Първата ми среща с романа на Захари Карабашлиев „18% сиво“ се случи преди малко повече от 6 години. През 2013-а все още бях студентка в Американския университет в Благоевград, гледах на живота с широко отворени прозападни очи, а на съвременната българска литература – с насмешка. Не че към онзи момент бях чела кой знае колко от нея, но в ума ми авторите, публикувани тогава, бяха мухлясали чичовци, които просто нямаха какво да ми кажат.

Един дъждовен следобед в библиотеката, когато вместо да уча търсех поредната книга, която да ме извади от реалността, попаднах на този загадъчен труд. На корицата пишеше, че е спечелил наградата „Роман на годината“ и това, колкото и да е иронично, допълнително ме отблъсна. Докато не прочетох първите няколко страници. Съвременен, на моменти дори уличен език. Повествование, случващо се в сегашно време и от първо лице. Главен герой, който няма какво да губи и именно това го тласка към най-разтърсващите няколко седмици в живота му. Не само бях приятно изненадана. Бях истински развълнувана. 2013-а беше и годината, в която за първи път видях Рушен Видинлиев като актьор в „Цветът на хамелеона“ на Емил Христов. Спомням си, че тогава си помислих: „Руши най-накрая откри в какво е добър.“

18-gray-i5-20200206

След като препрочетох книгата преди няколко дни с по-различна и улегнала житейска перспектива, отново ми хареса. Не по онзи начин. Някои от недостатъците ѝ ме подразниха, определени елементи от сюжета ми се сториха наивно скалъпени. Но въпреки това частите, които си заслужават в „18% сиво“, компенсират повече от достатъчно останалите, недоизкусурените. И Захари Карабашлиев със сигурност не е чичо, който няма какво да ми каже. Руши съм гледала вече и в „Снимка с Юки“ на Лъчезар Аврамов, като мнението ми за актьорските му качества остава непроменено.

Цялото това предисловие има за цел да подчертае, че въпреки системните разочарования, които родното кино ни поднася, винаги отивам да гледам български филми с, простете клишето, отворено сърце. И този път, може би повече от всеки друг, имах усещането, че ще видя нещо хубаво; нещо, което ще издържи теста на времето.

18-gray-i4-20200206

Нека да започнем от там, че в романа на Карабашлиев главният герой Зак попада в опасна ситуация докато е в Мексико, от която изненадващо излиза жив и с чувал висококачествена трева. В Тихуана, е, опитвайки да избяга от разбитото си сърце – Стела, жената на живота му, го е изоставила и болката е толкова силна, че той няма представа как да се справи с нея. В това разклатено емоционално състояние Зак решава да прекоси целия континент, за да продаде тревата в Ню Йорк с помощта на своя приятел Дани, който познава точните хора. Става въпрос за много пари и залогът е голям. Така той започва съдбовното си пътешествие, в което се среща с истинското лице на Америка – the Midwest. Пустини, апокалиптично време, провинциални градчета, чудати и често опасни хора. Всичко това Зак запечатва на филмовата си лента и така съживява залинялата си страст към фотографията и, в крайна сметка, към живота.

Случващото се в „18% сиво“ на Виктор Чучков-син е далечен братовчед на този, каквото и да си говорим, вълнуващ сюжет. Действието е пренесено в Англия, а вместо успешен, но нещастен служител във фармацевтична компания, Зак е неуспешен и нещастен оператор в кол център. Вместо уважаван художник и съвременен артист, съпругата му Стела (Доля Гавански) е помощник-куратор в пош лондонска галерия, защото все някой трябва да изкарва добри пари в това младо емигрантско семейство. Разпадането на връзката им във филма се дължи най-вече на битовизми и ревност, изоставени са богатите нюанси в отношенията им от романа.

18-gray-i8-20200206

Един от най-големите проблеми на филма е в решението на сценаристите Зак да намери не чувал с трева, а килограм хашиш, който някъде по средата му бива нагло задигнат от пътуващ шотландски мошеник.  Това съвсем не е небрежно заменен елемент, който не оказва влияние върху истинността на повествованието или мотивацията на Зак. Да прекосиш цяла Америка с чувал наркотици в багажника, откраднати от мексикански трафиканти, е доста рисковано начинание. Приблизителната стойност на този товар е петдесет хиляди долара – пари, с които Зак се надява да започне живота си отначало.

Във филма „18% сиво“ през цялото време не е ясно какво иска героят. Той е с разбито сърце – ОК, това го разбрахме. Получава десетки обаждания от брат си Дани (Самуел Финци), когото твърди, че не е виждал от години и в един момент решава да го посети в Берлин. И това е крайната му цел. Верно ли? Дори да предположим, че срещата с брат му има съдбовно за двамата значение или ще доведе до супер интересна развръзка (която така и не идва), няма подобни индикации в близо деветдесетте минути преди срещата да се състои. По средата сериозно спира да те интересува какво ще се случи, защото няма залог. Един депресиран човек се рее из Европа, среща различни персонажи, никой от които не е достатъчно интересен, и накрая получава задълбочения съвет от брат си да продължи напред. Уау.

18-gray-i6-20200206

Навремето в сапунените опери, които гледах в къщата на баба, някакви красиви хора искаха да бъдат заедно, но нещо все ги разделяше. Техните действия бяха толкова съсредоточени в това да преодолеят пречките пред любовното си щастие, че в крайна сметка никога не ми ставаше ясно защо всъщност искат да са заедно. Когато най-накрая решат всички проблеми и се отърват от недоброжелателите, ще имат ли изобщо какво да си кажат? Правя тази леко странна референция, защото когато даден сюжет се опитва да ми каже, че двама души се обичат, вместо да ми го покаже, имам проблем с това. В романа на Карабашлиев Стела е пълнокръвен персонаж и интересен човек. Благодарение на точните времеви препратки към първата им среща в България, трудните ранни години на любовта им и съвместния им живот в Америка читателите разбират защо, аджеба, Зак е толкова запленен от нея. Болката от загубата ѝ наистина изглежда логична.  Във филма Стела говори странно и механично (Гавански е наполовина сръбкиня и от години живее в Лондон) и ако оставим настрана няколко нежни сцени, в които двамата се целуват или четат книга в леглото, аз не бях убедена в тяхната обич.

18% сиво“ не е филм без никакви качества. Операторът Ненад Бороевич („Аве“, „Мисия Лондон“, „Под прикритие“) е създал някои наистина красиви и визуално запомнящи се сцени – конкретен пример е обърканият Руши, който се рее безцелно в хладна вечер, а над главата му проблясват хиляди светлини от близки заведения. Музиката на Виктор Чучков-баща е нежна и въздействаща, без да залита към мелодраматичното. Актьорските изпълнения са абсолютно адекватни, като изключим повечето реплики на Гавански, които, заради акцента или заради ограниченията във възможностите ѝ, звучат кухо и неискрено. Има добри идеи в режисурата и на места дори в сценария, но по-сериозните драматургични пролуки засенчват всичко останало.

18-gray-i9-20200206

Зак в романа на Карабашлиев е бунтар, разбира от изкуството, но не е сноб. И най-важното – има страхотно чувство за хумор. Зак от филма „18% сиво“ на Виктор Чучков-син е надменен и себичен до степен, която не позволява да ни интересува какво се случва с него. В официалните материали към филма е обяснено, че действието е преместено в Англия, защото идеята на българина за американската мечта е останала някъде в 90-те и днешните млади хора искат да реализират мечтите си в Европа. Мисля на всички е ясно, че причините за тази колосална разлика са не други, а логистични и финансови. Иска ми се обаче да признаем, че проектът, макар и с очевидните си недостатъци, е стъпка в правилната посока по отношение на тематиката. Дори осакатена, историята на Зак и Стела е по-интересна от много други, които ни се налага да гледаме отново и отново на българските големи екрани. Обикновено нашите режисьори се занимават с тукашните дегенерати, които така и не са успели да се измъкнат от скръбната реалност. Аз лично бих предпочела „18% сиво“ пред повечето филми на Стефан Командарев.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

12 Comments

  1. Не съм чел книгата, но по принцип нямам проблеми историята да бъде променяна ако това ще й даде различна и интересна перспектива. При „Снимка с Юки“ това беше се получило много добре.
    Като цяло и аз излязох със същите чувства от прожекцията – добър филм, но едва ли бих го гледал отново; прекалено тягостен е, без развръзката да си струва наистина. По-скоро е road trip с малко повече сиви нюанси. Въпреки всичко е достатъчно различен за да си струва да се види.

  2. Когато режисьор си снима гаджето, се получава това.Неубедителен персонаж в безмислен филм.Кухи реплики, защото толкова си може… Още в „Tilt“, Чучков показа на какво е способен, а то не беше много, а сега пропада още по надолу.Сами Финци има доста пошла поява тук, никакво развитие от последните 10 години…Като човек е ОК, но като образ тук….
    Чудесен критичен анализ на филма.

  3. Защо си правите труда да пишете за български филми?!? Това е пълна загуба на време.

  4. Отдавана не бях виждал зрители да напускат киносалона… Ако не бяха десетките интервюта на Чучкови и мащабната реклама на филма, бих махнал с ръка – поредният „сложен и неразбираем“ за масовият зрител български филм. Сега съм подразнен и от филма и от тяхното поведение.

  5. Ох, тая книга още не съм я дочела, така че без да мога да сравнявам с нея, филмът не ми се видя лош. Мисля, че темата за емигрантския живот и отражението му в едни интимни отношения, където партньорите виждат по различен начин новата си действителност, е достатъчно дълбока и интересна за разглеждане. Иначе и на мене мотивацията на Зак за това пътуване ми дойде малко слаба, но определено не беше братът – той дори не му вдигаше телефона – а по-скоро желанието му да се свърже със Стела, тръгвайки по неизвървените й стъпки към Берлин. Братът просто беше там и имаше баня, където Зак да си прояви снимките, и обятия, в които да демонстрира преоткритата си връзка с другите. Което беше един вид заветът на Стела и ключ към креативността му. Не знам каква е причината действието да се премести в Европа, но американската мечта наистина е ретро и въпреки че лично мене това не би ме спряло да искам да реализирам идеята си точно както я виждам, мога много добре да си представя да е било маркетингово съображение.

  6. Опитвам се да го гледам по бенете-то, ама не върви. Не знам за каква Англия става дума при положение, че в магазина му искаха евро, а в бара го напсуваха на немски. Иначе говорят на английски, да. Направо си е Берлин. Руши мандръса някаква блондинка, събужда се с брюнетка и от гардероба пак изскача блондинката. После сигурно са снимали в апартамента на Самуел Финци с жена му и децата му, които не говорят български, но шпрехензват перфектен инглиш. Явно трябва да се прочете книгата. Любопитно ми е колко е струвала тази „перла“ на българския данъкоплатец. Жокер – не видях продуктово манипулиране, значи е сериозна сума 😉

    1. MD7, не си гледал внимателно. Евро му искаха, след като прекоси Ламанша, а след сцената с блондинката имаше негов спомен с жена му, която е брюнетка. Прочети книгата, макар че тя има много малко общо с филма.

  7. Много добър текст. Отдавна не бях чела толкова добра рецензия, от която не само да разбереш за какво точно е написана, без да се разказва сюжета, но и да видиш личното отношение на автора и неговата обективна оценка.

  8. Слаба режисура и игра на актьора, с изключение на дебелата сестра с дебила, приютили Зак, не нашенски.