Твърдо вярвам, че във всеки един филм трябва да се влиза с правилните очаквания. Така човек може понякога да бъде много приятно изненадан, но не може да бъде много тежко разочарован. Освен това не мисля, че е правилно всички филми да се сравняват с всички други филми – някои хора харесват едно, други – друго, но на никого не помага цялата дискусия за това „еди-кое-си дали е кино”. Не, филмите не са еднакви, „Жокера” не е „Кръстникът” и не е „Бързи и яростни”, и в това няма нищо лошо – разнообразието на киното е една от причините, заради които го обичаме.

С тази прелюдия исках да кажа, че в нов екшън филм с Вин Дизел трябва да се влиза с нагласата, че това е нов екшън филм с Вин Дизел – човек общо взето преди филмът да започне знае какво ще представлява „Блъдшот”. Има експлозии, има оръжия, има патентовано Вин-Дизелово ръмжене на реплики. Няма нещо оригинално като сценарий, няма и тематика, която се разглежда. Когато човек е наясно с това какво отива да гледа, не казвам, че задължително ще го хареса, в никой случай, но няма да се разочарова от очакваните слабости на филма, а дори може да си позволи да оцени изненадващите му предимства.

bloodshot-review-02-20200314

Блъдшот” има силни страни, колкото и да е изненадващо. Да, те не са много и в крайна сметка не правят филма всъщност добър, но са достатъчно, че човек да ги оцени в салона. Първото и основна най-силна страна е визуалният стил, особено в някои кадри и поредици, които са наистина впечатляващо снимани и (дори по-важно) впечатляващо замислени. Основният ефект на регенерацията на героя на Дизел изглежда готино. Има една дълга екшън поредица в тунел, окъпана в червена светлина и сини проблясъци, която ако някой отрече, че е красиво заснета, е просто нечестен. А има и един кадър, в който Ейза Гонзалес прави поредица от движения – ката под вода, осветена отзад, карайки я да изглежда нежна и феерична, почти от друг свят и със сигурност от друг филм.

Блъдшот” разказва историята на Рей Гарисън – американски морски пехотинец, който умира и е върнат към живота благодарение на високотехнологичната компания RST, ръководена от д-р Хартинг (Гай Пиърс). Досега компанията се е занимавала със супер модерни протези и увеличаващи-способностите апарати, които присажда на бивши военни, пострадали в боя и се опитва да ги направи по-ефективни машини за убиване. Героинята на Ейза Гонзалес има апарат за дишане, ослепял войник има стотици камери, които му служат за очи и т.н. Рей Гарисън обаче получава абсолютно нова кръв в тялото си, направена от нанороботи, които го регенерират постоянно.  Гарисън се събужда с пълна амнезия, но после започва да си спомня по малко за обсотятелствата около смъртта си и решава да тръгне на мисия за отмъщение.

bloodshot-review-03-20200314

И тук всъщност нещата можеха да станат малко по-интересни, отколкото човек очаква в началото, защото хрумката на оригиналния комикс на Valiant всъщност е доста хитра – Гарисън започва да разбира, че спомените му може би не са истински, а са манипулирани. За съжаление филмът не прави нещо особено интересно с тази идея и продължава да си тъпче познатия път на нормалния origin story екшън филм, без никакви интересни завои в познатата формула.

Проблемите със сценария са на „Блъдшот” идват основно от това, че не поема никакви рискове – има врътка, която можеше да бъде разгледана по по-интересен начин, но вместо нея е подето стандартното показване на какво могат да правят силите на новия супер герой. Споменатият по-горе ослепял войник, с камери, който би трябвало да може сега да „вижда всичко”, не е използван изобщо. Диалогът е изключително слаб, шегите не работят въобще и има някои наистина безобразни несъответствия в сюжета и вътрешната логика на филма, които не могат да бъдат пренебрегнати.

bloodshot-review-06-20200314

Поддържащите персонажи обаче бих казала, че са на доста добро ниво – Ейза Гонзалес особено е наистина симпатично присъствие. Гай Пиърс успява да направи по-многопластова роля, отколкото има нужда за такъв филм, той е очаквано стабилно присъствие, както обикновено. Шоуто абсолютно принадлежи на Ламорн Морис като Уиганс, програмистът и случаен side-kick на Блъдшот, който пръска чар през ушите и е удоволствие всяка секунда, която е на екрана. И неговите шеги не работят, но той въпреки това успява да бъде чаровен.

За мое лично огромно съжаление ролята на Тоби Кебъл е доста по-малка, отколкото очаквах, но затова пък му е дадена толкова забавна и очарователна сцена за представяне на героя му, че даже и само с нея, той ще си остане най-запомнящото се нещо от филма. А Вин Дизел си е Вин Дизел – ръмжи, произнася всяка реплика с еднаква интонация и като цяло отново играе герой с по-малко личност и характеризация от Грут. Може да му липсва какъвто и да било чар, но ако има едно нещо, в което прилича на Скалата, това е, че е такъв здравеняк, че през половината време въобще не се съмняваш, че може да ги прави тези неща, дори и не на филм. Изглежда на място в ролята на супер-войник, ми е мисълта – умен не е, духовит или забавен също не е, но му вярваш, когато пребива по няколко души наведнъж.

bloodshot-review-05-20200314

Блъдшот” е точно това, което очакваш, когато видиш трейлъра или дори само постера – абсолютно посредствен екшън, който ще ти изхвърчи от главата минути, след като е приключил, но докато върви не те обижда с присъствието си. Има обаче моменти на визуално вдъхновение, които наистина си струват да се видят (но и YouTube компилация ще свърши работа). Франчайз от тази работа няма да излезе, мога да се обзаложа.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

10 Comments

  1. Тоя микровълнов фастфууд заслужава да бъде наебан от короната.

  2. Пичове, не се гъбаркайте с тея шитни. Ами, вземете го дайте тоя прословут списък със сериали за гледане, дето все разправяте, че само расте, а няма време. Сега ни се е паднало!

  3. Ако отворят скоро киното ще го гледам. Но май доста очаквани филми ще отложат за зимата

  4. Доста нелеп опит за адаптиране на комикса и ужасно стартиране на споделена вселена, която съдейки по бокс офиса няма да я бъде. 4/10 от мен по милост.

    1. Тоя гъз сега се кани да прави „Последния ловец на вещици“ 2…..че кой е гледал, та и харесал 1

    2. Аз го гледах на кино. И не беше много зле 🙂

    3. Аз се излъгах да го гледам на домашен релийз – типична Дизеловка, но се радвам, че не помня нищо от него. Със сигурност няма да си причиня втори рунд 😀

  5. Цитат:
    ‘Когато човек е наясно с това какво отива да гледа, не казвам, че задължително ще го хареса, в никой случай, но няма да се разочарова от очакваните слабости на филма, а дори може да си позволи да оцени изненадващите му предимства.’

    Правили сме много такива опити, специално сме били нагласени и много сме внимавали да не искаме много …. и в повечето случаи пак не става. Не защото ние не сме успели да си натаманим очакванията, а защото наистина става дума за безогледни, напълно съзнателно взети решения от страна на мувимейкърите да направят точно такъв вонлив гювеч …
    Едно изключение от по-последно време – Spenser Confidential – нагласих си очакванията и го изгледах докрай … Ще гледам и неизбежното продължение, Но това е изключение.

  6. Първата мисъл, която ми мина през главата след като изгледах филма, беше да напиша едно писмо на режисьора в което най-учтиво бих го помолил да се занимава с нещо друго тотално извън кино бизнеса.