Бавен Запад / Slow West

Бавен Запад” е любовен филм. Не, уестърн е. А вероятно може би е приключенски. Това, което най-много вълнува жените, е, че в една от ролите е Майкъл Фасбендър (знам го, защото винаги ходя да гледам филмите с него, а преди прожекцията на „Бавен Запад” се запознах с Елица, която призна, че е дошла заради германо-ирландеца). Но пък в залата на Дома на киното имаше повече мъже. Няма нужда да се питаме защо този филм е попаднал в селекцията на фестивала So independent. Дори не е нужно да знае, че е спечелил голямата награда на журито в раздел световно кино на фестивала в Сънданс. Можем само да се поздравим с късмета, че сме го гледали. Защото „Бавен Запад” не е за масова публика, дори за претенциозна масова публика. За съжаление, полупразната зала го доказва. Но пък тези, които бяха насядали по твърдите седалки в тъмната зала, бавно и внимателно насищаха сетивата си с Дивия Запад, насипан с трупове и населен с ловци на глави. И тук-там с индианци.

След класиките „Буч Касиди и Сънданс Кид”, „Великолепната седморка”, „Добрият, лошият и злият”, „За няколко долара повече”, „Имало едно време на Запад”… изглеждаше, че уестърните са стигнали своя връх. През последните години обаче се появиха няколко нови, заради които преразгледахме жанра. А класациите с най-добрите уестърн филми се пренаредиха. Някои вкарват в своя топ „Тумбстоун”, „Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд”, „Непростимо”, „Джанго без окови”, „Мъртвец”. „Бавен Запад” също може да влезе в нечия класация. Но за статистиката толкова.

През Колорадо преди 200 години бродят ловци на глави и телата на тези глави, местните индианци се опитват да избегнат смъртта и да опазят земите си, а обикновените бели са готови да убиват, за да намерят храна. И насред тази касапница се появява 16-годишният шотландец Джей Кавендиш (в ролята Коди Смит-Макфий), последвал в Америка момичето, в което е влюбен. Води го Майкъл Фасбендър. Следват ги група ловци на глави, защото любимата на Джей Роуз и баща ѝ струват 2000 долара.

Бавен Запад / Slow West

Може би историята с героя на Фасбендър, който се променя по време на пътуването, отказва се от 2000-те долара и застава на страната на доброто, е банална и предсказуема. Не това е същественото обаче. Този праволинеен и познат сюжет е пресечен от сюрреалистични акценти и сцени като от ситком, които пращат филма на съвсем друго ниво.  В началото на пътя си към любовта Джей и конят му излизат от гъста пушилка, посипани с пепел. Край тях пробягват индианци и войници и няма как да не се сетим за джармушовия „Мъртвец”. По-късно двамата герои срещат насред саваната трима чернокожи, които пеят конгоанска песен и говорят френски. После, прогизнали от излял се порой, събличат дрехите си и ги провесват на въже, което опъват между седлата си, докато яздят – сцена, подходяща по-скоро за комедия от времето на нямото кино. Минават пред призрачна, населена с индианци, гора, отвъд която се „крият” Роуз и баща ѝ. Издирваните живеят в къща насред огромно поле с пшеница, видима отдалеч. Стените ѝ са голи, обзавеждането минималистично, а единственият им приятел е индианец. „Убийте тази къща”, нарежда водачът на ловците на глави. И почти всички умират.

Въпреки че действието във филма на Джон Маклийн се развива в Америка, той е по-скоро филм за Европа (неслучайно е английско-новозенландска продукция). Разказва защо европейците през ХІХ век решават да се заселят в земята на индианците. А тъй като от прериите на Дивия Запад вече нищо автентично не е останало, филмът е сниман в Нова Зеландия. А това е гаранция за дълги красиви кадри.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

5 Comments

  1. So… short.

    😀

    Но, предполагам, фестивалното кино винаги ще си остане такова.

    Между другото, не знаех, че има каубои в Япония! 😀

  2. Гледай „Червено слънце“ и ще видиш самурай в Дивия Запад. 😀

  3. „Това, което най-много вълнува жените, е, че в една от ролите е Майкъл Фасбендър“… А защо само жените? Аз като яростен хетеро, винаги си бия една душевна злобарка (не заради визията, а заради професионализма и задълбочаването в образа) като му гледам изпълненията (с изключение на тези в „Прометей“ и „Х-Мен“). Мое лично мнение е, че този актьор е един най-добрите (да не бъда по-радикален и да кажа, че е най-добрият) в своята генерация.