Да кажем, че датчаните ни засрамват не би било честно. Ако световното кино е конно състезание, крантата ни няма да откара и до хиподрума. Силите ни явно се простират между фестивални напъни като „Безбог” и сантиментални клишета като „Маймуна”. Така е било от години, така и ще продължава, докато хора като Павел Васев колят и бесят по свое усмотрение. Но да не се отвличаме. Идеята е, че Дания е на светлинни години пред нас.
Тобиас Линдхолм е човекът, който написа изключителния „Ловът” за Томас Винтерберг и написа и режисира два собствени проекта – „Война” (2015) и „Похищението” (2012). Макар да не бие на очи колкото Винтерберг или Николас Виндинг Рефн, Линдхолм не е за подценяване и няма да се изненадаме, ако скоро направи „големия си удар”. Удачен случай ни се струва предстоящата адаптация по книгата „The Good Nurse” на Чарлз Грейбър.
Предлагаме ви един доста обстоен синопсис на книгата, от който ни настръхнаха косите:
Арестуван през 2003 г. медицинският служител Чарли Кълън бързо е определен като „Ангелът на смъртта” от медиите. Но Кълън не е убивал от милост, нито е бил обикновено чудовище. Отраснал в нормално семейство Кълън е възлюбен син, съпруг, баща, най-добър приятел и уважаван болногледач. Въвлечен в смъртта на 300 пациенти, той най-вероятно води класацията за серийни убийци в американската история. Кариерата му се простира над 16 години и обхваща девет болници в Ню Джърси и Пенсилвания.
Портретът на Кълън, който рисува разследващияу журналист Чарлз Грейбър, го разкрива като изненадващо интелигентен и сложен млад мъж, чиято обещаваща кариера е обзета от необходимостта да убива. Срамежливият му нрав е прикривал изкривен вътрешен живот, скрит дори за семейство и приятели. Ако не е била тежката работа на двама детективи, събиращи частите от миналото на Кълън, както и една негова колежка, готова да рискува работата и сигурността на децата си, не е сигурно колко още животи щяха да бъдат изгубени. В традицията на „Хладнокръвно”, „The Good Nurse” отива отвъд обикновеното проследяване на смъртоносната кариера на Кълън и напрегнатата надпревара за залавянето му – книгата рисува жив портрет на лудостта и предлага ужасяващ разказ за убийства, приятелства и предателство.
Не знаем какво да кажем. Такива неща ни плашат и същевременно ни натъжават. Случаят на Кълън не е елементарен и към него може да се погледне с известна доза съчувствие. Болната психика на серийните убийци е тема, която често се е разглеждала на Големия екран, но точно този случай ни изглежда особено съкрушаващ. Ще следим с интерес, още повече, че продуцент на проекта е Дарън Аронофски, който неведнъж е изследвал девиациите в човешката психика. Оптимисти сме, че ще получим качествен филм.
В заключение ви предлагаме интервю с автора на книгата:
