Изисканият блясък обикновено не е нещо, с което свързвам криминалните комедии на Гай Ричи, които толкова обичам и към които нямах търпение да се завърна. Особено в „Две димящи дула” и в „Гепи”, Ричи изграждаше прекрасно обстановката на беднотия и отчаяние, които допринасят за менталното състояние и действията на героите му. В „Рокенрола” имаше баланс между богати и бедни, но там пък богатите бяха точно обратното на класни. Сега обаче, в дългоочакваното му завръщане към английската криминална сцена, всички на екрана изглеждат все едно излизат директно от фотосесия на GQ и гарантирам, че промяната работи невероятно добре. Но класата тук не е само в облеклото на героите – главните действащи лица тук са отявлено „добри” хора, макар и престъпници, а лошите са „лоши” в много по-голяма степен, отколкото в другите му филми.
По въпроса за сюжета, както и в предишните филми от своеобразния Ричи-жанр, историята проследява няколко нишки на групи от герои, които се оказват забъркани в общо криминално начинание. Мики Пиърсън (Матю Маконъхи), който е изградил от нищото марихуанената си империя, вижда края на дните си като гангстер, както по собствено желание, така и по необходимост, и се опитва да продаде империята на милиардера Матю (Джеръми Стронг). Мики иска да прекарва повече време в обожателно глезене на съпругата си – топ мацката Розалинд (Мишел Докъри). Когато обаче слуховете за предстоящото му оттегляне от играта се разпространяват, от дълбините започват да изпълзяват различни злонамерени претенденти – от една страна китайският гангстер „Сухото око” (Хенри Голдинг), а от друга – частният детектив Флечър (Хю Грант).
Изпълненията от почти целия актьорски екип са абсолютно удоволствие за гледане, защото очевидно всички се забавляват с ролите си. Маконъхи си е общо взето Маконъхи, той си знае как да използва личния си чар, за да изпълни екрана с него. Мишел Докъри и Чарли Хънам, който е в ролята на дясната ръка на Мики, са идеалната подкрепа на големия гангстер – и двамата са си здраво стъпили на собственото място, могат да се оправят с всяка ситуация и сами, лоялни са от обич, а не по задължение. Чарли Хънам особено прави страхотно запомняща се роля, винаги с една крачка напред пред всички, но нарочно никога центъра на вниманието.
Овациите обаче задължително обират Колин Фарел и Хю Грант в поддържащи роли, възползващи се от най-изострените инструменти в арсеналите си. Фарел играе неволно въвлечения в ситуацията Тренер, който просто иска да научи тръгналите по лош път тийнейджъри да се държат адекватно и да бъдат истински мъже. Хю Грант пък канализира цялата си дългогодишна борба с папараците и таблоидите в истинския живот, така че да довлече до екрана една истински противна личност, която обаче приковава вниманието и не спира да забавлява с всяка реплика и преувеличен жест.
Грант освен това играе ролята на разказвача на историята в история – формулата с разказващия, на когото не можеш да имаш доверие, е използвана доста добре, само че понякога изведнъж спира, влиза се в „стандартно” проследяване на история, после изведнъж те хвърля обратно в разказа на Флечър – понякога става леко объркващо. Не би трябвало да бъде, Ричи би трябвало добре да владее този тип оплитане на истории една в друга, само че тук има някакво отплесване в други посоки и понякога „хрумката” за нестандартното разказване всъщност е в ущърб на самата история.
Другата ми основна критика е свързана с разминаването, което се получава между намеренията на Ричи. От една страна имаме очевидна препратка към старите му филми – ясно е, искал е да се върне към това, което го направи известен, след дълго пребиваване в студио средите и режисирането под комитет. От друга страна стои опитът да се направи филм, който е очеизбождащо поставен в днешно време – тийнейджърите са постоянно обсебени от това колко гледания получава видеото им в интернет, Мики усеща края на гангстерите с предстоящото узаконяване на марихуаната, Розалинд е модерна жена във всеки един смисъл на думата. През цялото време обаче се правят расистки шеги, които са далеч извън времето си, а освен това се разчита изцяло на стара формула, която не е модернизирана по никакъв смислен начин. Получава се нещо, което е хем свръх-съвременно, хем остаряло и не в крак с времето.
А пък Джереми Стронг е някаква абсолютна пародия не много ясно на какво и въобще не се вписва в чара и “cool” на всички останали герои – стои като някакъв израстък, който не принадлежи въобще в този филм.
Позитивите обаче са повече и са свързани именно със споменатия чар – това е един безапелационно забавен и приятен филм за гледане. Всички герои (без единия) са страшно интересни и симпатични, изглеждат прекрасно и с изключение на споменатия расистки хумор, всички други шеги вървят доста успешно. Освен това Ричи дори е успял да вмъкне доста стабилна за мен доза тематични въпроси, които макар и не разгърнати широко, добавят дълбочина към един иначе лековат филм. Той разказва за класовото разделение в Англия, което продължава да съществува, макар и никак да не отразява реалните възможности на хората. Разказва за младите мъже от „нисшата” класа, които изпадат в живот на престъпност, когато нямат силни примери за подражание, които да ги вкарат в правия път. Разказва и за разликата между престъпленията на героите си: освен, че Мики е крайно недоволен, когато някой случайно умре, косвено свързан с неговите дела, той има отдаден монолог за разликата между неговия марихуанен бизнес и бизнеса с хероина – само един от тях убива хора и съсипва семейства. А има и препратки към филмовата индустрия, как се правят филми и как се продават на студията после – откъде ли му е хрумнала на Ричи тази идея, се чудя?
„Джентълмените” няма да създаде нови фенове от хората, които досега не са си падали по стила на Гай Ричи – прекалено е еднакъв с предишните му филми и по никакъв начин не ги превъзхожда. Който досега не се е конвертирал, няма да го направи, но за феновете дългоочакваното завръщане оправдава очакванията и е нова доза от това, за което копнеехме. За тези по средата пък, които не са имали никакви очаквания, смятам, че ще представлява едно много приятно, вълнуващо и разведряващо кино преживяване. А ако някой е фен на английския грайм, да знае, че Бъгзи Малоун играе един от малките подопечни на Тренера и е записал оригинална песен, специално за филма, която аз лично не спирам да слушам от дни. Поздравявам ви!
Гледах го снощи, но след първия час си излязох от киното. Дали защото хванах прекалено късна прожекция и бях изморен? Дали защото филмът по никакъв начин не ме ангажира и ми беше ту мъч Гай Ричи? Или както казва Леда – защото вече съм гледал всичко това от него, но направено в пъти по-добре? Може да му дам втори шанс като излезе на домашен релийз, но засега съм неутрален.
Аз пък гледах Хищни птици и си го изгледах целия 🙂
Него пък едвам го изтърпях 😂
Поне е различен откъм подход и формула 🙂 Да не гледаме само в един стил
По принцип и на мене ми хареса доста, но не чак толкова колкото примерно Гепи. Този беше някакси по-зрял, което ме изкефи, но пък това го прави и малко по-скучен. Същевременно пък имаше уклон към миналите му гангстерски филми с типичните му маниеризми на снимане. Но като че ли малко ми празнееше цялостно, нещо не можа да ме грабне така добре. Героите, макар и много добре изиграни не успях да ме заинтригуват особено. Може би само Хънам и Грант ми харесаха доста. Маконъхи ми беше леко прекалено себе си, и чак към края се отпусна и започна да ми харесва. Грант много добра роля направи на репортерчето, запомнящ се е, но като цяло имайте предвид, че филма трудно отлепя до към средата и от там вече набира скорост. Не се учудвам на пича, който си е тръгнал в началото. Все още се двоумя дали да му дам 7 или 8 като оценка. Едното ми се струва малко, дургото много 😀 може би 7.5?
Аз се изкефих на макс ! По принцип, за расистки шеги винаги, ще има място и при положение, че има общо взето 1 за която се сещам показва, че или не е проблем за отбелязване или аз съм такова леке, че не ми правят впечатление 😀 . Нито са демоде, нито ще отшумят, дори на този етап са по-забавни от всякога, като се има предвид гигантския бастун с розова панделка, който се подава от задника на западната цивилизация в последните 6-7 години. Аз лично не бих критикувал и скачането от разказа на Флетчър в събитията на повествованието. Работеше си добре и не се почувствах изгубен или подведен, даже за момент се зачудих дали не са забравили за Аслан и кой беше наемникът от бара, но се вписа супер 😀 Иначе отлично ревю ! Поздравления !
Hawкs, ква ‘западна цивилизация’, бе чиче ?
К’во е т’ва според теб пак ? Я да ни обадиш ….
Нещо, което има ‘бастун с розова панделка подаващ се от задника последните 6-7 години ‘…?
И за тва расистките шеги ти носят още повече радост, а душко ?
Хубав, информиран, цветист БУГАРСКИ език, който ще ги постави на мястото им теа …от западната цивилизация – тяхната мама….
Расистките шеги са супер, всъщност ВСИЧКИ шеги са супер и особено тези, които предизвикват вълни от либерално възмущение <3
Има голяма разлика между ВСИЧКИ шеги и расистките такива …..Правото на богохулство е в основата на въпросната цивилизация – няма ‘свещени крави’, всичко може и следва да е обект на присмех…ама разбира се.
Работата, обаче, се обръща с краката нагоре (или с главата надолу) – когато това, което се приема за нормално за ‘нас’ – става не-нормално за ‘другите’ (в нашите очи)…
Как да го кажа с най-прости думи ?
Един екстремен пример (за илюстрация):
А: Макс, твоята жена ходи ли на работа ?
Макс: Аха
А: Хе-хе, сигурно имат нужда от чистене хората.
Колко е тъпа тази шега ?
Много е тъпа.
Защо ?
Защото жена ти вероятно не иска хората да си мислят, че основният и талант е в чистенето. Сега, тя може да е много добра чистачка, което не е нещо лошо само по себе си, но може бе може да прави и други неща. И най-вероятно може – ти прочее знаеш най-добре.
Някой дебил, обаче, като Хокс по-горе, намира това за особено забавно, защото той дълбоко в себе си вярва, че твоята и всички други жени стават само за чистачки (не могат да шофират, хеле пък да карат самолет, както написа един друг дебил преди няколко дни пак тук на този сайт).
И така остава въпросът – ние остроумни ли искаме да бъдем, или просто сме дебили и расисти ?
хахаха Тия които ме познават знаят, колко съм расист и какво ми е отношението към жените. А ако на теб трябва да ти се обяснява, защо расистки, сексистки и всички други шеги по принцип са смешни, определено не съм единствения дебил в разговора 😀 Да се захващаш за непристойни базици е точно толкова импотентно, колкото да се заяждаш за правопис, като нямаш к’во да кажеш, или да обиждаш по форуми… чиче.
Аз пък го гледах вчера и ми хареса. Макар да липсва динамиката от предишните му филми, отново впечатлява с перфектен подбор на актьорския състав, стилна визия, отлична режисура и така забавния за мен начин за разказване на история, в който минало, настояще, бъдеще и илюзия се заиграват и допълват.Отдавна не бях гледала филм с мъжки типажи, които се държат като мъже …без да се увличат по така модерното в последно време „разнежване“на мъжките образи. Расистките и сексистките майтапи не са толкова много, че да се налага да ги коментираме. Напротив- баш са си на място.
Мъжки филм и много Класа!
Сцената която ме изпълни е когато богатата наркоманка умря от свръх доза в градината,музиката Lord George.
Точно този момент който преплиташе кадри,диалози на фона на музиката ме остави с отворена уста.
Гледах го и забравих за предишните му филми.
Така трябва да бъде.Криминале.
С всеки свой следващ филм Гай Ричи неизменно доказва, че онова във великолепния „Две димящи дула“ се дължи единствено и само на чист късмет. Или на незнайна чужда помощ.
В „The Gentlemen“, макар да е доста по-гледаем от последните му няколко пръдни, има точно толкова кино, колкото музика има в една рап песен. Скалъпени излъскани семпли, безплодно напъване и куп празни приказки с нулева спойка помежду си.
По-скапан кастинг ми е трудно да си представя. Тук няма нито един качествен и правдоподобно изграден образ.
violator :“По-скапан кастинг ми е трудно да си представя.“ ?!? Ха-ха ,я пак! Дайте пример за кастинг според вашите критерии.