Седми епизод от „Туин Пийкс: Завръщането“ започва с не съвсем опитния тревоман Джери Хорн, който звъни на брат си, за да му сподели, че се е загубил някъде в безбрежните северноамерикански гори. И някой е откраднал колата му. „Какво?“, крещи от другата страна Бен. „Мисля че съм напушен“, отвръща Джери. Сходна беше и ситуацията с нас, като зрители, седящи от обратната страна на екрана, опитващи да навържат нишките на събитията и да предскажат последствията. Също като веселякът Джери, не бяхме сигурни къде се намираме, кой кара колата и предположенията ни ставаха на пух и прах, подобно на „гениална“ идея, хрумнала ни в сходно на неговото алтернативно състояние на съзнанието.

И ако шести епизод ни позволи да поемем дъх в очакване на разкрития, в седми героите научават кой-кого е или не е.

За пореден път Линч и Фрост опровергават очакванията и вместо допълнително да забавят разследването на Хоук, както бяхме подготвени в предния епизод, тук още в началото разбираме каква тежест имат откритите страници в митологията на Туин Пийкс. Те са части от дневника на Лора Палмър (точно тези, за които предполагахме в епизод 6), които тя записва след „астралната“ си среща с Ани в „Огън, следвай ме“. В тази сцена бяха опреснени важни подробности от миналото, които освен в услуга на зрителите, ще поставят полицайте на правилния път в търсенето на истината за особеното екзистенциално положение, в което се намира агент Купър. Интересно е каква ще бъде ролята на Лора и е удачно да си припомним нейното отлитане в Черната ложа, както и думите, които Лиланд отправи към Купър: „Открий я“. Възможно ли е мистерията около Лора Палмър отново да се превърне в основна загадка, след като Купър излезе от анемичното си състояние?

Робърт Форстър
„I remember this“

Освен това Хоук изложи предположенията си за това кой може да е оставил страниците между вратите в тоалетната. Споменаването на Лиланд допълнително разширява вътрешния му конфликт и нежеланието му да бъде приемник за хищническите инстинкти на Боб. Това е от значение дотолкова, доколкото разтревоженият Лиланд, който видяхме в Черната ложа (епизод 2), може да се появи отново някъде по трасето.

Тъй като вече ми е трудно да си представя сериалът без фантастичното присъствие на Робърт Форстър, е редно да изясня неговата схватливост, относно концепцията за Черната ложа, изложена от Хоук. Епизодите дотук установиха Франк Труман като просветен по разнообразните въпроси и мистерии, засягащи Туин Пийкс от време оно и съответно като достоен заместник на по-малкия си брат – Хари Труман. В „Тайната история на Туин Пийкс“, Марк Фрост ни запознава с Франк още в детските му години, като част от „Момчетата от библиотеката“ – тайно съсловие, което в течение на поколения е пазело града от свръхестествените ужаси, таящи се в горите наоколо и съответно съвсем наясно с феномена, който представляват двете ложи.

Това казано, Skype срещата между Франк и добрия стар доктор Уил Хейуърд (бащата на Дона) беше чисто кинематографично удоволствие, примесено със здрава доза носталгия. Когато шериф Труман дръпна ръчката на бюрото си и мониторът започна бавно да изпълзява пред него, генерираната емоция беше сходна с тази от гледането на ретро шпионски филм. Уорън Фрост (бащата на Марк Фрост), който е в ролята на доктор Хейуърд, почина по-рано тази година и ако това беше последната ни среща с него в „Туин Пийкс“, то тя нямаше как да бъде по-запомняща се и разчувстваща. След като научихме, че напредването на възрастта на е пречка за медицинската практика на Уил, той хвърли светлина и върху темата за липсващата Одри Хорн. Последната среща на доктора с агент Купър е била преди 25 години, в клиниката, където ранената от взрива в банката Одри е лежала в кома. В „Тайната история на Туин Пийкс“ се уточняват обстоятелствата около нейното оцеляване, но тук няма да влизам в подробности, а само ще потвърдя, че е жива и очаквам (повече се надявам) да я видим още в следващия епизод. Това е важно, защото извежда на преден план въпросът с бащата на маниакалния Ричард Хорн и в контекста на това колко мрачен и суров е трети сезон, не бих се учудил, ако се окаже, че Черният Купър е изнасилил прекрасната Одри, докато е била в кома. Не съм наясно с подробностите, относно възможността да бъде заченато дете по този начин, но съм сигурен, че подобен развой съвсем ще ме срине.

туин пийкс епизод 7
„Fucker been sowing some kind of heavy shit…“

Ричард нямаше пряка поява в този епизод, но полицай Анди се зае с разследването и хубавичко я нареди работата. С последното имам предвид, че не свърши нищо констуктивно, а вместо това си насрочи среща за два часа по-късно с вероятния притежател на камиона. Споменатият час беше 4.30, което, предвид акцента върху музикалния акомпанимент, тайнствените гори и мястото, на което трябваше да се проведе въпросната среща, можем да трактоваме като част от мистерията, с която започна сезонът – думите, които Гиганта каза на Купър да запомни. Ако и вие си записвате в тефтерче или диктувате на Даян, можете да поместите въпросния час до вече отметнатите имена: 430; Ричард и Линда; Две птички с един камък. Над последното ще медитираме по-долу, но първо да вмъкнем, че скромният Анди носеше ролекс на ръката си, което изглеждаше като нещо, струващо си да се отбележи за бъдещи справки. Местонахождението му – “Спаркууд и 21“, – съответства точно с това, където в „Огън, следвай ме“ Лора Палмър слезе от мотора на Джеймс и навлезе в тъмните гори, откъдето никога не се завърна.

В предните епизоди не възлагах особени надежди на този тип конвенционално разследване и стриктно следване на уликите, но фактът, че в епизод 7 много от хвърчащите сюжетни нишки се срещнаха и започнаха да уплътняват мистерията, беше достатъчно задължаващ сам по себе си. Освен това, в първите 2 сезона Гиганта се явяваше пред Купър със загадки и ребуси, с които му помагаше да навигира сложните обстоятелства, около смъртта на Лора и това повдига въпроса дали завръщащият се агент няма да се отправи обратно към Туин Пийкс в повторно търсене на отговорите около убийството?

5 от 6-е епизода дотук завършваха в „The Bang Bang Bar” и хипнотизиращото заминате на боклука в този епизод работеше като шеговита ремарка от една страна и като напомняне за корените на мъглявия бизнес, ситуиран около Туин Пийкс. Жан-Мишел Рено е братът на Жак Рено, чието убийство беше дело на Лиланд в „Огън, следвай ме“, а в ролята и на двамата влиза Уолтър Олкуик, което го превръща в дългогодишния барон на проституцията и дрогата в града. Откъдето следва въпросът дали поличбата „Две птички с един камък“ няма нещо общо със споменатите от Жан-Мишел непълнолетни отличнички. Дори и да греша, сцената заслужава споменаване дори само заради чудесното озвучаване (песента е Green Onions – Booker T. & The M.G.’s).

Лора Дърн Кайл Маклоклан
„When did we see each other last?“

Даян в действие се различава почти диаметрално от това, което си представях след първата среща с нея в миналия епизод. Лора Дърн е безскрупулна и в рамките на минута безпроблемно преминава от гневно състояние, насочено към Коул и Албърт, през първоначалната горчивина от срещата с Черния Купър и завършва ужасена при осъзнаването, че това не е истинският агент. По всичко изглежда, че годините е водела вътрешна борба и е потискала терзанията си, което я е превърнало в алкохолизираната невротичка, отказваща чаша „дяволски добро кафе“ на Гордън Коул.

Нямаме представа какво се е случило в последната нощ между Купър и Даян, а се надявам и да не получим допълнително такава, тъй като наличната информация и съответните реакции на Лора Дърн оставят достатъчно на въображението. Вероятно такъв ще е случаят, предвид разстроеното състояние, в което срещата остави Даян.

От цялата ситуация обаче федералните агенти потвърдиха, че самоличността на заловения Черен Купър не съответства с тази на издирвания агент. Коул обясни на Тамара Престън притесненията си, относно думите, които Черния Купър издекламира при срещата им в затвора. И макар мистичните свойства на човешките пръсти, които Коул обясни на Тами, да бяха сред любимите ми вметки в този епизод, мога да си представя редиците зрители, които вследствие са прекъснали абонамента си към HBO.

Загадката с обезглавеното тяло също получи малка резолюция, но установяването на самоличността на майор Гарланд Бригс добави нова палитра въпроси към уравнението. Какво се случва с времето и защо трупът не е на 70-годишен човек? Възможно ли е Боб да има пръст в убийството и съответно в съхранението на тялото? Кой, по дяволите, е раздърпаният дух, чиято поява още в първи епизод беше неудобно, а тук направо налудничаво (и напомнящо на една ужасяваща сцена от „Инланд Емпайър“). И дали „другото обаждане“, което лейтенант Нокс спомена, ще бъде към федералните? Или с президента, под чието пряко командване са военновъздушните сили? Последното звучи като шега, но когато (ако) предположенията ми се потвърдят, обещавам повече извадки от „Тайната история на Туин Пийкс“.

Кайл Маклоклан и Наоми Уотс
„There is more to life than cars!“

За сметка на това, точно когато се чудех къде ли се лута Дъги, Линч ни го показа в целия си бавноразстилащ се блясък. И понеже собствените му отговори щяха да са крайно незадоволителни за детективите, нахълтали в офиса, на помощ се притече Джейн-И, която за пореден път доказа способностите си по реторика, сравними с тези на древногръцки философ. А говорейки за дявола, Дъги най-сетне преживя момент а ла „Тъмно минало“, в който инстинктите на агент Купър излязоха наяве, за да спрат покушението на Айк „Острието“ (който се оказа по-нищожен с пистолет в ръка). На мига повярвах, че любимият ни герой най-сетне е свободен, но неочакваната поява на „Еволюцията на ръката“ деноминира мимолетната фантазия и малко след като буквално свали отпечатък от Айк върху пистолета, Купър се завърна в невменяемия си аватар. Изглежда змийските му рефлекси не са изличени, но съзнанието все още блуждае другаде и всички събития в този епизод ни отведоха една стъпка по-близо до дългоочакваното му завръщане.

В седми епизод видяхме как много от подхвърлените по-рано свидетелства се натрупват и преплитат в нови етюди. Подобно на среднощното рандеву между Бен Хорн и секретарката му Бевърли в „Грейт Нортърн“, бяхме запратени ту в единия, ту в другия ъгъл на Америка, ослушвайки се за свидетелства, които да ни съдействат при разследването на аудио(-визуалните) шумове, излъчвани през последните седмици. Засега можем само да гадаем дали причудливият звук е бил душата на Джоузи Пакард, която преди 25 години беше уловена в дървен шкаф в хотела и сега реагира на появилия се ключ от някогашната Купърова стая. Независимо дали се излъчва от светлината или от индианските тотеми, символизиращи една свръхреалност, сцената, както и епизодът, беше носталгична препратка към темите и ценностите на първите два сезона, с подобаваща реконтекстуализация за всичко онова, което предстои.

С всичко изброено дотук, вече сме наясно с всеобхватните способности на Черния Купър и фактът, че той отново е на свобода бележи едно превключване на по-висока предавка, а с натрупаната скорост Линч и Фрост безпроблемно ни засилиха към второ действие на култовата си мистерия.

Гледайте новите епизоди на „Туин Пийкс“ всеки понеделник от 23.00 часа по НВО.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

36 Comments

  1. „…не бих се учудил, ако се окаже, че Черният Купър е изнасилил прекрасната Одри, докато е била в кома. Не съм наясно с подробностите, относно възможността да бъде заченато дете по този начин, но съм сигурен, че подобен развой съвсем ще ме срине“.

    Оф, дано да не е така, но всички улики сочат право натам 🙁 Иначе, за мен най-непонятна (не че останалата част от сериала ми е кой знае колко ясна 🙂 ) беше баш заключителната сцена в закусвалнята. Второ място по непонятност – ролексът на Анди.

  2. А бе, човек, ще спреш ли да наричаш „Road House“ – „The Bang Bang Bar”? Излагаш се като фен! Чуй Жан Мишен Рено като вдигна телефона какво каза „„The Bang Bang Bar”“ ли каза или „Road House“ ?

    1. Ако под „фен“ визираш някой като себе си, който не знае как се пише „Roadhouse“, предпочитам да не се излагам като такъв 🙂
      И двете са правилни, а предвид колко информация се опитвам да побера в тея текстове, „The Bang Bang Bar“ е по-ясно, понеже навсякъде на екрана го виждаме така, затова го ползвам и не мисля да спирам.

    2. Това, че правя правописни грешки на английски, не ме прави по-малко фен! Аз не излизам да пиша текстове на английски, нали 🙂 А ти излизаш да пишеш за нещо, с което видимо не си наясно. След като ще продължаваш да се правиш на фен, аз спирам да те чета навсякъде…успех!

    3. хаха, не се правя на никакъв, пиша за любимия си сериал и съвсем не се вълнувам, че непознат човек в интернет спира да ме чете… навсякъде 😀

    4. Не критикувайте автора. Месеци преди „Завръщането“ десетки интелектуални (а и други) сайтове в бг философстваха колко грандиозен ще бъде легендарния, дългоочакван“Туин Пийкс“ на базата на преписани от чужди сайтове мнения. Впоследствие пресъхнаха. Единствен настоящия коментира като че ли обосновано и след започването му.

  3. Що не направихте подобни анализи за True Detective втори сезон ? Щеше да избие рибата. А иначе аз установих , че сериала го гледам само заради Линч-овските сюрреалистични моменти и цялата история около ложата, Лора Палмър и т.н. ми е доста назад в приоритетите. Това ми напомня, че сцената със сляпата жена, която се притесни, че идва майка и дълго ще се помни.

    1. доста Guy Maddin ми беше тая сцена и определено от най-силните моменти досега.

  4. Само мен ли ме дразнеше, че онзи докато метеше, нарочно пропусна малко боклук 😀

    1. Остави, че метеше некомпетентно, а и беше доста бавен. 🙂

  5. Благодаря Ви сърдечно, Жор! Вашите коментари са много информативни и добре написани! За мен е удоволствие да ги чета.
    Позволявам си да отбележа, че Одри едва ли ще я видим в този сезон. Ако се съди по публикувания в IМDВ „Full Cast“, Шерилин Фен не е сред ангажираните актьори. Вероятно Вашата догадка, че акцентът на филма отново ще се премести към Лора Палмър, е правилна, даколкото „старата гвардия“ е анонсирана с участие в много от 18-те серии, а досега почти не сме гледали любимите актьори.

    1. Участието на Шерилин Фен беше потвърдено още преди година и нещо, когато стартира работа по продукцията. В IMDB информацията се ъпдейтва с всеки следващ епизод, понеже никой освен Дейвид Линч не знае точно в колко епизода ще участва всеки от съответните актьори 🙂
      Но отсега залагам, че цялото действие в един момент ще поеме към Туин Пийкс.

  6. Благодаря за ревютата на автора – определено са чудесно написано и разкриват неща, които сме пропуснали по някакъв начин при първоначалното гледане на епизода. Но ми е интересно какво ще кажете за сцената със самолета:
    http://welcometotwinpeaks.com/theories/flickering-airplane-windows-code/
    😉

    1. Моментът с мигащите самолетни прозорци ми беше убягнал 🙂
      Не съм най-големия фен на подобни шифъри, но от посочените обяснения в сайта ми харесва това: Maybe it’s just Diane sending out Morse code for “F*** you, Internet!” 😀

  7. феминацитата заклеймиха и този сериал
    http://www.indiewire.com/2017/06/twin-peaks-diane-asian-orientalism-stereotype-exoticism-1201844974/

    Да не говорим за патриархалния лош Купър, липсата на силни женски характери и 2 минутната поява на единствения транссексуален герой. Този сериал е пълна гавра с човешкте права. Спрете да го промотирате !!!

  8. Все си мисля, че малкият Хорн е отроче на Бенджамин (защото страшно ми прилича на Джери). Обаче, коя е майка му?

    Иначе седмият епизод постави началото на втората част от сериала и насочваше към „It is happening again“ слогана, заради Рено и двете руси момичета, липсата на група в края на епизода, страниците от дневника, една камара други неща и, най-вече, краят на епизода с „липсата“ на един от изпълнителите (на Линч сина) в роудхауса.

    1. А и за пореден път имаше, сякаш, „отхвърляне“ на персонажа на Ани. Докторът беше свидетел навремето, че Купър питаше „Как е Ани, как е Ани?“, но когато Франк го попита, какво ли е правил в болницата, той си е помислил, че е бил заради Одри, а не заради Ани.

    2. Вчера четох една малко откъсната, но интересна теория, че Ани, подобно на Дъглас Джоунс, може би е била „двойник“ с определена цел в света на Туин Пийкс, а именно да доближи Купър до Ложата. Това би обяснило доста, относно тежестта ѝ в митологията, но аз все пак тая (много бегла) надежда, че когато Купър си възвърне съзнанието, ще има някаква представа какво се е случило.
      По горната логика може да се потвърди и нещо друго. Дъги (от Дъглас) може да работи като препратка към любимите дървета на Купър, които растат именно в Туин Пийкс – Douglas Fir, – и да имат нещо общо с предстоящото му осъзнаване.
      От друга страна, разказът на доктор Хейуърд за Одри засега потвърждава връзката ѝ с Ричард, но дано най-сетне се появи самата тя, за да внесе яснота по семейните въпроси. 😀
      При всичко положения обаче, с всеки следващ епизод нещата стават все по-добре и направо не ми се мисли какво ни очаква с напредването на втората половина 🙂

    3. Не ми е ясно, кое точно от разказа на доктора потвърждава връзката на Одри с пишлемето? (нали, освен „кредитите“)

      Относно Ани, теориите, че е двойник (на Каралайн) или „спирит“ от Бялата Ложа ги има отдавна. Пак ще повторя за „неадекватното“ поведение на сестра ѝ, когато Уиндъм Ърл я отвлече. Има нещо в нея, в нейната „Блекбърн“.
      Линч със сигурност ще я върне, под една или друга форма. 🙂

      Това, което най ме гложди е „поведението“ на чиляка и женката на Дъги. Нещо, там, не е както трябва. Особено женката. Ако Сони Джим ми нявава усещането за „мост“, то Наомито е като някакъв надзирател. Колкото по-неадекватно се държи Купър, тя толкова повече не му обръща внимание.

      Дъги – Дъгласките ели; това беше готино; не бях се замислял. Дори и само като фен сървиз е яко. 🙂

  9. Е… тоя път чакам ревюто час по скоро. Какво по дяволите гледахме в този осми епизод???

    1. сънищата на Линч. И аз имам проблем с кошмарите, ама ако имам като неговите направо ще се гръмна 😀

    2. Най-вероятно ще го пуснем утре, понеже съм готов едва наполовина, а с този епизод е задължително да съм дяволски изчерпателен. Само ще вмъкна, че повечето от нещата съвсем не са толкова необясними, каолкото изглеждат 😀

    1. Боб си търси монетата, тва го пропуснах, но аз тея “ съществените“ така ги неглижирам, лол…, но чакам и аз ревюто

  10. ХАХА пичове, не чакайте ревюто за 8ми епизод! ЖОР още е пред монитора, със забити нокти в дивана и накъсан поглед!

    1. Тъкмо го довърших, ама ще го пуснем утре, щото трябва да се редактира тепърва, а мисля да гледам епизода още веднъж преди лягане 😀

    2. Eми, “Gotta light? утре ще го дискутираме тогава.

      “This is the water and this is the well. Drink full and descend. The horse is the white of the eye and dark within” и лека нощ, лол

  11. И още един вагон безсмислици с претенции за смисъл, лол, лека нощ

    1. Много си остроумен, само дето е добрютру.
      Явно нарочно търсим смисъл във вагон без смисъл, от някаква снобска претенция, викаш…сигурно. Прав си.
      Седя, седя и от скука и безмислие чак задрямвам.

  12. Уникално сте го разнищили, за което ви поздравявам нали, а и аз, който съм гледал сериала на момент да изчисля годините си тогава 9-10 се пада като махнем 25 години от 34, лапе съм бил ей още, не успявах да хвана много нишки, че гледам всеки един епизод разпокъсано, ама то и сериалът си е адски разпокъсан и е невъзможно да си спомним дори всички герои отпреди 25 години по дяволите! 😀 Kaто сериал това е най-великият сериал, но адски много са го развалили в третия сезон и почти не прилича на нищо, но когато човек прочете един по-дълбокомислен анализ, очевидно се разбира, че нещо му е убягвало. Затова минавам директно на въпроса, четейки абзаца с разяснението на произхода на новият шериф Труман. Очевидно е, че той е наясно с някои случвали се събития в миналото, може би е наясно и с неща, които ще се случват в бъдеще, но никога преди не съм и подозирал, че той ще е част от тайнствено общество, което „брани града“. От какво го брани никой не знае, защото новото шерифче не върши абсолютно нищо, освен да отнася гнева на жена си за нещо си. Но очевидно е имало някаква книга или нещо, която не съм си купил аз преди и това не го знаехме. Това ваше разкритие обяснява повече нещата, отколкото и „разкритията“ епизод след епизод, които ни предлагат Фрост и Линч. 😀
    И въпросът, който ме гложди, е: Две ли са Черните дупки (какви ложи ви гонят, ще прощавате, това си е черна дупка, а от англ. ез. думичката lodge означава жилище, бърлога, ложа според мен не е съвсем уместен превод, защото това там не са кулоарите на театрална зала или футболен стадион, това си е, засега една известна ми, черна дупка, в която се случват необичайни неща. Духчето, туй ми прилича на клонка от дърво, което предупреди Дъги навярно е от добрите т.е. черната дупка май не е толкова черна, колкото си мислехме, защото от там май излизат добрите създания, а истинската мрачна черна дупка май е някъде другаде в гората (нещо за което никой не се бе сетил досега :D). Но обърканата ситуация с двата двойника- добрия и лошия, последвалата среща в панделата с Даян и откритието, че там вътре у лево няма сърчице, предполагам ме наведоха на мисълта, че има нещо гнило. И може би от едното място излизат добри и слънчеви същества като Дъги, а от другото вселенията на Боб под различна форма и побъркващи целия град, а отскоро и страната. Ако това никой от двамата не е Дейл Купър, тогава какво се е случило с него и при добрите ли е останал или при лошите? 😀 Не може нищо да се разбере, как успявате да ги разтълкувате не знам, но заслужавате респект за свършеното!