Беззаконие / Lawless

Киното е странна вселена. Всичко може да се случи в нея. Срещата с всеки следващ филм я очаквам като изненада, като подарък, като фойерверк. Доста нетърпение се беше насъбрало с подробностите около „Беззаконие” и не мога да кажа друго, освен че съм страхотно доволна от резултата. Една от най-любимите ми „функции” на киноисториите е вмъкването в сюжета, връщането или изпреварването на времето. Често казвам, че ако забравя, че гледам филм, то той е страхотен – и тук беше така. Джон Хилкоут е създал забележително достоверна атмосфера, в която всеки звук предизвиква трепет, всеки жест е на мястото си, и всеки удар може да бъде почувстван.

Скептиците ще кажат „Кому е нужна още една история за Сухия режим в Щатите?” Черногледите ще добавят „Все за гангстери и супергерои разказва Холивуд, отдавна ни е писнал.” Реалистите ще извисят глас „Филмът е независим, режисьорът е австралиец и Терънс Малик му е почитател, разпространява го компанията на Уейнстейн, актьорският екип е страхотен – нека му дадем шанс!”

Вярно, историята е „старовремска” – тримата братя Бондурант в ерата на Голямата депресия продават домашен високоградусов дестилат, направен буквално от всичко. В поделените територии на влияние се намесват административни чиновници, които се облизват за „дял от меда” под формата на зелени пачки – не забравяме, че става въпрос за времето на „първоначално натрупване на капитали” и междуособици между мафиите. Не че те са намесени в историята – тя е встрани от градските легенди, на село, сред хълмовете на Франклин, Вирджиния.

Особеното в случая е мита за безсмъртието на тримата Бондурант – в смисъл, че куршум не ги лови. Най-големият Хауърд (Джейсън Кларк) е безразсъдната „сляпа сила”, средният Форест (Том Харди) е „мозъкът” на операциите, безмилостен и спокоен философ, а най-младият Джак (Шая Лебоф), скромен и боязлив младеж се превръща в дързък, амбициозен и прозорлив авантюрист. Пристигналият в окръга прокурорски наместник Рейкс е този, който провокира (почти) всички кръвопролития в историята. Ролята му е поверена на Гай Пиърс и както очакваха всички – той е уникално-омразен и много, ама много добър, отново! Другият безспорен колос – Гари Олдман влиза в образа на Флойд Банър – легендарен гангстер, идол за младия Джак, с когото той успява да реализира сделка и така да започне удивителната трансформация на третия Бондурант.

Личното ми разочарование е резултат от факта, че Олдман се появява буквално в три епизода – and that’s it! Но пък го прави със стил – и то какъв! Вживяването на Пиърс в зализаният жесток перверзник също е впечатляващо и с риск това да се окаже „спойлър”, ще спомена само един епизод – когато разкрива голямата дестилерия на братята и отвежда накуцващия приятел на Джак, симпатичния Щурец в храстите, имах усещането, че тази гад буквално ще изнасили младото момче. Уникален актьор е този кретен Пиърс, просто няма роля, която да не му пасва като кожена ръкавица по мярка! И да – акцентът с ръкавиците е много на място за неговия образ.

Три са „стволовете”, на които непоклатимо е стъпил „Беззаконие” – единият е режисурата на Джон Хилкоут, другите два са актьорските превъплъщения на Том Харди и Шая Лебоф. Ето, казах го – независимо от неприязънта към младия актьор, продиктувана по-скоро от избора му на роли и въз основа на това – от оценката за актьорските му заложби, в този филм момчето се справя много добре с всички поставени му задачи. Боязлив и неуверен в началото, вдъхновен от изпечения гангстер Банър, той предприема дързък ход и с продажбата на цяла партида алкохол именно на своя идол, младежът печели доверието на братята си. Колкото повече им върви в търговията, защото се превръщат в монополисти за окръга, толкова повече Джак се „зализва” в нови, модерни дрехи и коли и се осмелява да сваля щерката на местния свещеник (подозирам амиши, без да съм специалист по групите/сектите вярващи в Щатите).

Тази роля е поверена на Мия Васиковска, която съвсем естествено успява да е млада, невинна и до голяма степен безразсъдна, като се има предвид възпитанието на героинята й. Шая Лебоф изиграва влюбеният Джак учудващо правдоподобно – вярвам в неопитността му и в неговата убеденост, че предаността към братята трябва да бъде поставена над всичко. Вярвам и в желанието му за мъст, и в разкаянието за някои прибързани постъпки. Очевидно в ръцете на опитен режисьор, който знае как да подходи към актьорите, за да изградят заедно с него материала, от който се конструира една киноистория, Шая може да опровергае негативните оценки към неговата актьорска игра до момента. Което си е голяма стъпка напред – choose wisely, Лебоф!

Джон Хилкоут се заема с екранизацията на романа на Мат Бондурант от 2008 година „The Wettest County in the World”, защото според него истинската история на тримата братя, които вярват в собствената си легенда за безсмъртие, е очарователна. Персонажите буквално си играят на криеница със смъртта, а според режисьора по подобен начин самата Америка доскоро се е смятала за непобедима. Във всеки от нас присъства стремеж да рискуваме, да заложим всичко, и ако се измъкнем от куршумите – добре. Ако не успеят да ни хванат и да ни разкървавят от бой – още по-добре. Именно затова зрителите стискат палци на Бондурант, независимо от коя страна на законовата линия се намират героите. Режисьорът разчита на интересните характери, на особената тръпка от риска, на завладяващо поднесената история (адаптацията на романа е дело на дългогодишния приятел на Хилкоут, световно известният музикант Ник Кейв), както и на нейната автентичност – неслучайно фамилията на автора също е Бондурант, внук на един от братята.

Допълнителни фактори за естественото въвличане на публиката във филма са умелите режисьорски решения – майсторска композиция, добра работа с близките планове, внимание към детайлите и значението им за пресъздаване на някои особено запомнящи се моменти от историята. Макар на няколко пъти да губи контрол върху правилното темпо на разказа (от зрителска гледна точка), Хилкоут води уверено развитието на образите, поддържа напрежението и приковава вниманието на публиката. Особено кървавата графичност на някои епизоди е толкова реалистична и толкова на място, че се възхищавам от мярата, с която са прецезирани тези епизоди. И това си е абсолютно режисьорско постижение!

Друг режисьорски „плюс” е ангажирането на Том Харди в ролята на Форест Бондурант. Немногословен, безпрекословен и много особен представител на мъжете от онова време, Форест е природно интелигентен тип, който поставя семейството и честта над всичко. В заведението на братята един ден се появява червенокосата красавица Маги (магнетична в тази роля е Джесика Частейн), той я взима на работа и следват няколко усложнения, сред които е и прерязаното му гърло, а и спасеният му живот. По много деликатен начин са предадени отношенията между Форест и Маги (и с удоволствие бих счупила зъбите на всеки, който се осмели да нарече героя на Том Харди „дървен селянин”!), както и особената доброта, с която той прощава всички простъпки на братята си. Присъствието на Харди в актьорския екип на „Беззаконие” е и реванш в моите очи заради неговия misuse в образа на Бейн – във филма на Хилкоут британецът доказва какъв потенциал притежава и как той може да бъде използван. Иска ми се да пророкувам още много стойностни филми за толкова обещаващия 35 годишен актьор!

Този филм поразява бързо като куршум, безмилостен е като удар с метален бокс, тежък е като махмурлук от висок градус и прилепчив като безразсъден риск. И недейте да слушате черногледите скептици – историята е старовремска, за гангстери-супергерои и си заслужава всяка минута от срещата с нея. Ще направите голяма грешка, ако случайно я пропуснете…