Всяко момиче може да изглежда бляскаво – всичко, което трябва да направи, е да стои мирно и да изглежда глупаво.

С този цитат започва филмът, а след него екранът ни пренася в 40-те години. Появява се лицето на Хеди Ламар. Образ, към който не можем да прикачим никакви описания – те неминуемо ще изглеждат като етикети на фона на видяното. Съвършено, мистично, хипнотизиращо? Не. Просто Хеди Ламар – ученият, на чиито рамене стъпва днешното информационно общество. Актрисата, чиято красота е дар и проклятие. Геният, често описван като жертва на епохата, в която живее.

Именно последното твърдение опровергава  документалният филм „Bombshell: The Hedy Lamarr Story” на режисьора Александра Дийн и изпълнителния продуцент Сюзън Сарандън. Отвъд митовете и легендите за Хеди Ламар, той разказва за онзи тип жена, която американците биха нарекли „larger than life“. Най-малкото, което може да се каже за „Bombshell”, е, че това е филм, достоен за величието на една от най-значимите личности на миналия век, потънала в забвение като мнозина гениални творци. 18 години след смъртта си Хеди Ламар излезе от забвението. Режисьорският дебют на Дийн беше показан за първи път на Tribeca Film Festival през април, а преди няколко седмици беше телевизионната му премиера като част от известната документална поредица на PBS, посветена на великите личности – „American Masters”.

hedy-lamarr-333

Коя е Хедвиг Ева Мария Кислер?

Най-красивата жена на света. Изобретателят, чиито открития стават основа за появата на технологии като Wi-Fi, Bluetooth и GPS. Наркозависима угаснала звезда от 40-те. Съпруга на шестима мъже. Клептоманка, осъждана за дребна кражба. Актриса, отишла си в тишина и уединение, далеч от света. Днес Хеди Ламар е тема на редица журналистически трудове, които възхваляват нейните постижения и я определят като пионер в развитието на технологиите. Не така стоят нещата, докато е жива.

В разгара на Втората световна война Ламар открива физичното явление „скок в честотата”. Благодарение на него е възможна ненарушимата връзка между подводниците и изстреляните торпеда. Дотогава радиочестотите са ненадеждни защото лесно могат да бъдат следени от вражеските страни и връзката да бъде нарушена. Според нея обаче, ако честотите на подводниците и на торпедата се сменят едновременно и многократно, торпедото може да бъде насочвано, без да бъде осуетена връзката. Но в онези години всяко изобретение, дело на жена, още повече в идейна фаза, е нелепо. Повече от половин век по-късно приносът ѝ към технологиите и науката е признат. Прекалено късно. Тя е възрастна, обезобразена и се е примирила с обстоятелствата. Годините, когато е трябвало да бъде възнаградена, отдавна са минали и закъснелите овации граничат с лицемерието. Приживе тя не получава и един долар за откритието си. Затова накрая Ламар постъпва така, както светът постъпва с нея в продължение на десетилетия. Изоставя го.

Закъсняло отдаване на почит

hedy-lamarr-mg03-20180604

Bombshell” е нещо невиждано в полето, преливащо от закъснели отдавания на почит. Дийн разказва истинската история на Хедвиг Ева Мария Кислер, разкривайки неизвестни досега детайли от живота ѝ. Детството във Виена в семейството на образовани и богати евреи. Пробивът в Холивуд. Страстта към изобретенията и науката. Любопитството и неговото култивиране без никакво специално образование. Несправедливото отношение към революционното ѝ откритие. Борбата с бетонната „Система на звездата” от „Златната Ера на Холивуд”.

Макар днес пред нас да стои един отлично направен документален филм, задачата не изглежда никак лесна, когато Дийн решава да дебютира като режисьор с филма за Ламар. Отвъд приказките, предавали се от уста на уста или създавани от пресата, има малко достоверна информация за живота на родената през 1914 г. Хедвиг Ева Мария Кислер. Още приживе тя издава книга, чийто фокус обаче е дотолкова изкривен от редакторите, че накрая самата тя я отрича. След месеци на упорито търсене, Дийн и нейният екип намират журналиста Флеминг Мийкс. През 1990 г. той е взел дълго интервю с Ламар, която тогава е на 76 години, но записът е захвърлен в архивите. Именно тези аудиокасети стават основа на „Bombshell: The Hedy Lamarr Story“. Личните показания на звездата и интервютата с нейните деца, близки, приятели, биографи и киноизследователи свързват отделните елементи на филма като пъзел. Мел Брукс, Антъни Лоудър (син на Ламар), Стивън Шиърър (писател), Ричард Роудс (писател, носител на „Пулицър“), Роуд Уиндъм и Маня Брауер (приятели на Ламар), Нино Амарена (изобретател), Робърт Осбърн (близък приятел на Ламар) и нейните внучки са само част от хората, които доказват думите на звездата, казани пред Флеминг Мийкс.

Кадър от „Bombshell: The Hedy Lamarr Story”
Кадър от „Bombshell: The Hedy Lamarr Story”

Най-доброто качество на „Bombshell” e, че той не показва Хеди Ламар актрисата или Хеди Ламар изобретателката. Тук всички мотиви и периоди от живота ѝ са обединени в един мотив – личността Хеди Ламар. Жена, която в продължение на 85 години опитва да докаже, че е много повече от красиво и глуповато лице. Безумно красива актриса, която след приключване на снимачния ден се оттегля в лабораторията си и създава технологии, които биха могли да преобърнат хода на Втората световна война в полза на американците.

Хеди, която виждаме в „Bombshell”, е истински боец. Дийн се гмурва в дълбините на богатия ѝ живот и без да ни спестява нищо – истериите, наркотиците, нервните кризи, разказите на децата, пластичните операции, довели почти до обезобразяване. Акцентът е един – истинската и пълнокръвна история. Нюансирана. Нито в черното (както е представяна преди Ламар да почине), нито в бялото (както е представяна след 19 януари 2000 г.). Историята на Хеди Ламар е в сивото. Преминава от хубавите моменти и опиянението от славата, през разводите, революционните технологични открития, отхвърлянето на изобретението от американците и пускането му в употреба години по-късно, без да бъде платено на неговия създател. Ламар оцелява след всеки следващ удар, макар и безвъзвратно загубила поредната част от идентичността си.

Кадър от „Bombshell: The Hedy Lamarr Story”
Кадър от „Bombshell: The Hedy Lamarr Story”

От „Bombshell“ разбираме това, което нейните съвременници така и не са пожелали да прогледнат. Зад проницателните сини очи и черната къдрава коса, сресана на път, живее бунтар с кауза, който не иска да бъде слаган в рамки, иска да играе сложни персонажи, а не да влиза в стереотипи. Иска да попречи на злото (в конкретния контекст Хитлер) да вземе надмощие.

Резултатът от този час и половина, освен добре разказана от Александра Дийн история, е чувство на горчивина. Дори лек гняв. Защо ли? Защото човечеството изглежда неспособно да научи определени уроци. В никоя епоха. В тази на Жана Д’Арк, на Шекспир, на Емили Дикинсън, на Винсент ван Гог, на Оскар Уайлд… В епохата на Хеди Ламар също. Днес нейното откритие има пазарна стойност 30 млрд. долара…

Love them anyway

hedy-lamarr-mg06-20180604

Bombshell: The Hedy Lamarr Story” е отлично разказана история за гения, изключителния характер и силата на Хеди Ламар. Семпла, без преструвки, оцветявания и залитания в определени посоки. Тъжен, но и отчасти обнадеждаващ разказ, чиято поанта са думите на Кент Кийт, произнесени от самата Ламар:

Ще ти прочета нещо красиво: „Хората са неразумни, нелогични и егоистични. Обичай ги въпреки това. Ако правиш добро, те ще те обвинят в себичност. Прави добро въпреки това. Най-големите хора с най-големите идеи могат да бъдат унищожени от най-малките хора с най-малките умове. Мисли за голямото въпреки това. Това, което си градил с години, може да бъде съборено за една нощ. Гради въпреки това. Дай на света най-доброто, което имаш, и той ще ти избие зъбите. Дай на света най-доброто, което имаш, въпреки това.“

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

3 Comments

  1. Интересно звучи. Ще ми е любопитно да науча и повече за филмовата й кариера, дано и тази тема е стабилно застъпена във филма.

    1. Да, застъпени са всички елементи от биографията й, включително и филмите.