„Джак, убиецът на великани” идва по родните екрани с репутацията на едно от най-големите боксофис разочарования от последните години (до момента в САЩ върви по-зле дори и от миналогодишните високобюджетни провали „Джон Картър” и „Бойни кораби”) и наравно с това, с доста смесени до отрицателни ревюта, които потвърждават всички недостатъци, които видяхме още на ниво трейлъри. Въпросът, който в такъв случай седи пред родните зрителите, е отговаря ли той на репутацията си? Отговорът е „само в известна степен”.
Филмът разказва за малкото фермерско момче Джак и принцесата на неговото кралство Изабел, които са очаровани от древната легендата за крал Ерик, който побеждава армия от великани, спуснали се на Земята от тяхната магическа обител в облаците. Десет години по-късно, след като съдбата току-що го е срещнала с Изабел, в ръцете на Джак случайно попадат отдавна загубени магически бобени зърна, който отново свързват света на хората с този на великаните и така застрашават живота на всички в кралството.
Едно от нещата, които пречат на филма да бъде нещо повече от „симпатична приказка” за децата, е историята. Не в смисъл, че е класическа („клиширана” звучи малко по-силно, отколкото ми се иска) и лесно може да предвидите всеки един от мини-обратите ѝ (все пак говорим за приказка, не можем да искаме сюжетни чудеса), а че е доста претупана и всичко се случва набързо. Така не остава никакво време за едно нормално разгръщане на разказа, в резултат на което нито един от героите, включително и самия Джак, не са развити подобаващо, което, в крайна сметка, пречи да бъдем ангажирани емоционално и не ни дреме особено за съдбата им.
Друг проблем е прекомерното използване на компютърна визия или по-точно, незадоволителното й ниво, защото всеки може да даде пример за филм, който изцяло разчита и зависи от ефектите и където нещата са се получавали повече от отлично. В някои моменти усещането е като за видео игра или като за някоя „motion-capture” анимация ала Земекис, а това в игрален филм стои като дефект. На всичкото отгоре, този дефект е усилен от 3D презентацията, която отнема от филма много повече, отколкото дава.
Положението с гигантите също не е много розово. Въпреки че повечето попадат в описаната по-горе „анимационна категория”, някои от тях са пипнати откъм детайли и изглеждат добре. Само че тук не става въпрос само за качеството на компютърната анимация, а и за дизайн и цялостен подход. Част от образите изглеждат странно и дори нелепо – като Фум, други са прекалено ифантилизирани, вероятно за да се придаде малко по-лековат тон (все пак филмът е за деца) на историята, в която има доста мрачни елементи и „висока смъртност” – такъв е случаят с великанския предводител Фалън или по-точно с втората му глава.
За финал, макар и да не е „добър филм”, като цяло „Джак, убиецът на великани” не е мега разочарованието, което се очакваше и ако походите към него подобаващо, а именно като към несериозна, пълна с ефекти до пръсване детска приказка, и ако отидете да го гледате с по-малка „кошничка” с очаквания, едва ли ще останете много разочаровани. Но дори и се разочаровате, това няма да ви натовари, защото надали ще го помните дълго.
Един дол дренки с Оз, но този ми допадна мааалко повече, защото: (Франко + вещици) < (Лавджой + великани)
Браян Сингър („Обичайните заподозрени“) може би е най-пропиляният талант за мен.
Както е тръгнало скоро очаквам и Червената шапчича да раздава ритница на забавен къдър и да сече върколаци с меч! 😉
Аз го гледах без никви очаквания, бях гледал 1-2 трейлъра по кината, които не ме впечатлиха. Резултатът е, че бях страшно приятно изненадан. Предвидим на моменти, но това е приказка.
Не видях нищо „претупано“ в него, но смятам, че тази дума описва много точно ревюто.
Ако имаше една по-стегната сюжетна нишка, в която да е обърнато повече внимание на героите, щеше да е в пъти по-добър, при все „анимационната“ визия.
Не съм съгласен. Смятам, че нишката си беше стегната, пък и героите ми се сториха достатъчно плътни. По стегнато, и с обичайните дерзания на протагонистчето щеше да стане абсолютно ненужно клише.
Така е, Дринов. Филмът има кофти темпо, героите са безлични, а Лавджой е miscast-нат и има твърде малко екранно време. В този смисъл Оз е по-добрият филм, но великаните са си великани.
@Pow R Toc H
То си ги имаше „обичайните дерзания на протагонистчето“ и си беше клише, но както вече се съгласихме това е приказка и тези неща са допустими. Но за достатъчно плътните герои ще ме извиняваш. Кой ти беше плътен, този на Станли Тучи ли? Или на Макгрегър? На Марсън, Бремнър, Макшейн? Това са все главни герои, за които нямаше абсолютно нищо. Прости бяха хвърлени за пълнеж.
Виж, нбе ме разбирай погрешно, и на мен ми допадна филмчето, но не мога да кажа на черното бяло.
@Sick S.
Ако ги бяха барнали още тези великани щеше да стане супер. Този в „Игра на тронове“ беше в пъти по-добър и правдоподобен.
Дринов
Ако имаше някакъв пълнеж и за тях(обичайните и ненужни клишета отново) можеше да стане и 3 часа, което съм сигурен, че нямаше да ви се хареса. Те героите си бяха ясни.
Но както и да е, и аз не искам да бъда разбиран погрешно, защото съм далеч от мисълта, че филма е шедьовър. Просто на фона на всичката тая помия, която ни залива това филмче е някво бижу. И заслужава да се види на кино.
Fair enough! 🙂
толкова ли е трудно да се преведе едно заглавие правилно на български? в коя вселена се пише „убиеца“ в заглавието получава пълен член? или щото има ‘the’ в английския вариант? тежко е положението, момчета и момичета…