Охайо, когато преполовява страниците решава, че иска да направи филм по този роман. Получава обещание от Стокет, още преди да стане известно дали и кой ще издаде книгата й, че той – и само той – ще я заснеме. След като адаптира текста, Тейлър очаква одобрение от авторката, която пък има пълно доверие в способностите на приятеля си от колежа. Тя присъства на снимките като част от екипа, превърнал се в семейство, и сподея възторга си от избора на актьорите, от сценографията, от атмосферата – от всичко. Катрин Стокет смята себе си за щастлив творец, защото вижда как създадените от нея образи ОЖИВЯВАТ.

„Южнячки” получава номинации за четири награди Оскар. Това не винаги е било адекватна референция за качествен филм. Но повярвайте ми – в случая не е така! И при все, че смятам, сравнявайки всички творби от изминалата година, че номинацията за най-добър филм е мааалко пресилена, И ТРИТЕ номинации за актьорско присъствие, които получиха Вайола Дейвис (за главна роля), Октавия Спенсър и Брайс Далас Хауърд (за второстепенна роля), са абсолютно заслужени. Фестивално-критическата равносметка е наистина впечатляваща – 63 номинации, 26 награди, с тенденция към увеличение.

За какво всъщност става дума? Джаксън, Мисисипи, 60-те години на 20 век. Общество, изпълнено с предразсъдъци, клишета, норми на поведение и принудителна липса на свобода за определена група хора. Дипломираната Скийтър (прекрасна и вдъхновена Ема Стоун) се завръща в родния си град и започва работа в местния вестник, без да изоставя мечтата си да стане писателка. Ейбълийн (Вайола Дейвис) е домашна помощница на една от „приятелките” на Скийтър и именно към нея се обръща за помощ младата журналистка, когато й възлагат рубриката с домакински съвети. Тя наблюдава средата си, стереотипните майки-домакини и техните предвзети правила за поведение, и когато разбира, че нейната обична тъмнокожа бавачка е била прогонена от майка й под давление на „общественото мнение”, Скийтър стига до дръзко решение. Ейбълийн и приятелката й Мини (Октавия Спенсър) се съгласяват да й разкажат всичко, което си спомнят, което ги е пречупило, наранило, обидило… Постепенно всички цветнокожи бавачки и прислужници се включват в поредицата интервюта, които – подредени в книга – имат шанс да привлекат погледа на редакторка в Ню Йорк, и да се появят на бял свят точно в разгара на движението за граждански права. О, забравихме два много съществени елемента от дамския пъзел – кучката Хили (Брайс Далас Хауърд), която властва с железен юмрук над женската общност в градчето и добронамерената, сексапилна и естествена Силия (страхотна Джесика Частейн), която се оказва аутсайдер, защото била отмъкнала някогашен любим на Хили, чудо голямо! Нали се сещате какво става, когато книгата с разкази достига до градчето?! Взрив от емоции, екшън и поредица развръзки.

Така синтезирана, историята на „Южнячки” сигурно звучи традиционно, неитригуващо, може да изглежда и клиширана. Ала онова, което я прави различна, трогателна, топла и любопитна, въпреки историческия период и въпреки до болка познатите теми за неравностойното положение на афро-американците, са прекрасните жени. Толкова синхронно ансамблово съчетание отдавна не сме виждали на екран! Сигурно до голяма степен е виновен режисьорът-треньор, но за да извикаш подобно присъствие пред камерата, трябва да разполагаш с потенциала на невероятните актриси. След като „Южнячки” започна да привлича като магнит награди и номинации, специалистите не пропуснаха да отбележат, че много рядко – особено напоследък – киното предлага стойностни женски образи. Още повече – такива, които са предназначени за афро-американки. Този филм се оказа благодатна почва за разгръщане на таланта на всички дами, включени в актьорския екип. Ема доказа, че не е случайно момиче, Вайола и Октавия безотказно приковават зрителското внимание, Джесика се появява в такъв образ, че откровено радва мъжките очи и женските сърца, а Брайс за пореден път доказва, че е много добра актриса – намразваш я от дъното на душата си и с най-голямо удоволствие би увила рижата й грива около ръката си, за да ти е по-удобно да й смажеш муцунката с юмрук, незабавно!

Тейт Тейлър споделя, че е работил много лесно с екипа – нищо, че е предимно дамски. Вероятно успеха на филма се дължи и на неговата увереност, че ТРЯБВА да го снима той, с цялата любов и деликатния усет, които притежава – той е южняк, пък и става очевидно, че умее да разбира жените. Освен това е съумял да съчетае качествата им така, че да подреди многоликия и сложен пъзел на този филм. Още един интересен факт – когато идеята за „Южнячки” е все още във фаза „проект”, Тейлър ангажира художника и продуцента си, развежда ги из местата, където си представя, че трябва да се снима, и подготвят албум с визии. И когато отива при мистър Спилбърг, за да защити проекта си, майсторът ахва, защото е достатъчно досетлив да провиди още един важен герой във филма – мястото и атмосферата, дъха на Юга и Мисисипи.

Лично за мен този „южняшки” акцент не беше от голямо значение. По-важно беше да усетя съпричастност с каузата на героините. Откровено ненавиждам всяка форма на сегрегация и глупостта на човешкия род винаги ме е удивлявала до ужас. Затова възмездието в развръзката (ясно е, че трябва да го има, думите ми да не се приемат като „спойлър”!) си беше изстрадано, очаквано и удовлетворително. Не, не съм разсъждавала върху всичко, казано дотук, по време на филма – гледах го с отворена душа и без задни мисли. Съучаствах. И повярвайте ми – не САМО защото съм жена, а И заради това!