Даниел Атлас (Джеси Айзенбърг), Хенли Рийвс (Айла Фишър), Джак Уайлдър (Дейв Франко) и Мерит МакКини (Уди Харълсън) са „улични” илюзионисти, всеки специалист в своята област, които са събрани заедно от мистериозен благодетел, който остава в сянка. Година по-късно те се наричат „Четиримата конника” и организират грандиозно шоу в Лас Вегас, в края на което извършват впечатляващ и на пръв поглед наистина магически обир на банка във Франция, а парите раздават на хората в публиката.
С разследването на престъплението е натоварен агентът на ФБР Дилън Роудс (Марк Рафало). Той е принуден да работи с детектива от Интерпол Алма Дрей (Мелани Лоран), към която изпитва инстинктивно подозрение, но това не се отразява на твърдото му решение да „закове” „Конниците”, които обещават още по-дързък трик за следващото им представление. Те обаче са винаги една крачка пред него и за да разкрие връзката, мотивите и истината зад престъпленията, Дилън е принуден да се обърне за помощ към прочутия разобличител на фокуси Тадеуш Брадли (Морган Фрийман).
На базата на горния синопсис и на рекламната му кампания, очакванията ми към „Зрителна измама” бяха като за непретенциозен, приятно развлекателен и неангажиращ „heist” трилър и в известна степен той се оказа точно това. Но само в известна степен, защото дори и да не се втелявам излишно по адрес на традиционните качества, които търсим в един наистина добър филм – дето се вика, да не се взирам много, че колкото повече се взирам, токова повече недостатъци виждам (ако ми позволите тази лека заигравка с рекламното изречение, което е „колкото повече се взираш… толкова по-малко виждаш”) – в крайна сметка той има няколко недостатъка, които му пречат да остави наистина добро впечатление.
Един от тези недостатъци е развитието на героите – знам, че като за „лятно развлечение” това е излишно взиране, каквото казах, че няма да правя, но съм длъжен да го отбележа, защото останах доста разочарован, тъй като по този параграф филмът започва доста обещаващо, но в последствие издиша сериозно и всичко по-интересно около образите и дълбочината им се дължи само и единствено на актьорите. А този проблем идва най-вече от това, че след началото на филма Четиримата конници стават поддържащи герои за сметка на Дилън и Алма, чиито взаимоотношения могат да ви приспят от скука. Имам чувството, че дори Майкъл Кейн има повече екранно време от илюзионистите, а той е вторичен образ и нищо повече.
Най-големият проблем обаче, този, който наистина успява да развали филма, е финалът. И тук включвам не само характерния (а в последно време и направо задължителен) „туист”, с който ни се разкрива мотивът и главният отговорник (Петия конник) зад цялата „мистерия”, но и приключването на една-две от вторичните сюжетни линии. Слава богу, поне не става дума за някоя свръхестествена резолюция, а оставаме в рамките на реалността (доколкото е възможно за подобен филм). Вярно, че подобно нещо проработи за „Престиж”, но за всеки един като него има по 100 като „Червена светлина”, който все още ни е трудно да преглътнем.
Откъм положителната страна също няма да се впускам в подробности и ще кажа само, че режисьорът Луи Летрие не се е бутал там, където не разбира (да философства излишно върху естеството на „магията” или върху тежкото битие на илюзиониста, а повярвайте ми, част от сюжетната нишка позволява подобно нещо), а е заложил на това, което умее добре и което е необходимо за един филм с претенции за лятно забавление – динамиката. Даже е попрекалил в епизодите, които не са чисто екшънски – има дълги кадри с летяща насам-натам камера, от която направо може да ти се завие свят.
За финал, „Зрителна измама” оставя леко горчив вкус заради споменатите недостатъци, без които щеше да е наистина чудесно развлечение, но предвид това, че изначално е замислен като непретенциозен и неангажиращ летен хит, не е трудно човек да му даде „pass”.
Свежарски филм. Точно като за лятото. Ако не беше тъпият край, сигурно щях да го помня повече от две седмици.
Уди Харълсън ме радваше много за пореден път
100% подкрепям мненията до тук! Когато излезнах от залата и приятелите ми ме попитаха дали ми е харесал, аз казах: През цялото време пред мен се изграждаше една изключително интересна и сложна форма на кула от карти, която обаче се сгромоляса с полагането на последните 2-3 карти (последните 5 минути от филма). Просто БЕЗКРАЙНО СЪМ РАЗОЧАРОВАН ОТ ФИНАЛА!!! Разочарован съм и от това, което Дринов каза за преминаването на заден план на главните актьори – Майкъл Кейн и Морган Фриймън мога да ги гледам цял живот и да не ми омръзнат, но е глупаво на плаката да имаме 4 души, които в крайна сметка участват за 20-30 минути, а когато се появят всяка изречена дума да е клише. С изключение на Харълсън останалите „конници“ бяха много зле – дори Джеси Айзенбърг не стоеше на място с непрекъснатото му бърборене. Жалко! Наистина жалко – а толкова много ми се искаше да направят филма както трябва. Отдавна исках да направят добър обирджийски екшън, но този не е такъв – просто глътка свеж въздух на фона на бозите в последно време…
Дали, че първо прочетох ревюто и очаквах голяма тъпотия, но филма ми хареса. Много динамичен и забавен. Не намирам и финала за съвсем слаб. За мен една от слабостите беше мащаба на трите представления.
–- СПОЙЛЕРИ – (за всеки случай)
Първото в залата изглеждаше най-мащабно и като публика и като представление. Най-атрактивно. А после някак нивото спадаше, за сметка на други неща. Вярно, че го бяхме гледали в основната му част в трейлъра, но беше направено най-внушително.
Да и това с трейлърите. Ами гледайки филма, особено към края, започваш да очакваш моменти, които вече си видял. Но това си е проблем на повечето трейлъри.
„Morgan Freeman does not have sex. When he smiles simply a baby appears in a field of kittens.“
http://m.youtube.com/watch?v=Ch5MEJk5ZCQ
😀
След първото шоу филма полита надолу. Всички следващи решения са само „Уау, това ще е яко ако се случи наистина“, но си остават хубави картинки. Това, че фокусите стават освен скучни, но и предвидими закопава филма още преди да разбереш, че зеленият е лошият. Такива филми не трябва да се вземат насериозно. Бързи и Яростни си научи урока.
На мен също не ми допадна претупването на образите на илюзионистите, но в крайна сметка в края на филма се оказва, че те наистина СА поддържащи фигури (да не кажа кукли на конци), но с ръка на сърцето – признайте, че фокусът им се получи! Взряхме се в тях и не допуснахме (поне повечето), че те просто отвличат внимението от някого. Та затова май е доста претенциозно авторът на статията да смята, че колкото повече гледа, толкова повече вижда – по-скоро обратното 🙂 Финалът беше много добър. Без него филмът щеше да е просто бозаво екшънЧЕ.
Филмът си е страхотен отвсякъде-динамика, развлечение, интерес, който те държи в напрежение докрая, без излишно да те напряга. НЕЩО РАЗЛИЧНО! Аман от безмислени екшъни с ефекти и от сълзливи хепиенди, заливаще повечето холивудски продукции! Това наистина е свежо попълнение и бих го препоръчала горещо!