От дете, до ден днешен, аз съм непретенциозен кинофил, със сериозно залитане към комерсиалното. Никога не съм изпъквал с красноречие или особени познания за „седмото изкуство“, просто съм благословен, че израснах в прекрасните (в поп културно отношение) 80-те и 90-те. Имаше толкова много, което да те впечатли, толкова много, което да обикнеш страстно. Много от гравитиращите около сайта, сме на тази възраст, много от Вас, са наясно за какво приказвам. „Междузвездни войни“, „Индиана Джоунс“, „Роки“, „Рамбо“, „Терминатор“ , филмите с Брус Лий, „Костенурките нинджа”, това са само част от нещата, които владееха въображението на всички ни. Тогава, дали творците влагаха повече страст в проектите си, дали ние, като деца се впечатлявахме по-лесно, но имаше още толкова много. И да, всеки от нас има нещо „странично“, нещо лично, нещо което обича, без значение от общоприетата му стойност (един приятел все още ме преследва, да му върна 200 лeвa на „онези“ пари, че съм го накарал да гледа „Хон Гил Дон“ със спец ефекти), нещо което е открил тогава, но спомена за него все още изкарва усмивка на лицето му.  Било то мангата „Uzumaki”, пост апокалиптичния „Mad Max”, „Петък 13-и“, „Робокоп“… Схващате на къде бия. Е, за мен едно от „страничните“ и много лични неща е „Mortal Kombat“.

Възползвайки се от това, че на редовните автори от сайта не им дреме (кой знае колко) за филма, си изпросих възможността, да Ви отнема следващите десетина минути от живота, в опит за анализ на историята на „Mortal Kombat“. Уводът ще бъде за вселената „Mortal Kombat“, пречупен през призмата на 15 годишния Mini-Me, подкрепен с няколко лични истории, а фокусът ще е  върху последната инкарнация на голям екран.

km1insert

INSERT COIN

Далечната 1992 г. – по кината властва „Сам вкъщи 2“ . Интернет по нашите географски ширини е термин от научната фантастика, а току-що България победи Франция с 2-0 на Васил Левски , и загатна за „Едно лудо американско лято“.  На фона на всичко споменато, чикагската разработчик и разпространител на видео игри компания Midway, притежаваща вече няколко класически заглавия в менюто си („Rampage“, „Spy Hunter“) пуска на пазара файтър, който има не леката задача, да се пребори с утвърдения жанров лидер, и (до)тогавашен мой фаворит „Street Fighter 2“. Много са легендите около създаването на играта, около замяната на латинската буква „C”, с „К“, около историята ѝ, но ще се спра върху една. Огромното желание на Midway е да направят игра по същевременно излизащия по кината филм „Universal Soldier”, превърнал се в друга 90-тарска класика, в която основния персонаж Жан Клод Ван Дам да бъде дигитализиран, но с намерението да добавят по-суров сюжет, по-сериозен тон и всичко да бъде „на ръба“. Проектът обаче пропада и затова студиото се насочва към фентъзи турнир, от изхода на който зависи съдбата на света. Все пак, по един или друг начин, Midway успяват да вкарат JCVD Easter eggs  в един от най-разпознаваемите си бойци – Jonathan „“Johnny Cage“’ Carlton. В играта той е  наперен Холивудски актьор, често упрекван, че е имитатор, а не истински боец (Звучи ли Ви познато?). Инициалите JC, облеклото му, заимствано от облеклото на Ван Дам във финалния двубой от „Кървав спорт“ – къси гащи и цветен пояс, както и едно от знаковите им движения – nuts punch.

mkv-cage-vandame2-2021

Аз научих за играта през 93-а и се влюбих още преди да я играя. Един приятел (Иво гъзЕто) се върна лятото от почивка в Гърция (фън факт за 90-те: бащата на гъзЕто беше тираджия, и те всяко лято почиваха 2 седмици в Гърция. Баща ми беше инженер, майка ми хирург и ние всяка есен летувахме за две седмици в Мичурин (споменавам го, защото там избухна любовта ми към „Star Wars“) и ми разказа за нея, за двете нинджи, син и жълт, за ударите им, за това, че „си вадят сърцата“, за тоновете кръв, за… всичко. Като дете на 80-те, израснало с VHS филми, за всякакви цветове нинджи, повече не ми и трябваше. Явно не само аз така разсъждавах, защото всяко следващо продължение, предлагаше повече, и все по-цветни Нинджа бойци, от различни раси и полове.

mk2-2021

В интерес на истината, първият ми контакт с играта бе леко разочароващ, защото по разкази си я представях екшън/адвенчър ориентирана, както и сканираните „живи“ бойци, ми се струваха леко вдървени, но в средата на втори рунд вече бях сериозно зарибен, и всеки уикенд харчех джобните си в „дупката“ на НДК, наред с другите нърдове. Споменавам нърдове, защото въпреки бруталния характер на играта, на опашката пред нея нямаше гимназиални тарикатчета, а по-скоро кастинга от „Теория за големия взрив“. За да не харчиш много пари се налагаше да задобрееш, защото никой не те оставяше да играеш спокойно, винаги някой се включваше, нямаше случай някоя от ръчките да е свободна и да играеш срещу играта. Заради такива досадници няколко пъти пренасях турнира извън играта, за което имах един месец ban за посещение от чичАка с жетоните. До ден днешен помня всички „специални и завършеци“ от единицата. Играта моментално се превърна в хит, последвана от две продължения (към ден днешен, частите са 11 + 3 МК Story игри и общо 54 млн. продадения копия), и така неизбежното се случи.

CHOOSE YOUR FIGHTER

mk1-2021

В средата на 90-те, в Щатите излиза мултимедийния проект „Star Wars Shadow of the Empire“, състоящ се от видео игра, комикс и роман, които не само се превръщат в бестселъри, в своите си ниши, но и връщат интереса към леко позабравената „вечна“ сага, засилвайки мърчандайзинга повече от всякога.

Холивудският продуцент Лоурънс „лудия Лари“ Касаноф, чрез своята компания Threshold Entertainment, държи правата за „Mortal Kombat“, и е крайно амбициран да направи от МК, „Star Wars“ на новото хилядолетие. За целта през следващите години атакува медийното пространство с редица проекти.

Отново у нас,  пролетта на 95-а, кварталното гараж – кафе, в което всички погубихме младостта си, дойде един авер, един от малкото в махалата със сателитна телевизия, и влезна с „Пичове, по MTV гледах реклама на филма „Mortal Kombat“, Шотландският боец ще играе Рейдън“, на което бе посрещнат с актуалния за епохата поздрав „смЕни дилъра“, и така историята отшумя.

Есента на същата година, в любимото ми кино Сердика, преди прожекцията на „Смело сърце“, гледах трейлърите на предстоящите филми и започна… In each of us there burns the soul of a warrior. In every generation, a few are chosen to prove it… Последвано от як тупаник и най-яката саундтрак тема, към комерсиален филм ever (може би с изключение на „Блейд“). Всеки вид косъм по тялото ми настръхна, челюстта ми увисна……. На другия ден отново гледах „Смело сърце“…

Филмът спечели сърцата на феновете и стана приличен хит. При бюджет от 18 млн. долара, прави близо 80 млн. в Щатите, и общо 124 741 822 глобално. Аз не можах да устискам да си го гледам в току-що обновения Dolby Surround Сердика и го гледах предпремиерно в Урвич, легендарно със своята бездарност кино, което приличаше на салон по физическо преправен в кино. Имаше си дори прозорци с дебели пердета. Влизайки в киното, нямаше никакви места, всички онези нърдове от НДК (и не само) бяха вътре, някои насядали дори по первазите на въпросните прозорци. I <3 90‘s.

mk1995m

В много класации, в това число и личната ми, филмът „Mortal Kombat“ от 1995 г. е най-добрата адаптация на игра за голям екран. Същата година излизат анимацията „Mortal Kombat: The Journey Begins“, която служи като предистория на игралния и ни запознава с „ориджина“ на някои от героите, и анимационния сериал, насочен към по-младата публика „Mortal Kombat: Defenders of the Realm“.

На вълната на успеха, две години по-късно излиза „Mortal Kombat: Annihilation“, продължение за чийто провал има множество фактори. По юридически причини, ако не се заснеме в срок, Threshold Entertainment ще загубят правата, заради което сценарият е скалъпен набързо. Режисьорът на първа част Пол У. С. Андерсън, в последствие превърнал се в емблематичен за жанра, овакантява поста. Юздите поема операторът Джон Р. Леонети, а на негово място зад камерата застава брат му Матю. Звездата от първия филм Кристоф Ламбер („Тарзан потомъкът на рода Грейстоук“, „Шотландският боец“, „Крепост“) ака. Лорд Рейдън недоволен се измъква с това, че вече е поел ангажимент към „Беоулф“, и е заменен от неубедителния си, блед, неодухотворен свой клонинг Джеймс Ремар („48 часа“, „Котън клуб“). Линдън Ашби ака. Джони Кейдж, също не подновява участие, и героят му е убит в първите секунди на продължението. Претупан сюжет, посредствени актьори, преиграване, аматьорски специални ефекти, нелепи костюми и необосновано претрупване на герои с цел „фенсървис“ – всичко това води до сгромолясване в боксофиса, и унищожителни оценки от фенове и критика.

mku-2021

Съвсем логично планираната трета серия се отлага. И докато „лудия“ Лари води редица правни битки за кино разпространение, на другите фронтове не спи! Пазарът е засипан от МК продукти, излиза и телевизионния сериал „Mortal Kombat: Conquest“. Този сериал, като дух, атмосфера, бойци и обстановка е най-близък до играта. Ефектни бойни сцени, умерено разсъблечени, красиви женски персонажи, фентъзи светове, все неща характерни за играта. След 22 епизода, сериалът е посрещнат със смесени чувства, и не е подновен за втори сезон.

mku2-2021

Следват мрачни времена. Игрите преминават към следващото поколение – аркадните машини с жетони са вече в историята – заменени са от конзоли. Геймингът се пренася изцяло вкъщи. Сканираните бойци са заменени от анимирани, арените стават 3D и до голяма степен играта губи чара си. Главният конфликт, между Земното царство (Earthrealm) и Външният свят (Outworld) е все така увлекателно разказан, но графиката е ужасна – бойците изглеждат като сглобявани от LEGO, арените макар приказни – прекалено нереални. През последната декада „Mortal Kombat“ отстъпва изкованата с кръв и вътрешности позиция на доминиращ файтър в гейминг индустрията на заглавия като набиращия скорост „Tekken“, вечния „Street Fighter и „Virtua Fighter“. В мрежата витаят слухове, за подготовката на трети филм, носещ работното заглавие „MK Devastation“, като оригиналния каст ще се завърне, но няма нищо потвърдено.

И така, след години слухове, отлагания, съдебни дела, през 2005 договорите са подписани, завръщат се Кристоф Ламберт, Линдън Ашби, Кари-Хироюки Тагава, Бриджит Нилсен (Рейдън, Джони Кейдж, Шанг Тсунг, Соня) и ненапускалите Робин Шу и Талиса Сато (Лиу Канг и Китана).

mk1m-2021

Декорите са построени, но явно Вселената не иска този филм, ураганът Катрина помита целия щат, и това прекратява не просто предпродукцията, но дърпа шалтера на целия проект. Следва обявяване на Midway в несъстоятелност, и въпреки анонсираното от Лари Касаноф разработване на третия филм, той губи делото за права, и те отиват в Warner Bros. Софтуерната дивизия се прекръства на NetherRealm (Отвъдното, един от световете в играта) Studios. За да направи мили очи на новите шефове, екипът на МК прави най-ненужната, измислена, лишена от душевност игра – „Mortal Kombat v/s DC Universe“. В момента, в който Рейдън побеждава императора на Външния свят Шао Кан и го запраща във Фантомзоната, където силите му са неутрализирани, Супермен побеждава Дарксайд и по същата причина го изпраща в NetherRealm. Това отприщва огромен катаклизъм, който слива двете вселени и двата огромни злодея в едно могъщо същество – Дарк Кан… безумие.

Вероятно драги читателю, ти, от двамата които стигнахте до тук вече си отегчен, за това ще се опитам да резюмирам събитията все пак довели до настоящия „Mortal Kombat: Филмът“ (2021). През 2010 краткият фен филм „Mortal Kombat Rebirth“, режисиран от Кевин Танчароен, постига това, което години по-късно ще направи „изтеклия рилийз“ на „Дедпул“ промото – събуди Холивудския интерес. Филмът предлага сурова, реалистична визия, прекрасна бойна хореография и за пръв път дава гласност на алтер егото на Скорпион – Ханзо Хасаши. Warner са впечатлени, поръчват два сезона, във вид на web сериал продължение „Mortal Kombat: Legacy“ (разглеждан епизод по епизод в сайта), след което обещават на Кевин 50 млн$ за бъдещ R rated филм. Идеята му е да направи мрачна история, в стила на „Гарванът“, наблягайки на драматизма, в нискобюджетната стилистика на web сериала. За съжаление той също попада в development hell, и Кевин Танчароен напуска. На борда се качва продуцента Тод Гарнър, който сменя концепцията. Към продукцията се „прикачат“ Джеймс Уан, (отговорен за „The Conjuring“ вселената и поредицата „Убийствен пъзел“) като продуцент, незнайно как и „лудия“ Лари – като Executive, Грег Русо – като сценарист, и режисьор-дебютанта в голямото кино, но с известен опит в гейм индустрията – Саймън Маккуоид. След като екипът е събран, Тод Гарнър споделя:

Ясно е, че филм ще има, как да пресъздадем тъмният свят изграден от Кевин Танчароен, но не просто във вариант, в който два часа героите се спукват от бой? Със завишен бюджет и ясната представа, че ще снимат sci-fi/fantasy/action блокбъстър, с възможност за развитие на франчайз, съвсем нормално те се замислят, как биха постъпили Marvel? Започваш с герой (Железния човек), около който да градиш вселената на „Омъстителите“. Не започваш с „Отмъстителите“… Кой обаче да бъде този герой? Ако попиташ 10 рандъм играча на МК „кой е любимият ти боец“, твърде вероятно е да получиш 10 различни отговора. Лиу Канг е логичният, но много експлоатиран вариант. Може би Джони Кейдж, другият логичен избор? Или да спрем да мислим логично?

Отново ще си позволя да изразя личното си  мнение защо филмите по игри се провалят. Основно поради неспособността да предадат динамиката на играта. Обратно на общоприетото мнение за обичайния контингент геймъри chips addicted, soda drinking, cigarette smoking  nurds, когато играта те погълне забравяш за чипса, забравяш за бирата и цигарите, за това, че ти се ходи до тоалетната, дори забравяш да мигаш. Дали новият „Mortal Kombat: Филмът“ ще уцели, дали ще предаде динамиката на играта, или ще се провали в опита си да задоволи всички? Ще интегрира ли успешно формулата на Marvel, работеща в PG-13 вселена, в изпълнения с насилие, забранен до 18 години свят на играта? Как ще се отразят смелите режисьорски решения, и кастингът ще се справи ли с фенските очаквания? Сега ще разберем!

Ревюто няма да е лишено от фенщина, все пак съм инвестирал тонове емоции в „Mortal Kombat“ през годините, ще има спойлери, но надявам се като тегля чертата, да се вижда нотка обективност…. Така обещах!

MORTAL KOMBAAAAAT

round1-2021

С първите си кадри, „Mortal Kombat: Филмът“ ни пренася във феодална Япония и може би най-разпознаваемият във МК вселената конфликт – клановата вражда между Ширай Раю и водача им Ханзо Хасаши (Скорпион), и Лин Куей (според някои спорни източници е реално съществувал клан китайски нинджи, всяващи страх мародери, извършили редица престъпления, преди около 3 500 години) с техният лидер Би Хан (Съб-Зиро). „Арената“ е добре известна и първият easter egg, което засякох – „Огнената градина“, мястото за отдих и медитации на Ширай Раю, където се запознаваме с Ханзо, съпругата му и първородния им син, всеки зает със задълженията си. Тази сцена странно ми напомня на „сватбата“ от „Убий Бил“. Голяма роля за това има и не споменатият от мен досега продуцент Бенет Уолш. Той е бил част от продуцентския състав и на Тарантиновите „Убий Бил“ 1 & 2, и много добре знае как да миксира човешка драма с количества blood/gore/violence в гледаем вид, без да дразни с претенциозност и без да стои гротескно, защото дори R – rated ограничение, все пак е ограничение.

Привидна идилия, но с усещане за тегнеща опасност. След размяна на погледи „благословени сме с всичко това“, Ханзо отива до близкия поток за да донесе вода за градината, като камерата се фокусира върху белег на ръката му, оформен като дракон. Изведнъж сякаш сезона се сменя, тежки облаци натискат, въздуха става студен, прехвърча сняг. Чуват се стъпки, сблъсък на оръжия, китайска и японска реч, писък на жена. Хасаши разпознава опасността, явно миналото му го застига. Връща се в имението, само за да открие клана си избит, а на входната врата две ледени фигури прободени с меч – семейството му. Обезумял от ярост, грабва намиращия се на близо Кунай (земеделско сечиво, което в ръцете на майстор се превръща в оръжие), с който избива нападателите и се вкопчва в яростна битка с лидера им – Би Хан. Двубоят е равностоен, но в крайна сметка по-младият и по-яростен Би Хан надделява, пробождайки Ханзо със собственото му острие, оставяйки го да умре в огнената градина. Секунди преди да издъхне, той чува плача на дъщеричката си… значи не целия клан е избит, кръвната линия на Хасаши ще оцелее. Бездиханното му тяло, обвито в адски пламъци, потъва в земята, като на мястото остава само забития в него Кунай. Wow, и това е само в така широко рекламираните „първи 7 минути на филма“, още преди да се е появило заглавието му. Ако това е прелюдия към всичко, което тепърва ще се случи…Wow!

mk_20210421

Сезонът отново се смени, заваля дъжд, започна да гърми и сред светкавици се появи Рейдън, който намери и взе със себе си наследничката на Ханзо, прибра и окървавеното острие. Следват въвеждащите надписи, от които се разбира, че Земята е в огромна опасност, вече сме изгубили 9/10 турнира, но древно пророчество твърди, че земните герои ще се обединят около кръвта на Хасаши и ще постигнат победа. Всеки гледал трейлъра, и всеки гледал поне два, каквито и да е, филма, вече си отговори на най-задавания въпрос около продукцията – „кой е Кол Йънг“.

Нямаме кой знае колко време да превключим и се запознаваме именно с него, главният протагонист, загубил вяра в кармата си, бивш шампион, лишен от житейски късмет, талантлив боец, изкарващ прехраната си в ММА клетка, носещ белега на Ханзо. Няма да крия, подходих критично, почти с намерение да не му дам шанс. При 78 „плейъбъл“ боеца (преброих ги в Wiki-то, не съм чак такъв фрик), каква е тази явна демонстрация от страна на  Саймън Маккуоид? „Искате Джони Кейдж, на Ви чисто новия Кол Йънг! Warner са ми поверили 60 млн. долара, ще си ги харча както намеря за добре“. И този ли филм, с иначе толкова първичен, брутален първоизточник, ще падне жертва на либералното движение заляло модерен Холивуд, опорочило не един и два филма в последните години? Себичен, нарцистичен бял мъж, какъвто е Кейдж с мощното си присъствие и убийствен сарказъм, би обсебил камерата, би изпъкнал над останалия азиатски състав. Но лека-полека кристализира идеята, че Кол е нужен, той явно е сюжетната брънка свързваща наративната верига. Героите са привлечени, някои от тях изненадващо свързани с него. Може би той е наистина специален, защо иначе императорът на Външния свят Шанг Тсунг, ще изпрати по петите му своя топ асасин – криомансера Съб-Зиро? Нещо, което не съм вярвал че ще видя, е как Съб-Зиро, замерва с ледени буци хора пред МакДоналдс, където Кол празнуваше загубата със семейството си. Е, видях го. Спасен от Джакс, който има същия белег, Кол е инструктиран да отведе семейството си на сигурно място и да потърси Соня Блейд, която има отговорите, които търси.

Дотук „Mortal Kombat: Филмът“ е силно контрастен, с великолепни идеи и изпълнения, последвани от абсурдни сценарни решения. Пристигайки на адреса, Соня също го нарита, с което Кол, хич не си помагаш! В импровизираната база на Специалните сили, Соня се превръща в нашия пътеводител, зрителите разбираме значението на турнира. Драконовият знак е символ за земните шампиони, избраниците на съдбата, последната надежда да бъде спряна инвазията на Външния свят. Става ясно, че този своеобразен билет за турнира, може да бъде и придобит. При акция на специалния отряд, преследвайки престъпник със свръхестествени способности притежаващ въпросния знак, в момента в който Джакс го терминира, драконът се прехвърля на него. Но той е колкото чест, толкова и проклятие. За да осигурят победата си в предстоящия десети турнир, Шанг Тсунг и неговите шампиони преследват и убиват белязаните, още преди турнирът да започне, заобикаляйки законите на Висшите Богове. Именно на такъв момент ставаме свидетели, когато действието се пренася във Външния свят. Императорът върви със свитата си, придружаван от един от лейтенантите си – Милийна (ужасно похабен герой, но за това по-късно). Разбираме, че Съб-Зиро е убил Джакс, а Милийна изпраща поредния фен сървиз – Рептайл, (като дори споменават името му, малко известно дори сред феновете Syzoth) по следите на останалите земни шампиони. Тук също си личи контраст, но работещ идеално и в двете си крайности. Вижда се някогашната красота на света на Едения, погълнат от Външния свят, което добавя суровост, жестокост, чувство на отчаяние.

Действието се сменя постоянно, от свят във свят, от герой на герой, но защо през цялото време се усеща скучност? По никакъв начин не се чувстваме ангажирани към Кол, към мотивацията му, към желанието му да предпази семейството му. И Къде е „Смъртоносната битка“ в „Mortal Kombat“?

Връщаме се на Земята. Разказвайки на Кол, Соня продължава да въвежда нас в митологията, виждаме колко много работа са свършили през „последните 7 години“, стаята е изпълнена с улики, някои насочени към нас феновете. Снимката на Ханзо, графита Mortal Kombat и „правописната грешка“ която Кол забеляза, статия за шаманът Nightwolf на стената. Камерата набляга на още няколко неща, вероятни препратки, но аз не ги разпознах. Разпознах обаче мърлявата фигура, окована на един стол в ъгъла – Кейно. Заловен от Соня и отряда ѝ, минути след като и той е „придобил“ драконовия знак. Точно две секунди му трябваха за да стане ясно, че от тук нататък, интеракцията му с останалите персонажи, ще бъде свежия полъх в този филм. Появата на Рептайл просто донесе първата победа за Земното царство, която бе изкована и с първото Фаталити – Kano Wins.

round2-2021

Началото на 2-ро действие на „Mortal Kombat: Филмът“ ни заварва на прага на Храма на светлината, мястото където Рейдън подготвя земните шампиони за всеки нов Mortal Kombat. Място, обвито в мистика и тайни, за щастие разкрити от Кейно при едно от многобройните му трафиканствания. Посрещнати от Лиу Канг, чиято задача е да издири и доведе в храма всички „белязани“, те разбират че са на прага на турнира, времето им е ограничено, обучението им трябва да започне веднага и всеки от тях трябва да открие своята „Аркана“, за да имат някакъв шанс срещу бойците от други светове. Какво е Аркана? Представете си Чи среща Силата (от „Междузвездните“), вътрешна сила, която всеки белязан притежава, но трябва да събуди. Разбират и че Джакс е намерен осакатен, но все пак, макар и без ръце, е спасен от монасите в храма, пребродили всички познати светове в търсене на лек. Съвсем нормално Соня посещава стария си боен другар, където правят впечатление протезите, които монасите му монтираха – роботизирани, стари, износени, слаби, нищо общо с тези от трейлъра. Няма да ви губя времето с подробности, Кейно направи гледаема и тази част. Нещото което ще спомена е огромната липса на химия между героите. Във версията от 95-а бяха нужни две приказки за да повярваш на героите че са отбор, тук всичко изглеждаше бездушно, прекалено генерично. Прекрачвайки голямата зала в храма правят впечатление още няколко заигравки с феновете. Ветрилото на Китана – поставено на платформа, амулета на Шинок, който Кейно се опита да открадне, статуята на Бо Рей Чо, пияният майстор от Външния свят, намерил и обучил Лиу Канг. В тронната зала на Рейдън, се забелязва Jinsei живителната сила на Земята, просмукана в стените.

Рейдън! Защитникът на земното царство, ментора на воините на Земята, богът на светкавиците и гръмотевиците Лорд Рейдън. Ед Буун, един от създателите на играта, не еднократно е заявявал, че за образа на Рейдън е черпел вдъхновение от една от Стихиите, от Джон Карпентъровата класика от 80-те „Големи неприятности в малък Китай“.

raiden-2021

За мен най-големият miscast в продукцията е Таданобу Асано, познат ни от „Тор“, „Бойни кораби“ и „47 Ронини“. Във всяка част от играта, появата на Рейдън всява страхопочитание и у свои, и у чужди. Дори не азиатската, ръсеща смешки версия на Кристоф Ламбер (ролята е бил спряган дори Дани Глоувър), от 95-та, стоеше някак аристократично. Но въпреки божествения си статут, той е повече приятел, отколкото наставник. Добродушен съветник, едва ли не – грижовен родител. Тук виждаме един сърдит чичко, с нула екранно присъствие, иначе добродушно изражение, като на японски турист пред ЦУМ, не будещ уважение в никой, като почнем от Кейно и свършим с Шанг Тсунг. Шанг Тсунг, който си позволи съвсем спокойно да се разхожда из Храма на Светлината, заедно със своите бойци. Този таен храм… аз в метрото след 21:00 часа обикновено съм спиран от трима различни полицаи, които ме питат кой съм и къде отивам, в тайния храм на Рейдън се разхождат монаси, земни бойци, и за капак, бяха атакувани от силите на Шанг Тсунг без никакви видими затруднения. След кратка схватка, нашите бойци отново бяха победени, Рейдън най-после демонстрира божествената си сила, като запечата залата със силово поле, но направи впечатление репликата на Шанг Тсунг „това ли са твоите шампиони?“… всеки си ги помисли. Най-после déjà vu-то за Рейдън, което ме преследваше, придоби очертанията на най-добрия човек, с който живота ме е сблъсквал – Фу, виетнамският общак, строителен работник от къщата на братовчед ми. Фу твърдеше, че владее Кунг Фу, но така и не ме научи, обаче в обедните си почивки ме научи да ям с клечки, което се оказа полезно 20-тина години по-късно по Суши баровете.

Връщаме се в храма, под наставленията на Кунг Лао (test your mind). Кейно пръв откри своята Аркана – лазерен лъч от очите (Циклоп си го иска обратно). Кол беше отпратен у дома си, като ненадежден, а Соня продължи с грижите за Джакс. В трупата от Външния свят, която търси пробойни в защитата на Рейдън, се появи Кабал, спийдстъра във вселената на МК, бивш Черен дракон, стар „познат“ на Кейно. В потвърждение на думите по-горе, за секретността на храма, двамата се срещат необезпокоявани в един коридор, след размяна на 18+ реплики и оферта, подобна на тази, която Хан Соло си издейства на Звездата на смъртта, Кейно предаде земното царство, разрушавайки силовото поле.

mortal-kombat-r-rating-1616585960380

Е, тук вече замириса на „Mortal Kombat“. Мигновено нападнати се откроиха няколко удобно противопоставящи се двойки. Милийна се справи безпроблемно със Соня, но я пощади „не притежаваш кръвта на избраник, не си струваш“. Обаче Кейно нямаше против да я довърши, като стовари скала отгоре ѝ. Джакс и неговите рахитични импланти се изправиха срещу генерал Рейко, друг мискаст. Изигран от гиганта, който служи за представяне на Ахил, в откриващата 30 секундна сцена от Троя, той би бил много по-подходящ за Шао Кан (върховният злодей в МК). В играта макар Шао Кан wanna be, Рейко е нинджа, с висок интелект и тактически способности. Тук беше тролоподобна твар, въртяща боен чук, което се оказа достатъчно да победи Джакс. Лиу Канг беше победен от Кабал, а Кунг Лао направи второто Фаталити във филма, като разполови Нитара, вампирката от външния свят. Ако тук повторим въпроса за любим боец, но вдигнем мизата и питаме 1000 МК играча, залагам спорната си репутация, че Нитара няма да фигурира. Обратно „у дома“, четириръкият принц на Шоканите Горо, нападна Кол. Също както и Съб-Зиро, никога не си бях представял, че ще видя Горо да излиза от селска барака. Е видях го. На ръба да стане свидетел на смъртта на семейството си, Кол най-сетне отключи своята Аркана – грозно кожно образувание, покриващо торса му, служещо за броня. Горо, който въпреки малкия бюджет изглеждаше чудесно, бе победен, разчленен, изкормен, общо взето с идея да нямаме съмнение, че Кол вече е bаd ass. Най-сетне и Рейдън се намеси, като прогони натрапниците обратно във ВС, но не и преди да дадем свидна жертва, Шанг Тсунг изсмука душата на Кунг Лао. Да, това беше силен момент, момент на който повярвах. Обречеността в очите му, крясъкът „Лиууууу“, призовавайки своя брат на помощ (те не са братя, но на Мандарин начина, по който се обръщат един към друг, се превежда най-точно като „братко“), мъката в очите на Лиу Канг. За да измъкне Соня под купчината камъни, Джакс отключи своята Аркана – Wakanda/Transformers ъпгрейд, с който ръцете му вече бяха онези оръжия, познати от играта. Странен но работещ момент, в турнир, в който се изправяш срещу свръх естествени противници, за да имаш шанс, трябва да имаш същите способности.

Преди да преминем към трето действие, ще се отплесна (не много) към кастинга. Комиксите и видео игрите са индустрии с милиони фенове, ревностно защитаващи традициите им, които им носят милиарди $$$ приходи. За това кастинг отговорниците, за съответните кино версии, имат трудната задача да подберат актьори с физически прилики, често невъзможни спрямо източника. Адаптациите по комикс намериха своето решение, с 6 месечни периоди на здрав фитнес, и половин аптека медикаменти, чрез които Крис Хемсуърт се превърна от върлинест младеж, в скандинавски бог, Джейсън Момоа от ръмжаща топка косми, в ръмжащ, космат световен секс символ, Крис Прат – от дебел комик, в нацепения Звезден повелител. Останалото е ръкомахане пред зелен екран и 200 млн. долара, които да бъдат харчени от CGI специалисти.

Mortal-Kombat-Sub-Zero-Joe-Taslim-Signed-Four

Не така стоят нещата с актьорите от „Mortal Kombat: Филмът“. Поради сравнително ограничения филмов бюджет, за тях освен всичко друго е нужно да притежават набор от лични качества, с които собственоръчно да борят гравитацията. Тук аплодисментите са Рич Делиа и неговия кастинг отдел (де да можеше да кажа същото и за сценаристите), които са свършили почти перфектно задачата си. Главните герои, в по-голямата си част, имат солиден „стаж“ в бойните изкуства, дори на профи ниво. Джо Таслим дълги години е бил част от националния отбор на Индонезия по джудо. След прехода си в киното, се снима основно в Азия, но има и няколко появи в Холивудски блокбастъри („Бързи и яростни“, „Star Trek“). Той е „видимата заплаха“ във филма, сечивото което Външния свят използва, моделирайки плановете си за Земята.  Пресъздава един различен Съб-Зиро, но в случая, различен на означава кофти Съб-Зиро. В играта той е от китайски клан нинджи, тук е инопланетянин. Това личи и в костюма му, играта е уважена, спазени са Лин Куей традициите, но се долавят и извънземни черти. Може и в желанието си да придам повече стойност на филма да преиграя, но намирам Х. Р. Гигер елементи и в маската и в костюма му. Следва Хироюки Санада и неговия Скорпион. Роден под самурайско слънце, притежаващ осанката на древен воин, той сякаш е роден за тази роля. За това помага и дългият му стаж в подобни филми. В Азия е най-известен с епиката The Twilight Samurai, но добива световна известност с ролите си в „Последният самурай“ с Том Круз, „47 Ронини“, „Върколакът” и последния „Отмъстителите“. Но преди да му лепнем етикета „клише“, да не забравяме, че се изявява и на театралната сцена, пресъздавайки дори „Глупакът“ в Шекспировия „Крал Лир“. Визия + актьорски талант, идеална комбинация за пълнокръвното пресъздаване на Скорпион, демонът от Отвъдното, духът който не намира спокойствие, воден от жажда за мъст. Костюмът му, вдъхновен от последната МК11 игра, идеално завършва образа му.

Стига толкова с любимите на всички нинджи, продължавам с Шаолинските монаси. Отново чудесен избор на актьори. Луди Лин поема щафетата от Робин Шу и на плещите му пада товара да бъде Лиу Канг, отгледан, трениран и възпитаван в древните традиции на турнира, за да бъде шампион, да бъде спасителят на Земното царство. Макс Хуанг e Кунг Лао, наследник на Великия Кунг Лао, последният шампион от Земята, убит от Горо преди 500 години. В тийн годините си Макс е бил част от каскадьорската трупа на Джаки Чан, което е перфектното CV за подобен филм. Костюмът, стилът, акцентът му, всичко това го прави перфектният Кунг Лао, като излязъл от играта. Не е основният персонаж, не е двигателната сила на филма, но за мен, като „фенсървиз“, заедно с Кабал са най-доброто, което филмът предлага.

1618262233_kombatooСега ще обърна внимание на Special forces. По традиция, те не притежават „super human abilities”, разчитат на брутална сила, военно обучение и hi-tech джаджи. В играта Соня Блейд претърпява метаморфоза – от млад, наперен лейтенант, до Генерал ръководещ „Агенцията за изследване на други светове“. В „Mortal Kombat: Филмът“ е нещо по средата. Изиграна от Джесика МакНами, която съм гледал само като бившата, за малко да бъде изядена от праисторическа акула, съпруга на Джейсън Стейтъм, от изненадващия хит „Meg“. Типична американска красавица, ама такива под Холивуд хълма с лопата да ги ринеш. През цялото време ми изникваше образа на Церсей Ланистър. Бях чел GoT книгите доста преди сериала, и Лина Хийди не беше моят избор за Церсей. И до сега бих предпочел друг кастинг, но на пук на ината ми, в средата на 2-и сезон разбирах героинята ѝ, вярвах ѝ и искрено я мразех. Така е и с нашата Соня – не е Соня която исках, не е Соня, която си представях, но е Соня, която получих и в крайна сметка приех и харесах. Не така стояха нещата с майор Джаксън „Jax” Бригс. Още на ниво трейлър си казах wow, Мехкад Брукс изглежда супер, постарал се е да направи физиката на Джакс, кибернетичните му ръце изглеждат перфектно. Именно с тях е свързано и едно от смелите режисьорски решения, доста различно от историята в играта, но работещо чудесно за изграждане арката на героя и за нуждите на филма. Всичко беше прекрасно, докато не видях в интернет meme, в което върху лицето на Брукс, бяха наложили физиономията на комика от 80-те Стийв Харви. Това счупи нещо в мен, и понеже не искам да съм сам в страданието си, ще го счупя и у Вас.

kano-2021

Kano wins

Подобно на „проклятието Супермен“, ролята на Кейно е с печална история. В оригиналния филм през 95-а, ролята е изиграна от британеца Тревър Годард. Физически почти перфектен Кейно, с ужасяващо смехотворно екранно присъствие. Тревър умира на 40 години, при доста съмнителни обстоятелства, най-вероятно свръх доза, но оставя огромно наследство в света на МК. Първообраза на Кейно е късо подстриган американец с японски корени, но странно защо, той изиграва образа с австралийски акцент. От тогава до сега, в игрите Кейно е представян, като австралиец, със стабилно окосмение от врата нагоре. Ролята в web сериала е поета от друг британец – Дарън Шахлави. Физически никаква прилика, но присъствието му вече е на Кейно, шефът на терористичната организация Black Dragon. Дарън умира в съня си от инфаркт на 42 годишна възраст.

kano2-2021

На мен героят ми е носталгично скъп, него пръв овладях в МК1, неговия „фатал“ беше най-якият, с него бях най-добър и към неговото представяне съм особено взискателен. В настоящия филм австралийският наемник, най-после е изигран от австралиец – Джош Лоусън. В портфолиото му се наблюдават предимно тв комедийни роли, така че на него се пада честта (при липсата на Джони Кейдж) да бъде задължителния за всеки Холивудски филм „the comic relief“. Докато неглижираният му външен вид и безпардонно държание са в полза на изграждане на образа на безскрупулен наемник, то къде са лицевите му импланти, и какво по дявола прави в „отбора“ на добрите? Друго, спорно режисьорско решение, с което до този момент нямам проблем, даже напротив.

round3-2021

Тук вече отборът на добрите демонстрира самочувствие и план да овладее битката. Щом няма правила, нека ние определяме какво ще се случва. Разделяй и владей, двойките бяха преразпределени, Рейдън отвори портали, които пренесоха турнира преди турнира, на някои познати места. Джакс се справи с Рейко на може би най-култовата арена – The pit. Щеше да е яко да му причини Stage Fatality, като го „нашиши“, за сметка на това получихме най-гнусното, толкова гнусно, че чак усмихващо фаталити. Соня знае как да се пребори с Кейно, вече го направи няколко пъти, като за награда получи Драконовия знак. Кол Йънг и неговата кожна малформация се изправи срещу Милийна, най-похабеният от персонажите, с толкова история и фен база, получила реплики ниво Britanica A1. Все пак трудна победа, с общите усилия на Кол и Соня, получила своята Аркана – laser rings – с които фатализира Милийна. Лиу Канг отмъсти за приятеля си, убивайки Кабал с Fire Dragon Animality/Fatality… макар че Кабал е изгарял неведнъж, надявам се да изпълзи от огъня още веднъж за продължението.

One to go, остана само Съб-Зиро. Рейдън най-после се усмихна, дръпна една не запомняща се реч от рода „кръвта на Хасаши ще те води, и предаде на Кол Кунайя на Скорпион, оръжието на „един от най-добрите нинджи, бродел по земята“. Отвори се портал, нещото някога наричано Би Хан се появи, за да развали момента на триумф. В ръката си държеше гривна. Тук е моментът да се върна малко и да Ви обърна внимание на гривните, които пропуснах. Дъщерята на Кол изплете две жълто – черни – цветовете на Ширай Раю. От гривната на Кол започна оформянето на телесната му броня, а сега криомансера държеше вледенена гривната на дъщеря му. Кол премина през портала и се озова там, където всичко започна, ММА клетката в която изкарва прехраната си. Всичко беше обвито в лед, като се открояваха двете ледени скулптори – жена му и дъщеря му. Щеше ли историята да се повтори? 400 години по- късно щеше ли кръвната линия на Хасаши да изчезне? Дори придобил новите си сили, Йънг бе лесно победен. На път да бъде сполетян от същата участ като своя праотец, да бъде убит със същото острие, което вече вкусваше от плътта му, се случи нещото което чакахме цял филм, обещано ни от трейлъра, и загатнато в началото. Hell spear прободе Съб-Зиро и с предизвикващото нърдовско подмокряне „Get over here!“, Скорпион, спектърът от отвъдното изтегли ледения нинджа. Под звуците на класическата тема, най-после получаваме това, за което сме си платили – Смъртоносна битка. С обединените усилия на няколко поколения Хасаши, Съб-Зиро е победен, довършен от Heal breath фаталити, само за да разберем, че „смъртта е просто поредния портал“, ясно е че в продължението Би Хан ще преживее поредната трансформация, и ще се превърне в Noob Sailbot /на обратно Boon Tobias, създателите на играта/.

Eu0M6tYXUAAeIus

Под наставленията на Рейдън, героите тръгват да търсят нови шампиони в подготовка на същинския турнир. Знам, че много мрънкам за Кейдж, но филмът ме усмихна за финал, като Кол тръгна към Холивуд, търсейки един от шампионите, а на стената в бившата му съблекалня се видя филмов плакат „Джони Кейдж в Гражданина Кейдж“

Накрая, няколко думи и за режисьора на „Mortal Kombat: Филмът“. Още с обявяване на синопсиса по време на пост продукцията, както и от няколкото придружаващи премиерата интервюта, си личаха някои „своеволия“ заради които бях сериозно притеснен. Още кърви раната ми наречена „Последните джедаи“, епизода който съсипа безвъзвратно една далечна галактика. Сам по себе си, Райън Джонсън е кадърен режисьор, не случайно Netflix инвестираха близо половин милиард в следващите му два филма. Може би „Последните джедаи“, разглеждан сам по себе си е добра фантастика, но като част от сагата е ярък пример за неадекватност, неуважение към Лукасовото наследство, неразбиране на материала и незачитане на може би най – отровния фендъм – този на „Star Wars“.

Е, тук място за безпокойство няма, Саймън Маккуоид не просто си е написал домашното, той е фен на „Mortal Kombat“. Във всеки един кадър си личи личното отношение, реплики, движения, всичките Easter eggs показват не просто ангажираност и разбиране, показват любов към вселената. Просто липсата на качествен сценарий връзва ръцете му, но въпреки всичко, той успя да постави солиден фундамент за нататъшен градеж.

finish-mk-2021

Ако току-що отминалия „Оскар“-ов сезон Ви липсва, това не е Вашия филм. Ако в снобарското си ежедневие, през последния четвърт век сте прескачали стотиците „Mortal Kombat“ статии в медиите и все пак сте гледали филма с други очаквания – нека ви е! Оправдание да не знае има само популацията на родопското село „Медени поляни“, токът им е 110 волта, а Дилижанса им носи веднъж седмично само най-нужното. Ако сте девойче, подлъгано от гаджето си, да гледа едно екшънче и сте шокирана – нека ви е, заради всички „нюансови“ тъпотии, които сме изгледали заради Вас от любов. Всички останали имате право да го харесате, бих ви разбрал, компанията с която го гледах го хареса. Имате право и да го намразите, също бих Ви разбрал. Но не малка част със сигурност ще го гледаме пак… по един или друг начин.

fat-mk-2021

Макар Mini me отдавна да порастна, почна да се бръсне, влезе и изезе от казармата, живота го поучука, той все още съществува, някъде дълбоко в душата ми. Много се надявах да се събуди, да изкрещи с пълно гърло Мортал Комбааааат – не се получи. Явно с дъртеенето идва и мъдростта, предпочитам Lore пред Gore. Затова 1995 > 2021.

В статията засегнах хронологично любимите си теми – кино, игри, футбол, красиви жени, „Star Wars“, за да не пропусна уискито ще оценя филма подобаващо.

Все пак приятен жанров blended, филм по игра – бойни изкуства – дори alien invasion, с многорегионален произход.

Цвят – алено червен.

Аромат – силно опушен с нотки на изгоряла плът.

Вкус – метален, примесен с прахолях и торфена почва.

Завършек – студен, ненатрапчиво садистичен, с желание за още.

Жанрова оценка 6/10

Фенска оценка 6,5/10

За край, ще перефразирам финалния абзац на един от завършеците на Джони Кейдж в играта: Едно е ясно, „Mortal Kombat II“ ще има…

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

23 Comments

  1. „За край, ще перефразирам финалния абзац на един от завършеците на Джони Кейдж в играта: Едно е ясно, „Mortal Kombat II“ ще има…“

    Дай боже да няма никога повече, мислех че след Жинатъ Чуду и Гудзилъ няма да има по-прост филм, уви!!! Бих участвал в подписка „Никога повече тъпи стриймове“!!!!!!!!!

  2. Най-разочароващото за мен е, че нямаше турнир Mortal Kombat.Кол си беше с мобилния в храма, явно някой монах му даде зарядно или Рейдън му зареждаше батерията. Горо беше похабен, заедно с Милийна и Шанг Тсунг, а не ми се коментира Reptile, който беше все едно изкаран от Спайдърмен вселената. Липсваше ми музиката през цялото време.

  3. „на редовните автори от сайта не им дреме (кой знае колко) за филма“
    Ммм, не съм съгласен 😀 На някои ни дреме, но просто знаех още преди около месец, че вече има мераклия и затова не съм се блъскал 😀 Иначе аз утре ще ходя да го гледам на кино и тогава ще прочета и цялото ревю 🙂

    1. хах, съжалявам, ама това е стара любов

    2. Да си кажа направо тука. Не останах очарован аз. Имаше зверски много фен сървис, което беше яко и единственото хубаво нещо бяха бойните механики, които всички ползваха и съвпадаха с доста от муув сетовете в игрите. Първата и последната битка между Скорпион и Събзиро също бяха чудесни. И до там ми се изчерпват хубавите неща. Диалозите бяха мега криндж, а сценарият просто си напасваше нещата както му е удобно, за да стане по-бързо и лесно. Герои като Милийна и Горо за нищо ги нямаха (Нитара даже няма да я споменавам :Д). Фаталитата също бяха яки, със съответните реплики, но… какво от това. Личеше си, че ще има продължение, но все пак можеха да се постараят малко повече. Също така Outworld хич го нямаше… и така нататък. Мързи ме да пиша повече. На Андерсън, колкото и да беше корни, имаше някакъв чар, това тук… няма нищо :Д

  4. Много е оценката която сте дали… Филма си беше супер зле. И какво ? Нямаше турнир избиха се още първият филм. Единственно биваха първите 10 мин. Санада си направи изявата и беше перфектна. Ниско бюджетен филм с високобюджетни ефекти и до там. Рейдън супер безличен с нулева роля, Лу Канг някъф мухлю тип гейтак, Соня супер дърво….

  5. Аз,като дърто копеле вече на 27 години,израстнал с МК и луд фен на Цветните нинджи,ще кажа че харесах много филма. Не ми допадна разбира се,Рейдън… Коул (WTF is that?) Както и Милийна,но останалото беше добре за мен. О да,Рептайл беше Годзила или как?? Къде беше Зеленият нинджа,невидим,плюещ киселина. Има още какво да се желае разбира се,за мен Коул немаше място във филма,но оценявам всечко на 7.5-8 като истински МК фен. Разбира се,най-ми липсва моят любим персонаж,а именно Куан-Чи майсторът магьосник,който за жалост има само в MK Concuest. Но да,филмът беше добър и ще го гледам отново,както Конкуект,както 1вия и 2рия. Ще чакам с нетърпение 2рия филм. Поздрави!

  6. Замислена е трилогия, но при положение, че сега изкара добър боксофис. Историята беше по-различна като Турнирът липсваше. Оригиналната музика бе заменена от ремиксове. Горо и Влечугото бяха наистина похабени с лека ръка. Споменахте, че Джони Кейдж отсъстваше, а и вкараха изцяло нов герой. Аз като фен на Мortal Kombat се изкефих, че се появи нов филм. Със сигурност не беше пародия като Mortal Kombat: Annihilation.
    Има накъде да се развива с още куп битки и поява на Шао Кан, които обаче едва ли ще видим скоро.

    Оценка от мен 7/10

  7. На мен, честно казано ми харесаха доста неща. Да, не е нищо кой знае какво, но бих казал, че очаквах да е доста по-зле. Повечето сцени със Съб Зиро бяха много яки, особено началото в ресторанта. Също Кейно беше хайлайт, въпреки, че на моменти прекаляваше с псувните и беше оувър дъ топ бутафорен. Кунг Лао също ми беше приятна изненада, беше пичага. Луканката не ми хареса, че беше супер слабак, но предвид младото му лице, може да приемем, че е още свеж. Друг негатив бих казал, че има прекалено много нагласени сцени, където просто се случват ей така, заради сценария. Както и храма на нашите беше някъв пълен абсурд, някви дупки издълбани в скалата 😀 Има прекалено голям реализъм на декорите тук, докато в оригинала ми харесваше как вссичко е грандиозно, помпозно и фентъзи. Замъците бяха някви оувър дъ топ замъци със изродски статуи и т.н. Много повече в духа на играта! А тук Другия свят дори, беше някъв суров, без детайл, само някви скали и пустиня. Райден също ми беше мискаст – тежко незапомнящ се, генеричен дръпнат, никъв характер и лош английски. Ламберт беше мега криндж, но поне беше запомнящ се. Много хора изтъкват като минус, новия човек Коул, който е уж, сърцето на филма, ама честно казано не ме издразни толкова. Хареса ми идеята за костюма му, който абсорбира енергията. Пича не е велик актьор, но се справи ок, а и изглеждаше доста добре. Да не се разточвам излишно, можеше и да е мн по-зле.
    Оценка: 6/10

  8. Братле, нямаше нужда да преразкваш действието толкова детайлно….. казвайки това, ревюто ти е доста по-интересно от самият филм, особено предисторията.Иначе MK е това, което е заради последните три игри, които доста вдигнаха нивото на наратива и лора.
    Както и да го гледаш, филмът си е тъп- точно като в адаптации по видео игри, стават неща от нищото, герои се появяват ей така, сцени хвърчат, липсват керъктър билдинг, разчита се на някакъв фен сървис, актьорите са слаби и т.н. Казвам го, защото го изпитах същото докато гледах WarCraft, само че аз бях в ролята на фен.
    И…въпреки това бих гледал втори филм, но трябва да надградят сериозно на почти всяко ниво за да се получи от това цял франчайз.

    1. не ме съди строго, сефте ми е, а и наистина съм дай хард фен, за това и се отплеснах толкова.
      Сам казваш,изпитал си същото покрай WC
      За актьорите не съм съгласен, толкова им бе дадено като шанс, просто сценария беше тояга…ма за сега добре върви в боксофиса, дано спечели доволно за да видим предвидените филми, разклонения, ала бала

    2. Аз пък искам да благодаря на Автора точно за това лирическо отклонение. Успя да ме върнеш в годините на моето детство и юношество, както и да надградиш не-дотам задълбочените ми познания около Франчайза. Всичко това направи ревюто някак си по-лично.
      Евала!

    1. Много Благодаря!!!
      Сам осъзнавам, че нямам качествата, или поне нужния тренинг и не мога ей сега да седна да пиша за следващия филм, който ще гледам на кино.
      Трябва да е нещо, което ми е страст…… все още имам чувства към Star Wars, ама там е Светли

  9. Поздравления за отделеното време и страст, с които си подходил към текста!
    Както виждаш, повече от двама сме стигнали до финала 🙂
    Аз изчетох подробно и макар да не съм (въобще) запозната с тази вселена, ми беше любопитно да надникна в нея.
    🙂

  10. Ридик, не мога да намеря реда в текста, че да го цитирам при контрата, но – основният проблем с адаптациите на каквото се сетиш във филми е, че адаптиращите винаги искат Да Покажат Един Различен/Собствен прочит. По-второстепенният проблем е, че няма финанси за ефекти, актьори и музика, а след това е, че целокупно екипът и кастът към момента на стартиране на работата не познават творбата и не знаят какво, къде, как и защо ще вършат. Затова накрая плюсът от гледането на МК е, че на плаката пише МК, и даваш 6.5/10 от фенщина и спомени за га бехме млади, а не защото филмът наистина заслужава оценката.

  11. @Светли – Благодаря, от Инглориъс Кънт гилдията комплимент си е два комплимента 😉

    @Иво – For me they are more than just a fictional characters – това е причината да си изпрося шанса да пиша за тях, а щом съм успял да върна още някой в онези времена, да му „бръкна в душата“, това е спупер.

    @Гал – Собствения прочит е неизбежен, както в повечето случаи и поляризирането на зрителите. С това аз не защитавам филма, сериозна съм го оплюл. Но не съм съгласен „че целокупно екипът и кастът към момента на стартиране на работата не познават творбата и не знаят какво, къде, как и защо ще вършат“ и режисьора е точния, и 90 % от каста са на мястото си. Някой бепе писал „кви са тия непознати актьори“….. ДеНиро и Пачино имат болки в стаите и напуснаха проекта лас минът.
    6/10 за мен е реално, 0,5 му дадох, защото по-добре такъв МК, отколкото без МК. Дори сега, бих кледал с кеф Девастейшън, ако имаше шанс да го направят.

    1. Имаше доста моменти в новия филм, където ми се прииска да го спра и да си пусна Annihilation – смятай за какво качество говорим 😀

    2. А, аз нямам проблем с непознати актьори. Гледам филм заради заглавието/жанра/базиран на , а не заради точно конкретен актьор.
      Горе говорех по принцип за актьори, които не са играли играта или не са чели книгата, или не са гледали филма, в чийто римейк участват. Това е един от по-рядко срещаните проблеми всъщност. Основният си остават опитите на някой си да си покаже личният прочит, който обаче вечно някак не отговаря на прочита на основната маса от няколко (десетки) милиона фенове. Е как пък все така се случва и какво пречи да се адаптира готова развита история, без непременно някой да си развие собствената фантазия? И се чудиш абе тоя тука същата игра ли е играл/книга чел/класика гледал като мен, Пешо, Гошо, Данчо и Иванчо.
      Което ме подсеща за едно видео в тубата колко добре е станало, че така и не е излязъл „Дюн на Ходоровски“, защото се е разминавал много силно с първоизточника.

  12. Да започна с това, че съм болен фен на оригинала. Имаше една апокрифна касетка с кофти дублаж, която обиколи целия квартал и сигурно само аз съм я изгледал поне 20 пъти. Прекрасно 90-тарско гилти плежър забавление, убийствена музика и хореография, симпатични герои и увлекателна история – какво повече му трябва на човек от гейм адаптация? Втората беше дърво, но пък нърдовия гилти плежър си го имаше, а и музиката беше ОК. Можете да предположите и с какъв интерес очакваш сгодини трети филм.
    Та по темата – новия МК беше…приемлив, в най-добрия случай. Въпреки няколкото добри идеи, ефекти и хореография и тук за пореден път сме свидетели на хроничната болна амбиция на Холивуд да се претупва всичко, само и само да правим франчайз час по-скоро. Претупана история, антихаризматични герои в общия случай, монтаж едно към гьотере, типичния полусуров мултимедиен полуфабрикат, който сме гледали 1000 пъти. Като рибуут не бешена толкова мизерно ниско ниво, като безкрайните бездарни диарии – римейкове на незабравими поппкултурни класики, на които бяхме свидетели през последните 10 години, но МK заслужаваше много повече от безличен и „ставащ“ филм, заснет от пълен занаятчия-дилетант.
    Да видим за следващия дали ще си вземат поука…

  13. @X-Force, нали в аймакс го гледа, ако можеш там да спираш, паузираш и поръчваш други филми, ще гледам вече с други очи на теб :Д
    @ Gogoto – касетите май бяха на MVC, щото успях да си запиша и двете серии, а Александра вече ги кодираха техните. За героите вече се изказах, но въпреки че повечето фенове сме недоволни, повечето от повечето искаме да има втора серия. И съдейки по бокс офиса, май ще има.

    1. Поне на няколко пъти ми се искаше да изляза или да го сменя с друг филм, но уви още я няма тази услуга 😀

  14. В ревюто са вложени повече мисъл и емоция отколкото в сценария. Диалозите – шитня, актьорската игра – дървена. Качеството е straight to TV евтинийка. Всяка секунда с Луис Тан е пропиляно време. Излишен „оригинален“ пресонаж, чийто screen time можеше да бъде използван за разказване на митология от играта и като цяло за развиване на по-интересна история. Единственото позитивно нещо е колко добре изглеждат някои актьори в ролите си. Кунг Лао сякаш е излязъл от играта.