*** Внимание! Ревюто може да съдържа спойлери! Четете на своя отговорност! ***

Едва ли има друг филм с толкова задкулисни драми, корпоративен натиск, фалшив PR, систематично изкривяване на истината и незачитане на креативния екип, колкото „Лигата на справедливостта“ на режисьора Зак Снайдър. През последните четири години светът оглуша от виковете на феновете да се разпространи оригиналната визия на филма, която първо бе просто слух, после бе потвърдена като истинска и накрая придоби митичен и култов статус, без видими надежди да бъде пусната някога на голям екран. Интернет пространството гъмжеше от банери със заглавие #ReleaseTheSnyderCut, билборди бяха окичени с алармиращи постери, феновете организираха събирания и петиции. Дори част от главните актьори, заедно със Снайдър, подкрепяха движението и искаха да видят режисьорската версия завършена и пусната по кината.

След повече от три години, всички тези усилия се увенчават с успех и след множество финансови и креативни спънки, светът най-после може да си отдъхне и да се наслади на истинската версия на филма – такъв, какъвто трябваше да бъде!

Снимка от билборд по време на Comic Con в Сан Диего, платен изцяло от феновете на филма – 2019 година
Снимка от билборд по време на Comic Con в Сан Диего, платен изцяло от феновете на филма – 2019 година

Рай за феновете на комикси или ад за средностатистическия зрител, който очаква нещата да се правят по стандартния корпоративен конвейер? Над четири часа оправдан фен сървис или купища ненужни сцени с претенция за нещо повече? По-добра ли е тази версия от предишната или DC само забиха ножа по-надълбоко в раната? Такива и още много други въпроси се въртят в главите на хората, които станаха свидетели на Франкенщайновия провал от 2017 година на Джос Уидън, който преработи и довърши започнатото от Снайдър. Неговата версия на „Лигата на справедливостта“ претърпя катастрофа в боксофиса и бе предимно оплюта от фенове и критици. Негативният отзвук беше толкова голям, че стигна до най-високите офиси на Warner Bros., което доведе до масова чистка в персонала и тотално пренареждане не само на приоритетите за бъдещите им филми, но и за тяхната визия и бъдещето на общата киновселена (DCEU). Но какво ни доведе до тук? С какво един пореден блокбастър за супергерои се различава от останалите, които получаваме всяка година? Отговорът е комплексен и се свежда до множество причини, всяка от които може да е тема на дълги разговори. Винаги съм казвал, че един документален филм за направата на „Лигата“ би бил по-интересен от самия филм…

Джос Уидън (режисьор на „Отмъстителите“, „Отмъстителите: Ерата на Ултрон“, „Бъфи: Убийцата на вампири“ и много други)
Джос Уидън (режисьор на „Отмъстителите“, „Отмъстителите: Ерата на Ултрон“, „Бъфи: Убийцата на вампири“ и много други)

След успеха на „Човек от стомана“ („Man of Steel”), Снайдър продължи да разширява вселената на DC със следващото заглавие – „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ („Batman v Superman: Dawn of Justice”). За съжаление, той не бе приет топло от критици и фенове, което принуди бордът на директорите на Warner Bros да поискат следващият филм на Снайдър да е с по-лек и забавен тон, с цел да се репликира успеха на филмите на конкуренцията, а именно Marvel. Проблемът бе, че по онова време Снайдър вече снимаше „Лигата“. И докато той се опитва да преглътне негативният отзвук от предишният си филм, непрестанните опити на изпълнителните продуценти да намалят „мрачността“ и да я заместят с хумор притиска режисьора в ъгъла. Точно тогава се случва немислимото – една от дъщерите на Снайдър се самоубива, което хвърля цялата продукция в хаос. Жена му (Дебора Снайдър) напуска позицията на изпълнителен продуцент, за да бъде с останалите деца, докато той се опитва да се разсее от трагедията като продължава да работи по снимките в продължение на още два месеца. В последствие Снайдър решава да се прибере при семейството си и да напусне проекта. В същия ден той взима със себе си личният си лаптоп, на който има заснетият материал под формата на предварителна сурова версия на филма в черно-бяло, която приема формата на прословутия „Snyder Cut”. Важно уточнение е, че тази версия на филма е незавършена – липсват стотици кадри с визуални ефекти, над 50% музикално оформление и липсата на презаснемания на конкретни сцени.

Студиото попада в критична ситуация, в която бордът на директорите и по-конкретно ръководителя на Warner Bros – Кевин Цуджихара – решават да продължат процеса, в опит да приберат бонуси в размер на 10 милиона долара за всеки член, ако „Лигата на справедливостта“ бъде пуснат по кината до края на 2017 година. За целта те решават буквално да копират успехът на Marvel, като викат на помощ Джос Уидън („Отмъстителите“, „Отмъстителите: Ерата на Ултрон”), който се нагърбва с нелеката задача да презаснеме почти целия филм за отрицателно време. Точно тук е моментът, в който искам да отбележа, че макар да не харесвам версията на Уидън, макар той да има доста проблеми в личния си живот, не мога да не отдам заслуженото и да го похваля, че е успял да изпълни поставената задача. Всеки сам преценява за себе си дали финалният продукт е гледаем или не, но в моите очи той свърши работата, за която бе нает. Със сигурност по-правилното решение щеше да е да се прекрати продукцията за няколко месеца, докато Снайдър не се върне на работа, но дори тогава остава проблемът, че студиото е видяло предварителната версия на филма и са я брандирали с описанието „негледаема“. В допълнение, всеки пропилян ден, в който продукцията изостава коства стотици хиляди долари на студиото, които няма как да бъдат върнати.

Зак Снайдър прави снимка на Лигата в последния ден на снимачната площадка
Зак Снайдър прави снимка на Лигата в последния ден на снимачната площадка

Основният сюжет на „Лигата на справедливостта: Режисьорската версия на Зак Снайдър“ е предимно същият като в кино версията: Батман/Брус Уейн (Бен Афлек) и Даяна Принс/Жената Чудо (Гал Гадот) се опитват да съберат екип от хора със свръхсили – Артър Къри/Аквамен (Джейсън Момоа), Бари Алън/Светкавицата (Езра Милър) и Виктор Стоун/Киборг (Рей Фишър). В последствие към тях се присъединява и всеобщият любимец Кларк Кент/Кал-Ел/Супермен (Хенри Кавил). Целта е проста – екипът от супергерои трябва да спре нашествието на Степенулф и Дарксайд на Земята и да предпази човечеството от тотално унищожение. Спрете ме ако вече сте гледали филм с подобен сюжет около хиляда пъти. Разликата тук е, че докато Уидън използва около 10% от заснетия от Снайдър материал, а останалото в кино версията бе плод на неговото въображение, тази нова удължена версия е 100% материал от Снайдър, който надгражда основния сюжет с по-задълбочени погледи над индивидуалните герои, повече екранно време за злодеите и допълнителни възлови нишки, които задават тон за потенциални бъдещи солови и ансамблови филми. Имайки предвид, че след провала на кино версията ръководството на Warner Bros и DC се промени, студиото отдавна взе решението да поеме по нов креативен път и официално е потвърдено, че режисьорската версия на Снайдър няма да е част от тяхната всеразрастваща се вселена, а по-скоро като странична притурка, чрез която режисьорът да завърши своята визия.

aGBiY2akT6PPBU877JoQFB-1200-80

Винаги съм казвал, че Бен Афлек е не само най-добрият Брус Уейн, но и най-доброто превъплъщение на Батман, което сме виждали досега. За разлика от кино версията, където ролята му на обединител на Лигата бе сведена до минимум, тук Афлек получава значително повече екранно време. Тази по-възрастна и улегнала версия на героя придава нюанс, който нито Бъртън, нито Шумахер, нито Нолън успяха да уловят напълно в своите филми. Виждаме и вътрешен конфликт, вина и разкаяние в Брус относно смъртта на Супермен. Епилогът и по-конкретно диалогът с Жокера (Джаред Лето) със сигурност е бижуто в короната на филма, която би накарал всеки комиксов фен да надигне вежди от интерес и може само да ни накара да се ядосваме още повече, че няма да видим химията между тях да бъде доразвита в бъдещ филм.

aGdddBiY2akT6PPBU877JoQFB-1200-80

Хенри Кавил най-после получава възмездие за нелепото CG отстраняване на мустака му, което трябваше да изстрадаме в кино версията. Тук героят му блести във всяка сцена, като Снайдър се уверява той да получи не само епични и запомнящи се двубои, но и по-тихи и емоционални моменти с майка си (Даян Лейн) и любовта на живота си – Лоис Лейн (Ейми Адамс). Намесвайки библейски мотиви, Снайдър ни поднася възкресението на Кал-Ел като чудото, на което не само човечеството се надява, без да осъзнава нивото на заплаха, което надвисва над Земята, но и на което Лигата отчаяно разчита. Черният костюм, за който дълго време се спекулираше в интернет пространството дали е временен или перманентен, е поредно отдаване на почит към комиксите. За съжаление, не виждаме достатъчно от Кларк Кент и неговата бъдеща трансформация, която да го доближи до позитивният герой от комиксите, който всички познаваме, но за сметка на това арката му от „Човек от Стомана“ насам е завършена по чудесен начин. Все още не разбирам хората, които казват, че Снайдър не разбира нито Батман, нито Супермен – съдейки по всички филми, които режисьорът направи за тях, бих казал, че той е единственият режисьор, който уцели право в десетката с кастинга, представи успешно развитие на характерите и визията и успя да влезе под кожата им така както никой друг режисьор не успя.

zack-snyder-justice-league-wonder-woman-gal-gadot-1250426-1280x0

Лигата на справедливостта: Режисьорската версия на Зак Снайдър“ е пълен с изненади, но когато говорим за екшън – трябва да призная, че останах крайно изненадан, когато установих, че най-добрите попадения бяха дадени на Даяна Принс/Жената Чудо (Гал Гадот). Горчивият вкус от ужасно посредствения „Жената чудо 1984“ („Wonder Woman 1984”) отпреди няколко месеца е напълно измит от сцените с Даяна в този филм. Хореографията в битките е страхотна, като Жената Чудо блести като истински воин. Гадот никога не се е хвалела със завидни актьорски умения, но точно както Пати Дженкинс, така и тук Зак Снайдър разчита повече на нейната физика и чар, отколкото на диалозите. За разлика от „WW84“, тук сцените между нея, Брус Уейн и всеки един член на екипа запълват всички необходими кутийки и е всичко, което един фен на героя може да очаква. Вътрешната й дилема за това къде принадлежи в света е засегната още повече и създава допълнителен мост към зрителя. Отделно, амазонките и Темискира получават значително повече развитие, като по този начин научаваме повече за ритуалите и бойните тактики на народа им. Точно тези сцени надграждат предишните солови филми за героинята и придават мащабност на Темискира, която да бъде доразвита в потенциални бъдещи заглавия. Тук е и моментът, в който ще похваля нашумелия композитор Том Холкенбърг (познат още като Junkie XL), който вкарва изцяло нова тема с балкански хор, която пасва чудесно в сцените с Даяна, но уви е единственото запомнящо се нещо от музиката на филма. Няма ги темите на Цимер за Батман и Супермен. Няма отличаващи се нови теми за останалите членове на Лигата и за самата Лига като отбор от герои. Музиката като цяло е по-скоро равна и забравима.

p166_2d_pt3_v4026_0127_210127_19mj_g_r709.333148

Ако има един актьор, който все още да носи белег и лоши спомени от времето на презаснеманията с Джос Уидън – то това със сигурност е Рей Фишър. Героят му бе изрязан като злокачествен тумор от филма, оставяйки бледа сянка от намерението на Снайдър да го превърне донякъде в емоционалното ядро на филма. Тук всички сцени с Фишър са възстановени и дават на зрителя не само заслужената ориджин история на героя, но го превръщат в сърцето на екипа, без чийто способности няма как да се осъществи планът на Лигата. В огромна част от сцените с Киборг, визуалните ефекти стоят незавършени и може да разсеят окото на зрителя, но Фишър играе ролята с изключителна доза смирение и уязвимост, която не може да бъде пренебрегната. Все още съм на мнение, че кадрите с него в „Батман срещу Супермен: Зората на Справедливостта“ са върха на клишетата и принадлежат в някой CW-сериал, но тук персонажът измества фокуса на внимание от някои свои колеги, което е похвално. И все пак – има проблеми на сценарно ниво: връзката с баща му е кръпка, която не се материализира в нещо по-значително. Отделно сценарият иска да постави героят на пиедестал, показвайки го как краде от банка, за да даде парите на нуждаещите се, но не задълбава дали това решение е морално правилно и дали не го превръща в крадец, вместо в герой.

700503768.0

Все още помня, че се забавлявах със соловия филм за Артър Къри/Аквамен, но не очаквах героят му да ми хареса толкова в тази версия на „Лигата на справедливостта“. Допълнителните сцени донякъде повтарят сюжета на „Аквамeн“ („Aquaman“), но от друга страна това е необходимост за тези, които не са го гледали. Отношенията между Артър, семейството му и Атлантида се изследват на по-дълбоко ниво, като присъствието на Мера (Амбър Хърд) и Вълко (Уилям Дафо) е допълнителен емоционален стълб, от който героят има нужда, за да поеме в правилната посока. Аквамен получава своите моменти, които да накарат зрителя да вика за него, но е интересно как хуморът, с който Джос Уидън го натовари, тук е сведен до минимум и интеракциите между него и членовете на Лигата, са по-скоро добре подрбани. Особено впечатление прави диалогът му с Даяна, където двама воини си говорят за битки и история. Очевидно е, че Аквамен разчита на мускули и неизчерпаемо количество вода за разрешаване на проблемите, но поне откъм това ниво – Джейсън Момоа се справя отлично и е пореден страхотен кастинг от страна на Снайдър. Важно е да се упомене, че без соловия си филм, тук героят щеше да страда от огромна липса на развитие и обикновеният зрител, който не е запознат с филма от 2018 година, щеше да има доста въпроси към по-запознатите.

fl700503768.0

Както всички останали герои, така и Бари Алън/Светкавицата получава допълнително екранно време. За съжаление тук нещата не са особено сполучливи. Една от новите сцени, които Уидън реши да ни спести, е епизод, в който той спасява Айрис Уест (Кърси Клемънс) от възможно най-нелепата и клиширана автомобилна катастрофа в света на киното. Освен, че ефектите в сцената са незавършени, бавният каданс в съчетание с особено неподходящата музика за фон, превръщат сцената в мъчение за сетивата. Макар тя да работи до известна степен за изграждането на героя, със сигурност ще ви накара да си погледнете часовника (ако вече не сте го направили) и едва ли щяхте да съжалите ако я нямаше. Намигването към комиксите чрез Айрис не води доникъде и епизодът е по-скоро излишен фенсървис. Някои от нововъденията са сполучливи и финалът дава много по-голяма роля на Светкавицата, отколкото в кино версията. Тук е и моментът, в който не мога да пренебрегна една от най-добрите сцени, които Уидън написа за кино версията, но тук липсва. Става въпрос за моментът на уязвимост и страх у Бари Алън, който никога не е влизал в битка. Крис Терио и Зак Снайдър са много по-съсредоточени да ни представят Бари като олицетворение на нас самите – феновете – които не бихме спрели да гледаме с ококорени очи и да не можем да повярваме на случващото се около нас.

Сравнение между дизайна на Степенулф в кино версията (ляво) и режисьорската версия (дясно)
Сравнение между дизайна на Степенулф в кино версията (ляво) и режисьорската версия (дясно)

Нека не забравяме златното правило в киното: един герой е толкова добър, колкото злодея, срещу когото се изправя. В случая Степенулф не е нито на нивото на Жокера, нито на принц Орм, нито на кой да е друг по-известен злодей от лора на DC. Героят изтегля късата клечка и макар да получава значително по-добри визуални ефекти и по-добър цялостен дизайн и моделиране, персонажът е лишен от всякаква триизмерност и дълбочина. Когато не разпитва по-низши създания или не размахва брадвата си, Степенулф прекарва времето си в конферентни разговори с генералите на Дарксайд в отчаян опит да се хареса отново на господаря си. Всички тези допълнителни сцени напомнят значително много на „Пазители на галактиката“ („Guardians of the Galaxy”), където Ронан Обвинителя имаше абсолютно същият график със срещи и също като Степенулф размахваше чук вместо брадва. Може би искаме прекалено много от Зак Снайдър и Крис Терио. Най-вероятно те са били толкова съсредоточени в усилията си над Лигата, поддържащите герои и стремежа да плетат нишки за бъдещи солови и тийм филми, че са забравили да прекарат повече време със злодеите. Или просто самите злодеи нямат какво толкова да кажат за себе си.

Дарксайд (център), заедно със своите генерали Десаад (ляво) и Грани Гууднес (дясно)
Дарксайд (център), заедно със своите генерали Десаад (ляво) и Грани Гууднес (дясно)

Сходна е ситуацията и с дългоочаквания Дарксайд. Ясно е, че ролята му тук е по-скоро като на кукловод, който се намесва в крайни ситуации, но човек не може да не се чуди защо не е по-активен, когато е на косъм от това да постигне целта си. Отделно планът му за междукосмическо господство „просто защото“ го принизява до множество други еднопластови и забравими злодеи. Да, визуално всяка сцена с Дарксайд е като оживяла страница от комикс. Да, малкото сцени, в които той участва са супер. Но всеки път щом чуем негова реплика и се сещаме за камеото на Танос в „Пазителите на Галактиката“. Тогава лилавият воин стоеше на каменния си трон и заплашваше как ще окъпе звездите с кръвта на Ронан ако се провали. Тук, Дарксайд няма търпение да се окъпе в светлината на анти-уравнението на живота. Разликата е, че Танос получи значително развитие в бъдещи филми и се превърна в (може би) най-добрият злодей от лора на Marvel, докато на този етап Дарксайд е просто скица, чието щриховане най-вероятно никога няма да видим. Всеобщ факт е, че Снайдър имаше за план да направи цели две продължения на „Лигата“, но със смяната на режима в офисите на Warner Bros и DC, тези заглавия ще си останат несбъдната мечта. Може би в тях Дарксайд и генералите му щяха да получат значително развитие и да ме накарат да си променя мнението за тях, но на този етап присъствието им влиза в категорията „посредствено злодейство“, вместо да повдигне интереса към нещо различно и свежо.

VF1321_Snyder_TOUT

Не спирам да говоря за героите и историята, понеже те са най-важните звена от един филм. Но няма как да не говорим за архитекта на бившето DCEU и човекът зад камерата. През годините Зак Снайдър изгради собствен неповторим стил на заснемане, който в съчетание с превъзходната операторска работа на Лари Фонг, ни даде едни от най-запомнящите се заглавия в комиксовия жанр (гледам към вас „300“ и „Watchmen”). Тук режисьорът работи с оператора Фабиан Вагнер, като се придържа към стила си, но изследва непознати улици от портфолиото си. Всеки кадър е оживяла двойна страница от комикс. Всеки бавен каданс улавя дори най-малките детайли по време на екшън сцена. Редуването на различни ракурси и динамиката между общи и близки планове превръщат „Лигата на справедливостта: Режисьорската версия на Зак Снайдър“ в пир за очите. Дори да не сте фенове на жанра, не може да гледате към екрана и да останете безразлични към картините пред вас. Стилът от предишните му филми е запазен, но същевременно е тонално различен откъм цветови гами. Има повече експерименти със светлината, докато в някои сцени, където визуалните ефекти очевидно са недовършени, зрителят вижда различен вид визуална презентация от Снайдър.

Както с всички останали заглавия от филмографията на режисьора, така и тук получаваме най-доброто от него, но то винаги идва и с най-лошото. Има множество моменти, където Снайдър видимо прекалява с употребата на забавен каданс, както и има множество излишно удължени сцени, които вредят на общата аудио-визуална презентация. Филмът съвсем спокойно можеше да бъде намален на около 180-210 минути от общото си времетраене (242 минути) и да подпомогне разказването на историята и темпото на действието. Снайдър оставя героите да дишат, но задушава зрителя с ненужна експозиция и допълнителни епизоди, които по-скоро принадлежат на друга, „ultimate“ версия на филма, която е само за най-заинтересованите фенове. Самата история, за която Снайдър е допринесъл, можеше да бъде малко по-лиенарна и добре обоснована откъм злодеи и преходи. И все пак, времетраенето не е просто допълнителни сцени, а благодарение на тях самият филм придобива истински смисъл и дава отговори на всички въпроси, които сме имали докато гледахме кино версията. Сходно с Marvel, тук Снайдър изгражда успешно сложната екосистема от локации и връзки – Готъм, Атлантида, Темискира, Метрополис, Апокалипс, богове, амазонки, митове, кошмари в бъдещето, и прочие и прочие …

fl7005dd03768.0

Не можем да не споменем и прословутия размер на екрана – „Лигата“ е заснет в пропорция 4:3, като самия Снайдър е казвал неведнъж, че винаги е искал подобен тип филми да се гледат на възможно най-големите екрани, а именно IMAX. За съжаление, на този етап можем да му се насладим в домашни условия заради върлуващата пандемия и корпоративната нужда от нови абонати. Но съм убеден, че всички чакаме с нетърпение, когато заглавието ще блесне на голям екран и ще бъде изживяно както подобава. Част от сделката между Снайдър и Warner Bros е било условието режисьорът да има пълен креативен контрол над филма и да го представи така, както е бил заплануван първоначално. По-късно тази година, филмът ще бъде пуснат в ограничен брой кина с IMAX екрани, като всички приходи ще отидат за благотворителност към асоциации против самоубийствата.

В заключение, „Лигата на справедливостта: Режисьорската версия на Зак Снайдър“ е значително подобрение спрямо кино версията на Джос Уидън. Макар сюжетно филмът да е един и същ, разликата е като ден и нощ. Въпреки часовете допълнителен материал, заглавието все още страда от проблеми на сценарно и монтажно ниво, които съчетани със слабите злодеи, спират режисьорската версия на Снайдър от това да достигне съвършенство. Но въпросът е в това колко много са успехите на филма. Като започнем от креативния контрол, минем през добре развитите герои и техните сюжетни нишки, и стигнем до личния катарзис, през който минава Снайдър, за да завърши такова монументално начинание в кино изкуството. Не всеки ден даден режисьор получава втори шанс да довърши проекта си (освен ако не сте Ридли Скот). Освен това, имаме и бизнес факторът, който превръща „Лигата на справедливостта“ в може би най-скъпия филм правен някога (кино версията на филма надхвърли 300 милиона долара бюджет, докато текущата версия погълна нови 70 милиона за довършителни ефекти, аудио и видео монтаж и презаснемането на някои сцени).

Въпреки проблемите си, „Лигата на справедливостта“ е триумф в разказването на фентъзи историите и комиксовото кино със замах, епика и грандиозност. Феновете на гореизброените герои ще слюноотделят и ще са доволни от видяното, докато обикновеният зрител ще има нужда от това да гледа предходните филми, за да усети истинския ефект от финала.

fl70ss05dd03768.0

Подобаващо, „Лигата на справедливостта: Режисьорската версия на Зак Снайдър“ завършва с посвещение на дъщерята на Снайдър и макар да плете мрежа от нишки, които с удоволствие бихме гледали занапред, шансът тези филми да станат реалност е нищожен. И все пак, имаше време когато мислехме, че никога няма да видим и Snyder Cut, но ето, че той вече е тук и е страхотен!

Оценка на кино версията: 5/10

Оценка на удължената версия: 7.5-8/10

*** Ако имате желание да чуете подробни мисли над филма от членове от екипа на Операция Кино (Димитър Дринов, Благой Д. Иванов, Лъчезар Георгиев и Станимир Ставрев), гледайте видеото долу, но имайте предвид, че в него се говори без съображения за спойлери!***

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

23 Comments

  1. Ако Зак Снайдер правеше филмите за Жената Чудо щеше да е епично а не помията която прави оная малоумната режисьорка дето не обича екшъна

    1. Аз пък съм на обратното мнение – тя го може (доказа го с първия филм, макар че там съм убеден, че е следвала насоки от Снайдър), но не иска да го прави. Вместо това ни занимава със сълзливи драми, фойерверки в небето и модни ревюта…

  2. За някои неща не съм съгласен с автора на ревюто! Филмът създава връзка с всички филми на героите, които участват в Снайдер къта! Даже добавя повече дълбочина на характерите на героите! Например при Аквамен, защото соловият му филм е след Лигата на Справедливостта! А при Флаш полага основите за неговия солов филм догодина! Даже направо може да се напише, че соловият филм за Флаш ще е продължение от Лигата на Справедливостта…На Снайдер! Степенулф във филма има вече истинска мотивация, докато във версията на Уидън, е някаква карикатура на злодей! На когото мечтата му е да „оправи“ кутиите майки! Ха-ха!
    Колкото до Дарксайд -той е само показан няколко пъти във филма, и е ясно, че той ще е големият злодей на трилогията, ако въобще бъде заснета някога!

    И не съм съгласен, че трябва филмът да бъде с по-малко времетраене! Почти всяка сцена(с изключение на няколко) прави връзка с героите от филма и им придава повече дълбочина на характера!

  3. В Америка феновете казват, че WB ще са глупаци ако не продължат замислените продължения на Снайдър. Но така и иначе Снайдър го спрягат и за режисьор на Жената чудо 3.

    1. 100% няма да продължат Снайдър-verse-a, колкото и да ни се иска. Едно е хвърлиш едни пари да довършиш вече заснет филм, за да си махнеш досадните фенбойчета като нас от главата и да успокоиш акционерите, друго е да набиеш 500+ милиона за два филма, които тотално противоречат на цялата ти текуща концепция и то в условия на безбожна финансова стагнация, която ще продължи години.
      Никой нормален мениджър няма да го позволи това.

    2. @Gogoto
      А нормалните мениджъри на Уорнър ще го разберат по трудния начин, както обикновено. Като никой не отиде в киното да им гледа скапаните версии..

  4. Доста ми хареса филма, и аз не усетих 4-те часа, но!!!
    Но, ако са ти нужни 4 часа и 300 + млн$ за да реализираш визията си….баси
    Но, ако това е материал за две серии, както се говори, не виждам как можеше да свърши Джъстис лиг 1, така че да ме кара с нетърпение да чакам 2.
    Все пак много бих се изкефил, под някаква форма да видим продължение

  5. СнайдърКъта изкърти!
    Страхотно преживяване, неусетно минаха четирите часа.
    По-пълноценно и адекватно реализирани герои, консистентен визуален стил, Флаша вече НЕ дразни, Афлек отново е badass Батман, а не боксова круша; отдаване на нужното уважение на Ханри Кавил като Супермен и Жокера на Лето, по-читави злодеи и прочее,и прочее благини, които вече са казвани.
    Това, което на мен лично не ми хареса е формата – да, знаем за идеята за IMAX-a, но при положение, че тази версия така или иначе едва ли ще стигне IMAX щеше да е добре да го преправят на 16:9. Да гледам 4:3 супергеройски епос през 2021 си е чиста проба сюрреалистично изживяване.
    Наистина е жалко, че това най-вероятно е последния път, когато ще видим Зак Снайдър да режисира JL филм и то в този състав.

  6. Може да противоречи на плановете на WarnerBros, но не и на шефовете в АТ&T.
    Тях ги интересува да привлекат възможно най-много интерес и потребители към HBO MAX, който е ключов елемент в техния бизнес.
    СнайдърКът-а е DC филмът с най-много потребителски engagement, безплатен маркетинг от медии и най-високи оценките от публиката в RottenTomatoes от Нолан насам.

    Новите филми на WB дори не се доближават до тези резултати, особено последните творения – WW85 и Birds of Prey.
    Различните девизии в WB имат различно виждане по темата и още е рано да се каже, кои са най-големите босове и кой корпоративен натиск ще надделее.

    При сравнително негативното посрещане на новината за JJ и черен супермен, аз лично бих заложил на продължение на вселената на Снайдер в limited mini-series / сериал по HBO Max.

    1. Да продължи по HBO като сериал е добра идея, но едва ли ще отпуснат такъв голям бюджет

  7. Не съм съгласен в частта за Steppenwolf. Образът е многопластов, плътен и реалистичен. Палитрата емоции, през които преминава, са толкова убедително предадени – и вербално, и невербално, че това за мен е един от най-безспорните успехи на филма. Злодей на място си е, с впечатляваща визия и страхотна хореография на бойните сцени с негово участие.
    Огромен файл с музиката. Точно за това – незапомняща се, и далеч от нивото на целия филм.

    1. Може ли да обясниш кое наричаш „многопластво, плътен и реалистичен“? Героят е CGI и няма нищо реалистично в него. Да, стои добре на екран, но няма грам реализъм в него, както почти всеки друг CGI герой. И какво разбра за злодея, освен че иска да се помири с Дарксайд като му намери уравнението и кутиите? Абсолютно нищо друго не се казва за Степенулф, освен задачата му. Ако за теб това е „многопластoв“ злодей, значи Гатанката на Джим Кери е шекспиров герой…

    2. X-Force, а ти какво друго очакваш да бъде казано за Степенуолф? Че е бил дете на радведени родители, имал е трудно детство, бил е тормозен в училище (ако въобще е ходил на такова) и затова е станал злодей ли?

    3. Очаквам повече от едно изречение, с което да се характеризира един злодей. Ако за теб това е достатъчно – супер!

    4. X-Force, Танос да не би да не е CGI?! Ха-ха! За теб плътен и реалистичен ли е?!
      Във версията на Зак Снайдър, която оттук нататък, ще бъде наричана само Justice League, защото другата версия на Уидън е зачерктната с дебелия флумастер, Степенуолф има реална мотивация! Докато в другата версия беше просто плосък злодей, даже със зле направен CGI!

  8. Не че на някой му пука, но и аз да изкажа компетентните си и обективни мисли. 🙂 Гледам подобни филми за разпускане, и не съм гледал повечето от вселената на ди-си до тук. Колкото до Снайдер, смятам Watchmen за един от най-добрите комиксови филми въобще. Така след големия хайп, се надявах, на нещо що годе приятно, което да изгледам, като мини сериал.
    За подобен тип филм, бих му дал оценка около 5. Потресаваща музика, включванията на мотива при появата на уондъра са меко казано смехотворни, самата тя пък мяза, на някоя връзкарска кифла излязла от натфиз. За спийди сте писали. Водния алкохолик е представен супер инфантилно. Оня киборг и той пък интересен….колкото един лимон. Бе мамата си джазка, другите стари познайници и те не са цвете, но за сметка на това историята е оригинална та дрънка. Слоу моушън на кило. Но най тъпото е, че няма как да правиш „мрачен“ комиксов филм, а същевременно да представиш героите си по начин, по който би го направило 6г. момиченце в лексикона си. Сори, ама или или. Май, като се замисля 5 му е много. Но все пак, не съм фен, може и да бъркам някъде. 🙂

    1. @Pow R Toc H

      Ама, яко бъркаш пич! Не е за теб това кино. Откажи се за напред да анализираш кино. Избери си, примерно движенията на котката у вас…:))
      Смешник, 5 давал…

    2. Я, си гледай комедиите на Марвел и не се изказвай неподготвен.

    3. Мразя марвел в червата. Там съм гледал почти всичко… с дублаж, заради чавето. А ако това е кино, майка му жална на киното. Тези филмчета са зрелище, които освен да изкарват кинти трябва и да забавляват. Мрачен бил, това, че яркостта е намалена не може да промени факта, че героите са супер инфантилни, а начина, по който ги представят в повечето моменти е пародиен.

  9. Зак Снайдър винаги прави мрачно кино и това се вижда от всичките му ленти. Но „300“ бе култов еталон как се прави такова кино и го направи още в 2006г. Тогава дриснярите от Marvel не са и сънували за този стил. Единствено ми липсва работата на Лари Фонг.

  10. Рядко ми се случва да гледам две версии на филм, но тук имаше доста съществена разлика не само в количеството, но и в качеството.
    Уидънската версия ми беше доста никаква. Персонажи, които не ме ангажират и за които не ми пука, вършат нелогични глупости и пускат несмешен, насилен хумор. Това, последното, сякаш ми бръкна най-дълбоко в здравето.
    Успях да изгледам снайдеровата версия на едно сядане. Героите работеха много по-добре, работеха задено. В края на филмът осъзнах, че за първи път успявам истински да харесам Супермен. Като цяло, обаче, не всичко е цветя и рози. При толкова потрошени пари за ефекти имаше места, които откровенно си бяха прецапани набързо. Дребни неща, които може би само мен ме бъркат. И ако зависеше от мен, бих рязал щедро от времетраенето. Цялата сцена с жокера стоеше като грозна кръпка. С нищо не допринася за консистенцията на филма, а го разтяга в някаква абсолютно различна посока. Посока, в която, най-вероятно, никога да тръгнем…
    Ще ме извинявате, ама няма да гледам още 3 часа видео 🙂