Първи контакт / Arrival

Да надникнеш в непознатото и да се сдобиеш с втора душа
 

За да напиша такъв текст, какъвто бих искала да прочета, няма да бъда плаха откъм спойлери. Според мен „Първи контакт“ задължава анализ, надхвърлящ грубото надраскване на сюжетни щрихи. Така че бъдете предупредени.

Първи контакт“ e базиран по краткия разказ на Тед Чанг „Story of Your Life“. През 2000 година печели наградата за фентъзи и фантастика Nebula за най-добра новела. Прочетох я преди да гледам филма. Разказът започва с едно от по-бутиковите английски времена – бъдеще перфектно. Майка разказва на дъщеричката си историята й. Набързо отваря прозорец към раждането й, към детските й години и порастването й. Говори за първите й трепети с момчета. Говори и за това как когато ще бъде на 25 ще почине.

Филмът започна по същия начин, с минаване на един кратък живот на лента. Майка наблюдава как детето й се ражда и умира. След това на Земята кацат 12 еднакви космически кораба, над различни точки. Имат вид на огромни каменни дискове и левитират малко над земята. Материята, от която са направени е неидентифицирана. Корабите си имат своя атмосфера, различна от земната. Обитателите им не излизат оттам, а отварят в дъното на всеки 18 часа врата, така че човешки екипи от учени да могат да влязат.

arrival-review-img03-20161111

Разказът е за Луис (в ролята е Ейми Адамс), която е лингвист, поканен от полковник Уебър (Форест Уитакър) да работи над езика на извънземните. Нейната задача е да ги попита това, което правителствата на всички държави искат да знаят: Каква е целта ви? Туристи ли сте или учени? С добро или идвате или с лошо?

Разказът е адаптиран от Eric Heisserer (занимавал се е повече с писане на хоръри досега, напр. Lights Out), който се изразява много ласкателно по отношение на Тед Чанг. Казва, че е бил eдновременно разбит и извисен от историята. Нарича Чанг един от най-добрите модерни автори на научна фантастика. И наистина е впечатляващо майсторството да разкажеш толкова амбициозна като идеи и любопитна откъм научни концепции история. Че и след това някой да се вдъхнови и да я преработи във филмов сценарий.Да я режисира Дени Вилньов, който за първи път посяга към научната фантастика. Препоръчвам разказа на всички, които ще излязат от киносалона впечатлени и ще искат да разберат повече за езика на хептаподите, ще искат някои неща да им бъдат обяснени обстоятелствено. (Като например принципа на Фермат за най-малкото време.) Или просто ще искат по още малко от „Първи контакт“, който уви, не се проточва повече от 2 часа.

Сценарият на филма добавя още няколко пласта към историята от разказа. „Story Of Your Life” жонглира между два наративни плана – историята с дъщеричката на Луис и работата на Луис по декодиране на езика на хептаподите. В разказа присъстсва и Гари, който във филма е наречен Иън (Джереми Ренър).

arrival-review-img05-20161111

Първата добавка на сценария е политиката. Когато над 12-те държави кацат космическите кораби, водачите на Китай, Русия и САЩ (и т.н.) не могат да се разберат как ще действат. Русия веднага заявява, че извънземните са дошли с лошо, по някое време Китай решава да им обявява война.Обстановката в щаб центъра на САЩ (построен около кораба) е определено военна. В тези щаб центрове всяка държава провежда своето си проучване върху извънземните и пази резултатите си в тайна. 24-часово живо излъчване от чуждите щаб-квартири се осъществява с цел обмен на информация. Това, което реално се случва обаче е, че никой никого не разбира и всеки си прави, каквото си иска. Медиите насъскват кучетата още повече и внасят масовата истерия, че извънземните са дошли да ни унищожат, че са чудовища и че трябва веднага да се обединим и да ги взривим.

Да добавиш абсурда на политиката във филм за извънземни е много адекватно и целенасочено решение, така че бих казала едно голямо браво на сценариста. Социалното и политическо включвания не се усещат нито като натрапени в историята, нито като банално повторение на подобни сюжети. Напротив – играят своята важна роля за това да нагодят фантастичния сюжет към ежедневието ни и да изкажат безапелационната позиция, че като човечеството много неща ни куцат. Комуникацията е едно от тях.Или както пее Нина Симон, нека всичко друго се случи, но не и да бъда неразбрана.

arrival-review-img08-20161111

Комуникацията

Когато героят на Форест Уитакър отива в университета, където преподава героинята на Ейми Адамс, поставя пред нея диктофон и й пуска запис от езика на извънземните. Подхожда с абсолютно незачитане на процеса на превод и й поставя ултиматума, че ако тя не може да преведе записа, то той ще отиде да предложи работата на конкурента й. Луис му обяснява, че трябва да осъществи лична комуникация с извънземните, че никога не би могла да преведе напълно различен език от всеки човешки, който досега е чувала, само от няколкоминутен запис. С две думи му обяснява, че комуникацията е двустранен процес, който няма как да се сведе до едностранен. И разбира се, той изобщо не я разбра. Въпреки че и двамата говорят на английски.

Когато той я заплашва, че ще предложи работата на колегата й, Луис му казва: „Попитай го преди това какво значи думата война на санскрит.“Война на всеки език може да значи 50 различни неща. Защото само на планетата Земя има около 7,000 различни езика. И с тях 7,000 различни контекста на интерпретиране на реалността.

Едно от основните послания на „Първи контакт“ e, че езикът, на който говорим определя начина ни на мислене. Това е хипотезата на Сапир-Уорф (двама учени, работещи през 30-те години на 20-ти век). Виктор фон Хумболт пък казва, че езикът е материята, от която са изградени мислите ни. Бенджамин Уорф разсъждава за прочита ни над реалността по следния начин:

Светът е една калейдоскопична смесица от импресии, която по някакъв начин мозъкът ни трябва да организира – и тази организация главно става чрез различните езикови системи, които използваме. Ние раздробяваме природата на парчета и ги организираме в концепции, на които придаваме някакви смисли, главно защото сами сме си решили и сме се съгласили, че така ще действаме. Това съгласие е много дълбоко вградено в матриците на езика.

arrival-review-img04-20161111

Уорф е изследвал езиците на американското племе Хопи. Направил е наблюдения, че езикът на Хопи е структуриран така, че те нямат думи, които да означават „време“. Тези хипотези са били отхвърлени по-късно, но това, което се смята, че е искал да каже Уорф е не че Хапи не осъзнават, че времето съществува, ами че не го делят по начина, по който ние  го делим и нямат такава номенклатура за него.

(Ако това ви се струва странно, има езици, в които няма думи за ляво и дясно, а само за изток и запад.Премести западната си ръка на изток, Ърнест, пречиш ми на гледката!)

Езикът на извънземните в „Първи контакт“ е нещо невиждано досега не само за героинята на Ейми Адамс, но и за зрителите. Хептаподите (кръстени така, защото имат по 7 крайници) пишат като изхвърлят през едното си пипало (което наподобява морска звезда, като цяло приличат на океански животни) смес, която напомня разливащо се във вода мастило. Мастилото застава в кръгли форми във въздуха, които по контурите си имат различни образувания, дебелина и т.н. Езикът им (както установява Др. Банкс в продължение на изследванията си) не е отражение на речтта им, той е идеографски. По-точно казано, писмеността на извънземните е семаграмна писменост, т.е. всяка единица на писмеността им значи определен символ от действителността – например свобода, оръжие, знание. И чрез натрупване на семаграми, се натрупва контекст, който обаче винаги може да бъде променен като се промени самата семаграма. В същото време те имат и говорен език, но изглежда той няма нищо общо с писмения им език. Използват двата езика с различна цел.

arrival-review-img06-20161111

През първата част от филма Др. Банкс се опитва да намери начин да комуникира с хептаподите. Основната й идея е, че за да се разберат двете страни, трябва да подходят един към друг, както се подхожда към малки деца. Емоционално трогваща препратка е редуването на кадри от живота на Др. Банкс с дъщеричката й и контакта й с хептаподите.  Др. Банкс обича работата си и гледа с вълнение и майчинска грижа на извънземните. В една великолепна сцена тя се приближава до стъклото, което разделя учените от хептаподите. Сваля маската си, въпреки масовите предупреждения от целия екип долу на земята да не го прави. Всички са убедени, че извънземните могат да носят някаква зараза и че не е безопасно в кораба им да се влиза без протекцията на скафандър. Но Др. Банкс протяга гола ръка, с която докосва стъклото. “Ето това е истинско запознанство!“, възкликва тя.

Комуникацията е главна тема във филма. Тя е толкова детайлно и всестранно развита, че би било престъпление да не й се обърне внимание. Още в самото начало става ясно, че идването на извънземните засяга цялото човечество – 12 кораба, пръснати навсякъде. Това значи, че всички държави трябва да се обединят и да измислят целокупен компромисен план за действие. Оказва се невъзможно. Конфликтът на интереси  не позволява на никой да е разбере с никого другиго. Хората не можем да бъдем обединени.

Следователно, комуникацията между различините държави в момент на криза се оказва толкова важна, колкото и невъзможна. Щом героинята на Адамс напредва в разговорите с хептаподите, тя ги пита каква е целта на визитата им, а те отговарят, използвайки думата „оръжие“. Когато тази информация стига до политиците и медиите, целият свят се надига. „Да унищожим чудовищата преди те да унищожат нас!“ Др. Банкс се опитва да обясни, че всичко зависи от контекста и думата оръжие може изобщо да не значи оръжие, може да значи инструмент например.

arrival-review-img07-20161111

Извънземните за разлика от нас изглеждат единодушни в действията си. Комуникират помежду си много по-успешно и напълно са се синхронизирали. Ние сме неадекватни и задкулисни, генерираме хаос и никога не можем да се чуем какво искаме да кажем. Първата ни реакция към новото винаги е реакция на агресия. Посланието е доста силно – как бихме могли да разберем друга цивилизация при положение, че се справяме толкова жалко с това да проумеем различията в рамките на собствения си вид?

Неразбирането подкупава комуникацията и на по-близко, интимно ниво. На семейно. Жена се обажда на мъжа си, който е моблизиран в щаб квартирата на САЩ. По телефона хленчи как нищо не разбира, как той трябва да се върне и да не стои при тези чудовища извънземните. Той я уверява, че няма причина за пристеснения, защото извънземните не са враждебни. Тя обаче говори не за да го чуе, а за да си изплаче болката, акумулирана от часове зомбирано доверие към медии и политически авторитети. Много силна сцена – съвсем малка и на вид незначителна, но казваща толкова много за това как ежедневно се разминаваме и не се слушаме дори с хората, които обичаме.

Мисля, че тук е удачен момент да се възхитя над чудесната бяло-сиво-дъждовно- мрачна-и-мъглива атмосфера на филма. Бялото, което се излъчва отзад стъклото, където се позиционират извънземните, създава от една страна студенина и изолация, но от друга –чистота и обширност. Корабът им е минималистичен, такъв е и филмът – изчистен до степен, в която шумовете са премахнати от картината, така че идеята да бъде предадена без никакви прегради. Върху кинематографията на филма работи Брадфорд Йънг. Музиката на Йохан Йохансон (с когото Дени Вилньов работи отново след „Prisoners“и „Сикарио“) надгражда усещанията за напрежение, спокойствие и емоционален катарзис толкова умело и ненатрапчиво, че е сякаш подправка, без която обаче вкусът не би бил същият.

arrival-review-img10-20161111

Времето

Една от главните причини да се влюбя в „Интерстелар” беше, че ми създаде онова усещане на larger than life преживяване. Забатачени в битови проблеми и поп-културни навици, ние често принизяваме реалността до собствения си живот – и като отделни индивиди, и като народи. Забравяме за календара на Карл Сейгън и за факта, че цялата ни писмена култура (погледната в контекста на голямата история) е създадена в последната една минута от космическата календарна година. Понякога от уплах не сме склонни да бъдем любопитни и да отворим очите си за това какво представлява другото, непознатото, неизследваното. Някои хора дори се боят от обширността на Космоса и не желаят да знаят нищо за него – щом не е на Земята и пряко не ме касае, не ме вълнува. Намирам тази липса на любопитство за ограничаваща и заразна. В училище все още когато учим история, учим само човешката история и дори не започваме от началото й. Имаме склонността да премерваме високомерно в сито целия свят през човешкия си опит и да оставяме настрани толкова по-големи и любопитни хипотези. От незнание допускаме грешката да мислим, че целият свят е устроен като продължение на нашата човешката нервна система.

Нещо, което много ми допадна (идейно и визуално поднесено) в „Arrival” е, че на извънземните не бяха приписани човешки характеристики. Видимо, в телата им, по никакъв начин. Бяха организирани, но това не е човешка характеристика, а природна, животинска. Търсеха комуникация, но това също не е човешки конструкт, а отново – примитивен, стаден. Те бяха по-скоро тихите наблюдатели, дошли с определена цел и склонни да си тръгнат в момента, в който планът им е изпълнен.

arrival-review-img09-20161111

А какъв в крайна сметка е планът им?

Тук филмът от интересен и вдъхновяващ се превръща в истинско философско разсъждение.

Извънземните идват на Земята, за да поднесат своя подарък. Подаръкът е бил винаги символ на любов, приятелство и покана за икномически сюъз. Това е и което искат извънземните от нас  – да ни дадат своя език. Да ни научат да виждаме в бъдещето. Както аргументират действията си – за да можем да им подадем и ние ръка след 3,000 години, когато ще имат нужда.

Тук филмът остава на въображението на зрителя да си играе с възможните начини по които преподаване на език може да преподаде такава уникална способност като проглеждане в бъдещето. Факт е, че хептаподите научават Др. Банкс на езика си, в който времето е конструкция, която няма нито начало, нито край. Научавайки я на своя език, те я посвещават в своите тайни – времето също няма начало и няма край. Времето е една безкрайна смесица от краища и начала, които се хапят едно друго като змийски глави. Времето е извън нас, но и вътре в нас и ние сме напълно способни да го проумеем и да се помирим с него, ако спрем да сме толкова ужасени. Ако спрем да се плашим от смъртта, от загубата и от страданието. Хептаподите не се страхуват, че ще умрат, защото знаят, че никоя смърт не е просто край.

arrival-review-img11-20161111

Идват тихо, разместват пластовете на възможното и точно толкова и тихо си заминават, без да навредят на никого. Правят точно това, което бихме очаквали една напреднала цивилизация да направи – да ни даде достъп до мъдрост, която предполагаме, че сме имали, но вече сме загубили. Да живеем със знание, което иначе не бихме могли да придобием, заети с малките си човешки драми, страдания и политически конфликти. Да живеем мирно, обединено и с отворени очи към цялата вселена.

Препоръчвам „Първи контакт“ на всяка възраст и всеки вкус. И гледайте на кино.

коментари
 
Отговорете »

 
  • Liubo Ursiny
    2016-11-15 at 12:00

    Страхотен. И освен да се гледа на кино, е добре да се гледа поне 2-3 пъти.
    Освен всичко останало, нямам търпение да видя какво ще сътвори Вилньов с Blade Runner 2 😉

    Отговор

  • селянин
    2016-11-15 at 12:02

    Дооообре….Ще се гледа на кино…Звучи много интригуващо…Да попитам пловдивчани как е новата АЙМАКС зала в новия мол,в сравнение със софийската…щото нали у наше село нема кино…

    Отговор

  • hristian
    2016-11-15 at 16:31

    Филмът е уникален, дори днес ще го гледам за втори път, за ревюто бих казал същото, което заслужава адмирации . Молбата ми само към вас е, ако може някой да даде линк към историята, понеже искам да я прочета, но не мога да я намеря :)

    Отговор

  • 2016-11-15 at 18:48

    Arrival е страхотен. Не усетих кога минаха 2 часа и въпреки всички засегнати проблеми, излязох позитивно зареден. От повече такива филми се нуждаем. Да!

    Отговор

  • radi
    2016-11-15 at 19:59

    Ебаго,карате ме и аз да отида да го гледам :)

    Отговор

  • Анита
    2016-11-15 at 21:07

    Добър текст!

    Отговор

  • Milbo
    2016-11-15 at 21:40

    Нещо такова може би се опита да направи и Ридли …След Прометей, Марсианецът дори не съм го и опитвал…

    Ето я разликата между Ридли (след Blade Runner) и Денис Вилньов – Ридли развлича, Вилньов вълнува.
    Разликата е съществена – в единият случай е ок да си опитен, но неутрален професионалист (Ридли), в другия единственият избор, който твореца си позволява е да е truthful (Вилньов).

    Prisoners на Вилньов е сред десетте, да не кажа петте, най-игнорирани произведения в последните незнам колко години
    Когато чета за Марсианеца преди премиера – знам, че индустрията ме облъчва …Когато чета за Arrival, знам, че предстои яко кино изживяване. И самият Ридли разбира това – иначе не би оставил Blade Runner 2 на…Вилньов.

    Отговор

    • radi
      2016-11-15 at 21:47

      А да видиме


    • Sir Stevancho
      2016-11-15 at 23:39

      Дени Вилньов е прекрасен, ама…. Аааайде, ааааайде :) По-малко високопарни изказвания и неиздържани присъди за гиганта Ридли Скот.


    • Кристиян
      2016-11-16 at 11:40

      Особено след този филм, по-скоро бих асоциирал Вилньов с Финчър, отколкото със Скот! :)


  • Sir Stevancho
    2016-11-15 at 23:33

    Христиана, пие ми се бира с теб. Мисля, че за пръв път ти схванах добре идеята, която си загатвала не един пъти – че сме твърде малки твърде често. Накара ме да се сетя за едни думи на моя любима учителка, за която наскоро показаха филмче по БНТ – Да изискваш малко значи да обичаш малко. Прелестно написано ревю – определено нямам търпение да гледам филма, защото съм сигурен, че ще се влюбя в него. Мерси за което.

    Отговор

  • Кристиян
    2016-11-16 at 11:45

    Поздрави за обстойното и вдъхновено ревю, но мисля, че авторката малко се е изпуснала с преразказа на филма. Доста спойлери има, особено кофти е разкрила и добрия туист към финала. Може би е бързала, но определено е трябвало дахвърли едно око на финалния текст. Както тя смата е написала – филма е минималистичен и като такъв, няма кой знае колко много неща които се случват. Тозно заради това всяко нещо има силен импакт, а авторката, общо взето е преразказала почти всичко! Моля за малко повече контрол за в бъдеще, че ако не го бях гледал, можеше и да съжалявам после! :) Иначе за филма – абсолютно прекрасен, страхотна атмосфера и кинематография. Изключвайки мелодраматичния финал, който малко ми дойде в повече, бих казал, че така се прави качествено кино! Палци горе за Вилньов!

    Отговор

    • B26354
      2016-11-16 at 12:17

      То целият първи абзац предупреждава да не се чете, ако не си гледал.


    • Р. Навиво
      2016-11-16 at 12:42

      WTF :>

      За да напиша такъв текст, какъвто бих искала да прочета, няма да бъда плаха откъм спойлери. Според мен „Първи контакт“ задължава анализ, надхвърлящ грубото надраскване на сюжетни щрихи. Така че бъдете предупредени.


  • Кристиян
    2016-11-16 at 12:49

    А, да, пропуснал съм го някакси, извинявам се :)

    Отговор

  • cazaril
    2016-11-16 at 13:52

    (прочел само първото изречение)

    Почти съм спрял да ви чета ревютата, преди да гледам филма (по същата причина централно спрях да гледам и трейлъри, тоест явно е тенденция да се убива тръпката). C’est la vie.

    Отговор

    • 2016-11-16 at 18:32

      Много странно. А ако „рецензията“ е само за гледали филма, защо е преразказването? ¯\_(ツ)_/¯


  • Na-Um
    2016-11-16 at 19:04

    Въпрос, добър ли е филм, който те оставя объркан и се налага да четеш после обяснения? Иначе стилистиката и усещането на филма бяха супер приятни. А и абсолютната тишина в препълнената зала си заслужаваше. Просто обясненията дори във филма бяха малко в повече.

    Отговор

  • 2016-11-16 at 23:12

    Филмът е нищо по- малко от ве- ли – ко – ле -пен! До тук, за мен, е филмът на годината. Вилньов е жесток, а Йохансон направо ми ски шапката. Задължителен.

    Отговор

  • 2016-11-17 at 08:28

    Жизнеутвърждаваща творба, която ме успокои, че да, във вселената съществува по-грозен почерк от моя.

    Отговор

  • d4
    2016-11-17 at 18:57

    Хвалебствията в коментарите ми идват в повечко, също както в повече ми дойде сантиментално-лигаво-мелодраматичния финал. Филмът е ок, но шедьовър някакъв не е. Малко по-скъпернически раздавайте суперлативите. Ако може. Ако не може – здраве. Повтаря се историята с Интерстелар, друг също силно надценен филм.

    На припадащите от възторг по филма искам само да припомня онова безумно cheesy „послание“, съдържащо се в репликата на Иън към Луиз на финала – „Най-невероятното нещо беше не да срещна тях, а теб“. Реплика, все едно „копната“ от лексикона на 11-годишна тийнейджърка.

    По-горе някой сравнява Вилньов с Финчър. Очевадно е, че канадецът е Финчър-wannabe. Prisoners е най-добрият филм на Финчър, който е не е режисиран от него. И е наистина много силен. За разлика от Arrival.

    Отговор

    • The Bear Jew
      2016-11-17 at 22:17

      Съгласен съм с критиката отправена към мелодрамата на финала. На мен също ми дойде в повече и да не кажа, че почти ми развали цялото удоволствие от интелигентния и научен подход на филма, който гледах до тогава.


    • 2016-11-19 at 19:00

      никаква мелодрама няма, объркал си се нещо.


    • The Bear Jew
      2016-11-19 at 22:57

      Не повече от теб за суисайд скуод.


    • 2016-11-20 at 11:35

      Филмите се оценяват според жанра и целите, които си поставят. Ако ги сравняваш с Одисеята, много ясно, че няма да ти харесат. Аз обаче не виждам защо да се лишаваш от удоволствието.


  • Денид
    2016-11-17 at 21:23

    Филмът е уникален и двете истории, които служат за фон една на друга, се съчетават уникално.
    П.с. Не разбирам как Lights Out се е харесал на някой от вас… Пълна помия е

    Отговор

    • d4
      2016-11-17 at 22:38

      +1 за Lights Out…даже си се изразил меко.


    • radi
      2016-11-19 at 16:19

      Lights Out ще го скивам тези дни,също и “Не дишай“


    • 2016-11-20 at 13:32

      Lights Out беше приятно и технически изпипано хорър упражнение, какво да не му харесаш за едно разпускане :)


  • Ivan Tcholakov
    2016-11-19 at 16:07

    Важната идея в този филм е само една. Ако със сигурност знаеш бъдещия си живот, би ли променил нещо. Има претенция, но аз лично не се впечатлих особено. Не е за циници.

    Отговор

  • 2016-11-20 at 23:02

    Вилньов е гений. Много трудно за писане ревю и браво на Хриси, че се е справила със стил :)

    Отговор

  • Мартин Стаматов
    2016-11-21 at 13:10

    Филма е уникална простотия. Сюжета е пълен с противоречия, абсолютна глупав филм, под всякакви стандарти. Тези които казват че са го разбрали ми са още по странни. Явно не искат да признаят истината, или се представят за филмови експерти.
    Само няколко въпроса към „разбралите“:
    – За извънземните времето тече нелинейно, но те казват че след 3000 години човечеството ще им помогне. За същества които не разбират времето като нас, как точно са дефинирали 3000 години? Как изобщо са ни го казали, при условия че не знаят какво е година?
    – На приема в „бъдещето“ защо китайският генерал си дава номера и казва на героинята последните думи на жена си, за да може в миналото тя да му се обади? Как тя не си спомня за това. Ако тя е била изложена на контакт с извънземните и е придобила тяхната представа за време, защото генерала съдейства? Той не е влизал в кораба на извънземните.
    – Ако след 3000 години ние наистина се срещаме и им помагаме, нали тогава сме си говорили? Как така те не знаят нашият език. Би следвало да познават човечеството много добре, все пак сме им помогнали.
    Не ми се пише, абсолютна боза откъдето и да го погледнеш. Въпросите за парадоксите и безсмислиците във филма са толкова много че няма смисъл да коментирам повече.
    Искате фантастика, гледайте Марсианецът… това е филма за мен.

    Отговор

    • B26354
      2016-11-21 at 16:58

      Господи, колко си прост…


    • 2016-11-21 at 17:28

      Всъщност и трите ти въпроса могат да се съберат в един доста прост – Защо това, което не виждаме (извънземните, генерала) не знае неща, с които да се обезсмисли сюжета? Въпросът ти всъщност произлиза от мазохистичното желание филмът да не ти хареса. Така се измислят причудливи критики, които по никакъв начин не се отнасят до качествата или целите на филма.

      Иначе, понеже съм в настроение да участвам в омагьосания ти кръг, не е ли очевидно, че една развита извънземна цивилизация, която може да пътува между галактики, е успяла да разбере как тече времето при нас, най-малкото от срещата и проведените разговори. Това, че са част от един предопределен кръг не ги прави всемогъщи и всезнаещи, даже напротив, прави ги уязвими. Виждат, че ще дойдат на планетата и ще проведат разговорите по този начин, след което ние ще им помогнем. Защо е така, а не иначе…. ако намериш отговор на този въпрос, може да се обадиш на Киркегор и да му кажеш, защото гледай косата му как е настръхнала от толкова терзания.

      Колкото до генерала – много ясно установиха как работи възприемането на бъдеще и минало като едно цяло. Учи се като нов език – бавно и трудоемко. Затова работиш с каквото разполагаш.

      Ако имаш още въпроси, ще искаме такса. Образованието и окултуряването на народа не е безплатна работа.


    • Ivan Tcholakov
      2016-11-22 at 11:28

      … И накрая, при всичките тези сложнотии, всичко се оправя с един телефонен разговор с китайски генерал с неограничена власт, който е твърдо решен на нещо си. Съжалявам, това е наивно и неубедително. Извънземните са си извънземни, но човек (генералът, де) не постъпва така. Запишете ме в списъка на простите, моля.


  • Irena
    2016-11-23 at 17:36

    Прекрасен филм и силно ревю! Най-хубавото, което съм гледала от доста (прекалено много) време насам!

    Отговор

  • Hawks
    2016-11-25 at 21:34

    Страхотен филм ! Отличен концепт и много добра реализация. Вилньов бързо се катери по стълбата, за сега няма грешка и работи доста експедитивно. Браво и за ревюто, отлична работа !

    Отговор

  • ZAX
    2016-11-25 at 23:57

    Имам един страничен въпрос.
    Защо в България няма списание за кино? (като изключим ведомственото „Кино“)
    В момента по реповете е пълно с всякакви глупави списания, но за кино няма. Впрочем и за музика няма.
    Интернета не е оправдание.
    Друго си е да прелистваш цветните лъскави страници наедно добре списано списание.

    Отговор

    • Касабов
      2016-11-26 at 01:09

      Колкото и да е прозаично – няма кой да го купува. :) Някои от колегите са работили в Екран, те да кажат повече.. :)


    • Milbo
      2016-11-29 at 22:58

      Не е задължително да бъде непременно купувано от много хора…Ако има хора с мисъл за киното, ще вземат решение да се отделят някакви публични средства за подобно нещо. Ако подобно списание зависи само от купилите го в БГ никога няма да е списание, което да си струва. Sight and Sound се списва от организация, която се финансира частично публично…
      Там някой, който кандидатства за публични средства е убедил някой, който ги дава – да даде малко и за това….И вероятно го прави отново и отново всяка година.И после впряга всички хватки на пазарната икономика да си добави още каквото може …с абонаменти, билети, реклама и т.н. до безкрай.
      Та така – нямаме такова списание сега – защото сме решили, че не ни трябва … As simple as that. И защото ни мързи да гледаме….


  • Milbo
    2016-11-29 at 23:49

    Адамс верятно ще вземе оскар за ролята си, което би онагледило още веднъж колко цялостен е нейният образ в контекста на останалите, които не са съвсем баш такива….Дори на Джереми Ренър ‘учения’ сякаш съм го гледал много пъти преди … и ми остана такъв един никакъв…Не мога да реша кое е заслуга на Адамс като актриса и кое недостатък на филма…. Prisoners от този ъгъл погледнато е по-завършен филм, защото там имаме една дузина забележителни образи…Адамс я виждаме в цялата и сложна човечност през цялото време – и това само по себе си е достатъчно удовлетворително…

    Arrival обаче има още нещо, което незнам дали съм виждал/гледал някога досега …Конкретно когато Адамс поема нещата в свои ръце (така да кажа) и отива във вътрешността на вътрешностите ….Каквито визуални и други средства има киното по принцип – Вилньов намира начин да ги използва брилянтно, за да се озоват и зрителите едва ли не насаме с някакъв извънземен Revelation… Този конкретен участък от филма го вдълбава и извисява едновременно. Много пъти в други филми – това е мястото на което те олекват и напрежението спада, защото до този момент виждаме как едни и други и трети хора във филма с широко отворени очи виждат нещо невиждано и ахкат и охкат …до момента в който не се озовем на тяхното място и не видим нещата от тяхната гледна точка….Тук, за разлика от тези примери, напрежението се покачва и ние попадайки с Адамс ‘вътре’ и виждайки това, което вижда тя – се въвличаме още повече в разказа…

    По подобен начин гледам и на момента в който ни разказват за телефонното обаждане …Това не е някакво си просто телефонно обаждане и е налудничаво да задаваме някакви технически въпроси като как точно и кога аджеба се е случило …На практика видяхме как един човек се навежда да прошепне нещо на нашата протагонистка …Отново – напрежението в начина по който това ни бе разказано внушава много повече от това, което ни показва….И отново дължим това на избора на Вилньов да го направи по този начин…

    Този тип ‘случки’ в този и другите негови филми ми подсказват, че Вилньов е рядък кино талант (може би) …Той прави отлично това, което киното се опитва д прави изначално …а именно ни ‘покаже’ това, което ‘не се вижда с просто око’.

    Отговор

  • 2016-11-30 at 19:54

    Добре, добре виждам, че се напъвате да извадите и под този вол едно прекрасно и читаво теленце, но реално всички филми от този тип си приличат – големия въпрос е какво наистина би направило човечеството, ако това един ден се случи в действителност? Нe си падам по такива прехласнати хвалебствия особено за млади и с не толкова творчество зад гърба си, та да отиваме в безпрецедентни хейпватия и мастурбации. Такива някой тук ги правиха за Инярути с прехвалените му ленти, а за поседната не ми се говори отново. Трагедия и вече се забрави май.
    Знам, че веднага ще ми се нахвърлят всякакви кино-елементи тук на тези мои думи, но малко по-спокойно с с тия хвалби още повече, че това филмче, което коментираме тук докато не излезе първия му тейлър никой нищо не бе чул, че изобщо се снима, и като че ли това бе почивката на Вилньовчо докато чака големия си проект на живота Blade Runner 2049. Това го е снимал между другото докато е хапвал хамбургер, а вие тук чак пък такива високопарни и философски теми намерихте в този толкова елементарен и банален сюжет. Давам пример – реално ако не го бе осрал Barry Levinson то във Сфера на Крайтън има много повече мисъл и зададени въпроси, както и съспенз.
    Не казвам, че е лош, но такъв тип филми се правят трудно и реално винаги ще има недоволни от създаденото. И то не заради сложността на темата / не че не е сложна/ а просто защото такъв контакт и реакцията на човечеството все още никой и по никакъв начин не би могъл да предвиди как може това да се се случи и как всеки от нас би реагирал. Първата реакция винаги би трябвала да е един огромен СТРАХ, най-малкото поради факта, че тези високоразвити същества биха направили всичко с нас, включително и реалната възможност да ни заличат като вид.
    Темата е доста отворена и многостранно обширна и единствено бихме анализирали това, което Вилньов иска да видим. Реално от към сюжет и идеи филма доста куца и чак пък толкова гениални реализирани възможности не виждам. Все още ми е трудно да повярвам във факта, че този режисьор иска да изглежда и да ни представи това по убедителен начин. Не, не е поне за мен убедително. Актрисата също е неубедителна и никога не ми е била приятна още от лансирането и в Man of Steel, да не говорим за работата на Jóhann Jóhannsson – този човек има болен музикален мозък му приляга да озвучава атмосферата на погребения, но не и на такъв тип филми. Ама моля ви се, чуйте му саундтрака и припадате. За оператора Bradford Young просто не ми се говори …А този Рънър е такава мъжка кифла и толкова неубедителен и посен актьор, че нямам на идея колко плаща на агента си, на трябва да го позлати щом го втърква все в такива продукции, където остава още по-незабележим от това колкото е.
    Истинската дилема е какво ще надроби този прехвален „филмов нов гений в киното“ Вилньов с Blade Runner 2049

    Отговор

    • 2016-12-01 at 11:58

      тия твоите чаршафи само дринов ги чете, сори. :)


    • 2016-12-01 at 12:32

      Никой не ви кара да ги четете…:) Просто отморявам тук и минавам от време на време и то само заради Дринката.
      Като не ти се чете – не чети , а подминавай. Капиш!!!


    • Liubo Ursiny
      2016-12-01 at 15:19

      Добре.


    • 2016-12-01 at 15:39

      Този пич с това „Добре“ след всеки мой абзац ме кефи яко. Ей един да е съгласен с мен хахаххаха
      Бахти и „Добрия“ добряк, на всичко е съгласен…


    • Liubo Ursiny
      2016-12-01 at 15:45

      Жалко: „Не може да има два еднакви ваши коментара по една и съща публикация!“


    • Liubo Ursiny
      2016-12-20 at 00:54

      Ходещият contradiction – Satyr69 😂


  • Gogoto
    2016-12-15 at 23:50

    Успях да хвана и аз последния влак и го изгледах тази вечер на кино. Като цяло – солидна фантастика от съвременен тип, но като цяло малко надценена. Не ме разбирайте погрешно идеята е страхотна, политическите нотки, първобитността на човешките емоции при нещо непознато и контраста им с чистотата на намеренията на ейлиъните и т.н са прекрасни, но ритъма на целия филм беше прекалено „фестивален“ и накъсан, прекалено натрапващо и от изневиделица буквало се натрисаха кадрите с детето и е прекалено лесно да се обърка човек. Разбирам, че на Вилньов и компания им се иска да направят интелигентна фантастика без клишета, която да направи густо на критиката но не това е начина и отблъсква обикновения зрител. Интерстелар и Контакт примерно постигнаха много по-добър баланс и повествователно седяха по-добре от Arrival, без да накъсват толкова разгръщането на историята. Вярно, twist-a към края успя да навърже двете сюжетни линии по много елегантен начин, но много хора до тогава биха се отказали да следят какво става на екрана и с право. Да задържиш умело интереса на зрителя от началото до края е ключов момент , особено за такъв тип сериозни филми без аудиовизуални блокбъстърски иху-аху-та е критично и Arrival не се справя особено добре. Иначе не мога да си кривя душата, филма предлага някои страхотни панорамни сцени, особено за миниатюрния си бюджет, както и страхотна, минималистична и изчистена музика, а и ейлиъните стояха доста мистериозно,интересно и солидно. Като цяло бих му дал едно 7.5/10 и все пак ще си остана умерен оптимист за Блейд Рънъра.

    Отговор

    • 2016-12-16 at 10:40

      Според мен просто подценяваш редовния зрител от една страна, а от друга – добре, че Вилньов не се е съобразявал, че щяхме да получим някакво „редовно“ извращение :)


    • UZUMAKI
      2016-12-16 at 11:25

      Aз останах адски доволен от филма, даже ми влиза в годишния топ.


    • 2016-12-16 at 18:56

      Самият факт, че го сравняваш с Контакт и Интерстелар си е показателен за филмът. На първо гледане Интерстелар на мен ми беше малко крив точно с това, че се мятаха от космоса към кукуруза и обратно. Драмата в Първи контакт като че ли беше малко по-добре вкарана/напасната. След известно време, когато се уталожи малко и го зяпам пак ще мога да дам крайно мнение :)


    • Gogoto
      2016-12-19 at 12:54

      @Uzi – То че влиза в Топа, влиза, особено на фона на катастрофалните брадви, на които станахме свидетели, но все пак малко не му достига да бъде наистина легендарна фантастика.


    • UZUMAKI
      2016-12-19 at 13:16

      Почти не му намирам кусури, може би просто се е появил прекалено късно, за да направи по-сериозен дифърънс :)


  • Пристигналите да си ходят!
    2016-12-19 at 08:24

    Леле-мале какво ревю какво нещо, дори ми хареса повече от филма. Който всъщност изключително ме ПОДРАЗНИ, ето защо:
    1. Сравненията с Интерстелър! Сори, но аз не виждам нищо за сравнение.
    2. Китайците се оказват най „тесногръди“ и агресивни. Тези иначе така мили хора! Шибаните американци да ядат лайна!
    3. САУНДТРАКА Е УЖАСЕН! ДА, НАЙ УЖАСНИТЕ ЗВУЦИ ПРАВЕНИ И СМЕСЕНИ НЯКОГА! Джийсъс, пълна бутафория!
    4. Наратора в средата на филма който обяснява за 2 минути какво става цели 28 дена след пристигането. Има учебници по темата как това не трябва да се прави.
    5. Последните 25 минути с „накъсани“ сцени, събрани все едно от монтажист 2-ри курс. ТУ МЪЧ фор ми!
    6. Уж главната тема трябва да е насочена към лингвистиката, а всъщност всичко се изкривява през една чувствителна призма за човешките взаимоотношения .. бля, бля бля….
    7. КАТО СТЕ ТОЛКОВА НАПРЕДНАЛИ ШИБАНЯЦИ ТАКИВА ! ВЗЕМЕТЕ НАУЧЕТЕ ВИЕ ЕЗИКА БЕ!

    …. и други подобни…. И все пак поздравления за матРиала на г-ца Хинова! Ай мъч вери Лайк ю! Тенкс!

    Отговор

  • gsmi
    2017-01-18 at 23:55

    Моя коментар за филма: A M A Z I N G

    Към авторката на статията:
    Защо преразказвате филма, нима можете без да го разваляте…?!

    Към някои коментатори, цитат от филма:
    „НЕ ЗНАМ КАК ФУНКЦИОНИРА СЪЗНАНИЕТО ВИ, НО ВЯРВАМ, ЧЕ БЕ ВАЖНО ЗА ВАС ГО ВИДИТЕ..“

    p.s.
    за коментатори
    https://www.youtube.com/watch?v=Ffzv6pC5P3I
    за фенове:
    https://www.youtube.com/watch?v=h0Cr0Qzf9p8
    :)

    Отговор

    • 2017-01-19 at 02:51

      джиесеми, за да има поне малко анализ, трябва да има преразказ за основа. иначе ще е ревю с размера на виц.


  • Иво
    2017-01-20 at 13:03

    Това не е филм ,това е послание …..

    Отговор

  • UZUMAKI
    2017-01-20 at 13:45

    Пхахаха 😀

    Отговор

  • Иво
    2017-01-20 at 17:24

    Съчувствието — ключ към милостта и състраданието

    „ДОКАТО можеш да облекчаваш нечия болка, животът ти има смисъл“ — пише Хелън Келър. Келър много добре знае какво е емоционална болка. Когато била на 19 месеца, тя се разболяла и болестта напълно я лишила от зрение и слух. Но една състрадателна учителка научила Хелън да чете и пише на Брайл и след това да говори.

    Самата учителка на Келър, Ан Съливан, разбирала твърде добре обезсърчението, което може да изпиташ от борбата с някакъв физически недъг. Тя била почти сляпа. Но Ан, проявявайки търпение измислила начин, по който да общува с Хелън, като с пръст изписвала буквите на ръката ѝ. Подтикната от съчувствието, което проявила към нея нейната учителка, Хелън решила да отдаде живота си в помощ на слепите и глухите хора. Превъзмогвайки с големи усилия своя собствен недъг, тя съчувствала на хората, които били в подобна ситуация. Тя искала да им помага. Сигурно си забелязал, че в този егоистичен свят е много лесно ‘да заключиш сърцето си за проявата на нежни чувства’ и да пренебрегнеш нуждите на другите. (1 Йоан 3:17) На християните обаче е заповядано да обичат ближния си и да проявяват силна любов един към друг. (Матей 22:39; 1 Петър 4:8) Но вероятно сам си изпитал следния факт: Въпреки че имаме ясното намерение да проявяваме любов един към друг, често не забелязваме възможностите, при които можем да облекчим болката на другите. Това може да е така просто защото не знаем за техните нужди. Съчувствието е ключът, с който можем да отключим сърцето си за проявата на милост и състрадание.

    Какво е съчувствие?

    В един речник се казва, че съчувствието е „отъждествяване със и разбиране на ситуацията, чувствата и подбудите на друг човек“. Описано е също като възможността да поставим себе си на мястото на другия. Така че съчувствието изисква преди всичко да разберем обстоятелствата на другия човек и след това да участваме в чувствата, които тези обстоятелства предизвикват в него. Да, съчувствието означава да почувстваме болката на другия човек в своето сърце.

    Библията описва по различни начини качеството, което обсъждаме тук. Апостол Петър съветвал християните да бъдат ‘съчувствителни, братолюбиви и милостиви’. (1 Петър 3:8) Гръцката дума, предадена със „съчувствителни“, буквално означава „да страдаш с другия“ или „да проявяваш състрадание“. Апостол Павел насърчил проявата на подобни чувства, когато подканил християните да ‘се радват с онези, които се радват, и да плачат с онези, които плачат’. Павел добавил: „Проявявайте към другите същата нагласа, каквато проявявате към себе си.“ (Римляни 12:15, 16, НС) Нима не си съгласен, че на практика не можеш да обичаш ближния като себе си, ако не се поставиш на негово място?

    Почти всеки един от нас в известна степен притежава вродено съчувствие. Кой не е бил развълнуван, когато е видял сърцераздирателни гледки на гладуващи деца или отчаяни бежанци? Коя любеща майка би пренебрегнала хлипащото си дете? Но не всички страдания са лесно забележими. Колко трудно е да разберем чувствата на някой, който страда от депресия, незабележим на пръв поглед физически проблем или дори разстройство на нервна почва, свързано с храненето — ако самите ние никога не сме имали такива проблеми! Въпреки това от Писанията разбираме, че можем и трябва да проявяваме съчувствие към онези, чиито обстоятелства не изпитваме пряко.

    Библейски примери за проява на съчувствие

    Йехова е най–големият пример за проява на съчувствие. Въпреки че е съвършен, той не очаква от нас съвършенство, „защото Той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст“. (Псалм 103:14; Римляни 5:12) Още повече, тъй като разбира нашите ограничения, той ‘не позволява да бъдем изпитани повече, отколкото ни е силата’. (1 Коринтяни 10:13) Чрез своите служители и духа си той ни помага да намерим изходен път. — Йеремия 25:4, 5; Деяния 5:32.

    Йехова лично изпитва болката, която изпитват неговите служители. Той казал на юдеите, които се върнали от Вавилон: „Който се допира до вас, допира се до зеницата на окото Ми.“ (Захария 2:8, СИ) Усещайки напълно божието съчувствие, библейският писател Давид казал за Него: „Сложѝ сълзите ми в своя мях. Не са ли те записани в твоята книга?“ (Псалм 56:8, НС) Колко утешително е да знаем, че Йехова помни сълзите на своите верни служители — сякаш са записани в книга, — сълзите, които те проливат, борейки се да запазят своята лоялност!

    Също като своя небесен Баща, Исус Христос разбира чувствата на другите. Когато изцелил един глух човек, той го отделил настрана, вероятно за да не бъде чудодейното му възстановяване твърде объркващо за него или да го изплаши. (Марко 7:32–35) При един друг случай Исус видял една вдовица, която погребвала единствения си син. Той веднага почувствал болката, която тя изпитвала, приближил се до погребалната процесия и възкресил младия мъж. — Лука 7:11–16.

    След своето възкресение, когато се явил на Савел по пътя за Дамаск, Исус му казал как неговото ожесточено преследване на Исусовите ученици го засягало. „Аз съм Исус, Когото ти гониш“ — му казал той. (Деяния 9:3–5) Исус лично изпитвал болката на страдащите ученици, както майка, която усеща болката на своето болно дете. По подобен начин, като наш небесен Първосвещеник, Исус „състрадава с нас в нашите немощи“, или според превода „Верен“ той ‘ни съчувства в нашите слабости’. — Евреи 4:15.

    Апостол Павел се научил да бъде чувствителен към страданията и чувствата на другите. „Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява, без да се разпалям аз?“ — попитал той. (2 Коринтяни 11:29) Когато един ангел по чудодеен начин освободил Павел и Сила от оковите им в затвора във Филипи, първата мисъл на Павел била да съобщи на тъмничаря, че никой не е избягал. Той усетил, че отчаяният тъмничар може да се самоубие. Павел знаел, че според римския обичай тъмничарят щял да бъде жестоко наказан, ако един затворник избяга — особено ако му е било казано да го надзирава строго. (Деяния 16:24–28) Тази животоспасяваща проява на милост от страна на Павел направила впечатление на тъмничаря и той и неговото домочадие станали християни. — Деяния 16:30–34.

    Как да развиваме в себе си съчувствие

    Писанията многократно ни насърчават да подражаваме на небесния си Баща и на неговия Син, Исус Христос, така че съчувствието е едно качество, което трябва да развиваме. Как можем да правим това? Има три главни начина, по които можем да изострим чувствителността си към нуждите и чувствата на другите: като слушаме, като наблюдаваме и като си представяме.

    Слушай. Като слушаме внимателно, ние разбираме проблемите, с които се сблъскват другите. Колкото по–внимателно слушаме, толкова по–голяма е вероятността другият да отвори сърцето си и да разкрие чувствата си. „Мога да говоря с един старейшина само ако съм уверена, че той ще ме слуша — обяснява Мириам. — Искам да знам, че той наистина разбира моя проблем. Доверието ми в него нараства, когато той ми задава проницателни въпроси, което показва, че е слушал внимателно какво съм му казала.“

    Наблюдавай. Не всеки ще ни каже открито как се чувства или какво преживява. Но проницателният наблюдател ще забележи, когато някой събрат християнин изглежда е в депресия, когато някой младеж стане необщителен или когато пламенен служител изгуби ентусиазма си. Тази способност да усетят проблема още в началните етапи е много важна за родителите. „Някак си майка ми разбира как се чувствам, преди да говоря с нея — споделя Мари, — така че ми е лесно да говоря открито с нея за проблемите си.“

    Използвай въображението си. Най–силният начин да събудиш съчувствието си е като се запиташ: ‘Ако аз бях в тази ситуация, как щях да се чувствам? Как щях да реагирам? От какво щях да имам нужда?’ Тримата фалшиви утешители на Йов се оказали неспособни да се поставят в неговата ситуация. Затова го осъждали за въображаеми грехове, които смятали, че той е извършил.

    За несъвършените хора често е по–лесно да критикуват грешките, вместо да разбират чувствата. Но ако опитаме с всички сили да си представим проблема, който изпитва някой, това ще ни помогне да проявяваме съчувствие, вместо да осъждаме. „Давам много по–добри съвети, когато слушам внимателно и се опитвам да разбера цялата ситуация, преди да започна да предлагам разрешения на проблема“ — казва Хуан, един опитен старейшина.

    Изданията, разпространявани от Свидетелите на Йехова, помагат на много хора в това отношение. В списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“ се обсъждат сложни проблеми, като депресията и малтретирането на деца. Тази навременна информация помага на читателите да бъдат по–съчувстващи към онези, които страдат по подобен начин. Също и книгата „Въпроси на младите хора — отговори, които помагат“ допринася за това много родители да разбират проблемите на децата си.

    Съчувствието помага в християнските дейности

    Малко са тези, които биха останали равнодушни към състоянието на едно гладуващо дете, ако имаха възможност да му дадат храна. Ако сме съчувстващи, ще можем да преценим духовното състояние на човека. В Библията се казва за Исус: „А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.“ (Матей 9:36) Милиони хора днес са в подобно духовно състояние и се нуждаят от помощ.

    Както по времето на Исус, може би и ние ще трябва да преодоляваме предубеденост или дълбоко вкоренени традиции, за да достигнем сърцата на някои хора. Проявяващият съчувствие проповедник се старае да намери общи теми или да говори за неща, които вълнуват хората, за да направи посланието, което носи, привлекателно. (Деяния 17:22, 23; 1 Коринтяни 9:20–23) Любезните дела, подбудени от съчувствие, също могат да направят нашите слушатели по–възприемчиви към посланието за Царството, както било в случая с тъмничаря от Филипи.

    Съчувствието е много ценно, когато ни помага да не забелязваме недостатъците на другите в сбора. Ако се постараем да разберем чувствата на брата, който ни е обидил, без съмнение ще ни бъде много по–лесно да му простим. Може би и ние щяхме да реагираме по същия начин, ако бяхме в същата ситуация и ако имахме неговото минало. Съчувствието, което Йехова изпитва, го подбужда да „помни, че ние сме пръст“, тогава нима не трябва нашето съчувствие да ни подбужда да бъдем снизходителни към несъвършенствата на другите и ‘да им прощаваме щедро’? — Псалм 103:14; Колосяни 3:13, НС.

    Ако се наложи да дадем съвет, вероятно ще направим това по–любезно, ако разбираме чувствата на този, който е сгрешил. Проявяващият съчувствие християнски старейшина си напомня: ‘Аз също бих могъл да направя тази грешка. Бих могъл да изпадна в същата ситуация.’ Затова Павел препоръчва: ‘Опитвайте се да поправяте този човек с кротък дух, като всеки от вас внимава относно себе си да не би и той да бъде изкушен.’ — Галатяни 6:1, НС.

    Съчувствието може също да ни подтикне да окажем практична помощ, ако е според възможностите ни, дори когато нашият събрат по вяра не е склонен да помоли за такава. Апостол Йоан пише: ‘Ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога? Да не обичаме с думи, нито с език, но с дело и в действителност.’ — 1 Йоан 3:17, 18.

    За да обичаме „с дело и в действителност“, първо трябва да разберем от какво точно се нуждае нашият брат. Дали внимателно наблюдаваме от какво се нуждаят другите с цел да им помогнем? Това означава да им съчувстваме.

    Развивай в себе си разбиране към другия

    Може би по природа не изпитваме голямо разбиране към другите, но можем да развием това качество. Ако слушаме по–внимателно, наблюдаваме по–обстойно и си представяме себе си в ситуацията на другия, като правим това по–често, нашето съчувствие ще расте. В резултат на това ще бъдем подбудени да проявяваме повече любов, милост и състрадание към децата си, към другите християни и към ближните си.

    Не позволявай на егоизма да задуши съчувствието ти. Павел писал: ‘Проявявайте личен интерес не само към своите работи, но и към работите на другите.’ (Филипяни 2:4, НС) Нашето вечно бъдеще зависи от съчувствието на Йехова и на неговия Първосвещеник Исус Христос. Така че ние имаме моралното задължение да развиваме това качество. Съчувствието ще ни даде възможност да бъдем по–добри проповедници и по–добри родители. Освен това съчувствието ще ни помогне да разберем, че „повече щастие има в даването, отколкото в получаването“. — Деяния 20:35, НС.

    [Снимка на страница 25]

    Съчувствието включва това да наблюдаваме внимателно от какво се нуждаят другите, за да им помогнем

    [Снимка на страница 26]

    Ще се научим ли да проявяваме такова съчувствие, каквото една любеща майка естествено изпитва към своето дете?

    Отговор

  • Иво
    2017-01-20 at 19:01

    Корабите имат форма на камъни и са дванадесет. И те всичките биле едно цяло , в което без един не можели .

    Отговор

  • Иво
    2017-01-20 at 19:07

    ‘……защото вие всичките сте части от едно тяло…“
    ………съграждайте се , като живи камъни в духовен дом на основание апостоли и пророци , чиито крайъгален камък е сам Исус Христос за Храм свет на Господа

    Отговор

  • UZUMAKI
    2017-01-20 at 19:38

    Куку-мен ис ин дъ хаус 😄

    Отговор

    • 2017-01-21 at 14:07

      Хахахахах And trying to stir up more innocent brains and bottoms. Expel him that the distant … until it’s too late!


    • UZUMAKI
      2017-01-21 at 17:14

      A, глупости – няма да го експелваме, прекалено е забавен с фентъзи брътвежите си 😄


  • Иво
    2017-01-20 at 20:01

    кенгуру – не разбирам

    Отговор

  • 2017-01-21 at 14:03

    Хахахах какво кенгугу си ти самия пич Иво… Ама с тия библейски проповеди малко си о’лево. Моля ти се, не изпълзявай от някой протестантска секта и да пълниш на невинните малчугани тук малките мозъчета. То малко и трябва за да захванат да търсят и под вола теле във всеки следващ филм и да им отваряш идеите за безсмислени теории на конспирации.
    Палитрата е пълна тук – има вече и богословски сектант в наличност. :)

    Отговор

  • Иво
    2017-01-21 at 15:47

    Не отричам , че живея с вяра в моя Бог Христос ,който е едно с Отец Иеова Светия Дух. Това не ме прави автоматично без грешник . Вярно цитата , който използвах на места клуни към сектата свидетелите на Йахова ,от който се разграничавам във вярата на моя Бог .Но в този цитат намерих връзка с това , което исках да кажа , а имено , че чрез Духа контактуваме един друг съчустваме радваме се смеем се и плачем . Това не са физични , химични, математически формули родени от нечий мозък.И така свободен съм да изкажа мнение според патилата ,възрастта ,ученията ,вярата , духът ми , фантазиите и предложенията ми. А ти може да ми се присмиваш според твой те свободен си

    Отговор

    • 2017-01-23 at 13:58

      Като така видно контактуваш с Духа Господен, би ли ни светнал разбирай-просветил, какъв извод си правиш от края на така наречения филм-послание за всички нас простосмъртните?
      И още нещо: След като тази толкова огромна Божествена Вселена с толкова много проявления на Духа в нея, защо е избрал именно октоподоподобни създания да ни предават знание и мъдрост със своя безуспешен опит за физическо съприкосновение с нас нисшите създание – хората?
      За мен реално подхода, който е избрал този режисьор е така елементарен, че всячески се загубва смисъла на всякакво послание, каквото и да е искал да ни предаде.


  • Иво
    2017-01-21 at 15:56

    ……..фантазиите и предположенията ми . не предложенията . извинявам се за грешката.

    Отговор

    • penzata
      2017-01-21 at 16:38

      Като цяло, по-добре се извини за граматиката си в досегашните постове; не става само с вяра.


    • Pacino
      2017-01-23 at 15:34

      Satyr73… прост кат гайда, кух кат лейка, да те ева у музиканта-градинар хахах.
      Филмът поднесе точно това, което се очакваше от него, мноо доволен останах.


  • Иво
    2017-01-21 at 16:58

    Извинявам се по искане на penzata ,че съм неграмотен. За вярата си и това , което написах като мнение , не се извинявам .

    Отговор

  • cazaril
    2017-01-21 at 19:25

    Салю,

    Нека приемем, че Пиер не говори български, сравнително лесно можем да го научим на богат набор от думи под предлог, че Пиер приема културни разбирания близки до нашите. Ако Пиер беше от културно по-чужда общност щеше да е по-трудно, но все пак – Пиер е човек. Пиер се храни, има нужда от вода, пишка и ачка, расте, труди се и познава дъжда, слънцето и земята. Чудото на камъка от Розета прави нещата още по-весели, когато го има.

    Да решим, че Пиер не беше човек, а например – куче. От Фейсбук-меметата знаем, че едно куче може да научи стотина думи и няколко пъти повече жестове, предполагаемо до степен, до която си казваш, че то те разбира, член от семейството е и можеш да му оставиш децата за уикенда. Няма проблем, модерната психология съдържа твърде много отнесено към човешкото поведение знание, събрано от експерименти с мишки и гълъби.

    Да не се залъгваме и да вдигнем летвата. Да си представим, че Пиер е гущерче. Ако някой някога е чувал нещо за дресиран гущер, който разбира и изпълнява – линк, s.v.p.

    Въпреки това, засега ми изглежда по-лесно (и вероятно) да научиш гущер да готви, отколкото да обясниш която и да е човешка концепция на извънземен организъм (особено с показаните във филма начини).

    8/10

    Отговор

  • Иво
    2017-01-21 at 20:03

    Ти на организъма ли се мъчиш да обясняваш . То те оприличавам на военните в палатките зад екраните .С опити като дума концепция ,модерната психология експерименти с мишки и гълъби

    Отговор

  • Иво
    2017-01-21 at 20:10

    I understand that I do not understand

    Отговор

  • Иво
    2017-01-21 at 20:21

    if you can’t explain it simply, you don’t understand it well enough . Albert Einstein това са глупости , защото Бог ми е казал , да се боя от Него не да високоумствъм

    Отговор

  • Иво
    2017-01-23 at 21:12

    На въпрос. – в кой Бог вярваш , от коя секта си ? Отговарям под учен ,но с вяра в това , което казвам. А имено -като живи камъни съграждайте се в духовен дом , на основание апостоли и пророци ,( чийто работа ще бъде изпитана всеки му , кой слага сребро ,слама, дърво ,злато , камък ,пръст, вода )чийто крайъгълен камък е сам Исус Христос , което тяло расте за храм свет на Господа на всичко видимо и невидимо , а имено Бог Иеова . Ние сме тялото Христос главата А Бог е ОТЕЦ . амин и амин!!! Според мен ние сме втора серия на филма , филма е само основа , предупреждение ,…. дет се вика филм на филмите satyr73 според мен трябва да си луд , за да направиш филм номер 1 това се доближава чрез камуфлаж , но само се доближава. Сега доволен ли си БРАТКО.

    Отговор

  • UZUMAKI
    2017-01-23 at 22:32

    Иво, тъпанар суеверен, стига си флудил с псевдо-дълбока теократична схоластика, ше те еба в теиста смотан.

    Отговор

  • Иво
    2017-01-24 at 02:25

    узумаки що не си измисли ник , примерно ИВО

    Отговор

  • Иво
    2017-01-24 at 02:25

    алилуя

    Отговор

  • batmile
    2017-01-25 at 18:12

    Превъзходно ревю на ВЕЛИКОЛЕПЕН филм!

    Отговор

  • Симчова
    2017-01-30 at 08:42

    Значи ако един филм не ти хареса – си прост.. Интересно съждение в част от коментарите. Сори, но на мен ривюто ми хареса повече от филма.

    Отговор

    • ее
      2017-08-02 at 11:40

      Гледах филма дори два пъти. С цел да не съм пропуснала нещо първия път.
      Реших да прочета и отзиви на други,да видя какво са разбрали.
      Като изключим авторът на ривюто горе, нямаше много смислени обяснения на това.

      Първо, беше хитро това да се представи бъдещето на героинята за минало и чак към края на филма да се усетиш,че не е било,а ще бъде. Но тогава възниква въпросът-щом тя вижда това бъдеще и за разлика от зрителя знае,че не е минало, как не е разбрала толкоз време, че вижда в бъдещето?
      Бъдещият й мъж я попита по едно време длаи не сънува извънзелните-защо?Той сънуваше ли ги?И той ли виждаше в бъдещето?
      Обяснявах си безумния й стремеж да рискува живота си с идеята,че е преживяла трагедия, а се оказа,че не е така. кое тогава е обяснението за поведението й?
      Таткото ги изоставя защото…?Нямаше ясно обяснение.
      Защо извънземната писменост не бе дадена на някой суперкомпютър да я разчете? Ако ще ни убеждават за реализъм, тък това им бе пропуск.
      Идеята с телефонното обаждане до китаеца беше логически неиздържана. Виждаме в бъдещето неща, които да ползваме в миналото-да,ама не. Ами ако в бъдещето китаецът не разкриваше всичко дословно (то си е невероятно само по себе си)? Какво-миналото отива на кино??
      Висша напреднала раса иска помощ от нисша такава, която не може да се обедини дори пред надвиснала заплаха? И каква точно помощ?
      С други думи, сценарият сериозно куца. Научната фантастика е фантастика, но която звучи толкова убедително,че й вярваме. По-склонна съм да вярвам, че има хобити.
      Актьорската игра също не беше на ниво.

      Все пак, ме грабна киновизията за извънземните и кораба-красиво замислено и заснето.
      Идеята за писмеността им-кръгове с елементи.
      Идеята да пише с 2 „ръце“ едновременно. Любовта на майката към дъщерята.Може би така откъслечно тя разкъсваще страшничките сцени, за да покаже че любовта надделява. Човешкото. Или, за да не ни е страх. Не разбрах.

      Не случайно извънземните приличат на октоподи-установено е,че октоподите са сред най-старите като вид интелигентни обитатели на планетата ни-има ги от милиони години. Забранени са опитите с октоподи без упойка-значи се приемат за съзнателени същества. В доста филми за извънземни се представят именно като подобни на октоподи. Дали е случайно?
      Факт е,че те могат да разпознават човешки лица.

      Мне, филмът не ме докосна както трябваше. Не ме убеди. Не ми каза всичко, което трябва.


  • Ted Chiang
    2017-02-06 at 01:11

    Книгата съществува ли на български език?

    Отговор

  • Мъгс
    2017-09-18 at 01:19

    Самият факт, че има толкова много коментари, говири, че филмът е … любопитен :)

    Отговор

Коментирайте