Винаги се учудваме, когато пословично претенциозната френска публика на фестивала в Кан и журито му изберат американски филм за носител на „Златната палма“. Това, разбира се, на първо място значи, че на филма задължително трябва да се обърне внимание, но също така ни говори, че по всяка вероятност, макар и американски, е напълно различен от традиционните продукции на Холивуд.
Най-сетне получаваме дългоочаквания първия трейлър на носителя на „Златната палма“ от тази година Анора (Anora) на Шон Бейкър. Харесваме Бейкър, а последните му произведения Проектът „Флорида“ и особено Red Rocket бяха чудесни филми, заслужено обсипани с хвалби от критиката, на които освен това се накефихме много, защото Бейкър прави кино, което усещаме близко. Освен изненадата ни, че именно негов филм спечели „Палмата“, се и зарадвахме и веднага знаехме, че нямаме търпение да можем да видим и филма.
Анора разказва историята на еротична танцьорка, която решава да се омъжи за един от клиентите си – руснака Ваня. В началото причините може и да са парични, но в един момент двамата видимо наистина се влюбват, когато обаче започва да става ясно, че въпросните пари може и да са попаднали в семейството на Ваня по нелегални методи. В един момент титулярната Анора се оказва под прицела на опасно руско семейство, което не иска тя да бъде наоколо.
Вижте трейлъра сега:
Струва ни се, че Анора има именно онези елементи, които ни накараха да харесаме и предишните филми на Бейкър – истории за криминалност и недоимък, които обаче показват какво стои зад решенията на героите. Тук в по-голямата част от филма недоимъка може да е заменен с кървави пари, но всъщност усещането е същото – отчаяни герои, които ще взимат много недообмислени решения, в опит да опазят собствените си кожи. А това, че тонът отново е комедиен и лековат само ни радва, твърдо сме убедени, че трябва такива истории да се разказват с щипка (или черпак) чувство за хумор.
Анора (Anora) е написан и режисиран от Шон Бейкър. В главните роли са Майки Мадисън, Марк Ейделщейн, Юри Борисов, Карън Карагулиан и Ваче Товмасиан.
Премиерата в САЩ е насрочена за 18 октомври.
Не виждам нищо ‘комедийно и лековато’ в тона и градацията на интонацията в репликите на главната протагонистка…Напротив – облаците се сгъстяват неумолимо, за да видим (на екран поне) какво се случва с хора (по света) изправени пред истински предизвикателства.
I will forever be asking this question myself: how do the good/great filmmakers do it – how do they bring about truthfulness with such ferocity to the screen … and why oh why is it never to be seen when you watch stuff in your own fucking language ? Imagine a life – where you go about years and years (decades really) without hearing a truthful word spoken in your own fucking language ….
Аз смятам, че наблюдението на автора не е грешно. Филмът със сигурност не е най-лекото нещо, но е изключително забавен. По мое мнение, някои сцени граничат с абсолютната пародия – хуморът е много повече, отколкото си мислите. И проблемите на „главната протагонистка“ съвсем не са нещо специално – напълно разбираеми са и съществуват в абсолютно всички култури и класи. И не са наистина криминални (няма заплаха за живота ѝ), както може да си помисли човек.
Well – this is good news then…
I will take both – a slice of real life that gets darker after a while AND/OR a humourous take on it.
Иначе относно това, че проблемите и не са ‘нещо специално’ ?
Колко проститутки познавате ? С колко от тях приятелувате ? На колко сте подарили нещо, което ги е накарало да се засмеят ?
Колко романи за проститутки на български език сте прочели ?
На колко филми за български проститутки сте плакали ? Имате ли близък човек, който е sex worker ?
What does the beginning of a working day of a sex worker feel like ?
Or the end ?