the-box

В ранни зори семейство Люис са разбудени от входния звънец. На прага си намират странна кутия с бутон и още по-странно съобщение от г-н Арлингтън Стюърт, който има предложение за тях. Ако семейството реши да натисне бутона, те мигновено ще станат собственици на един милион долара. Уловката е в това, че в същото време, един непознат за тях човек, ще намери смъртта си…

Както се досещате, основната тема в „Кутията” се заключава в очевидната морална дилема. Това, което поне за нас има по-голям смисъл и важност обаче, са последиците, които човек понася за решенията и действията си в ситуации, които в една или друга степен са изглеждали несериозни. Защото доста хора може би ще натиснат бутона, просто с усещането, че това е една голяма шега. Като добре знаем обаче, незнанието не е извинение.

На този етап, едва ли има някой, който да не е заинтригуван от историята и идеите на филма. Проблемите за зрителите идват с развитието им. Ако сте имали шанс да гледате оригиналната версия на „Дони Дарко”, а не удължената и многократно отстъпващата по качества режисьорска версия, знаете, че Ричард Кели може да се оплаче от всичко друго, но не и от липса на идеи, коя от коя по-странна. Такъв е и случаят с „Кутията”. Трудно е и почти невъзможно в пълнота да се разкаже какво точно се случва след натискането на бутона. Преплетени са елементи на трилър, драма, ужаси, правителствена конспирация и това, което хвърля в ужас по-голямата част от зрителите на филма – намек за фантастика и свръхестественост. Ужас, който си обясняваме само с „въпрос на вкус” и със собственото виждане за идеалното развитие на историята в нашите очи, нямащо нищо общо с действителните качества и измерения на историята.

Второто нещо, което би могло да отблъсне зрителите са, буквално, десетките въпроси и допълнителни елементи от цялостната картина, които не водят никъде или пък остават неизяснени. Какво можем да кажем? Животът ни е пълен с такива елементи, но единствено, когато ги видим на кино се разстройваме от тях. Самият Кели също е преследван от въпроси. „Откъде идва кутията? Какво означава? Дали хората, които натиснат бутона, получават опрощение на греховете си?” Никой не знае. Кой всъщност може да даде отговор на всичко?

Повечето минуси на „Кутията” могат да бъдат погледнати през различна гледна точка и бихме намерили рационално обяснение в това защо нещата се случват по определен начин. Това, което не можем да рационализираме обаче, е акцентът на Камерън Диас. Той може да бъде определен само с една дума: трагичен.

Известният френски писател и нобелов лауреат Анатол Франс е написал „Когато нещо е вече казано, и то казано добре, нямайте скрупули. Вземете го и го препишете“. Затова ще завършим с думите на Роджър Ибърт: „Много зрители намразиха „Пророчеството”, много ще намразят и „Кутията”. Какво мога да кажа? Не съм тук, за да споря с вас. Този филм задържа вниманието ми и ме заинтригува, затова съм благодарен.”

Не бихме могли да го кажем по-добре.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

5 Comments

  1. Филма е интересен и е на принципа, че всичко на този свят се връща. Ако правиш добро, добро се връща и обратното. Това си е като система (матрица). Няма нищо случайно на този свят!

    1. Всички се раждаме, живеем и свършваме в кутия! Живот срещу живот! Зъб за зъб, око за око и така омагьосания кръг не спира докато свят светува! 🙁