Кунг-фу панда 2 / Kung Fu Panda 2

Аз определено съм фен на анимациите на “DreamWorks” и особено на “Кунг-фу панда” и не мога да разбера защо винаги е леко пренебрегнат – когато става дума за качество на анимацията, историята или филма като цяло, все се говори за “Шрек” и невероятната му “светлинна драматургия” или за “Как да си дресираш дракон” и изключително пресъздадения Беззъб. И всичко това е абсолютно вярно, но защо “Кунг-фу панда” все остава по-назад? Като че ли всички го харесват, но не чак толкова. Е, аз не съм от тези хора. Според мен първият филм е страхотна анимация, комбинация от супер реалистични пейзажи и още по-яки, стилизирани елементи. Освен това има екшън, населен със зайчета и прасета Китай, страхотни образи и главен герой, който е толкова голям кунг-фу фен, че след като набиват, унижават и го засипват с камъни, иска да си прибере един от тях за сувенир. Как да не ти хареса?

Искам да започна този коментар (със сигурност тези няколко параграфа не са ревю) с това, че продължението “Кунг-фу панда 2” определено може да се мери с предшественика си, но за съжаление не може да го достигне. Анимацията отново е на ниво, има си екшън и този път заплахата, с която По и Бясната петорка трябва да се преборят е дори по-сериозна, а злодеят – категорично по-як. Но сега По е част от Петорката и големият му проблем не е как да се промени, как да усвои кунг-футо, което толкова обича и как да стане един от бандата – въпросът е кой всъщност е той и как така баща му е гъсок.

След прожекцията, а и по-късно чух коментар, че филмът е прекалено женски (от мъж), последван от няколко възклицания и превъзнасяния как в началото имало прекалено много екшън, но всъщност ооо, колко хубаво било посланието (от жени). Никак не ми се иска да робувам на подобни разделения, но явно има някаква истина в тези реакции.

Аз обаче – въпреки че съм с ХХ хромозоми – категорично отказвам да се съсредоточа върху това, което бих нарекла възпитателния аспект на филма. За мен посланието и емоционалните моменти са задължителна част от филмите за деца и ако това е проблемът на един филм, здраве да е. Може би са малко по-очевидни отколкото бяха в първия филм и са насочени към по-малките зрители (изненадващо за продължение на филм, който разказваше за абсолютен гийк тинейджър), но определено не дразнят.

Освен това спомените и сънищата на По за истинското му семейство са идеален повод за особено успешна смяна на стила на анимацията, подобно на страхотния начален разказ, който представя злодея Лорд Шен – злодей, който направо засрамва грамадния леопард от първия филм. Шен е елегантен бял паун със специфичен боен стил и без капка разум в малката си главица. Освен оцъклените му, ненормални очета впечатление прави и колко добре е озвучен (разбира се, в оригинал, но и на български).

В крайна сметка това е “подходяща за цялото семейство” анимация и в това отношение, родители, нямате повод за притеснение, напротив, посланието наистина е много хубаво. А за всички останали, които толкова ни радва историята на първия филм и “фенщината” на По, уви, точно това липсва. Но все пак “Кунг-фу панда 2” е достойно продължение – не толкова забавен, колкото първия, но отлично развлечение със супер анимация, страхотна музика и категорично не-женски екшън.

Operationkino благодари за… коментара на нашия читател, който пожела да остане анонимен.