Първи контакт / Arrival

Да надникнеш в непознатото и да се сдобиеш с втора душа
 

За да напиша такъв текст, какъвто бих искала да прочета, няма да бъда плаха откъм спойлери. Според мен „Първи контакт“ задължава анализ, надхвърлящ грубото надраскване на сюжетни щрихи. Така че бъдете предупредени.

Първи контакт“ e базиран по краткия разказ на Тед Чанг „Story of Your Life“. През 2000 година печели наградата за фентъзи и фантастика Nebula за най-добра новела. Прочетох я преди да гледам филма. Разказът започва с едно от по-бутиковите английски времена – бъдеще перфектно. Майка разказва на дъщеричката си историята й. Набързо отваря прозорец към раждането й, към детските й години и порастването й. Говори за първите й трепети с момчета. Говори и за това как когато ще бъде на 25 ще почине.

Филмът започна по същия начин, с минаване на един кратък живот на лента. Майка наблюдава как детето й се ражда и умира. След това на Земята кацат 12 еднакви космически кораба, над различни точки. Имат вид на огромни каменни дискове и левитират малко над земята. Материята, от която са направени е неидентифицирана. Корабите си имат своя атмосфера, различна от земната. Обитателите им не излизат оттам, а отварят в дъното на всеки 18 часа врата, така че човешки екипи от учени да могат да влязат.

arrival-review-img03-20161111

Разказът е за Луис (в ролята е Ейми Адамс), която е лингвист, поканен от полковник Уебър (Форест Уитакър) да работи над езика на извънземните. Нейната задача е да ги попита това, което правителствата на всички държави искат да знаят: Каква е целта ви? Туристи ли сте или учени? С добро или идвате или с лошо?

Разказът е адаптиран от Eric Heisserer (занимавал се е повече с писане на хоръри досега, напр. Lights Out), който се изразява много ласкателно по отношение на Тед Чанг. Казва, че е бил eдновременно разбит и извисен от историята. Нарича Чанг един от най-добрите модерни автори на научна фантастика. И наистина е впечатляващо майсторството да разкажеш толкова амбициозна като идеи и любопитна откъм научни концепции история. Че и след това някой да се вдъхнови и да я преработи във филмов сценарий.Да я режисира Дени Вилньов, който за първи път посяга към научната фантастика. Препоръчвам разказа на всички, които ще излязат от киносалона впечатлени и ще искат да разберат повече за езика на хептаподите, ще искат някои неща да им бъдат обяснени обстоятелствено. (Като например принципа на Фермат за най-малкото време.) Или просто ще искат по още малко от „Първи контакт“, който уви, не се проточва повече от 2 часа.

Сценарият на филма добавя още няколко пласта към историята от разказа. „Story Of Your Life” жонглира между два наративни плана – историята с дъщеричката на Луис и работата на Луис по декодиране на езика на хептаподите. В разказа присъстсва и Гари, който във филма е наречен Иън (Джереми Ренър).

arrival-review-img05-20161111

Първата добавка на сценария е политиката. Когато над 12-те държави кацат космическите кораби, водачите на Китай, Русия и САЩ (и т.н.) не могат да се разберат как ще действат. Русия веднага заявява, че извънземните са дошли с лошо, по някое време Китай решава да им обявява война.Обстановката в щаб центъра на САЩ (построен около кораба) е определено военна. В тези щаб центрове всяка държава провежда своето си проучване върху извънземните и пази резултатите си в тайна. 24-часово живо излъчване от чуждите щаб-квартири се осъществява с цел обмен на информация. Това, което реално се случва обаче е, че никой никого не разбира и всеки си прави, каквото си иска. Медиите насъскват кучетата още повече и внасят масовата истерия, че извънземните са дошли да ни унищожат, че са чудовища и че трябва веднага да се обединим и да ги взривим.

Да добавиш абсурда на политиката във филм за извънземни е много адекватно и целенасочено решение, така че бих казала едно голямо браво на сценариста. Социалното и политическо включвания не се усещат нито като натрапени в историята, нито като банално повторение на подобни сюжети. Напротив – играят своята важна роля за това да нагодят фантастичния сюжет към ежедневието ни и да изкажат безапелационната позиция, че като човечеството много неща ни куцат. Комуникацията е едно от тях.Или както пее Нина Симон, нека всичко друго се случи, но не и да бъда неразбрана.

arrival-review-img08-20161111

Комуникацията

Когато героят на Форест Уитакър отива в университета, където преподава героинята на Ейми Адамс, поставя пред нея диктофон и й пуска запис от езика на извънземните. Подхожда с абсолютно незачитане на процеса на превод и й поставя ултиматума, че ако тя не може да преведе записа, то той ще отиде да предложи работата на конкурента й. Луис му обяснява, че трябва да осъществи лична комуникация с извънземните, че никога не би могла да преведе напълно различен език от всеки човешки, който досега е чувала, само от няколкоминутен запис. С две думи му обяснява, че комуникацията е двустранен процес, който няма как да се сведе до едностранен. И разбира се, той изобщо не я разбра. Въпреки че и двамата говорят на английски.

Когато той я заплашва, че ще предложи работата на колегата й, Луис му казва: „Попитай го преди това какво значи думата война на санскрит.“Война на всеки език може да значи 50 различни неща. Защото само на планетата Земя има около 7,000 различни езика. И с тях 7,000 различни контекста на интерпретиране на реалността.

Едно от основните послания на „Първи контакт“ e, че езикът, на който говорим определя начина ни на мислене. Това е хипотезата на Сапир-Уорф (двама учени, работещи през 30-те години на 20-ти век). Виктор фон Хумболт пък казва, че езикът е материята, от която са изградени мислите ни. Бенджамин Уорф разсъждава за прочита ни над реалността по следния начин:

Светът е една калейдоскопична смесица от импресии, която по някакъв начин мозъкът ни трябва да организира – и тази организация главно става чрез различните езикови системи, които използваме. Ние раздробяваме природата на парчета и ги организираме в концепции, на които придаваме някакви смисли, главно защото сами сме си решили и сме се съгласили, че така ще действаме. Това съгласие е много дълбоко вградено в матриците на езика.

arrival-review-img04-20161111

Уорф е изследвал езиците на американското племе Хопи. Направил е наблюдения, че езикът на Хопи е структуриран така, че те нямат думи, които да означават „време“. Тези хипотези са били отхвърлени по-късно, но това, което се смята, че е искал да каже Уорф е не че Хапи не осъзнават, че времето съществува, ами че не го делят по начина, по който ние  го делим и нямат такава номенклатура за него.

(Ако това ви се струва странно, има езици, в които няма думи за ляво и дясно, а само за изток и запад.Премести западната си ръка на изток, Ърнест, пречиш ми на гледката!)

Езикът на извънземните в „Първи контакт“ е нещо невиждано досега не само за героинята на Ейми Адамс, но и за зрителите. Хептаподите (кръстени така, защото имат по 7 крайници) пишат като изхвърлят през едното си пипало (което наподобява морска звезда, като цяло приличат на океански животни) смес, която напомня разливащо се във вода мастило. Мастилото застава в кръгли форми във въздуха, които по контурите си имат различни образувания, дебелина и т.н. Езикът им (както установява Др. Банкс в продължение на изследванията си) не е отражение на речтта им, той е идеографски. По-точно казано, писмеността на извънземните е семаграмна писменост, т.е. всяка единица на писмеността им значи определен символ от действителността – например свобода, оръжие, знание. И чрез натрупване на семаграми, се натрупва контекст, който обаче винаги може да бъде променен като се промени самата семаграма. В същото време те имат и говорен език, но изглежда той няма нищо общо с писмения им език. Използват двата езика с различна цел.

arrival-review-img06-20161111

През първата част от филма Др. Банкс се опитва да намери начин да комуникира с хептаподите. Основната й идея е, че за да се разберат двете страни, трябва да подходят един към друг, както се подхожда към малки деца. Емоционално трогваща препратка е редуването на кадри от живота на Др. Банкс с дъщеричката й и контакта й с хептаподите.  Др. Банкс обича работата си и гледа с вълнение и майчинска грижа на извънземните. В една великолепна сцена тя се приближава до стъклото, което разделя учените от хептаподите. Сваля маската си, въпреки масовите предупреждения от целия екип долу на земята да не го прави. Всички са убедени, че извънземните могат да носят някаква зараза и че не е безопасно в кораба им да се влиза без протекцията на скафандър. Но Др. Банкс протяга гола ръка, с която докосва стъклото. “Ето това е истинско запознанство!“, възкликва тя.

Комуникацията е главна тема във филма. Тя е толкова детайлно и всестранно развита, че би било престъпление да не й се обърне внимание. Още в самото начало става ясно, че идването на извънземните засяга цялото човечество – 12 кораба, пръснати навсякъде. Това значи, че всички държави трябва да се обединят и да измислят целокупен компромисен план за действие. Оказва се невъзможно. Конфликтът на интереси  не позволява на никой да е разбере с никого другиго. Хората не можем да бъдем обединени.

Следователно, комуникацията между различините държави в момент на криза се оказва толкова важна, колкото и невъзможна. Щом героинята на Адамс напредва в разговорите с хептаподите, тя ги пита каква е целта на визитата им, а те отговарят, използвайки думата „оръжие“. Когато тази информация стига до политиците и медиите, целият свят се надига. „Да унищожим чудовищата преди те да унищожат нас!“ Др. Банкс се опитва да обясни, че всичко зависи от контекста и думата оръжие може изобщо да не значи оръжие, може да значи инструмент например.

arrival-review-img07-20161111

Извънземните за разлика от нас изглеждат единодушни в действията си. Комуникират помежду си много по-успешно и напълно са се синхронизирали. Ние сме неадекватни и задкулисни, генерираме хаос и никога не можем да се чуем какво искаме да кажем. Първата ни реакция към новото винаги е реакция на агресия. Посланието е доста силно – как бихме могли да разберем друга цивилизация при положение, че се справяме толкова жалко с това да проумеем различията в рамките на собствения си вид?

Неразбирането подкупава комуникацията и на по-близко, интимно ниво. На семейно. Жена се обажда на мъжа си, който е моблизиран в щаб квартирата на САЩ. По телефона хленчи как нищо не разбира, как той трябва да се върне и да не стои при тези чудовища извънземните. Той я уверява, че няма причина за пристеснения, защото извънземните не са враждебни. Тя обаче говори не за да го чуе, а за да си изплаче болката, акумулирана от часове зомбирано доверие към медии и политически авторитети. Много силна сцена – съвсем малка и на вид незначителна, но казваща толкова много за това как ежедневно се разминаваме и не се слушаме дори с хората, които обичаме.

Мисля, че тук е удачен момент да се възхитя над чудесната бяло-сиво-дъждовно- мрачна-и-мъглива атмосфера на филма. Бялото, което се излъчва отзад стъклото, където се позиционират извънземните, създава от една страна студенина и изолация, но от друга –чистота и обширност. Корабът им е минималистичен, такъв е и филмът – изчистен до степен, в която шумовете са премахнати от картината, така че идеята да бъде предадена без никакви прегради. Върху кинематографията на филма работи Брадфорд Йънг. Музиката на Йохан Йохансон (с когото Дени Вилньов работи отново след „Prisoners“и „Сикарио“) надгражда усещанията за напрежение, спокойствие и емоционален катарзис толкова умело и ненатрапчиво, че е сякаш подправка, без която обаче вкусът не би бил същият.

arrival-review-img10-20161111

Времето

Една от главните причини да се влюбя в „Интерстелар” беше, че ми създаде онова усещане на larger than life преживяване. Забатачени в битови проблеми и поп-културни навици, ние често принизяваме реалността до собствения си живот – и като отделни индивиди, и като народи. Забравяме за календара на Карл Сейгън и за факта, че цялата ни писмена култура (погледната в контекста на голямата история) е създадена в последната една минута от космическата календарна година. Понякога от уплах не сме склонни да бъдем любопитни и да отворим очите си за това какво представлява другото, непознатото, неизследваното. Някои хора дори се боят от обширността на Космоса и не желаят да знаят нищо за него – щом не е на Земята и пряко не ме касае, не ме вълнува. Намирам тази липса на любопитство за ограничаваща и заразна. В училище все още когато учим история, учим само човешката история и дори не започваме от началото й. Имаме склонността да премерваме високомерно в сито целия свят през човешкия си опит и да оставяме настрани толкова по-големи и любопитни хипотези. От незнание допускаме грешката да мислим, че целият свят е устроен като продължение на нашата човешката нервна система.

Нещо, което много ми допадна (идейно и визуално поднесено) в „Arrival” е, че на извънземните не бяха приписани човешки характеристики. Видимо, в телата им, по никакъв начин. Бяха организирани, но това не е човешка характеристика, а природна, животинска. Търсеха комуникация, но това също не е човешки конструкт, а отново – примитивен, стаден. Те бяха по-скоро тихите наблюдатели, дошли с определена цел и склонни да си тръгнат в момента, в който планът им е изпълнен.

arrival-review-img09-20161111

А какъв в крайна сметка е планът им?

Тук филмът от интересен и вдъхновяващ се превръща в истинско философско разсъждение.

Извънземните идват на Земята, за да поднесат своя подарък. Подаръкът е бил винаги символ на любов, приятелство и покана за икномически сюъз. Това е и което искат извънземните от нас  – да ни дадат своя език. Да ни научат да виждаме в бъдещето. Както аргументират действията си – за да можем да им подадем и ние ръка след 3,000 години, когато ще имат нужда.

Тук филмът остава на въображението на зрителя да си играе с възможните начини по които преподаване на език може да преподаде такава уникална способност като проглеждане в бъдещето. Факт е, че хептаподите научават Др. Банкс на езика си, в който времето е конструкция, която няма нито начало, нито край. Научавайки я на своя език, те я посвещават в своите тайни – времето също няма начало и няма край. Времето е една безкрайна смесица от краища и начала, които се хапят едно друго като змийски глави. Времето е извън нас, но и вътре в нас и ние сме напълно способни да го проумеем и да се помирим с него, ако спрем да сме толкова ужасени. Ако спрем да се плашим от смъртта, от загубата и от страданието. Хептаподите не се страхуват, че ще умрат, защото знаят, че никоя смърт не е просто край.

arrival-review-img11-20161111

Идват тихо, разместват пластовете на възможното и точно толкова и тихо си заминават, без да навредят на никого. Правят точно това, което бихме очаквали една напреднала цивилизация да направи – да ни даде достъп до мъдрост, която предполагаме, че сме имали, но вече сме загубили. Да живеем със знание, което иначе не бихме могли да придобием, заети с малките си човешки драми, страдания и политически конфликти. Да живеем мирно, обединено и с отворени очи към цялата вселена.

Препоръчвам „Първи контакт“ на всяка възраст и всеки вкус. И гледайте на кино.

коментари
 
Отговорете »

 
  • Liubo Ursiny
    15/11/2016 at 12:00

    Страхотен. И освен да се гледа на кино, е добре да се гледа поне 2-3 пъти.
    Освен всичко останало, нямам търпение да видя какво ще сътвори Вилньов с Blade Runner 2 😉

    Отговор

  • селянин
    15/11/2016 at 12:02

    Дооообре….Ще се гледа на кино…Звучи много интригуващо…Да попитам пловдивчани как е новата АЙМАКС зала в новия мол,в сравнение със софийската…щото нали у наше село нема кино…

    Отговор

  • hristian
    15/11/2016 at 16:31

    Филмът е уникален, дори днес ще го гледам за втори път, за ревюто бих казал същото, което заслужава адмирации . Молбата ми само към вас е, ако може някой да даде линк към историята, понеже искам да я прочета, но не мога да я намеря :)

    Отговор

  • 15/11/2016 at 18:48

    Arrival е страхотен. Не усетих кога минаха 2 часа и въпреки всички засегнати проблеми, излязох позитивно зареден. От повече такива филми се нуждаем. Да!

    Отговор

  • radi
    15/11/2016 at 19:59

    Ебаго,карате ме и аз да отида да го гледам :)

    Отговор

  • Анита
    15/11/2016 at 21:07

    Добър текст!

    Отговор

  • Milbo
    15/11/2016 at 21:40

    Нещо такова може би се опита да направи и Ридли …След Прометей, Марсианецът дори не съм го и опитвал…

    Ето я разликата между Ридли (след Blade Runner) и Денис Вилньов – Ридли развлича, Вилньов вълнува.
    Разликата е съществена – в единият случай е ок да си опитен, но неутрален професионалист (Ридли), в другия единственият избор, който твореца си позволява е да е truthful (Вилньов).

    Prisoners на Вилньов е сред десетте, да не кажа петте, най-игнорирани произведения в последните незнам колко години
    Когато чета за Марсианеца преди премиера – знам, че индустрията ме облъчва …Когато чета за Arrival, знам, че предстои яко кино изживяване. И самият Ридли разбира това – иначе не би оставил Blade Runner 2 на…Вилньов.

    Отговор

    • radi
      15/11/2016 at 21:47

      А да видиме


    • Sir Stevancho
      15/11/2016 at 23:39

      Дени Вилньов е прекрасен, ама…. Аааайде, ааааайде :) По-малко високопарни изказвания и неиздържани присъди за гиганта Ридли Скот.


    • Кристиян
      16/11/2016 at 11:40

      Особено след този филм, по-скоро бих асоциирал Вилньов с Финчър, отколкото със Скот! :)


  • Sir Stevancho
    15/11/2016 at 23:33

    Христиана, пие ми се бира с теб. Мисля, че за пръв път ти схванах добре идеята, която си загатвала не един пъти – че сме твърде малки твърде често. Накара ме да се сетя за едни думи на моя любима учителка, за която наскоро показаха филмче по БНТ – Да изискваш малко значи да обичаш малко. Прелестно написано ревю – определено нямам търпение да гледам филма, защото съм сигурен, че ще се влюбя в него. Мерси за което.

    Отговор

  • Кристиян
    16/11/2016 at 11:45

    Поздрави за обстойното и вдъхновено ревю, но мисля, че авторката малко се е изпуснала с преразказа на филма. Доста спойлери има, особено кофти е разкрила и добрия туист към финала. Може би е бързала, но определено е трябвало дахвърли едно око на финалния текст. Както тя смата е написала – филма е минималистичен и като такъв, няма кой знае колко много неща които се случват. Тозно заради това всяко нещо има силен импакт, а авторката, общо взето е преразказала почти всичко! Моля за малко повече контрол за в бъдеще, че ако не го бях гледал, можеше и да съжалявам после! :) Иначе за филма – абсолютно прекрасен, страхотна атмосфера и кинематография. Изключвайки мелодраматичния финал, който малко ми дойде в повече, бих казал, че така се прави качествено кино! Палци горе за Вилньов!

    Отговор

    • B26354
      16/11/2016 at 12:17

      То целият първи абзац предупреждава да не се чете, ако не си гледал.


    • Р. Навиво
      16/11/2016 at 12:42

      WTF :>

      За да напиша такъв текст, какъвто бих искала да прочета, няма да бъда плаха откъм спойлери. Според мен „Първи контакт“ задължава анализ, надхвърлящ грубото надраскване на сюжетни щрихи. Така че бъдете предупредени.


  • Кристиян
    16/11/2016 at 12:49

    А, да, пропуснал съм го някакси, извинявам се :)

    Отговор

  • cazaril
    16/11/2016 at 13:52

    (прочел само първото изречение)

    Почти съм спрял да ви чета ревютата, преди да гледам филма (по същата причина централно спрях да гледам и трейлъри, тоест явно е тенденция да се убива тръпката). C’est la vie.

    Отговор

    • 16/11/2016 at 18:32

      Много странно. А ако „рецензията“ е само за гледали филма, защо е преразказването? ¯\_(ツ)_/¯


  • Na-Um
    16/11/2016 at 19:04

    Въпрос, добър ли е филм, който те оставя объркан и се налага да четеш после обяснения? Иначе стилистиката и усещането на филма бяха супер приятни. А и абсолютната тишина в препълнената зала си заслужаваше. Просто обясненията дори във филма бяха малко в повече.

    Отговор

  • 16/11/2016 at 23:12

    Филмът е нищо по- малко от ве- ли – ко – ле -пен! До тук, за мен, е филмът на годината. Вилньов е жесток, а Йохансон направо ми ски шапката. Задължителен.

    Отговор

  • 17/11/2016 at 08:28

    Жизнеутвърждаваща творба, която ме успокои, че да, във вселената съществува по-грозен почерк от моя.

    Отговор

  • d4
    17/11/2016 at 18:57

    Хвалебствията в коментарите ми идват в повечко, също както в повече ми дойде сантиментално-лигаво-мелодраматичния финал. Филмът е ок, но шедьовър някакъв не е. Малко по-скъпернически раздавайте суперлативите. Ако може. Ако не може – здраве. Повтаря се историята с Интерстелар, друг също силно надценен филм.

    На припадащите от възторг по филма искам само да припомня онова безумно cheesy „послание“, съдържащо се в репликата на Иън към Луиз на финала – „Най-невероятното нещо беше не да срещна тях, а теб“. Реплика, все едно „копната“ от лексикона на 11-годишна тийнейджърка.

    По-горе някой сравнява Вилньов с Финчър. Очевадно е, че канадецът е Финчър-wannabe. Prisoners е най-добрият филм на Финчър, който е не е режисиран от него. И е наистина много силен. За разлика от Arrival.

    Отговор

    • The Bear Jew
      17/11/2016 at 22:17

      Съгласен съм с критиката отправена към мелодрамата на финала. На мен също ми дойде в повече и да не кажа, че почти ми развали цялото удоволствие от интелигентния и научен подход на филма, който гледах до тогава.


    • 19/11/2016 at 19:00

      никаква мелодрама няма, объркал си се нещо.


    • The Bear Jew
      19/11/2016 at 22:57

      Не повече от теб за суисайд скуод.


    • 20/11/2016 at 11:35

      Филмите се оценяват според жанра и целите, които си поставят. Ако ги сравняваш с Одисеята, много ясно, че няма да ти харесат. Аз обаче не виждам защо да се лишаваш от удоволствието.


  • Денид
    17/11/2016 at 21:23

    Филмът е уникален и двете истории, които служат за фон една на друга, се съчетават уникално.
    П.с. Не разбирам как Lights Out се е харесал на някой от вас… Пълна помия е

    Отговор

    • d4
      17/11/2016 at 22:38

      +1 за Lights Out…даже си се изразил меко.


    • radi
      19/11/2016 at 16:19

      Lights Out ще го скивам тези дни,също и “Не дишай“


    • 20/11/2016 at 13:32

      Lights Out беше приятно и технически изпипано хорър упражнение, какво да не му харесаш за едно разпускане :)


  • Ivan Tcholakov
    19/11/2016 at 16:07

    Важната идея в този филм е само една. Ако със сигурност знаеш бъдещия си живот, би ли променил нещо. Има претенция, но аз лично не се впечатлих особено. Не е за циници.

    Отговор

  • 20/11/2016 at 23:02

    Вилньов е гений. Много трудно за писане ревю и браво на Хриси, че се е справила със стил :)

    Отговор

  • Мартин Стаматов
    21/11/2016 at 13:10

    Филма е уникална простотия. Сюжета е пълен с противоречия, абсолютна глупав филм, под всякакви стандарти. Тези които казват че са го разбрали ми са още по странни. Явно не искат да признаят истината, или се представят за филмови експерти.
    Само няколко въпроса към „разбралите“:
    – За извънземните времето тече нелинейно, но те казват че след 3000 години човечеството ще им помогне. За същества които не разбират времето като нас, как точно са дефинирали 3000 години? Как изобщо са ни го казали, при условия че не знаят какво е година?
    – На приема в „бъдещето“ защо китайският генерал си дава номера и казва на героинята последните думи на жена си, за да може в миналото тя да му се обади? Как тя не си спомня за това. Ако тя е била изложена на контакт с извънземните и е придобила тяхната представа за време, защото генерала съдейства? Той не е влизал в кораба на извънземните.
    – Ако след 3000 години ние наистина се срещаме и им помагаме, нали тогава сме си говорили? Как така те не знаят нашият език. Би следвало да познават човечеството много добре, все пак сме им помогнали.
    Не ми се пише, абсолютна боза откъдето и да го погледнеш. Въпросите за парадоксите и безсмислиците във филма са толкова много че няма смисъл да коментирам повече.
    Искате фантастика, гледайте Марсианецът… това е филма за мен.

    Отговор

    • B26354
      21/11/2016 at 16:58

      Господи, колко си прост…


    • 21/11/2016 at 17:28

      Всъщност и трите ти въпроса могат да се съберат в един доста прост – Защо това, което не виждаме (извънземните, генерала) не знае неща, с които да се обезсмисли сюжета? Въпросът ти всъщност произлиза от мазохистичното желание филмът да не ти хареса. Така се измислят причудливи критики, които по никакъв начин не се отнасят до качествата или целите на филма.

      Иначе, понеже съм в настроение да участвам в омагьосания ти кръг, не е ли очевидно, че една развита извънземна цивилизация, която може да пътува между галактики, е успяла да разбере как тече времето при нас, най-малкото от срещата и проведените разговори. Това, че са част от един предопределен кръг не ги прави всемогъщи и всезнаещи, даже напротив, прави ги уязвими. Виждат, че ще дойдат на планетата и ще проведат разговорите по този начин, след което ние ще им помогнем. Защо е така, а не иначе…. ако намериш отговор на този въпрос, може да се обадиш на Киркегор и да му кажеш, защото гледай косата му как е настръхнала от толкова терзания.

      Колкото до генерала – много ясно установиха как работи възприемането на бъдеще и минало като едно цяло. Учи се като нов език – бавно и трудоемко. Затова работиш с каквото разполагаш.

      Ако имаш още въпроси, ще искаме такса. Образованието и окултуряването на народа не е безплатна работа.


    • Ivan Tcholakov
      22/11/2016 at 11:28

      … И накрая, при всичките тези сложнотии, всичко се оправя с един телефонен разговор с китайски генерал с неограничена власт, който е твърдо решен на нещо си. Съжалявам, това е наивно и неубедително. Извънземните са си извънземни, но човек (генералът, де) не постъпва така. Запишете ме в списъка на простите, моля.


  • Irena
    23/11/2016 at 17:36

    Прекрасен филм и силно ревю! Най-хубавото, което съм гледала от доста (прекалено много) време насам!

    Отговор

  • Hawks
    25/11/2016 at 21:34

    Страхотен филм ! Отличен концепт и много добра реализация. Вилньов бързо се катери по стълбата, за сега няма грешка и работи доста експедитивно. Браво и за ревюто, отлична работа !

    Отговор

  • ZAX
    25/11/2016 at 23:57

    Имам един страничен въпрос.
    Защо в България няма списание за кино? (като изключим ведомственото „Кино“)
    В момента по реповете е пълно с всякакви глупави списания, но за кино няма. Впрочем и за музика няма.
    Интернета не е оправдание.
    Друго си е да прелистваш цветните лъскави страници наедно добре списано списание.

    Отговор

    • Касабов
      26/11/2016 at 01:09

      Колкото и да е прозаично – няма кой да го купува. :) Някои от колегите са работили в Екран, те да кажат повече.. :)


    • Milbo
      29/11/2016 at 22:58

      Не е задължително да бъде непременно купувано от много хора…Ако има хора с мисъл за киното, ще вземат решение да се отделят някакви публични средства за подобно нещо. Ако подобно списание зависи само от купилите го в БГ никога няма да е списание, което да си струва. Sight and Sound се списва от организация, която се финансира частично публично…
      Там някой, който кандидатства за публични средства е убедил някой, който ги дава – да даде малко и за това….И вероятно го прави отново и отново всяка година.И после впряга всички хватки на пазарната икономика да си добави още каквото може …с абонаменти, билети, реклама и т.н. до безкрай.
      Та така – нямаме такова списание сега – защото сме решили, че не ни трябва … As simple as that. И защото ни мързи да гледаме….


  • Milbo
    29/11/2016 at 23:49

    Адамс верятно ще вземе оскар за ролята си, което би онагледило още веднъж колко цялостен е нейният образ в контекста на останалите, които не са съвсем баш такива….Дори на Джереми Ренър ‘учения’ сякаш съм го гледал много пъти преди … и ми остана такъв един никакъв…Не мога да реша кое е заслуга на Адамс като актриса и кое недостатък на филма…. Prisoners от този ъгъл погледнато е по-завършен филм, защото там имаме една дузина забележителни образи…Адамс я виждаме в цялата и сложна човечност през цялото време – и това само по себе си е достатъчно удовлетворително…

    Arrival обаче има още нещо, което незнам дали съм виждал/гледал някога досега …Конкретно когато Адамс поема нещата в свои ръце (така да кажа) и отива във вътрешността на вътрешностите ….Каквито визуални и други средства има киното по принцип – Вилньов намира начин да ги използва брилянтно, за да се озоват и зрителите едва ли не насаме с някакъв извънземен Revelation… Този конкретен участък от филма го вдълбава и извисява едновременно. Много пъти в други филми – това е мястото на което те олекват и напрежението спада, защото до този момент виждаме как едни и други и трети хора във филма с широко отворени очи виждат нещо невиждано и ахкат и охкат …до момента в който не се озовем на тяхното място и не видим нещата от тяхната гледна точка….Тук, за разлика от тези примери, напрежението се покачва и ние попадайки с Адамс ‘вътре’ и виждайки това, което вижда тя – се въвличаме още повече в разказа…

    По подобен начин гледам и на момента в който ни разказват за телефонното обаждане …Това не е някакво си просто телефонно обаждане и е налудничаво да задаваме някакви технически въпроси като как точно и кога аджеба се е случило …На практика видяхме как един човек се навежда да прошепне нещо на нашата протагонистка …Отново – напрежението в начина по който това ни бе разказано внушава много повече от това, което ни показва….И отново дължим това на избора на Вилньов да го направи по този начин…

    Този тип ‘случки’ в този и другите негови филми ми подсказват, че Вилньов е рядък кино талант (може би) …Той прави отлично това, което киното се опитва д прави изначално …а именно ни ‘покаже’ това, което ‘не се вижда с просто око’.

    Отговор

  • 30/11/2016 at 19:54

    Добре, добре виждам, че се напъвате да извадите и под този вол едно прекрасно и читаво теленце, но реално всички филми от този тип си приличат – големия въпрос е какво наистина би направило човечеството, ако това един ден се случи в действителност? Нe си падам по такива прехласнати хвалебствия особено за млади и с не толкова творчество зад гърба си, та да отиваме в безпрецедентни хейпватия и мастурбации. Такива някой тук ги правиха за Инярути с прехвалените му ленти, а за поседната не ми се говори отново. Трагедия и вече се забрави май.
    Знам, че веднага ще ми се нахвърлят всякакви кино-елементи тук на тези мои думи, но малко по-спокойно с с тия хвалби още повече, че това филмче, което коментираме тук докато не излезе първия му тейлър никой нищо не бе чул, че изобщо се снима, и като че ли това бе почивката на Вилньовчо докато чака големия си проект на живота Blade Runner 2049. Това го е снимал между другото докато е хапвал хамбургер, а вие тук чак пък такива високопарни и философски теми намерихте в този толкова елементарен и банален сюжет. Давам пример – реално ако не го бе осрал Barry Levinson то във Сфера на Крайтън има много повече мисъл и зададени въпроси, както и съспенз.
    Не казвам, че е лош, но такъв тип филми се правят трудно и реално винаги ще има недоволни от създаденото. И то не заради сложността на темата / не че не е сложна/ а просто защото такъв контакт и реакцията на човечеството все още никой и по никакъв начин не би могъл да предвиди как може това да се се случи и как всеки от нас би реагирал. Първата реакция винаги би трябвала да е един огромен СТРАХ, най-малкото поради факта, че тези високоразвити същества биха направили всичко с нас, включително и реалната възможност да ни заличат като вид.
    Темата е доста отворена и многостранно обширна и единствено бихме анализирали това, което Вилньов иска да видим. Реално от към сюжет и идеи филма доста куца и чак пък толкова гениални реализирани възможности не виждам. Все още ми е трудно да повярвам във факта, че този режисьор иска да изглежда и да ни представи това по убедителен начин. Не, не е поне за мен убедително. Актрисата също е неубедителна и никога не ми е била приятна още от лансирането и в Man of Steel, да не говорим за работата на Jóhann Jóhannsson – този човек има болен музикален мозък му приляга да озвучава атмосферата на погребения, но не и на такъв тип филми. Ама моля ви се, чуйте му саундтрака и припадате. За оператора Bradford Young просто не ми се говори …А този Рънър е такава мъжка кифла и толкова неубедителен и посен актьор, че нямам на идея колко плаща на агента си, на трябва да го позлати щом го втърква все в такива продукции, където остава още по-незабележим от това колкото е.
    Истинската дилема е какво ще надроби този прехвален „филмов нов гений в киното“ Вилньов с Blade Runner 2049

    Отговор

    • 01/12/2016 at 11:58

      тия твоите чаршафи само дринов ги чете, сори. :)


    • 01/12/2016 at 12:32

      Никой не ви кара да ги четете…:) Просто отморявам тук и минавам от време на време и то само заради Дринката.
      Като не ти се чете – не чети , а подминавай. Капиш!!!


    • Liubo Ursiny
      01/12/2016 at 15:19

      Добре.


    • 01/12/2016 at 15:39

      Този пич с това „Добре“ след всеки мой абзац ме кефи яко. Ей един да е съгласен с мен хахаххаха
      Бахти и „Добрия“ добряк, на всичко е съгласен…


    • Liubo Ursiny
      01/12/2016 at 15:45

      Жалко: „Не може да има два еднакви ваши коментара по една и съща публикация!“


    • Liubo Ursiny
      20/12/2016 at 00:54

      Ходещият contradiction – Satyr69 😂


  • Gogoto
    15/12/2016 at 23:50

    Успях да хвана и аз последния влак и го изгледах тази вечер на кино. Като цяло – солидна фантастика от съвременен тип, но като цяло малко надценена. Не ме разбирайте погрешно идеята е страхотна, политическите нотки, първобитността на човешките емоции при нещо непознато и контраста им с чистотата на намеренията на ейлиъните и т.н са прекрасни, но ритъма на целия филм беше прекалено „фестивален“ и накъсан, прекалено натрапващо и от изневиделица буквало се натрисаха кадрите с детето и е прекалено лесно да се обърка човек. Разбирам, че на Вилньов и компания им се иска да направят интелигентна фантастика без клишета, която да направи густо на критиката но не това е начина и отблъсква обикновения зрител. Интерстелар и Контакт примерно постигнаха много по-добър баланс и повествователно седяха по-добре от Arrival, без да накъсват толкова разгръщането на историята. Вярно, twist-a към края успя да навърже двете сюжетни линии по много елегантен начин, но много хора до тогава биха се отказали да следят какво става на екрана и с право. Да задържиш умело интереса на зрителя от началото до края е ключов момент , особено за такъв тип сериозни филми без аудиовизуални блокбъстърски иху-аху-та е критично и Arrival не се справя особено добре. Иначе не мога да си кривя душата, филма предлага някои страхотни панорамни сцени, особено за миниатюрния си бюджет, както и страхотна, минималистична и изчистена музика, а и ейлиъните стояха доста мистериозно,интересно и солидно. Като цяло бих му дал едно 7.5/10 и все пак ще си остана умерен оптимист за Блейд Рънъра.

    Отговор

    • 16/12/2016 at 10:40

      Според мен просто подценяваш редовния зрител от една страна, а от друга – добре, че Вилньов не се е съобразявал, че щяхме да получим някакво „редовно“ извращение :)


    • UZUMAKI
      16/12/2016 at 11:25

      Aз останах адски доволен от филма, даже ми влиза в годишния топ.


    • 16/12/2016 at 18:56

      Самият факт, че го сравняваш с Контакт и Интерстелар си е показателен за филмът. На първо гледане Интерстелар на мен ми беше малко крив точно с това, че се мятаха от космоса към кукуруза и обратно. Драмата в Първи контакт като че ли беше малко по-добре вкарана/напасната. След известно време, когато се уталожи малко и го зяпам пак ще мога да дам крайно мнение :)


    • Gogoto
      19/12/2016 at 12:54

      @Uzi – То че влиза в Топа, влиза, особено на фона на катастрофалните брадви, на които станахме свидетели, но все пак малко не му достига да бъде наистина легендарна фантастика.


    • UZUMAKI
      19/12/2016 at 13:16

      Почти не му намирам кусури, може би просто се е появил прекалено късно, за да направи по-сериозен дифърънс :)


  • Пристигналите да си ходят!
    19/12/2016 at 08:24

    Леле-мале какво ревю какво нещо, дори ми хареса повече от филма. Който всъщност изключително ме ПОДРАЗНИ, ето защо:
    1. Сравненията с Интерстелър! Сори, но аз не виждам нищо за сравнение.
    2. Китайците се оказват най „тесногръди“ и агресивни. Тези иначе така мили хора! Шибаните американци да ядат лайна!
    3. САУНДТРАКА Е УЖАСЕН! ДА, НАЙ УЖАСНИТЕ ЗВУЦИ ПРАВЕНИ И СМЕСЕНИ НЯКОГА! Джийсъс, пълна бутафория!
    4. Наратора в средата на филма който обяснява за 2 минути какво става цели 28 дена след пристигането. Има учебници по темата как това не трябва да се прави.
    5. Последните 25 минути с „накъсани“ сцени, събрани все едно от монтажист 2-ри курс. ТУ МЪЧ фор ми!
    6. Уж главната тема трябва да е насочена към лингвистиката, а всъщност всичко се изкривява през една чувствителна призма за човешките взаимоотношения .. бля, бля бля….
    7. КАТО СТЕ ТОЛКОВА НАПРЕДНАЛИ ШИБАНЯЦИ ТАКИВА ! ВЗЕМЕТЕ НАУЧЕТЕ ВИЕ ЕЗИКА БЕ!

    …. и други подобни…. И все пак поздравления за матРиала на г-ца Хинова! Ай мъч вери Лайк ю! Тенкс!

    Отговор

  • gsmi
    18/01/2017 at 23:55

    Моя коментар за филма: A M A Z I N G

    Към авторката на статията:
    Защо преразказвате филма, нима можете без да го разваляте…?!

    Към някои коментатори, цитат от филма:
    „НЕ ЗНАМ КАК ФУНКЦИОНИРА СЪЗНАНИЕТО ВИ, НО ВЯРВАМ, ЧЕ БЕ ВАЖНО ЗА ВАС ГО ВИДИТЕ..“

    p.s.
    за коментатори
    https://www.youtube.com/watch?v=Ffzv6pC5P3I
    за фенове:
    https://www.youtube.com/watch?v=h0Cr0Qzf9p8
    :)

    Отговор

    • 19/01/2017 at 02:51

      джиесеми, за да има поне малко анализ, трябва да има преразказ за основа. иначе ще е ревю с размера на виц.


Коментирайте