Еверест / Everest

Еверест“ разказва за злополучното изкачване на група алпинисти аматьори, които през 1996 г., опитвайки се да покорят най-високия връх на планетата, научават безценния урок, че да си стоиш вкъщи пред телевизора, далеч не е чак толкова лошо занимание. Истината е, че бях забравил за този случай, както и за книгата на Кракауер „В разредения въздух“, където са описани същите събития.

Това, разбира се, не е история, която да остави траен отпечатък в паметта ни, защото всеки месец по телевизията се разказват подобни драматични съдби (като например случаят с миньорите в Перу, който също ще бъде филмиран). Работата е там, че най-високата точка на планетата винаги е вълнувала хората и ги е карала да придават по-голямо значение на всичко, свързано с нея. Затова и сега имаме филм, наблъскан със звезди, който обещава да вдъхне живот в експедицията до Еверест.

Бради, бради, бради. Бради със сняг, бради треперят от студ и говорят по телефона. Ето, току-що ви разказах половината филм. Има и някакви герои под тези бради, разбира се, но ако трябва да разпозная кой е главният в този филм, бая ще се озоря, така че нека обърнем внимание на по-основните.

Еверест / Everest

Джейсън Кларк е с най-дълго екранно присъствие. Той е лидерът на експедицията, Роб, който обещава на аматьорите да ги заведе до върха и да ги върне безопасно. Един от най-ентусиазираните му клиенти е Бек (Джош Бролин) – тексасец, на когото семейният живот е втръснал и скача от планина на планина, в търсене на нови емоции. В отбора се присъединява и Джон Кракауер (Майкъл Кели), който ще отрази във вестника си цялото преживяване (вече споменах, че в крайна сметка ще излезе цяла книга). Джиленхол играе водач на друг екип. Макар да е приятел с Роб, между двамата прехвърчат искри на съревнование. Има и други, но ще ни трябва цяла страница, за да ги изброим и да обясним епизодичните им роли.

Преди всичко филмът представлява съпреживяване с това, което са изпитали истинските алпинисти. Може да се поспори доколко всичко отговаря на истината, но това нас не ни касае особено. Професионалистите да се карат, колкото си искат. Важното е, че визуално филмът е забележителен. Със страхотен звук и компютърни ефекти, без да използва извънземни каскади в стил „Вертикална граница“, той се придържа максимално към реализма, като същевременно в нито един момент не става скучен или досаден. Другата очевидна цел, освен преживяването в киносалона, е била отдаването на почит към загиналите, което е постигнато по един уважителен начин, без сантименталност или героизация (все пак сами са се набутали там).

Но всичко това не е достатъчно, за да се получи добър филм. Макар повечето персонажи да са отчетливи и живи (което също е постижение, имайки предвид огромния колектив от актьори), сцените у дома, в които са показани съпругите (Кийра Найтли и Робин Райт), меко казано издишат. Ясно е, че при тази категория филми човек трябва да изтърпи сълзливата драма, за да стигне до ефектните сцени, но пък вътрешно винаги му се иска да му пука. Някой предложи интересната алтернатива, в която да не виждаме съпругите, а само да чуваме гласовете им, което щеше да е чудесен избор и щеше да засили усещането за дистанция и безсилие, което алпинистите са усещали. Но все пак… не можем да искаме чудеса от човека, който ни предостави „Два патлака“.

Еверест / Everest

Филмът действително не си поставя високи цели и затова не можем да говорим за някакво разочарование, но определено липсва задълбоченото изследване на сблъсъка на човека с природата или дори съревнованието между Скот и Роб, което е съвсем леко загатнато (може би от уважение към живите им роднини). Основната цел явно е била придържането към истинската история, което сякаш по-често вреди на художествените произведения, защото в истинския живот не всичко се придържа към добра драматургична структура. Има хаос, който не изглежда добре на екрана, поне не и в такъв тип филми, които разчитат на прости схеми.

В една от сцените Кракауер пита останалите ЗАЩО, по дяволите, го правят, защо рискуват живота си за едното преживяване. Всички отговарят на шега с фразата на Джордж Мелъри, един от най-известните aлпинисти от началото на века, който отговорил на същия въпрос със: „Защото е там!“. Кракауер, като всеки опитен журналист, не е доволен от закачката и настоява за по-състоятелен отговор. Никой от тях не е напълно сигурен защо рискува живота си, но всички усещат, че са предопределени да бъдат там, че никакви съображения за сигурност не биха ги отказали. Било защото бягат от депресия или защото искат да бъдат уважавани, няма никакво значение. Намирам това за изключително интересно, защото не е нужно да се качиш до Еверест, за да наблюдаваш подобно човешко поведение. Всеки ден ставаме свидетели на решения, които не са съвсем логични и все пак са най-логичното нещо за този, който решава.

В крайна сметка, „Еверест“ е впечатляващо изживяване на IMAX 3D и ако имате възможност, непременно отидете. Опростена и съвсем буквално разказана история, която няма да стои в мислите ви дълго, но на фона на всичко останало – абсолютно най-доброто киноизживяване в момента.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

9 Comments

  1. Хм, бих поспорил за „най-доброто кино изживяване в момента“, ако говорим за единия кеф от това да гледаш филм в зала – бих предпочел Мисията, any day of the week.

  2. Филм толкова скучен и равен, че бих гледал концерт на слави на lsd. Пиша го докато го гледам на 1ч и 50 мин

  3. Мисията е за предпочитане any day of the week, но в по-малките кина не я дават, затова имах предвид само новите филми.

    Това за Слави няма да го коментирам. Засрами се!

  4. Съжалявам брат, но филмът наистина си заслужава коментара, нито за кино, нито за пред компютъра. Тежък, равен и монотонен – епопея за професионална некадърност и противоестествения нагон да платиш за нещо саморазрушително и неприятно, защото друго по-смислено не можеш да измислиш. Не знам защо слуачаят е екранизиран и възпоменат!!! Слави е метафора за тъпотия, нямам такива въжделения!!!

  5. Е, чак пък некадърност… Не мога да се съглася. Филмът изглежда отлично. В нито един момент не се усеща компютърната обработка, което позволява да се потопиш в историята.

    Колкото до критиката ти към мотивите им, вярвам, че щом ходят и рискуват животите си, явно си заслужава, или ако не си заслужава, то те имат нужда от нещо такова. Не мисля аз да съм човекът, който да казва, че нещо било тъпо да се прави, защото било саморазрушително. Че то едни най-яките неща на света са вредни или опасни. : )

  6. Филмът е меко казано слаб, той е направо абсурден. Аз лично не разбрах защо точно този филм трябва да е на 3D, пък камо ли на IMAX. Мне, не разбрах, докато го гледах нямах усещането, че снежинките ми мнинават пред лицето.
    Както авторът на ревюто правилно отбелязва съревнованието между двата екипа е представено като съвсем незначително, а то е в основата на тази трагедия. Борбата за клиенти. Именно жаждата за добър имидж и за това, че всеки загинал от експедицията, която ръководи ще се отрази пагубно на бизнеса му, кара Роб да действа като пионер-планинар. А именно да се опитва да бута, води или дори в един момент носи човек в Зоната на смъртта /зоната над 8000 м./, където всеки играе сам за себе си.
    От друга страна Скот Фишер е представен като посредствен алкохолик, който се разхожда между базовите лагери, като с асансьор.
    Очевидно е, че май искам прекалено много от режисьора на „2 патлака“, но ако не си спазил основните линии на самата история и поне малко от малко реализма, то защо по дяволите правиш филм за това.
    И само една забележка към автора на ревюто, случката с миньорите е в Чили, а не в Перу:)

  7. Много добре казано farell. Ще допълня само следното: Защо трябва да отварям википедия, за да се досетя, че липсата на кислород освен, че убива физически има и други неприятни действия – вземането на изключително тъпи решения поради липсата на кислород. Идеята е филмът подсъзнателно да ни внуши и натрапи потискащото и задушаващо присъствие на враждебната среда. Ако гледам филма на език, който не разбирам всичко отстрани ще изглежда като разходка на махмурлиий на Витоша.

  8. При всичката паплач която минава през тоя връх ежегодно,се учудвам,че още не са пуснали лифт.