Механикът – The Mechanic

Откъдето и да го въртим и сучем, „Механикът” е типичен (ама типичен) филм на Джейсън Стейтъм. Тоест, точно каквото са очаквали тези от вас, които са имали наблюдение върху кариерата на този актьор. Не си спомням къде и по какъв повод споменах, но този човек започва наистина да ме впечатлява с това как ни пробутва едно и също нещо вече за не знам кой път и хората все още му се радват – особено пък ако си сваля ризата. Дали и този път ще му се размине е въпрос на лично усещане.

Артър Бишъп (Стейтъм) е „механик” – наемен убиец с изключителни качества, строго следващ поредица от правила, които му позволяват да отстрани жертвата си по безброй начини, в зависимост от изискванията на поръчителя (дали трябва да изглежда като нещастен случай или вината трябва да падне върху друг). Бишъп е лоялен към работодателя си и когато получава задача да убие заради измяна своя ментор и приятел Хари МакКена (Доналд Съдерланд), той го прави с обичайното за него хладнокръвие и емоционална дистанцираност. На погребението на Хари Бишъп се среща със сина му, Стив (Бен Фостър), който е преследван от желание за разплата. Под действието на вината (отчасти) Бишъп се съгласява да му стане учител и да му покаже тайните на занaята. Стив обаче е немарлив и това не се нрави на работодателите на Бишъп, които скоро се впускат по петите им. Това, което те не знаят обаче, е, че Бишъп е разкрил, че не Хари е виновният за измяната и предприема собствена атака.

Ясно е, че филмът не е особено оригинален, но кога това е било от особено значение? Пък и както добре знаем „оригинално” е доооста относително понятие и обикновено означава пропуски във вашите лични познания. Тук обаче хората са се постарали с клишето за костюмирания злодей и с вездесъщите лични принципи. Но не това е причината при мен нещата да не се получат. За мен проблем номер едно е финалът! За да не издам нещо, ако някой не е гледал оригиналния филм с Чарлс Бронсън – който, може да се каже, слага началото на поджанра с наемните убийци – ще кажа, че и тук се наблюдава едно безобразие, което откриваме в по-голямата част от съвременните американски римейки и лично мен единственото нещо, което ме дразни повече от този конкретен случай, е финалът на „Италианска афера” – по случайност също с участието на Стейтъм. Аман! Не е останало и много от идеята за екзистенциализма, която както ни уверява „Wikipedia” е застъпена в оригинала.

От положителната страна мога да кажа, че филмът има прилично количество качествен екшън – но не от онзи неприличен тип стил „Транспортър”, а по-реалистичен и за наша радост по-кървав – и няколкото пръснати глави, на които се радвахме в трейлъра, радват и тук. Що се отнася до боя между героя на Фостър и гиганта Джеф Чейс, трудно можем да го наречем реалистичен, но аз съм доволен. Общо взето в тази област режисьорът Саймън Уест, който все още чакаме да направи втори филм като „Дъщерята на генерала”, се справя добре. Виж един-два драматични момента, решени в някакъв „фешун” визуален стил, които нямат друга функция освен времеви пълнеж, са друга работа.

Относно актьорите. Вече споменах Стейтъм и няма какво повече да кажа. Отива му и това си е. Колкото и да ме нервира, просто не мога да му се сърдя. Бен Фостър ми е голям любимец и се радвам, че тук въпреки че е в нещо, което бих нарекъл типична роля, не ни пробутва добре познатата запазената марка на избухлив, истеричен психопат. Доналд Съдерланд се появява за около 5-6 минутки, но пък човекът е легенда. Любовният интерес на Бишъп е абсолютно ненужен образ, който се появява за две минутки – отново само за пълнеж и за допълнителен щрих на образа на „нашия” – но за сметка на това в ролята е Мини Анден и едва ли ще има недоволни. Единственият, от който съм недоволен на 100% е Тони Голдуин, който е по-“typecast”-нат и от Стейтъм и Фостър. Стандартно и слабо изпълнение!

Та така. Ако не сте подразнени от нещо конкретно, както се случи с мен, има шанс „Механикът” да ви допадне, особено ако харесвате такива филми и не държите на нещо специално. Ако обаче не сте любители на филми със Стейтъм, за които знаете точно какво ще се случи във всеки един момент, не бих ви го препоръчал.