Много уестърни възхваляват Дивия Запад и го обрисуват като място на велики приключения и 10 галона благородство. Съществуват и такива, показващи героие, които отначало са с болни маниери, но с течение на времето се превръщат в мъже със силен и твърд характер. „Водачът не е нито от първите, нито от вторите. Създаден по едноименния роман на Глендън Суортаут от 1988 г. и пренесен на екран от Томи Лий Джоунс (нагърбил се с режисурата, сценария и изпълнението на главната роля), филмът ни поднася една нетипична версия на суровия и горчив Див запад.

Водачът е една безстрашна история за лудостта и оцеляването. През 50-те години на XIX век., 31-годишната Мери Бий Къди (Хилъри Суонк) живее сама в силно религиозно градче в Средния запад. Тя получава изключително трудна задача от своята църква – да придружи на изток три жени, които са изгубили разсъдъка си. Къди поема на път от Небраска към Айова, където тези жени ще могат да намерят подслон и покой, като междувременно спасява живота на престъпника Бригс (Томи Лий Джоунс). Бригс се съгласява да помогне на Къди в мисията, като ги преведе през криещите всякакви опасности гранични територии.

Нищо от сюжета на филма не звучи като уестърн, включващ каубои с големи шапки,  индианци или жажда за мъст. „Водачът е колкото несантиментален, толкова и откровен, защото поставя забележителен акцент върху това как се отнасяме с психично нестабилните и мъртвите („Хората не обичат да говорят за смърт и данъци, а когато опре и до лудост, стават съвсем потайни“). Но нищо от това не ни се натрапва, защото Томи Лий Джоунс изпъква като търпелив, зрял и натуралистичен режисьор, който не се придържа към клишетата, нито към мелодраматичните безсмислици в жанра. Камерата на оператора Родриго Прието („Вълкът от Уолстрийт“, „Планината Броукбек“, „Вавилон“) живописно улавя самотата и мъката на героите. Почти всеки кадър от филма заслужава да бъде поставен в рамка! Лунните силуети и безкрайни хоризонти биха накарали духът на Джон Форд да завиди. Разкошната кинематография внушава благоговение, защото е нито прекалено показна, нито натрапчиво демонстрирана.

Водачът / The Homesman

Истинската сила на филма е в актьорската игра. Томи Лий Джоунс изгражда силна платформа за Хилъри Суонк, която прави страхотна роля (изкуфелите старци от Академията да си носят срама за това, че не я номинираха поне за главна женска роля на последните награди „Оскар”). Тя за пореден път влиза в роля, която не се вписва в условностите на половите конвенции. Този специфичен тип роли започва със сърцераздирателния ѝ пробив в „Момчетата не плачат (който ѝ носи първия „Оскар”) и продължава като боксьорката в шедьовъра на Клинт Истууд „Момиче за милиони“. И този път тя влиза под кожата ти и без усилия усещаш как полудяваш заедно с нея.

Томи Лий Джоунс също е истинско откровение. Като човек, разкъсван непрестанно между пиянските си егоистични инстинкти и неохотен героизъм, неговият Бригс е далеч от типичните герои на Джоунс, които сме свикнали да гледаме. В най-силната сцена от филма, когато Къди моли Бригс да я вземе за жена (не от романтични, а чисто практични причини), и двамата актьори стрелят право в сърцето на зрителя…

След „Трите погребения на Мелкиадес Естрада” Томи Лий Джоунс възлага работата по саундтрака във филмите си единствено на Марко Белтрами. Стилът на музиката във „Водачът“ е коренно различен от този в „Трите погребения на Мелкиадес Естрада” и „Експрес „Сънсет Лимитид“ и предлага изключителен аранжимент и композиции.

Случва се финалните надписи да започват точно тогава, когато най-малко ги очакваш. Понякога е облекчаващо – сякаш някой изведнъж си е спомнил да включи осветлението и вече може да си тръгнеш към дома. А понякога тези надписи те смразяват. Не мога да си помня за скорошен филм, който да завърши толкова перфектно, колкото „Водачът“. Възможно е след края на филма да се свиеш в стола си или дори да потръпнеш от видяното. Може и да се ядосаш (както лично на мен ми се случи със силно подценения „Сивия“), но със сигурност ще останеш без думи.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

2 Comments

  1. Поради много странни обстоятелства (всъщност не са чак толкова странни … просто спря тока 😀 ) този филм го прекъснах на първите 40 минути и така и не събрах сили да го довърша. Дотогава обаче ми беше доста тежко да го гледам, а това „възможно е след края на филма да се свиеш в стола си или дори да потръпнеш от видяното“ не ми помага особено да намеря стимули 😀

  2. Наистина, тежичък си беше филма, но обещах на Дринов това да ми бъде първото ревю 🙂 Единственият ми стимул до края беше ТЛДж и отличната операторска работа 😉