Ах, М. Найт Шамалан! Кой друг в Холивуд има такава пъстра история на възход и падение? Филмографията и съответно отношението на публиката към Шамалан са като някаква изчистена метафора за цялата холивудска индустрия и всички в нея – нагоре и надолу, един триумф и си бог, но после с една грешна стъпка ставаш посмешище. Истината е, че не трябва да поставяме такива абсолютни епитети на никого, но най-малкото на режисьорите. Като всеки режисьор и Шамалан има по-силни и по-слаби филми. И е вярно, че неговите бяха в някаква поредица. Но знаете ли какво става, когато решиш, че той отново е на подемна вълна след един прекрасен „На парчета“? Разочарование, това става.
Не искам да съм прекалено драматична. Истината е, че „Стъкления” („Glass“) като цяло не е лош филм, има аспекти, по които определено работи много сполучливо, но освен това да се твърди, че само и единствено очакванията на публиката го правят разочарование, е нечестно спрямо нас. Все пак Шамалан съзнателно прави продължение на два от най-успешните и добрите си филми – „Неуязвимият” и „На парчета” – нормално е очакванията да са високи. Но първо искам да предупредя, тъй като не намирам начин да говоря за този филм без подробности по сюжета – СПОЙЛЪРИ оттук нататък.
„Неуязвимият” Дейвид Дън (Брус Уилис) повече от 18 години вече продължава да търси престъпници и истински злодеи по улиците на Филаделфия, вече подпомогнат от порасналия си син Джошуа (Спенсър Кларк). Наречен от медиите Надзирателя, той издирва трескаво следа от страховитата Орда – множеството личности, живеещи в тялото на Кевин Уендъл Кръм (Джеймс Макавой), които продължават да отвличат и убиват млади момичета, след като оставиха жива само Кейси (Аня Тейлър Джой) в края на „На парчета”. Дън намира леговището лесно и след една невпечатляваща борба и двамата са откарани в психиатрична клиника, където д-р Ели Стейпъл (Сара Полсън) ще се опитва да ги убеди, че тримата, заедно с Илайджа Прайс (Самюъл Л. Джаксън), който така или иначе си виси там, не са всъщност по-специални или по-силни от никой друг човек – манията им за величие се изразява в това да се мислят за герои от комикси.
Историята върви по общо взето предсказуем, но доста приятен начин. Ако „Неуязвимият” беше нестандартният супергеройски филм на Шамалан, то „Стъкления” е коментар на супергеройския жанр, който без съмнение доста се промени в деветнадесетте години, откакто излезе първото приключение на Дейвид Дън. Въпреки това Шамалан има какво да каже отново за комиксовите герои, за добрите и лошите, за заклетия враг и слабото място. И докато Ели Стейпъл се опитва да ги убеди, че нищо от това, което могат да правят, е необикновено или специално, тя също заема важен архетип от комикс. „Стъкления”, разглеждан като деконструкция и коментар на супергеройския жанр, може да бъде много интересен и да бъде обсъждан дълго.
Проблемът е, че Шамалан е Шамалан и не може да диша, ако няма обрат накрая. А обратът в случая е абсолютно безсмислен и няма никакви последици за характеризацията на героите, за това какво знаем за тях и как ги възприемаме, пък и честно казано – за изхода на историята. Без „обрата” тя можеше да свърши по абсолютно същия начин, даже бих твърдяла, че можеше да се поеме като възможност за коментар на реалния свят, за полицейската бруталност и страхът от различното. Напротив, бих казала даже, че с обрата Шамалан подкопава сам собственото си послание на филма – докато до сега деконструираше всяко едно клише и всяка жанрова основа на супергеройския филм, и показваше как те се използват отново и отново, сега накрая просто използва жанрово клише абсолютно неиронично, защото … ами, забрави за какво говореше?
Кастът обаче е впечатляващ и е удоволствие за гледане. Джеймс Макавой отново е феноменален, тези филми ще си останат сигурно като перлите в короната му и ще бъдат споменавани всеки път, когато стане дума за неговите актьорски способности. Самюъл Л. Джаксън знае точно какво прави – малко актьори са такива ветерани като него в супергеройските филми, но с Илайджа Прайс той е сдържан и страшен именно заради контрола си над всяка ситуация – той не избухва, той просто действа. С огромно удоволствие споделям, че даже Брус Уилис е добър и изглежда все едно му пука! Такова нещо не сме виждали от 10 години сигурно. Сара Полсън е също толкова стабилна, колкото си е винаги – нейното екранно присъствие до сега озаряваше най-вече малкия екран, с незабравими роли в антологията „American Horror Story” и „The People vs OJ Simpson”. Тук тя се държи наравно с тримата си далеч по-известни колеги самоуверено и заслужено. Приятно е освен това да видим Спенсър Кларк да се завръща в ролята си от първия филм, защото знаем, че много деца-актьори не успяват да прокопсат в бизнеса, когато пораснат.
„Стъкления” освен това изглежда много добре. Шамалан и операторът Майк Джиолакис комбинират разпознаваемите цветове на героите – тъмнозеленото на Дейвид Дън, жълтото на Кевин и синьо-лилавото на Илайджа Прайс, за да подсказват на публиката кой ръководи парада. Сцената с тримата и д-р Спенсър по време на терапевтичен сеанс ще остане в съзнанието ни чисто визуално за дълго време. Интересно е освен това решението да се снимат героите портретно, право в лицето, докато говорят – създава усещане, че публиката е истински там, вътре в действието. Това определено го броим за плюс.
„Стъкления” е абсолютно приятен и занимателен филм, който може би ще свърши поне едно добро дело за обществото – ще накара публиката да преразгледа виждането си, че успехът на М. Найт Шамалан може да бъде предречен по предишния му филм, и ще й позволи да съди за всяко произведение само за себе си, вместо да ги вкарва в „периоди”.
Опитвам се да разбера какво казвате под „деконструкция“ и „деконструирам“ (на две места в текста), това нещо в духа на релативисткия скептицизъм по Ницше ли е?
Paзочароващ филм, но в никакъв случай трагедия. Според мен е добре да се види, макар да не предлага задоволителен финал. Съдържанието е противоречиво и предлага както качество, така и фейл… подобно на цялата неравномерна кариера на Шамалан.
Ще го имаме предвид
Добре 😀
Навсякъде всички говорят за финала, че бил доста провокативен и … тъп. Почнах да се притеснявам за тоя филм, а имам/х големи надежди. Ще пиша мнение като го гледам.
Мен финалът не ме бутна. Супер филм 🙂
Ей този му бях гледал една теория, още преди Split, която донякъде се сбъдна: https://www.youtube.com/watch?v=7wSacDvwQTs
„Гледам и не вярвам на ушите си“… нищо за Глобусите, почва да пада нивото!
Колкото до филмът едно и също от Шаямалан, брутална тъпня!
От всичко, което изгледах през годината, смело заявявам, че „Green Book“ е топ оф да бест!
ЧНГ на цялата група много здраве, щастие…. и всичко, което си пожелаете да ви се сбъдне!
Fail again. Fail better.
Като човек, който изглежда че смята да разбира от режисура, определено си изтъкнала тези неща, който би видяло и малко дете. Същото бих казала и за цялостния ти поглед на филма. Като за начало, Сара Палсън играеше добре за своята роля, но да я сравниш с Макавой и Джаксън е направо подигравка. Второ, по мое мнение филмът беше близко до свършен и като сценарии, и като режисура. Като сте решили че Шамалан прекалява с plot twists, това е! Но това че беше нужен и силен twist нямаше значение. И напълно необходим, ако мога да добавя. Всеки има мнение, но да наречеш този филм разочарование е обида.
И само да добавя един приятелски съвет към авторката на статията: Да използваш сложни думи, които не разбираш не те кара да излеждаш по-умна- точно обратното.
Аз съм напълно съгласен с ревюто. Имаше огромен потенциал, който Накрая бе удавен в една локва. Да не говорим, че туистът с влака го знаехме още от сцената в „Split“ , когато остави цветята, за да отдаде почит към баща си, „който е заминал с влак и повече не се е върнал“. Само че тук бе представен по супер детинския начин като „едно непораснало хлапе“, както Шаламан нарече света. И нямаше никакъв емоционален ефект.
Финалът можеше да бъде идеален дори и с типичния хепи енд без туистове, в който Дейвид да победи в крайна сметка , но на голяма цена. Или просто и той да загине заедно със злодеите, но, не, нямам предвид толкова нелепо.
Надя, наистина се радвам, че на теб ти е харесал, все пак накрая това е важното. Но не тръгвай с този тон към авторката на ревюто, мога да споделя болката и от разочарованието. Аз също бих ударил Индийския режисьор, защото бях нереално хайпнат заради първите две части.
Това бе последният път, в който му се довериш, въпреки че „Шесто Чувство“ е от любимите ми филми.
Plot twist: Надя needs a буквар.
Мисля че много хора имат грешната представа, че откриването кой е бащата на Кевин беше обрат (използвам тази дума заради високо образования колега в коментарите, който има против термина на английски език 🙂 ) Не беше. Беше просто част от сценария. Обрат можеш да наречеш нещо, което преобръща идеята ти за филма, както например каква всъщност е била целта на психоложката. Кой е бащата беше загатнато в миналия филм и се очакваше, но не промени Glass- не това е обрата. И затова смея да твърдя че без обрата нямаше да е същия финал- защото той беше не за бащата на Кевин, а за тайната организация против героите. Уважавам мнението ти и не тръгвам с никакъв тон. Просто смятам, че това трябваше да бъде уточнено, защото не виждам това мислене за пръв път.
Exa, на теб ти трябва не само буквар, но и лоботомия.
PS Относно обратът (спойлер): Макгъфинът тук беше ориджинът на супергероите и Мистър Глас го постигна накрая, след като стана ясно, че е имал план от самото начало да разкрие пред света съществуването на мета-хората. Организацията беше туист, но преходен такъв. За героя на Сам Джаксън това беше просто поредно временно препятствие и толкоз. Тъкмо затова и филмът се казва „Стъкления“, а не „Ордата“ или „Маклейн“.
бахти пропадналото уонаби; Надя, не го слушай този уруд.
Нека са два буквара.
Супер филм!
M. Night Shyamalan на български ще да е Шямалан… Или Шаямалан? Туй като горкия ДЖИЛЕНХОЛ.!? И ГринделВалд!?
Manoj Nelliyattu „M. Night“ Shyamalan (/ˈʃɑːməlɑːn/ SHAH-mə-lahn)
Te дори на Запад често му бъркат името.
Моля някой да ми обясни чисто грамтически защо преводът на заглавието е „Стъкления“ , а не е „СтъклениЯТ“ !
Доколкото се сещам от училище – в стихотворните форми и заглавията е допустимо да не се спазват граматическите правила!? Може и да греша – мина 1/3 век от тогава..
Прозвищата не се членуват.
Освен това оригиналното „Glass“ е игра на думи, не е задължително да се възприема само и единствено като името на единия от героите, извършващ някакво действие.
Абсолютно ненужно продължение на Unbreakable, бледо, неоригинално и скучно.
Дълъг епизод на In Treatment с малко екшън, шейки камера и туист на туист на туист.Очакваме скоро Шаямалан Синематик Юнивърс и още изсмукани от пръстите филми.
Присъствието на качествен саундтрак и кинематография можеше да оправдае липсата на сюжет, но уви.
Единственият огромен плюс беше Макавой – брилянтен!
Bravo, Uzi. Kompleksarche si.
Ейми, нещо обърка reply-a 😀
Пълно разочарование! Няма нищо общо с 1 част! Скука!!
Както е написал Monzi “ Единственият огромен плюс беше Макавой – брилянтен!“ , всичко останало е пълна скръб!
Честно казано не знаех какво точно да очаквам от този филм .Оказа се обаче , че е едно от приятните изключения от общата холивудска боза , която ни залива вече от доста време насам.
Мисля че Шамаян се върна на верния път и дано така да остане и занапред.Получил се един изненадващ и различен филм. Най силен момент бих казал , че беше обратът в края. Ироничното намигване към всички ни , че съществува тайна световна организация , която строго следи обикновения човек да не надига много много глава от всеобщата сивота , да си знае мястото и да не надскача себе си, беше просто невероятно въздействащо . Може би идеята на този филм е да ни накара да се замислим и да повярваме повече в себе си и собствените си сили.
От мене 10 / 10
На приятеля ми много му хареса.За мен филма беше пропиляни безвъзвратно 2 часа от живота ми. Очаквах много повече. Дори и известните актьори не успяват да спасят филма.Не казвам, че е лош.Просто нищо особенно…Нямаше, кой знае, каква идея..мога да го нарека изсмукан от пръсти сюжет.
На излизане от киното не можах да повярвам колко много ми хареса. Да, не е перфектен – експозицията и липсата на повече екранно време и доразвиване на героя на Уилис са сериозни минуси за мен лично, но лентата предлага повече плюсове отколкото минуси. Шамалан взе правилното решение да не прави свръх епични грандомански супергеройски простотии, а вместо това запази мащабът малък, но за сметка на това с развръзката накрая нещата достигнаха световно ниво. Много ми харесва идеята за организацията, макар и да не е представена по много кадърен начин. Оценям смелостта на Шамалан да подходи по този начин вместо да го съдя за изпълнението на самата идея. Отделно операторската работа бе супер. Макавой е уникален! Сам Джаксън отново е на висота! Въобще не мога да повярвам как филма получава толкова много хейт и съм сигурен, че след години ще стане като с доста други филми и този ще си получи своя cult following. Оценка: 8.5/10