Филмите за Иисус през годините – втора част

Trouble in Paradise 
от на 2016-08-29
 

Неусетно в редакцията минахме на религиозна вълна. Без значение, че „Бен-Хур” беше всичко друго, но не и вдъхновяващ, решихме да си припомним филмите, опитали да разкажат историята на Иисус Христос . Нелеко начинание, предвид огромния материал, който пресяхме, а и в последствие стана ясно, че няма как да се ограничим в един текст. Миналия път писахме за първите изображения на Христос в историята и обърнахме внимание на филмите, започнали дългата традиция, а сега е време да ви представим четири филма от 60′-те години, сред които влиза един абсолютен шедьовър.

Преди това обаче ще обърнем внимание на трудностите, пред които се изправя всеки режисьор, захванал се с амбициозното начинание да разгърне живота и приключенията на Месията. Основните капани могат да се разделят в четири категории: художественилитературниисторически и теологически. Има и други, като например въпроса за антисемитизма, но тези четири са най-големите чудовища, които един режисьор трябва да пребори в самото началото.

„Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч“

– Матей 10:34

Състоянието на всеки режисьор, захванал се с библейска история.

Състоянието на всеки режисьор, захванал се с библейска история.

Художествените проблеми се появяват още с избора на формата. Киното има собствени стандарти, които трябва да бъдат спазени, за да бъде успешно произведението. Затова съществуват награди, като Оскарите например, които оценяват произведенията чрез различни категории. Повечето от нас търсим единствено художествените качества на киното: сценарий, осветление, операторско майсторство, кастинг, актьорска игра, монтаж и музика. Без значение дали филмът е коректен към историята или пресъздава правдиво разказа, ако продукцията е заснета и изпълнена адекватно, ние ще сме доволни. Наречете ни цинични, но в своята плоскост киното като изкуство стои над всичко.

Така наречените художествени качества на старите библейски филми са неоспоримо високи, но могат да бъдат оценени единствено в контекста на времето си. Огромните декори, хилядите статисти и употребата на хитроумни начини да се пресъздадат чудесата може и да са били иновативни за времето си, но днес получават високомерна усмивка. За нас е ценно, а за режисьорите е било предизвикателство – как чрез картини да вдъхнат живот на античния свят. Неслучайно много са прибягвали до картините от минали векове. Говорихме за такъв случай в предишния текст. Ние търсим единствено художествени качества, но дори и да не поглеждаме, монетата има и друга страна.

Предразсъдъците за това как трябва да изглежда Иисус, изграждани с години в американската, и изобщо западна култура, трудно могат да бъдат заобиколени. Всеки вярващ иска да види образ, който познава добре от евангелията или от по-ранни репрезентации. Тук именно се появява литературният проблем. Книгите на Матей, Марк, Лука и Йоан съдържат твърде малко информация за Иисус и живота му, като често дори си противоречат. В тях не се споменава нищо за вътрешния живот и мотивацията му, което води до необходимост от разводняване с изкуствено вкарани сюжетни линии и допълнителни сцени.

Основните разлики са между първите три евангелия и четвъртото, от Йоан. Книгите на Матей, Марк и Лука се фокусират върху делата на Христос и в тях често се споменава фразата „царството господне”. Има различни притчи и поучения, но като цяло се поддържа мистерията около образа – не е съвсем ясно какво прави той тук и кой е в действителност. В книгата на Йоан обаче Иисус директно заявява, че е син на Бога, който го е изпратил с мисия да спасява и разделя човечеството. В думите му често се промъква изразът: „аз съм”. В помиряването на всички несъответствия и съчетаването на двата образа – практичният и фокусиран върху земното Иисус и другият – небесният, се корени трудността на литературния аспект от екранизирането на историята.

В първите три евангелия Христос често говори чрез притчи за Царството небесно.

В първите три евангелия Христос често говори чрез притчи за Царството небесно.

На трето място идва историческият проблем, който възниква от простия факт, че това е история, ситуирана в началото на първи век и в нея освен ангели и синове на богове, има обикновени хора, които се обличат, говорят и хранят по определен начин. Хората от отделите за декори и костюми, с неуморния си труд , именно чрез подобни филми са развили занаята си до мащабите, които познаваме днес.

Друг аспект от историческия проблем е, че евангелията са писани цели три века след евентуалната поява на Христос. Това отваря огромна времева бездна, през която историите се предавали от уста на уста. В „Изгубените християнства” Барт Ърман описва стотиците различни версии за историята и как постепенно са избрани няколко, в полза на ранната църква. Как да си сигурен в историческия контекст, заобикалящ Христос (ако Христос въобще е съществувал), когато източниците ти са предубедени последователи, писали столетия след живота му на земята. Един от начините е подходът на Езра Аслан, който в книгата си „Зилот. Животът и времената на Иисус от Назарет“ използва странични източници, за да очертае политическата и социална действителност, в която са живели юдеите под римското владичество. Предвид оскъдната информация и разликите с описания в евангелията свят, това е ново предизвикателство за кино твореца.

Четвъртият проблем е теологическият, който засяга свръхестествените аспекти от разказа и въпросът за вярата. Хората от западния свят познават историята и образа, но голяма част от тях вярват, че имат лична връзка с Христос. Те приемат, че това е техният бог-герой и никой няма право да го променя по какъвто и да е начин. Затова и огромните скандали покрай „Последното изкушение” на Скорсезе, за които ще говорим повече в следващия текст. Тази вяра създава един от най-големите проблеми. Как да угодиш на мнозинството религиозни, без да превърнеш филма си в патетична и нравоучителна притча, движеща се по предварително изграден коловоз. Тези, които са опитали, са усетили на гърба си жигосването на религиозното неодобрение.

‘Christ Among the Doctors’ - Албрехт Дюрер, 1506.

‘Christ Among the Doctors’ – Албрехт Дюрер, 1506.

Освен четирите изброени пръта в колелото на една адаптация за живота на Христос, въпросът за антисемитизма идва като бонус. Ако си спомняте, в евангелията Пилат измива ръцете си и предлага на евреите да решат кого да освободи – закоравелия престъпник и бунтовник Варнава или проповедникът Иисус. Тълпата е единодушна – Варнава. Този аспект от разказа хвърля по-голямата вина върху евреите и е проблематичен в едно политкоректно общество, което се старае да не обиди никого (припомнете си страхотната сцена от „Аве Цезаре!”).

Според много анализатори ролята на евреите е преувеличена, тъй като евангелията са писани през трети век и целта е била да се флиртува с Римската империя, която по-късно приема новата религия за официална. Затова и едно по-благородно представяне на Пилат Понтийски, който едва ли не иска да освободи Христос, идва съвсем на място. Но горко на Мел Гибсън например, ако реши да представи нещата в тази светлина…

За да синтезираме четирите (всъщност пет) проблема: До каква степен един филм за Иисус е не само интересен в художествените си качества, но е чувствителен към литературния първоизточник, притежава историческа достоверност и е теологически задоволителен, като в допълнение се отнася уважително към евреите. Честно казано, не завиждаме на човека, който се захваща с адаптация по евангелията.

Още един режисьор-ентусиаст. Този път под ножа на Саломе. Караваджо.

Още един режисьор-ентусиаст. Този път под ножа на Саломе. Караваджо.

Време е да продължим нашето пътешествие през историята на киното. Последния път спряхме до  „Цар на царете“ (1927) на Сесил Б. Демил. Сега ще направим един голям скок (поради липса на време и пространство) и ще хвърлим поглед на филмите от края на 50′-те и началото на 60′-те години, но преди това е редно да отбележим няколко интересни заглавия, които пропускаме. Едното от които е френският „Golgotha“ на Жулиен Дювивие. Това е първият филм със звук, посветен на Месията. Действието се фокусира предимно върху разговорите между Христос и Пилат – изигран от легендата Жан Габен.

По това време се появяват така наречените епоси, тип „мечове и сандали”. Те често са адаптации по романи, чието действие се развива в древността и минава покрай някой библейски разказ или изопачава историята с цел предизвикването на по-голям интерес. Романът на Лу Уолъс „Бен-Хур“ вдъхновява три адаптации, Quo Vadis?“ на Сенкевич десет, а „Последните дни на Помпей„на Едуард Булвер-Литън цели шестнадесет. Тези адаптации имитирали качествата и темите на повечето филми за Иисус – огромни декори, тълпи от статисти, специални ефекти, ярки цветове и изящна музика. Били пълни с екшън – гладиаторски битки, преследвания с колесници и потайни бягства на християни и роби. Доброто и злото били силно разграничени – преследваните християни винаги били добрите, а императорите – злите (често садистични и нерядко съвсем луди). Именно тогава започнали да крият Иисус.

Ben-Hur / Бен Хур (1959)

След Втората световна война образът на Месията получава епизодични появи. Важен става човекът.

След Втората световна война образът на Месията получава епизодични появи. Важен става човекът.

Чрез „Quo Vadis?“ (1951) и „The Robe“ (1953) големите студия се възползвали от следвоенната нужда от религиозна утеха. В тях, както и в последвалия „The Big Fisherman“ (1959) на Дисни, Христос има единствено епизодични появи. Поради причини, упоменати по-горе в текста, образът на Месията почти отсъства от филмите. Той е мистичната фигура, която влиза в кадър за секунда, казва нещо мъдро или просто предлага черпак с вода на героя. Както пише един критик от онова време: „Дори не е загатнато героят да променя вярата си към християнство, вместо това се усеща едно духовно завиване към идеята за общочовешкото братство“.

Този подход не е изключение и за класиката „Бен хур“ от 1959 г. Мегапродукцията, поставила рекорд със своите 11 Оскара има в актива си два феноменални епизода – морската битка и състезанието с колесници – които вдигат летвата на всички епични (а и не само) филми, появили се в последствие. Адаптацията на Уилям Уайлър е трета поред за романа на Лу Уолъс. Историята проследява онеправдания юдейски принц Юда бен Хур, осъден на робство от приятеля си Месала, и неговото завръщане и отмъщение. Иисус се появява само в няколко сцени, като образът му е по-скоро митологичен.

Интересно е да отбележим, че в тази адаптация евреите не носят отговорност за смъртта на Иисус. Пилат измива ръцете си и предава Христос на грубите войници. It’s all on the romans.

King of Kings / Цар на царете (1961)

През 60'-те Иисус отново е на фокус.

През 60′-те Иисус отново е на фокус.

След периода, в който Иисус се разписва само с епизодични появи, Холивуд решава, че 60′-те са подходящо време за нови опити за адаптиране на евангелията. Технологията вече е напреднала и позволява експерименти с ефекти, по-богати цветове и още по-мащабна сценография. Както добре знаем от тъжното състояние на високобюджетните продукции в днешно време – ефекти филм не правят.

Цар на царете“ на Никълъс Рей е точно един от тези кухи филми, възвеличаващи Христос до плосък образ на скучен спасител, съвършен във всяко отношение. Шест години след като режисира класиката „Бунтовник без кауза“ Рей взима заглавието на Сесил Б. Демил и опитва в епичните три часа да побере историята на Месията. В ролята влиза Джефри Хънтър, а с глас зад кадър се включва самият Орсън Уелс.

Тъй като концепцията била да се заснеме възможно най-епичния за времето филм, материалът трябвало да бъде преработен, за да угоди на всички. Това докарало известни волности с образа на Иисус и историческата действителност, в която е живял. Филмът включва две битки, чиято цел е да илюстрират враждата между римляните и зилотите и да дадат мотивация на Варнава. Освен историческите волности, филмът изопачава евангелията, като показва Ирод и Пилат заедно, приписвайки им вината за смъртта на Христос. Сините очи на Хънтър също не помагат за достоверността на филма, който се оказва тотален провал.

The Gospel According to St. Matthew / Евангелието по Матея (1964)

Шедьовър.

Шедьовър.

„Евангелието по Матея“ на Пазолини е може би най-добрият филм, правен някога за Христос. Премиерата му е на фестивала във Венеция през 1964-а г. Въпреки че печели няколко награди, филмът не получава разпространение за САЩ, където единствените прожекции в началото са из университетски зали.

Пазолини открива Нов завет в стаята си, докато е на посещение в Асизи и описва впечатленията си от евангелията по следния начин: Онзи ден… прочетох ги от начало до край, като роман. Усетих незабавна необходимост да направя нещо – ужасна, почти физическа енергия.“. Пазолини е впечатлен от революционните качества на неговото (на Христос) социално разнообразие, на неговия отказ от насилие, силата му за морална мисъл“. Затова и изборът пада върху евангелието на Матей, където Иисус е най-деен и краен в изказванията си. Пазолини остава верен на материала, като не добавя нито една собствена дума. Цялото евангелие е предадено чрез образи и цитати.

Филмът силно поляризира мненията. За едни това е първият смел и провокативен филм, правен някога за Иисус от Назарет, но други  твърдят, че това не е нашият Исус, той не е такъв“. Чрез автентични локации и семпли, но ефективни облекла и избор на актьори, филмът въздейства силно със своята атмосфера. Странно е, но най-добрият филм, правен за Христос е този на човек, който се определя като атеист, гей и марксист. Go figure.

The Greatest Story Ever Told / Най-великата история на света (1965)

Макс фон Сюдов е божественият Иисус.

Макс фон Сюдов е божественият Иисус.

„Най-великата история на света“ на Джордж Стивънс е най-скъпият филм, правен за Иисус Христос за времето си, като задминава дори впечатляващите 25 милиона долара, което е три пъти повече от предхождащата го мегапродукция „Цар на царете“ на Никълъс Рей. В ролята на Месията влиза Макс фон Сюдов, който представя героя като убеден в божествеността си. От самото начало Иисус говори за Йехова като за баща и за себе си като негов пратеник и син. Тук за първи път се вижда (макар и смекчена) отговорността, която евреите носят за разпъването на Христос.

Филмът не се представя добре в боксофиса и получава ниски оценки от критиката. Основният виновник е Стивънс, който освен режисьор, е продуцент и съсценарист. „Най-великата история на света“ представя романтична версия на историята, която отново се опира на познати техники, пропускайки възможността да създаде нещо интересно. Филмът е определен като „динозавър“, поредното лишено от съдържание упражнение. В едно от ревю от същата година се изтъква именно литературния проблем:

Всеки режисьор, който подхожда към живота на Христос се сблъсква с невъзможността да оформи сценарий от малкото информация в Новия завет. От това произлизат всякакви неразрешими дилеми. Да се напише ли допълнителен диалог за Христос? Какви общи приказки е говорил на сватбата в Кана? Да въведем ли мотивация за предателството на Юда, каквото в книгите не съществува. Как да се установят социалните, политическите и религиозни условия, в които се появява Христос?”.

Постепенно се отдалечаваме от наивната представа за живота и смъртта на Христос.

Постепенно се отдалечаваме от наивната представа за живота и смъртта на Христос.

Това беше всичко за този път. Разгледахме трудностите, които изникват пред амбициозния режисьор, наел се с трудната задача да адаптира евангелията и разгледахме няколко примера от края на 50′-те и 60′-те години. След период на мечове и сандали – плоски екшън филми, покрай които Христос само минава, за да демонстрира величието си, идва време на още слаби адаптации, които се стремят да разкрият потенциала на новите технологии. По ирония на съдбата в този период се появява и най-добрият филм за Иисус Христос – направен без кой знае какъв бюджет, без професионални актьори и сценарий.

Тепърва предстои да обърнем внимание на следващите десетилетия, през които евангелията ще получат най-смелите си трактовки. Време на скандали и психологическо задълбаване в образа на Иисус. Той човек ли е? Или Бог? Какво е човешкото в него и какво можем да научим за себе си.

Край на втора част

коментари
 
Отговорете »

 
    • 2016-09-01 at 13:13

      Имаме коментар, посветен на налудничавото му интервю 😉
      Check the news!


  • Drone
    2016-09-01 at 13:49

    Тея текстове като се съберат ще бъдат ли поместени в някоя книга?

    Отговор

  • христиана
    2016-09-07 at 20:42

    „Пазолини открива Нов завет в стаята си, докато е на посещение в Асизи“ . била съм там! бяхме само аз и моята приятелка в целия хотел и снийквахме през нощта да си крадем тирбушон от ресторанта долу, и се филмирахме, че има духове, защото се пусна някаква аларма и светлините се палеха и гасяха рандъмли. иначе супер място. отива му да откриеш Нов завет там.

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-09-07 at 23:24

    Роди ми се син тая сутрин , са пия Кардю и спамя в тема за Иисус. Ебал съм му майката, for real!

    Отговор

    • Касабов
      2016-09-07 at 23:48

      Честито! Дано не стане Месията.


    • UZUMAKI
      2016-09-07 at 23:56

      Честито и от мен, пази го от свещеници.


    • Sir Stevancho
      2016-09-08 at 00:49

      Важното е, че има кино визия – определено прилича на Gollum.


    • 2016-09-08 at 01:01

      Честито и от мен и добре дошъл отново в пубертета. До месец ще откриеш, че нощният живот е особено привлекателен, до два ще си купиш кожени панталони, а седмица по-късно ще си сe събудил с пиърсинг на зърната и татуировка „Born to be wild“. Аз на това му викам „малката криза на средната възраст“ … 😉


    • Sir Stevancho
      2016-09-08 at 01:19

      Аз се чудя що започнах да откривам силна логика в Американски прелести… Здраве да е, жената полудява стремоглаво от няколко месеца, още един луд в семейството няма да бие на очи. Ше помня рускините на ММЦ преди 14 г. и как смесвах текила с водка и бира без след няколко часа да искам да умра на момента и ще стискам палци на малкия да не повтаря грешките ми и след 15 г като отиде и той на ММЦ (щото тва няма да изчезне, тука нещата няма как да се променят толко бързо), да си легне с тая с големите цици, а не с тая с големите очи. Общо-взето – ММЦ, рускини, Смело сърце, ако пуши – да не казва, че пуши само по купони, ми да пуши нормално, да прочете неколко книги на Ремарк, като чуе някой да говори за чакри и енергийно ниво – да им ебе майката и да си тръгне, да знае как да смени крушка – и ше съм доволен. Баща му нека си влиза в пубертета, заслужил съм си го дееба, а и си ми беше таман 😀

      P.S. Мерси на всички, наздраве :)


Коментирайте