Блъдшот / Bloodshot

Твърдо вярвам, че във всеки един филм трябва да се влиза с правилните очаквания. Така човек може понякога да бъде много приятно изненадан, но не може да бъде много тежко разочарован. Освен това не мисля, че е правилно всички филми да се сравняват с всички други филми – някои хора харесват едно, други – друго, но на никого не помага цялата дискусия за това „еди-кое-си дали е кино”. Не, филмите не са еднакви, „Жокера” не е „Кръстникът” и не е „Бързи и яростни”, и в това няма нищо лошо – разнообразието на киното е една от причините, заради които го обичаме.

С тази прелюдия исках да кажа, че в нов екшън филм с Вин Дизел трябва да се влиза с нагласата, че това е нов екшън филм с Вин Дизел – човек общо взето преди филмът да започне знае какво ще представлява „Блъдшот”. Има експлозии, има оръжия, има патентовано Вин-Дизелово ръмжене на реплики. Няма нещо оригинално като сценарий, няма и тематика, която се разглежда. Когато човек е наясно с това какво отива да гледа, не казвам, че задължително ще го хареса, в никой случай, но няма да се разочарова от очакваните слабости на филма, а дори може да си позволи да оцени изненадващите му предимства.

„Блъдшот” има силни страни, колкото и да е изненадващо. Да, те не са много и в крайна сметка не правят филма всъщност добър, но са достатъчно, че човек да ги оцени в салона. Първото и основна най-силна страна е визуалният стил, особено в някои кадри и поредици, които са наистина впечатляващо снимани и (дори по-важно) впечатляващо замислени. Основният ефект на регенерацията на героя на Дизел изглежда готино. Има една дълга екшън поредица в тунел, окъпана в червена светлина и сини проблясъци, която ако някой отрече, че е красиво заснета, е просто нечестен. А има и един кадър, в който Ейза Гонзалес прави поредица от движения – ката под вода, осветена отзад, карайки я да изглежда нежна и феерична, почти от друг свят и със сигурност от друг филм.

„Блъдшот” разказва историята на Рей Гарисън – американски морски пехотинец, който умира и е върнат към живота благодарение на високотехнологичната компания RST, ръководена от д-р Хартинг (Гай Пиърс). Досега компанията се е занимавала със супер модерни протези и увеличаващи-способностите апарати, които присажда на бивши военни, пострадали в боя и се опитва да ги направи по-ефективни машини за убиване. Героинята на Ейза Гонзалес има апарат за дишане, ослепял войник има стотици камери, които му служат за очи и т.н. Рей Гарисън обаче получава абсолютно нова кръв в тялото си, направена от нанороботи, които го регенерират постоянно.  Гарисън се събужда с пълна амнезия, но после започва да си спомня по малко за обсотятелствата около смъртта си и решава да тръгне на мисия за отмъщение.

И тук всъщност нещата можеха да станат малко по-интересни, отколкото човек очаква в началото, защото хрумката на оригиналния комикс на Valiant всъщност е доста хитра – Гарисън започва да разбира, че спомените му може би не са истински, а са манипулирани. За съжаление филмът не прави нещо особено интересно с тази идея и продължава да си тъпче познатия път на нормалния origin story екшън филм, без никакви интересни завои в познатата формула.

Проблемите със сценария са на „Блъдшот” идват основно от това, че не поема никакви рискове – има врътка, която можеше да бъде разгледана по по-интересен начин, но вместо нея е подето стандартното показване на какво могат да правят силите на новия супер герой. Споменатият по-горе ослепял войник, с камери, който би трябвало да може сега да „вижда всичко”, не е използван изобщо. Диалогът е изключително слаб, шегите не работят въобще и има някои наистина безобразни несъответствия в сюжета и вътрешната логика на филма, които не могат да бъдат пренебрегнати.

Поддържащите персонажи обаче бих казала, че са на доста добро ниво – Ейза Гонзалес особено е наистина симпатично присъствие. Гай Пиърс успява да направи по-многопластова роля, отколкото има нужда за такъв филм, той е очаквано стабилно присъствие, както обикновено. Шоуто абсолютно принадлежи на Ламорн Морис като Уиганс, програмистът и случаен side-kick на Блъдшот, който пръска чар през ушите и е удоволствие всяка секунда, която е на екрана. И неговите шеги не работят, но той въпреки това успява да бъде чаровен.

За мое лично огромно съжаление ролята на Тоби Кебъл е доста по-малка, отколкото очаквах, но затова пък му е дадена толкова забавна и очарователна сцена за представяне на героя му, че даже и само с нея, той ще си остане най-запомнящото се нещо от филма. А Вин Дизел си е Вин Дизел – ръмжи, произнася всяка реплика с еднаква интонация и като цяло отново играе герой с по-малко личност и характеризация от Грут. Може да му липсва какъвто и да било чар, но ако има едно нещо, в което прилича на Скалата, това е, че е такъв здравеняк, че през половината време въобще не се съмняваш, че може да ги прави тези неща, дори и не на филм. Изглежда на място в ролята на супер-войник, ми е мисълта – умен не е, духовит или забавен също не е, но му вярваш, когато пребива по няколко души наведнъж.

„Блъдшот” е точно това, което очакваш, когато видиш трейлъра или дори само постера – абсолютно посредствен екшън, който ще ти изхвърчи от главата минути, след като е приключил, но докато върви не те обижда с присъствието си. Има обаче моменти на визуално вдъхновение, които наистина си струват да се видят (но и YouTube компилация ще свърши работа). Франчайз от тази работа няма да излезе, мога да се обзаложа.