Дявол / Devil

По принцип обожавам филми, чието действие се развива в ограничено пространство и не е необходимо да са перфектни, за да ми харесат. Въпреки това „Дявол” не успя да ми легне на сърцето.

Филмът е дело на братята Доудъл („Карантина”) – което само по себе си не е нещо положително – по сценарий на Брайън Нелсън, когото безкрайно уважавам след „Hard Candy” и разказва за петима непознати, които остават приковани в асансьор в офис сграда, а всеки техен опит (както и този на хората, опитващи да им помогнат отвън) да намерят изход от ситуацията, претърпява смъртоносен неуспех. Проблемът е в това, че един от петимата е самият Дявол, който отнема живота им, един по един. Като че ли единствената надежда на хванатите в капан хора се крие в детектив от полицията, който по странен начин се оказва свързан със ситуацията; лошото е, че наместа му може да дойде твърде късно.

Признавам си, че бях заинтригуван от историята – петима непознати попадат в капана на асансьор, а един от тях се оказва самият Дявол. Какво има да не му харесваш? А и след трейлъра, който ни уверяваше, че „Животът ни е изпълнен със случайни срещи и събития, но днес за всичко това има причина” бях убеден, че това, което ще видим, ще има някакъв смисъл, отвъд просто жанрово упражнение.

Aко беше само това – прост клаустрофобичен хорър-трилър – сега щях да съм далеч по-доволен. Защото в крайна сметка получаваме евтина и елементарна философия за вината, покаянието и прошката и затова как злото не може да съществува без добро и „vice versa”, които на всичкото отгоре на финала са ненужно изпльоскани като обобщение на всичко вече видяно (ако случайно някой не е разбрал за какво става въпрос), че и поднесено с глас зад кадър. По принцип не съм от хората, които мрънкат за това – почитател съм на десетки подобни произведения – но тук той е абсолютно ненужен и ако липсваше, лично за мен, филмът щеше да спечели повечко.

Не мога да се отърся от усещането, че ако „Дявол” беше едночасов епизод от „Зоната на здрача” или пък от „Masters of Horror”, щеше да бъде един от по-добрите епизоди. И ми се струва, че мистър М. Найт Шамалан (който аз все още харесвам независимо, че последните му филми не струват) може сериозно да се замисли да продължи идеята си за “The Night Chronicles” – както знаете, „Дявол” е първа част от трилогия, изградена от филми по идея на Шамалан, но реализирани от други режисьори (схващате ли супер „оригиналната” игра на думи) – на малкия екран, където при успех, идеята може да се разрасне и да стане нещо наистина интересно.

Откъм положителната страна ще подкрепя Елфа, като кажа, че филмът имаше добра визия – на Так Фуджимото винаги може да се разчита – на моменти атмосферата също си я биваше, както и звуковият дизайн и самата музика. Изпълненията на актьорите, сред които Крис Месина („Джули и Джулия”), Логан Маршъл-Грийн („Бруклинските стражи”), Джeфри Аренд („500 дни от лятото”) и Бояна Новакович („Завлечи ме в ада”, „Острие на мрака”) също не бяха от най-лошите.