Беззаконие / Lawless

Киното е странна вселена. Всичко може да се случи в нея. Срещата с всеки следващ филм я очаквам като изненада, като подарък, като фойерверк. Доста нетърпение се беше насъбрало с подробностите около „Беззаконие” и не мога да кажа друго, освен че съм страхотно доволна от резултата. Една от най-любимите ми „функции” на киноисториите е вмъкването в сюжета, връщането или изпреварването на времето. Често казвам, че ако забравя, че гледам филм, то той е страхотен – и тук беше така. Джон Хилкоут е създал забележително достоверна атмосфера, в която всеки звук предизвиква трепет, всеки жест е на мястото си, и всеки удар може да бъде почувстван.

Скептиците ще кажат „Кому е нужна още една история за Сухия режим в Щатите?” Черногледите ще добавят „Все за гангстери и супергерои разказва Холивуд, отдавна ни е писнал.” Реалистите ще извисят глас „Филмът е независим, режисьорът е австралиец и Терънс Малик му е почитател, разпространява го компанията на Уейнстейн, актьорският екип е страхотен – нека му дадем шанс!”

Вярно, историята е „старовремска” – тримата братя Бондурант в ерата на Голямата депресия продават домашен високоградусов дестилат, направен буквално от всичко. В поделените територии на влияние се намесват административни чиновници, които се облизват за „дял от меда” под формата на зелени пачки – не забравяме, че става въпрос за времето на „първоначално натрупване на капитали” и междуособици между мафиите. Не че те са намесени в историята – тя е встрани от градските легенди, на село, сред хълмовете на Франклин, Вирджиния.

Особеното в случая е мита за безсмъртието на тримата Бондурант – в смисъл, че куршум не ги лови. Най-големият Хауърд (Джейсън Кларк) е безразсъдната „сляпа сила”, средният Форест (Том Харди) е „мозъкът” на операциите, безмилостен и спокоен философ, а най-младият Джак (Шая Лебоф), скромен и боязлив младеж се превръща в дързък, амбициозен и прозорлив авантюрист. Пристигналият в окръга прокурорски наместник Рейкс е този, който провокира (почти) всички кръвопролития в историята. Ролята му е поверена на Гай Пиърс и както очакваха всички – той е уникално-омразен и много, ама много добър, отново! Другият безспорен колос – Гари Олдман влиза в образа на Флойд Банър – легендарен гангстер, идол за младия Джак, с когото той успява да реализира сделка и така да започне удивителната трансформация на третия Бондурант.

Беззаконие / Lawless

Личното ми разочарование е резултат от факта, че Олдман се появява буквално в три епизода – and that’s it! Но пък го прави със стил – и то какъв! Вживяването на Пиърс в зализаният жесток перверзник също е впечатляващо и с риск това да се окаже „спойлър”, ще спомена само един епизод – когато разкрива голямата дестилерия на братята и отвежда накуцващия приятел на Джак, симпатичния Щурец в храстите, имах усещането, че тази гад буквално ще изнасили младото момче. Уникален актьор е този кретен Пиърс, просто няма роля, която да не му пасва като кожена ръкавица по мярка! И да – акцентът с ръкавиците е много на място за неговия образ.

Три са „стволовете”, на които непоклатимо е стъпил „Беззаконие” – единият е режисурата на Джон Хилкоут, другите два са актьорските превъплъщения на Том Харди и Шая Лебоф. Ето, казах го – независимо от неприязънта към младия актьор, продиктувана по-скоро от избора му на роли и въз основа на това – от оценката за актьорските му заложби, в този филм момчето се справя много добре с всички поставени му задачи. Боязлив и неуверен в началото, вдъхновен от изпечения гангстер Банър, той предприема дързък ход и с продажбата на цяла партида алкохол именно на своя идол, младежът печели доверието на братята си. Колкото повече им върви в търговията, защото се превръщат в монополисти за окръга, толкова повече Джак се „зализва” в нови, модерни дрехи и коли и се осмелява да сваля щерката на местния свещеник (подозирам амиши, без да съм специалист по групите/сектите вярващи в Щатите).

Тази роля е поверена на Мия Васиковска, която съвсем естествено успява да е млада, невинна и до голяма степен безразсъдна, като се има предвид възпитанието на героинята й. Шая Лебоф изиграва влюбеният Джак учудващо правдоподобно – вярвам в неопитността му и в неговата убеденост, че предаността към братята трябва да бъде поставена над всичко. Вярвам и в желанието му за мъст, и в разкаянието за някои прибързани постъпки. Очевидно в ръцете на опитен режисьор, който знае как да подходи към актьорите, за да изградят заедно с него материала, от който се конструира една киноистория, Шая може да опровергае негативните оценки към неговата актьорска игра до момента. Което си е голяма стъпка напред – choose wisely, Лебоф!

Джон Хилкоут се заема с екранизацията на романа на Мат Бондурант от 2008 година „The Wettest County in the World”, защото според него истинската история на тримата братя, които вярват в собствената си легенда за безсмъртие, е очарователна. Персонажите буквално си играят на криеница със смъртта, а според режисьора по подобен начин самата Америка доскоро се е смятала за непобедима. Във всеки от нас присъства стремеж да рискуваме, да заложим всичко, и ако се измъкнем от куршумите – добре. Ако не успеят да ни хванат и да ни разкървавят от бой – още по-добре. Именно затова зрителите стискат палци на Бондурант, независимо от коя страна на законовата линия се намират героите. Режисьорът разчита на интересните характери, на особената тръпка от риска, на завладяващо поднесената история (адаптацията на романа е дело на дългогодишния приятел на Хилкоут, световно известният музикант Ник Кейв), както и на нейната автентичност – неслучайно фамилията на автора също е Бондурант, внук на един от братята.

Беззаконие / Lawless

Допълнителни фактори за естественото въвличане на публиката във филма са умелите режисьорски решения – майсторска композиция, добра работа с близките планове, внимание към детайлите и значението им за пресъздаване на някои особено запомнящи се моменти от историята. Макар на няколко пъти да губи контрол върху правилното темпо на разказа (от зрителска гледна точка), Хилкоут води уверено развитието на образите, поддържа напрежението и приковава вниманието на публиката. Особено кървавата графичност на някои епизоди е толкова реалистична и толкова на място, че се възхищавам от мярата, с която са прецезирани тези епизоди. И това си е абсолютно режисьорско постижение!

Друг режисьорски „плюс” е ангажирането на Том Харди в ролята на Форест Бондурант. Немногословен, безпрекословен и много особен представител на мъжете от онова време, Форест е природно интелигентен тип, който поставя семейството и честта над всичко. В заведението на братята един ден се появява червенокосата красавица Маги (магнетична в тази роля е Джесика Частейн), той я взима на работа и следват няколко усложнения, сред които е и прерязаното му гърло, а и спасеният му живот. По много деликатен начин са предадени отношенията между Форест и Маги (и с удоволствие бих счупила зъбите на всеки, който се осмели да нарече героя на Том Харди „дървен селянин”!), както и особената доброта, с която той прощава всички простъпки на братята си. Присъствието на Харди в актьорския екип на „Беззаконие” е и реванш в моите очи заради неговия misuse в образа на Бейн – във филма на Хилкоут британецът доказва какъв потенциал притежава и как той може да бъде използван. Иска ми се да пророкувам още много стойностни филми за толкова обещаващия 35 годишен актьор!

Този филм поразява бързо като куршум, безмилостен е като удар с метален бокс, тежък е като махмурлук от висок градус и прилепчив като безразсъден риск. И недейте да слушате черногледите скептици – историята е старовремска, за гангстери-супергерои и си заслужава всяка минута от срещата с нея. Ще направите голяма грешка, ако случайно я пропуснете…

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

16 Comments

  1. Хе-хе, обичам такива разчупени ревюта. Благодаря за добре написания текст, филмът задължително ще се гледа!

  2. Шая Лебоф кога пък не е играл неуверен и боязлив момък?!?! Самата муцуна предполага, че ще се пъха в такива роли- клишето е налице. Той все играе персонажи смотаняци, но с течение на времето става печен, куул и момите сами му пристават… блях.

    Иначе след „Проходът на Милър“ и „Поверително от Ел Ей“ доста народ се пробва в този жанр и не мога да се сетя за удачни ленти. Гледаеми, да, шедьоври- не.

  3. Филма е много як, но да, не е шедьовър като “Проходът на Милър” и “Поверително от Ел Ей“. Въпреки това обаче си заслужава да се гледа, дори и само заради Том Харди, който е в пъти по-добър, отколкото в „Батман“ и заради голата Джесика Частейн – свалям си шапката в знак на уважение и почит!!! :))) Жалко, че у нас няма кой да го гледа. 🙁

  4. Аз няколко пъти се заканвам да драсна няколко реда тук за този филм и все не събирам смелост. Гледах го вече два пътии честно казано съм малко on the fence с тази лента.

    Харди е страхотен.
    Пиърс е страхотен.
    Малката невестулка също (изненадващо) не ме издразни.

    Обаче тонът е много особен. Не разбрах насериозно ли да го вземам този филм, на майтап ли? Може би проблемът ми е в това, че тандема Хилкоут-Кейв са правили само ултра мрачни неща досега и някак си очаквах този филм да бие като чук в главата. Вместо това получих една почти семейна почти комедия с почти анимационни персонажи, някои от тях толкова близо до карикатура, че очаквах всеки момент да започнат да си вият мустаците и да видя Кучето Мътли в някоя сцена.
    Там, където „Предложението“ беше философски, този ми беше чисто и просто муден, там където „Пътят“ беше силно драматичен, този ми беше…. Сух. Там където и двата други филма ме накараха да ахна заради насилието на което героите им са способни, този тук нито ме впечатли, нито изненада.

    Пак казвам – много е вероятно само аз да имам тези проблемич защото очаквах друг филм. Харесаха ми комичните моменти, харесаха ми всички изпълнения (но се издразних много на наглата лъжа, че Олдман ще е вътре – съжалявам, но двете му сцени са по-близо до камео, отколкото до роля), кинематографията беше на очакваното високо ниво…. Но ако трябва да тегля чертата, братята Бондурант и историята им за правене на ракия под носа на закона не ме впечатлиха изобщо.

    Жанрово сравнение между този и Miller’s crossing, както и L.A. Confidential не може да има – и двата филма бяха на първо място noir и чак на второ – гангстерски. Но да – далеч, далеч по-качествени филми от този. Причината за което според мен си остават персонажите и арките им. В настоящата лента развитие има само Шая, но не е много впечатляващо, поне според мен.

    Е те така

  5. И аз се въртях и чудех какво полезно нещо да спомена – и реших, че няма какво…Жена ми след филма каза за Том Харди – „Е т’ва е мъж“ – но ми се стори, че няма да изненадам някой с подобно твърдение …

    Съгласен съм с написаното в последния пост…той ме наведе отново на мисъл, която ми помогна да проумея, че ако има една (основна) слабост тя е май в „злото“ и „лошите“ и начина по който ни ги представят. Като си помисля за L.A. Confidential – и колко плътни, убедителни, безкомпромисни и непобедими бяха лошите – маниеризмите на Гай Пиърс просто не са достатъчни.

  6. Досаден филм, а и ми се стори малко нелеп, въпреки твърдението, че е основан на истинска история. Том Харди и Гай Пиърс бяха забавни тук-там, но в повечето сцени изглеждаха cheesy.

    Добре че идва Дред 3Д!!!

  7. Да, филмът е лекинко „офф“, но пак ада каже, мен доста ме радва. 🙂

    @Sick S.
    Ако успея да се измъкна ще го гледам този понеделник. 🙂

  8. Пропуснах да спомена, че ми хареса тона на ревюто – още като го прочетох преди 10 дена (защото този филм го чаках и отидох да го гледам още първия петък) – и съм съгласен с почти всичко споменато в него – просто ми убягваше структурната слабост на филма – която ми мътеше главата….и първо исках да си я избистря за себе си – преди да се обаждам …Като загрях, че е Гай Пиърс (може би) – ми се ще да вметна само още две неща …

    Шая Лебоф се справя много, много добре – Той е толкова органичен, че не знам как човек може да му търси кусури – за едно или друго – Ако се озове в тъп филм – това не го прави по-малко органичен….Много ми хареса например сцената в църквата – ей това е кино ….и той я изигра „мот-а-мот“ (дума по дума, макар и без думи) ….

    Другото, което исках да добавя е, че финалът стои като организиран след проведени скрийнинги пред тестова публика – Ако случайно е имало какъвто и да е потенциален друг финал – избраният сега ще е безсъмнен фаворит на тамошна публика … С други думи – може би е имало съзнанние или съзнателен избор да се търси и този тон във филма – който въпреки, че ни разсмива, олекотява интегритета на начинанието – (измъкването на Том Харди от блатото в самия край измива почти цялата кръв шуртяла преди това) –

  9. Да, за съжаление не можехме да разчитаме на финал като в „Бони и Клайд“ например, но не знам дали това е продиктувано от тестови скрининги, от режисьорско решение или от самата история.
    Може би това с езерото беше прекалено комично, но от друга страна е готина илюстрация на иронията на живота – как човек може да си отиде по такъв тъп начин, след като е оцелявал в други, почти невъзможни ситуации.

  10. На мен ми се стори един страшно истински филм . Харди е титан , сцената в която вижда Джесика за първи път ме разби 🙂 . А онзи фъстък Шая наистина се справи изненадващо добре . Ако има нещо , което да ме е издразнело това беше „симпатичния Щурец“ , и то само защото беше откраднал маниерите и визията на Ди Каприо от „Защо тъгува Гилбърт Грейп“ 🙂 . Един от малкото филми , които си струват да се видят на кино напоследък . Истинско кино .

  11. @Pow R Toc H
    Има нещо с приликата на Щуреца и Леонардо, но голяма част от нея идва и от физическата прилика между двамата. 🙂
    За филма съм съгласен, струва си да се види! 🙂

  12. филма е убиец. аз съм супер доволна. харди е мега як…мммммм джесика както винаги е разкошна. не ми се искаше да свършва.

  13. Ми да, якостен е 😉

    Но само толкова, ако се впускам в разсъждения, току-виж на някой му се досрало.

  14. Светле, супер ревю. И аз най-после го гледах филма и общо взето съм съгласен на 100% с теб. За мен обаче не Харди беше звездата като изпълнение, а на първо място Гай Пиърс и на второ Шая (не съм вярвал, че ще го кажа, но си е факт). Пиърс беше просто чук … страшен изрод е тоя !!!
    А и само да вметна, че много ме радва Джейсън Кларк … не го лансират много, но това според мен е грешка 🙂

  15. Не ми хареса. Пълно с досадни подробни сцени несъществени, някак се случват нещата без да хванеш замисъла. Чакаш нещо, което да предизвика емоции, и единственото което успя беше малкия как все тъпо действаше и беше Истинска беда, та емоциите бяха раздразнение и тъпотия. Много повърхностен, постен, разтегнат с дълги интервали на скучни несъществени безмислени сцени. Имах доста големи очаквания за този филм, поради хубавото ревю.