Рапунцел и разбойникът

„Рапунцел и разбойникът” е 50-тият пълнометражен анимационен филм на „Disney” и честно да ви кажа, не се сещам за по-приятен начин да отпразнуват този своеобразен юбилей от произведение, което съчетава онази неповторима и характерна само за това студио магия, която всички помним от „Малката русалка”, „Красавицата и звярът”, „Аладин” и „Цар Лъв”, и модерните компютърни технологии, с които „Disney” така и не успяха да направят филм, който да покаже пълния им потенциал.

Знаете, че след няколко неуспешни опити да се намесят в монопола на „Pixar” и “DreamWorks” (и спорадичното участие на някое от останалите студия) от „Disney” решиха да се завърнат към това, което умеят най-добре – традиционната анимация. Резултатът беше относително успешният „Принцесата и жабокът”, на който обаче, му липсваше приказното обаяние на най-добрите им филми. Но посоката беше правилна и трябваше още една стъпка, за да могат нещата да си дойдат на мястото. Е, тази леко колеблива стъпка е „Рапунцел и разбойникът”. Защо колеблива? Първо, защото от студиото все още продължават да търсят себе си и не са могли да се развихрят пълноценно, което от своя страна пречи на филма да „експлодира” в емоции. И второ, историята има едно-две места, където би могла да бъде пипната.

Рапунцел и разбойникът

Като останалите техни филми, вдъхновени от приказки, „Рапунцел и разбойникът” не следва много точно първообраза си. Историята в супер съкратен вариант е следната: Имало едно време момиче с вълшебна коса, живеещо във висока кула и един разбойник с добро сърце. Един ден съдбата ги срещнала и те – въпреки злата вещица и препятствията, които им поставил животът – се взели и заживели щастливо. Край! Всъщност, кога пък това дали екранизацията е точно по приказката е имало някакво значение за когото и да е било, особено когато става дума за анимация? Това, което мога да кажа е, че тя е интересна и предлага едно-две интригуващи, забавни и определено развлекателни решения.

Но това ли е най-важното, ще попитате. Не, най-важното е, че „Рапунцел и разбойникът” е най-добрият филм на „Disney” от доста години насам. Визията му, вдъхновена от класическата маслена живопис, е просто фантастична. От „Шрек” насам не се бях кефил толкова на цялостен визуален стил на анимация. Създателите надълго говорят за вдъхновението си за цветовете, осветлението и останалите компоненти на картинката. Това, което ме поразява обаче е, че те споменават как не са искали косата на Рапунцел да е фотореалистична, а да е богата, пищна и блестяща. Как са търсили начин да претворят топлината на традиционната анимация чрез CGI. А аз през цялото време си мислех, как косите им изглеждат по-добре от всяка анимация, която съм виждал. Представям си, ако бяха искали да ги направят да изглеждат реалистично.

Рапунцел и разбойникът

Другият голям плюс са героите, които са страхотни. Рапунцел обира всички точки, особено в моментите с постоянна смяна на настроенията, които ще накарат всеки сблъсквал се с тийнеийджър (или която и да е жена) да се усмихва тъжно. Флин е леко стандартен като крадец добряк, но и той има какво да покаже. Злодеят, в лицето на Готел, е истинска класика. Образът й е далеч от гротеските, грандоманските мании за владеене на света и тем подобни, с които се сблъскваме напоследък. Женицата просто иска да е вечно млада, кой може да я съди? Истинската перла обаче, са поддържащите герои – всичките смахнати бандюги, хамелеончето Паскал и най-вече моят личен фаворит, супер персонифицираното ченге Максимус, който е кон. Малки и големи гарантирано ще се влюбят в тях.

Да обобщим: „Рапунцел и разбойникът” в никакъв случай не е съвършеният филм. Той просто е забавен (много), изглежда повече от отлично, има чудесни образи и не на последно място, задължителните за филм на „Disney” песнички определено не са дразнещи и натрапващи се, и даже бих казал, че при все българският дублаж са доста мелодични и приятни.

Прекрасен анимационен филм, който просто дължите на вашето дете.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

23 Comments

  1. Благодаря за изчерпателното инфо и занимателен анализ – моите четирима кръщелници-дечурлиги със сигурност ще се израдват жестоко на филма! Дори може да експериментирам с 3-годишната си племенница – хмммм, дали не си търся удобно оправдание, за да се позабавлявам 🙂

  2. Филмът е нвероятен сега се връщам и направо нямам думи наиситна 🙂

    3D-то е много готино и реалистично,а всичко във филма е прекрасно.

    Мисля, че тази анимация ще остане в класиките в жанра!

    Хора гледайте го 🙂

    🙂

  3. Филмът е страхотен! Много се смях. Е…:) и плаках на романтичните моменти. 🙂

    Направо бях във филма.

    Супер е!

  4. Кончето е велико. Голям смях наставаше в залата като се появи. 🙂 🙂 🙂
    Принцесата също е страхотна (особено с менящите настроения)!!! Наивна, бойна и с огромни влажни очи. Супер е! А разбойника на моменти ми напомняше на Джоуи(от Приятели) с тоя съблазнителен поглед 🙂
    Абе има бая да се каже. Ти си написал каквото трябва. Трябва просто да се гледа. 🙂

  5. E, супер след тези страхотни ревюта как да не отида да го гледам?

  6. Уникално забавление – така не съм се смяла много отдавна – наистина нямам думи! Конят Максимус е просто възхитителен, както и малкото хамелеоноподобно създание 😀 Освен подарък за децата, този филм е и прекрасно намигване към всички, които с удоволствие се пренасят в Neverland или ядат бонбони с Пипи ("хайде хапчета чудесни, никога да не порЕсна!") както вече споделих – ревюто ти е СУПЕР! Поздрав най-сърдечен, твой приятел вечен, весел Патиланчо 😉

  7. Драги ми Смехурко, то оставаше точна на вас да не ви хареса. 🙂 Благодаря!

    И аз вече споделих ама пак да кажа. Максимус е уникален. Няма такъв копой! 🙂

  8. вие нормални хора ли сте да се кефите на такава смрадлива боза

  9. Филмът е номер 1.

    Кой нормален и кой не е, е съвсем друг въпрос.

    За съжаление от Дисни вместо да продължат с нещо още по-добро в тази насока ще ни прекарат с отчайващо зле изглеждащата простотия MARS NEEDS MOMS.

  10. Страшна боза, Дисни само прецакват хубавите приказки (те вече не останаха). Най-хубавият им филм безпорно е "Цар Лъв" и точно той е изцяло тяхно творение, а не "осъвременена приказка" :/ Самата постановка "съвременна приказка" е тотално погрешна. Приказката си е точно толкова актуална днес, колкото и едно време. Няма смисъл да се осъвременява. Това не е нов прочит, само някои дребни обстоятелства са променени, а основната идея е същата и стои даже още по-бозава. "Шрек" беше съвсем друга история, там всичко беше наопаки, приказните елементи бяха използвани много умело. Т.е. имаше идея – една тотално обърната приказка. Естествено след това го предобриха и следващите части не се гледат…Оригиналните приказки са много по-интересни от тези… творения. Обратите са интересни и неочаквани, а тук очевидни или направо липсват. Е, не беше толкова зле… песента от началото ми хареса, както и самото начало, кончето беше свежо (но въобще не може да сравни с магарето Еди Мърфи), имаше красиви кадри, но някакси цялата история си беше "Рапунцел", а аз очаквах нещо по-оригинално и смешно. Имаше някакви свежи идеи в началото, но вероятно от страх (предвид не особено успешните последни проекти на Дисни) не ги бяха развили и краят си беше 1 към 1 с приказката. А по средата нищо особено не се случваше. Като цяло нищо ново и нищо, което да си заслужава 9те лева…

  11. За мен пък „Рапунцел“ си беше приличен филм, нито много „як“ нито много зле, някъде по средата – имаше моменти на искрен смях (хамелеончето и коня мачкаха без думи), но имаше и прекалено сантименти по едно време – след като преоткрих филмите на Студио Гибли, тези на Дисни ми се струват някак си безлични и не толкова „вълшебни“ както преди – с малки изключения – Рататуй беше свежо за мен, а Emperor’e new Groove убийствено кретенски и забавен 🙂

    Лично за мен „Цар Лъв“ ми беше скучен и така и не успя да ме грабне по един или друг начин – всеки има различни вкусове и предпочитания – разнообразието сред мнения и коментари е нещо наистина градивно във всяка една дискусия 🙂

    Поздрави

    Кирил

  12. Не знам, за мен най-важното нещо във филма е краят, ако той не е добър, въобще няма смисъл да се почва.Краят е и най-сложната част. От него така да се каже започва началото 🙂 Зрителят може да изтърпи всичко, стига краят да е задоволителен. Той оправдава и осмисля историята, иначе нямаше да е край 😉 Спомням си, че бях доста малка, когато гледах "Догвил" и през цялото време истински се измъчвах. Гледах как хората постепенно се изнизват от салона и се питах още колко ще продължи това мъчение. Толкова се зарадвах на края на филма! Истински! След това не съжалявах за 1 минута прекарана в салона. Тогава бях дете и радостта ми беше напълно искрена. От тогава Ларс Фон Трир ми е любим режисьор. В неговите филми наистина се получава катарзис и едно своебразно очистване на зрителя. Както и да е, тези неща не могат да се сравняват, те са в двете крайности… но краят на "Рапунцел" наистина ме подразни, мисля че бяха прекалили. В началото се забелязва един оригинален прочит на историята – вещицата се държеше като почти всяка средностатистическа майка; Рапунцел си беше тийнейджър и беше so exited and just can hided… но после го обърнаха на злодеи и принцеси… Ако бяха развили идеята от началото и бяха измислили някакъв по-оригинален край (което както подчертах е основата на историята) предполагам, че щеше да ми хареса. В днешно време се бълват огромно количество филми и хубавите са истинска рядкост. Както и винаги е било, впрочем, но огромното натрупване създава усещането за застой. В днешно време човек трябва да изгледа сума ти глупости докато попадне на нещо свястно…

  13. ОБОЖАВАМ ТОЗИ ФИЛМ

    ГЛЕДАЙТЕ ГОООООООООООООООООООООООООО