Светлини! Камера! Апокалипсис!

Холивуд винаги е печелил добре от масови обсесии, а една от най-печелившите обсесии е пословичното човешко суеверие. Днес модерни са маите и безкрайно преекспонираната, макар и напълно неоснователна параноя с приключващия им календар. Преди години това беше настъпването на новото хилядолетие, след време сигурно ще е разгадаването на някое тайно послание от евангелието на Йоан… И така, докато един ден светът наистина свърши. Дотогава обаче за филмовите режисьори тези мании ще са повод за творческо вдъхновение, а за филмовите продуценти – възможност да си напълнят джоба. За Благой Д. Иванов пък ще е графомански мегдан, така че hold on to your butts and let’s get this apocalyptic party started!

Краят на света е чест гост на големия екран. През последните години на миналия век, логично, се появиха няколко добре маркетирани и още по-добре таргетирани заглавия, които докараха разнообразен екранен свършек на Земята – за радост на садистично жадната за зрелищни и световни филмови трагедии публика. Сред заглавията бяха както откровено бомбастичните и натъпкани до козирката с патос, пaтриотизъм и безразсъдно геройство блокбастъри от рода на „Армагедон“ и „Денят на независимостта“, така и далеч по-недооценените, но значително по-прилични „Смъртоносно влияние“ и „Краят на дните“. Враговете на човечеството – природни бедствия, инопланетяни, космически катастрофи, религиозни злодеи и пр. – бяха, а и продължават да бъдат експлоатирани до краен предел. Преходът от един век в друг, странните съвпадения и демонизираните астрални знаци, двусмислените символи и уж точните предсказания на древен оракул, фаталистичните поличби, историческите юбилеи и какво ли още не – всички тези глупави, но доходоносни суеверия са прекрасен повод за жънене на зрителските плодове, а киното е съвършено заострената коса, с която всяка година се събира богата реколта.

Новият век не прави изключение. Не само защото лековерните страсти, свързани с таблоидни предсказания и фанатични убеждения, продължават да смущават мислите на обикновения човек и да пълнят касичката на пресметливия инвеститор. Това си има и своите плюсове, носейки ни няколко наистина внушителни и развлекателни дъвки за окото. Още през 2009 г. гуруто на филмите-катастрофи Роланд Емерих си отряза огромно парче от актуалната в момента „майска“ торта с мащабния апокалиптичен епос „2012“. Въпреки съмнителните си художествени качества, от техническа гледна точка филмът беше повече от впечатляващ, показвайки повсеместната криза изключително детайлно и интензивно. По-малко ефектен, още по-нелеп сюжетно, населен с извънземни месии в библейски контури, но също така с финални 2-3 минути зашеметяващ „слънчев“ апокалипсис, беше „Знамение“ на Алекс Прояс, който, близо три години след премиерата си, вече заслужено тъне в забвение. Имаше и далеч по-проникновени упражнения по темата – „Пътят“ на Джон Хилкоут, създаден по прекрасния роман на Кормак Маккарти, показа апокалипсиса по смразяващо адекватен начин: не като влакче на ужаса с развлекателна функция, а като безнадеждно и сурово откровение за оцеляването. Появиха се и още по-артистични опити – този на Ларс фон Триер например, който миналата година пак успя да депресира световната публика, докарвайки я и до фабулен, и до емоционален апокалипсис с претенциозния, но забележителен катарзис „Меланхолия“.

Какво предстои през 2012 г.? Апокалиптичната опасност ще надвисне още в края на март с „Wrath Оf Тhe Titans“ – продължението на „Сблъсъкът на титаните“, в което древногръцките божества ще се развихрят с пълни сили и на славния Персей пак ще му се наложи да напъне мускули, за да спаси света. Само че не очаквайте много от фентъзито; тази година апокалиптичната вълна ще бъде яхната основно от лоши извънземни и възкръснали трупове. Месец май ще е истинско пиршество на космическите нашествия: първо идват „The Avengers“, който изправя Капитан Америка, Тор, Железния човек и още куп супергерои срещу коварния пришълец Локи, решен на всичко да стовари ад върху планетата ни. Мащабната продукция се ръководи от Джос Уидън и събира на едно място едни от най-легендарните персонажи от вселената на „Marvel Comics”. След това звездни посетители ще смутят спокойствието ни във военната фантастика „Battleship“ на Питър Бърг, но за съжаление още на ниво трейлър продукцията прилича на лишен от въображение copy/paste на „Трансформърс“. Накрая ще се завърнат за трети път забавните „Мъже в черно“, които отново са с участието на Томи Лий Джоунс и Уил Смит и които отново ще се борят срещу вселенския боклук в името на земното благоденствие.

За юни пък е насрочено заглавието с най-чудовищни очаквания: „Prometheus”. С него изключителният Ридли Скот се завръща във фантастичния жанр, разказвайки предисторията на класическия си жанров шедьовър „Пришълецът“. Без да е типичен „филм с извънземни“ и без да засяга пряко ксеноморфите, с които дълги години се бореше Елън Рипли, „Prometheus“ ще наблегне на атмосферен мрак и интелигентен сценарий, разкривайки историята на древна цивилизация, чието съществуване може да се окаже едновременно ключово за разкриването на произхода ни и пагубно за оцеляването на човечеството…

Обсъждайки апокалиптичните неволи, няма как да не намесим и човекоядните зомбита. Всички, които си падат по филми, в които неживите превземат ежедневието ни и го преобръщат с главата надолу, хапейки лакомо всеки срещнат по пътя си, могат да отворят шампанското и да се почерпят в името на фенщината си, защото 2012 г. ще сбъдне не една, а цели три филмови зомби мечти. Най-напред, през август, ще се появи екранизацията на изненадващо добрия книжен дебют „Топли тела“. Автор на романа е Айзък Мериън, а сюжетът, който разказва за странната, някак патологична любов между тинейджърка и зомби, само на пръв поглед напомня на разложена версия на лигавия „Здрач“. Истината е, че „Топли тела“, поне в литературната си форма, е повече от приятно попадение. Филмът пък е дело на Джонатан Левин, който с трагикомедията си „50/50“ вече показа, че знае как да режисира, тъй че нищо чудно от този проект да излезе нещо добро – по-мрачно от обичайните и дразнещо тенденциозни „романтични хоръри“, но и по-достъпно за младата публика, която е прекалено чувствителна за репертоара на, да речем, гор-царя Джордж А. Ромеро.

Вторият зомбифициран бъдещ хит се казва „Resident Evil: Retribution“: петата филмова част на популярната марка „Заразно зло“. Филмът дължим на сравнително посредствения, но влудяващо продуктивен Пол Андърсън (от филмографията му си заслужава с уважение да се спомене единствено „Смъртоносен хоризонт“), а премиерата е обявена за средата на септември. Отново към лицата на зомбираната аудитория ще хвърчат триизмерни отломки благодарение на задължителното в последно време 3D, което беше и едно от малкото, но откровено ефектни достойнства на четвъртия филм. Подобно на „Топли тела“, тук отново имаме пост-апокалиптична картина, която обаче продължава своя екшън ориентиран лайтмотив от предните части на поредицата, връщайки стари актьори (Мишел Родригес и Сиена Гилрой) заедно с редовната Мила Йовович, а оцеляването сред зомби владенията е само сюжетна плънка към основната фабулна драма – неспирната битка срещу подлите гадняри от корпорация „Umbrella”. С други думи, „Resident Evil: Retribution“ може отсега да се дефинира най-просто така: тонове déjà vu, щипка-две технически иновации и сравнително ниски очаквания.

Очакванията от ниски започват стремглаво да се катерят нагоре с апокалиптичната кулминация за тази година – суперпродукцията „World War Z“, чийто първоначален бюджет доближава сумата $130 млн. Маркетинговият отдел на „Парамаунт“ хитро е позиционирал премиерната дата на „зловещата“ дата 21 декември, когато свършва календарът на маите и когато, според параноичните следовници на абсурдните конспиративни теории, ще се сблъскаме с преобръщащи света събития. Е, ако не на живо, то поне на кино това ще се случи; „World War Z“ разказва за световен зомби апокалипсис и е адаптация по феноменалния бестселър на Макс Брукс, който около религиозния зомби празник Великден се очаква да атакува и нашите книжарници (заслугата е на ИК „Изток-Запад“). Режисьорът Марк Форстър е позволил на сценаристите значителни сюжетни волности и филмът в крайна сметка сигурно ще е доста различен от книгата (заради което феновете на Брукс са бесни, разбира се). Филмографията на Форстър обаче е респектираща и дори резултатът да е нещо коренно различно от първоизточника, нищо чудно адаптацията да се окаже едно от най-силните кино изживявания за и без това ужасно наситения коледен сезон. Припомняме, че Форстър стои зад страхотния екшън „Спектър на утехата“ и зад прекрасния, изчистен психологизъм на „Пътят към Невърленд“. „World War Z“ пък може спокойно да се определи като първия мейнстрийм зомби филм в историята на киното – не само заради огромния си бюджет, но и заради участието на емблематичната холивудска знаменитост Брад Пит.

А сега, на финала, да си пожелаем по-малко паника и повече здрав разум. По всичко изглежда, че звездите на киното ни предвещават добра година, така че се наслаждавайте на живота и приятно гледане!

Operation Kino: Специални благодарности на в-к „Преса“ за предоставения материал!