Нека бъдем честни – вече сме виждали какво ли не. И надали има идея, екшън епизод или (#недайсибоже) „туист”, който да ни изненада. Разбира се, това се отнася най-вече за комиксовия жанр, чиито филмови представители неизбежно пълнят моловите киносалони. Всички, които отиваме да гледаме тези филми, таим в себе си надеждата за „нещо по-така”, но уви – 2016 е годината на разочарованията! От трите пролетни филми със супергерои, най-голямото разочарование за мен е „Първият отмъстител: Войната на героите”, а след него на (може би) еднакво високи стъпала са „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта” и поредният апокалиптичен екшън със старите познайници – мутантите. Не ме разбирайте погрешно – харесвам много цялата поредица, ала новото звено „Х-Мен: Апокалипсис” е безстрастно рециклиране на множество стари мотиви, което е голяма грешка.

Помните ли „X-Men: First Class” – колко големи колебания събуждаше в началото идеята за екранно „подмладяване” на Професор Х и Магнито, как всички бяха скептични дали избраните актьори ще бъдат подходящи… „ако”-тата неизменно се включваха в очакването. Днес се изкушавам да посъветвам всички върли фенове на Х-Мен, след като видят „Х-Мен: Апокалипсис” (за тях това е неизбежен ход), да си припомнят някой от любимите си моменти от предишни епизоди, за да тушират недоволството от новата среща с познатите герои.

Фасбендъ

Стартът е с египетски измишльотини за първия мутант, събирал безброй суперсили чрез прераждания в различни тела с помощта на енергията на слънцето и стенописи пиктограми, които (подозрително) графично напомнят електронни платки – хем божествено, хем научно, върхът! Само че той (пирамиденият връх) пада и затрупва могъщото същество, което дори не е успяло да се събуди в новото си тяло. И като фон на началните надписи минава цялата история на човечеството – и скоростта, и графичното решение ми харесаха. После се озоваваме 10 години след първата стадионна изцепка на Магнито – действието ще се развива през 80-те, време на противопоставяне на лагерите и изострено внимание към ракетите с ядрени бойни глави. След като Ерик Леншър губи любимите си хора заради нелеп инцидент и традиционната омраза на обикновените хора към по-надарените от тях; след като любопитната Мойра от ЦРУ неволно пуска слънцето в едно подземие и – не щеш ли – древната сила се събужда, вече е само въпрос на време могъщият Ен Сабах Нур да се самообразова за хилядолетията човешка история, да си намери верни последователи, които да ъпгрейдне (неговите си Четири конника на Апокалипсиса) и да се втурне да сее разруха, не без помощта на Церебро и вярващия в доброто Професор Х. Разбира се, че няма да разкажем филма до края, макар че всеки би могъл да се досети как се развива сюжетът.

Дженифър Лорънс

Време е да кажем няколко (добри) думи за филма – първо, изпълненията от страна на актьорите в главните роли са безупречни, но… някак бездушни. Макавой и Фасбендър отдавна са всеобщи любимци, като ролите на Професор Х и Магнито са само допълнение за разнообразие във филмографията им, ала и двамата подхождат сериозно към образите си. Лошото е, че нямат достатъчно качествен материал, върху който да работят – действията и изборите, които правят героите им, са предвидими и очаквани, което генерира известен процент скука. Апокалиптичният Оскар Айзък е със сериозни властнически амбиции и аз някак си влизам в положението на неговия супермутант – ако е по-силен (но надали по-умен) и по-висш в способностите от заобикалящите го разсъдливи двуноги, някак естествено е да иска да доминира над всички. Проблемът е, че ако си един-единствен „най”, приятелските връзки сред противниците винаги могат да те прецакат, при това доста кардинално. Изборът Софи Търнър да влезе в ролята на младата Джийн Грей лично за мен е доста погрешен – момичето „позева” по същия индиферентен начин, както в „Игра на тронове”. Не е впечатляващо и включването на Тай Шеридан като младия Скот Съмърс. Винаги е удоволствие да видиш Дженифър Лорънс и Никълъс Холт в действие, но за съжаление – може би и заради (традиционно) многобройните герои – Бен Харди, Оливия Мън и Александра Шип в ролите на Архангел, Сайлок и Буря (младата версия) не успяват да оставят каквито и да било сериозни впечатления у зрителите, камо ли да ги възприемем като истински „конници”… И както в предишния „Х-Мен: Дни на отминалото бъдеще”, така и тук най-свежото включване си остава на Куиксилвър. Очевидно при разместването на времевите пластове нещо се отключва във въображението на Брайън Сингър и нещата се получават много забавни.

Оскар Айзък

И като казахме Брайън Сингър, дали се е уморил, дали е решил, че е по-безопасно да кара по отъпкани и познати коловози, дали пък страда от липса на добри съавтори – каквато и да е причината за действията му, резултатът е далеч от това, което може да се очаква от него. Ясно е, че хората се изхабяват, но и режисьорите, също като музикантите, трябва да знаят кога да спрат – излизаш от студиото и не записваш повече нови песни, на които им липсва оригиналност и „catchy” мелодия. Не се опитваш да рециклираш до безкрай познати спец-ефекти, поставени в различна среда – не е от полза нито за актьорите, които са ти се доверили, нито за публиката, нито пък за личния ти режисьорски статус.

Констатация след снемане на анамнезата: за съжаление, „Х-Мен: Апокалипсис” не оправда надеждата през 2016 година да се появи добър комиксов филм. Жанрът е болен от леност и мигрена, които лекува с апатия и бездействие, без да се срамува от липсата на оригиналност и недостига на страст. Не е ясно дали инжектирането с нови идеи и сюжети, както и намесата на млади експерти (сценаристи или режисьори) ще предотврати развитието на този процес – „деградиращата” стабилност е гарантирана от финансовите постъпления от страна на зрителите, чиито брой клони към плюс безкрайност. Не виждам решение на проблема… освен може би да се потърси друг времеви поток на човешката история и/или да помолим за съдействие Куиксилвър?

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

42 Comments

  1. Няма да задълбавам в прекалена субективност и да обяснявам колко як всъщност е „Батман срещу Супермен“, но тази година вече имахме един (абсолютно обективно) добър комиксов филм, при това от вселената на Х-men; излезе през февруари.

  2. Първият отмъстител спасява положението горе – долу. Х-мен и Батман се издъниха здравата. Особено Батман.

  3. Всъщност „Батман срещу Супермен“ е нестандартен, рисков, edgy и няма нищо общо с установения шаблон, но това е без особено значение – близо 900 млн. долара приход са под очакваното, но далеч над издънката. Има го и другият момент – на мен „Първият отмъстител: Войната на героите” ми беше ужасно meh, обаче мнозинството е в овчи възторг от него, да не говорим, че тази година имаме не само най-касовия R-rated блокбастър, който е именно комиксов („Deadpool”), но имаме и „Civil War”, който пък c лекота мина милиард приходи в световен мащаб за има-няма десет дена. Жанрът е всичко друго, но не и „болен от леност”. Дано все пак марвълският конвейер покаже нещо по-нестандартно с иначе засега чудесно изглеждащия „Doctor Strange”, тъй като калъпът скоро ще започне да се изтърква.

    1. Най-сетне да не го спасят… ебати редника, ебати марсианеца, ебати чудото.

    2. няма как да знаеш! може исуската да го е спасил и сега да го дундурка в скута си.

    3. Да не замърсяваме чистата научна фантастика с вкиснато фентъзи, плс.

  4. Тези филми просто забавляват, проблема е че ефектите се повтарят и са все повече CGI. При Капитана поне опитваха доколкото е възможно да ги избягват. Единствената надежда е Пазителите 2, а за Доктор Стрейндж имам чувството ме ще влязат във Матрицата и Inception и ще ни залеят с философия за съществуването на света като такъв.

  5. Де факто единствения комиксов филм, който би могъл да излезе от рамките на установената DC/ Marvel филмова рамка е може би мъглявия на този етап Irredeemable. Иначе въпреки всички критики съм си фен на X-Men от време оно и се съмнявам този да ме разочарова.

  6. Проблемът НЕ Е в комиксовите филми, а в очакванията на зрителя. След толкова много експлозивни и грандиозни финали пълни с екшън и разруха, на жанрът му става все по-трудно да не се повтаря понеже ние – зрителите – искаме задължителен епичен ентъртейнмънт.
    Живеем в златната епоха на комиксовите филми и е нормално на някои хора да им дотегне, но за мен лично те са глътката свеж въздух от бози с Адам Сандлър, Мелиса МакКарти и посредствените комедии на Джони Деп в последно време.

  7. Чудя се до кога ще „измервате“ стойностното кино със спечелените приходи от дадена лента?! Отдавна кино-живота го доказа – света е пълен с олигофрени, които пълнян киносалоните на отявлени кино-провали и без капчица стойност, а именно комиксовите съвременни филми. Това е всеобща и досадна кино-зараза, обхванала вече всяко кино студио видяло лесния начин да печели милиарди от пълни кино-олигофрени пълнещи салоните и ахващи по това нещо наречено „кино“.Това не е кино, апародия на кино.И несмятам, че забавлява, а отвръщава вече.

    И да смятате и изреждате приходите от такива елементаризми в кинота като кино-комиксите е абсурдно и говори за липса на каквато и да е кино култура, да не кажа и интелектуална такава.

    Този жанр комиксовия, е пълна пародия на кино и не смятам, че заслужава огромното внимание на хората искащи стойностно кино. Пълна простотия се шири навред. И този жанр ще се изчерпи скоро и дано да стане по-скоро, че иначе ще умрем от скука.

    1. Пий си хапчетата и се успокой, комикс филмите са спечелили достатъчно Оскари и фенове, за да се гледа на сериозно на тях. И да, кино са си, но не „фестивално“, а „развлекателно“ и не омаловажавай работата на ордите от хора със специфични таланти, които участват в такива проекти. А и комиксите са се доказали като един от най-неичерпаемите и лесно достъпни литературни извори на приключенски, научно-фантастични, а и социални истории и да се правят екранизации по тях си е напълно естествен феномен. Това, че не те кефят не променя тези факти.Някои се получават, добре други – не дотам. Но все пак хората влагат пари, време и талант в тях и ти ги предлагат като завършено творение, а ти ако искаш ги гледай, но недей мрънка, че ги има. Правото на избор си му е хубавото на пазарната икономика и демокрацията, все пак…

    2. Gogoto, pecпектиран съм от търпението ти. 🙂

  8. Тъкмо бях тръгнал да го гледам ,но след като прочетох тази рецензия в службата се отказах.Благодаря Светли.И не не съм съгласен ,че,,комиксовият жанр“ не е болен Узо.Един Дедпул пролет не прави!Добре де и Пазителите на галактиката бе ок!

  9. Явно трябва някой вещ семантик да дефинира първо що е то „болен жанр“, пък тогава да спорим, но ако отзивите и боксофисът са някакъв критерий, то тази година е една от най-силните за тоя тип филми. Друг е въпросът, че ако скоро Марвъл не разчупят модела си, няма още дълго да ловят риба с една и съща стръв.

  10. @Джо, как така едно ревю, без значение от колко уважаван от теб човек, може да те спре да гледаш нещо?

    @Всички разочаровани – какво ново и неочаквано, очаквате от n-то продължение на екс мен? Ако сте очаквали революция в ефектите, Шекспирова лирика, и Кубрикова фабула……… що си давахте парите изобщо?

    8/10
    Скритата сцена /СПОЙЛЕР/ явно слуховете за фимейл клонинг на Уоувърийн, който да наследи Джакман, ще се окажат верни

  11. Wolveriddick:Имах колебания дали да го гледам след последните комиксови разочарования.Май уточнението трябваше да е да дам пари за кино, за да го гледам..Като се появи в някой от ,,зеленуковите“ сайтове може и да го превъртя..щом изтърпях Боговете на Египет и щом харесах там единствено Елоди Янг смятай.Харесвам или харесвах ексмените и ги имам всички на двд,но мисля ,че отдавна трябваше да има край тази иначе започнала добре като алегория поредица.

  12. Ами хайде съберете се и направете Шедьовър!! Моля ви искам да нарпавите, ще се радвам МНОГО!

  13. На мен ми хареса . Да тинейджърчетата не впечатлиха и бяха безлични , но и не дразниха прекалено много . Малък пропуск в сценария беше , че оставиха Магнито да играе втора цигулка на Апокалипсис ( което от всичко видяно преди това няма как да се случи) и много бърза “ надъхвация“ на четиримата конници да му заиграят по свирката . Всичко друго беше доста добре .Сцената с Quicksilver беше адски забавна .

    1. оооо да, Джак трепача на гиганти е супер, Супер мен се завръща е оскаров

    2. „Супермен се завръща“ ми хареса повече от този. Разочарован съм!

    3. Дали и аз ще се разочаровам ? 🙂 По-скоро не 🙂

    4. Напълно си прав Дринов, че така плютия „Супермен се завръща“ има доста повече ценни сцени, а и атмосферата е пресъздадена по-комиксово в мрачен стил ала-Батмаския Готъм-сити.
      Веднъж да сме на едно мнение 🙂

      Но реално от Х-поредицата предния му /X-Men: Days of Future Past/ на Сингър, бе може би най-доброто, което е правил от тази поредица.
      Но лично за мен Man of Steel на Снайдер бе толкова оригинален и със замах замислен и реализиран, че новата му боза /Batman v Superman: Dawn of Justice/ просто дори не мога да я сравня с него. В Man of Steel има толкова различен ъгъл и реализъм, че дори прехваления new-реализъм в Нолановите Батмани се губи в интелектуалните му напъни всячески да ни покаже „другия – Батман“ хипер реалистичния, а не комиксовия и реално и 3-те му серии са пълна пародия погледнато от към комиксовата вселена.

      Реално този му стил доведе тези нови версии не до възраждане на новия комиксов стил, а просто до един перфектно и технически и визуално заснети сиви урбанистични екшън-трилъри с огромна доза политика и социални теми, от които никой нямаше нужда реално. Снайдър също се подлъга по новите Ноланови моди и стил /е вярно че оня дава кинтите все пак,но…/ и създаде Man of Stee именно в този стил, но все пак не се отдели от фантазното, комиксовото, с една дума нереалното, което си е присъщото за този стил и го направи доста по-умело. Но в новата плескавица – Batman v Superman: Dawn of Justice – просто прекалено много се вижда от стила на гурутому Нолан и отвращава. За мен истинската вселена и безапелационна класика си остават лентите на великия визионер – Тим Бъртън и неговите версии на Батман и мисля, че всеки би се съгласил с това. Бъртън е жив гений в киното и независимо, че в последно време снима само отявлени брадви и секири, си остава уникален, както визуално, така и идейно.
      От 4-та големи в комиксовия в бранша за мен мога така да ги подредя:
      1.Бъртън
      2.Нолан
      3.Сингър
      4.Снайдър

    5. “Супермен се завръща“ е доста по-добър от тази боза . Имах толкова големи амбиции за този филм, който предвид историята, върху която се фокусират, имаше потенциала да бъде нещо наистина голямо и запомнящо се, както тъпия педофил се заканваше . В крайна сметка за мен единствено Джаксън и Камерън имат толкова мащабно мислене за фантастичен филм – 1991 година излиза Терминатор 2 и все още е най-добрият фантастичен екшън до сега . Единствено се надявам сър Ридли Скот да получи удовлетворяващ бюджет и сценарий, с които да покаже отново на какво е способен с“Alien“ , а вече видяхме поне визуално в “Прометей“ .

    6. Оооооо да – Терминатор 2 е невероятен и все още ми е номер 1 за всички времена. Минали са 25 години от пускането му тази година и въпреки това не е остарял и със ден.

  14. Класирам X-Men: Apocalypse на четвърто място в X вселената от 8 филма.
    Плюсове:
    Jean Grey – супернадървяща
    Quicksilver – перфектен
    Wolverine – кървав катализатор (силно ограничена/скопена сцена поради PG-13 )

    Минуси:
    Изявено отсъствие на настървеност в героите.
    Липса на първична омраза и ярост между двата полюса (пример: The Bride в Kill Bill)
    Липса на R рейтинг!!

    1. по плюсовете:
      Немога да го класирам, важното е, че ми хареса.
      Quicksilver и Wolverine – съгласен, ама Джийн Грей ми гъзобъркаше още на ниво трейлър, във филма ми беше непоносима.

      минусите:
      R рейтинга, ако не беше Детпул, нямаше и да се сещаме да го споменаваме

  15. наистина ми беше мехав филма. Като цяло ми хареса, но Дните на отминалото бъдеще е направо шедьовър спрямо този. Не знам как може толкова силно завръщане на Сингър да флопне така. Иначе пък, поне тук успяха да си надскочат сцената с Куиксилвър от предния филм. Просто се смазах, можех да я гледам само тази сцена 2 часа и полвина на рипийт и пак да съм доволен!

  16. Това май е първият филм от поредицата за Х-Мен който има „супер-злодей“ и мисля че не им се получи нещо…впрочем както и на повечето комиксови филми с техните злодеи, които се събуждат с неустоимото желание да унищожат света без явна причина.
    Просто комично беше когато Апокалипсис си събираше кучките…ъъъ…конниците де…дали накрая преди да го убият не си е казал „май прибързах с избора си“. То всъщност вече няма поредица за Х-Мен защото всеки следващ филм просто ще вкарват Джейн в обсег и тя ще си пуска феникса и готово 🙂 . Да знам, че 10 филма ще се учи как да го „владее“ ама ако аз съм злодей знаейки с какво разполагат „добрите“ хич няма да се пробвам 🙂 .
    Само аз ли си мисля, че професор Х е истинският злодей в тези филми – събира си най – добрите тийн мутанти, оставя ги в изолирана среда без надзор и правила спящи в близост един до друг, може да промива мозъци, може да намери всеки човек и да му втълпява всичко каквото той желае…има си милитаризирани мутанти верни до гроб 🙂 , при все възможността си да влиза в умовете на всеки не помага на „своите“ хора когато ги смилат от бой…май много дълбая във франчайза 🙂 .

  17. Четох интервю с Браян Сингър, в което той казва, че чувствал, че оставил нещата недовършени след Х2, и би се радвал да направи финален трети филм с оригиналния каст…….А ДАНО

  18. Чак снощи го изгледах. Наистина слаб филм.

    PS Ужасно ми е трудно да преценя коя пача ми е по-неприятна: Софи Търнър или Дженифър Лорънс. Буквално са нетърпими и идвете.

    1. Софито поне носи някаква много яка перверзност в себе си, а Лорънс просто си е безлична овца с космически претенции.
      Иначе и тука се повтори ситуацията с предната трилогия – обещаваща първа част, страхотна втора, скапана трета. Жалко за което, можеше да се получи много хубав завършек на трилогията, явно Фокс са го закъсали откъм сценаристи. Обективно си беше ставащ филма, но след последната част трябваше да е нещо далеч по-добро, а и може просто на Сингър да му е писнало. Да видим до къде ще я докарат с Legion-a.

    2. Никаква перверзност не ми носи – тотален кон е, виж й само дебелите ръце и мъжките рамене. Освен това е по-висока от Апокалипсис ебаси, има странна коса, огромно чело, гаден глас и играе ужасно. Ит’с многострадалната Санса ол оувър ъгейн, просто е заменила корсета с латексов костюм, който й подчертава кобилския ханш – не, мерси!

      PS Лорънс по-скоро ми е компромисно факабъл, а и в цял един филм не ме дразни („Winter Bone“). Обаче като характер е не по-малко неприятна, отколкото като „актьорско“ присъствие.