Риболов в пустинята

Обичам да се срещам с филмите на Ласе Халстрьом. Името му е специален знак за забележителност още от началото на 90-те години – времето на „Защо тъгува Гилбърт Грейп”, като се мине през номинации за „Оскар” за „Правилата на дома” („The Cider House Rules”), любимия на всички „Шоколад”, „Местни новини” с превъзходните Кевин Спейси и Джуди Денч, интересния прочит на „Казанова”, доста разказвателния „Неизживян живот” („An Unfinished Life”) с винаги брилянтния Робърт Редфорд и като си затворим очите за прекалената сладникавост на „С дъх на канела” („Dear John”)… Така полека стигаме до най-новата му творба „Риболов в пустинята”, която се гледа като приказка – на един дъх. Филмът е забавен – разсмива искрено, но деликатно; радва с много добри актьорски изпълнения и ако си позволим да не се замисляме много дълбоко – може дори да преглътнем прекалената предвидимост на финалните епизоди.

Един вдъхновен шейх (впечатляващи сапфирени очи на египетския актьор Амр Уакед решава да проучи въпроса дали не може да се промени екосистемата на цяла област в Йемен така, че там да се отглежда сьомга. Доста луда идея, нали? Това е констатацията и на специалиста по рибовъдство (всякакво) и жизнеобиталища на сьомга доктор Алфред Джоунс (в ролята Юън Макгрегър), който обяснява със забавни картинки температурните и кислородни изисквания за нормалното развитие на рибата-пътешественик. Внимателен слушател е служител на компанията, представляваща интересите на шейха във Великобритания – Хариет (Емили Блънт), която предава финансовите параметри на хипотетично-фантастичния проект на своя работодател. В резултат шейхът кани доктор Джоунс на гости в своето шотландско имение и му разяснява, че е тласкан не само от егоистични подбуди (да си упражнява хобито), но и от желание да ангажира поданиците си в малко по-различен начин на живот, да създаде поминък, да промени мисленето им, бла-бла и най-различни подобни алтруистични уточнения. Принуден от шефовете си и впоследствие амбициран – най-вече заради очевидната невероятност да бъде реализиран подобен проект, доктор Джоунс се активизира. Допълнително „гориво” в хъса му за успех наливат фригидната незаинтересованост на собствената му съпруга и симпатичната, енергична Хариет. Ала тя междувременно изпада в шок от новината, че триседмичното й гадже-войник може и да е загинало по време на акция в Афганистан. О, простете – забавихме се в уточнението ЗАЩО се случва този екшън с рибата: най-общо защото на шефката на прес-офиса на британския премиер („желязна”, възхитителна за образа си Кристин Скот Томас!) са и нужни „добри новини от Близкия Изток”!

Риболов в пустинята

Може би тук трябва да потърся част от неудовлетворението си – май очаквах шеговитата критика, която клони към ирония, оцветена със сарказъм, да е по-категорична по адрес на прочутата политическа манипулативност. Не ми допадна тази част от историята, в която се реализираше поредния-последен прес-шефски-сценарий – и не мисля, че мога да обясня „защо точно?”, просто ми „прозвуча” фалшиво тази нишка от сюжета, като тънко изпреден захарен памук. Не бяха по мой вкус и морализаторските проповеди „за рибата и вярата” – шейхът и рибовъдът, видиш ли, се самонавиваха как трябва да вярват (wtf?!), че рибата (в непозната/необичайна за нея среда) щяла да се подчини на инстинкта си и да заплува срещу течението. Ненужно съждение, щеше да е „по-чисто” за зрителите, ако липсваше това философско отклонение, но все пак детайлите са си въпрос на режисьорско виждане и сценарно решение. Което ме подсеща, че и развитието на сърдечните тръпки беше твърде предвидимо за моя вкус… Ала нали не забравихме да направим в началото уточнението, че „Риболов в пустинята” може да бъде определен като приказка – в такъв случай нещата са приятни и приемливи.

Не бих пропуснала да обърна специално внимание на актьорите – всички радват с много добри изпълнения! Не знам защо ми се струваше, че Юън Макгрегър до известна степен „репликира” своя персонаж Кетчър Блок от „Долу любовта!”, но може и да се вглеждам прекалено – очевидно мистър Халстрьом задава по-фриволен поглед върху историята. Шейхът е неправдоподобно алтруистичен, в споменатия приказен стил. Мацката на Емили Блънт е „ок”, но нямаше да е зле да вкара повече страст в изпълнението си. Като истинска критикарка ще промрънкам, че досега тя ми е направила относително добро впечатление само в „Агенти на съдбата”, обаче си признавам, че не съм я гледала в „Младата Виктория”, а и може да й отива повече някоя роля с оръжие, подобно на очакваните „Looper” и „All You Need Is Kill” (). Всичките точки обаче ми бяха обрани от персонажа на Кристин Скот Томас и от начина, по който актрисата го живее – уникална е! Да не говорим, че при добро желание човек може да си води записки за кризисен Пи-Ар – мухахаха!

Риболов в пустинята” е под/разписан от Саймън Бюфой (подсещаме: носител на Оскар за „Беднякът милионер”, сценарист на „127 часа”, автор на „Време за мъже”) и именно със знанието за творческия му потенциал изпитвам леко разочарование от сюжетния ход и развръзката на историята. Но всъщност филмът беше доста приятна и свежа глътка въздух (богат на кислород), каквато решихме да очакваме още когато чухме за проекта. Британско кино от класа, режисирано от Халстрьом – препоръчвам най-искрено!

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

19 Comments

  1. Този филм миришеше на развалена риба още от трейлъра си, и това ревю само потвърждава опасенията. С удоволствие ще го пропусна.

  2. Има неща, които са дразнещи – метафората, където Макгрегър върви срещу човекопотока е мега-елементарна, нищо че е вързана сюжетно със сьомгата, отглеждана в резервоар, която не бяхме сигурни, дали ще тръгне нагоре за да се размножава – но като цяло филмчето не е лошо! Даже е доста приятно. 🙂

    А Кристин Скот Томас разцепва. Давам Оскар за поддържаща роля! 🙂

  3. Не знам за филма, но толкова гнусен трейлър досега не бях виждал.
    Дори на торент няма да се гледа. И на фона на това какво се случва в Близкия Изток…. кво да кажем. Няма да се учудя ако нещата са спонсорирани от нечие военно министерство.

    Къде ги тия сладки шейхове дето се грижат за народа си. Там са само некви трепещи народа диктатори спонсорирани от Америка и по-малко от Русия.

  4. Чак пък гнусен?
    За филма пак повтарям, не е нищо особено, но е приятен. Става да заведеш жената. 😉

  5. Бих отишла да гледам филма с удоволствие, защото както режисьорът и сценаристът, така и актьорите (Блънт и Макгрегър) са сред любимите ми.

  6. Аз също бих отишъл – от това, което прочетох филмът ще става – даже ще е много приятен за гледане ….Обаче сам съм си най-голямата спирка …Защото това е в групата на филмите, които могат да се гледат в киното и извън него …
    И за всичко са виновни датчаните …

    Първият сезон на The Killing имаше непоправими последици върху мен и киното, което гледам … или по-скоро начина по който го гледам …Отдавна (или по-скоро никога) сериал не ме беше накисвал в състояние на такова …мъчително щастие.

    Последва втория сезон на The Killing, петия на Mad Men, първия на Downton Abbey, незнам си кой на Boardwalk Empire и на The Good Wife (който седеше доста напудрен след автентичността на датчаните), първия на Revenge, първият на Homeland … Сега съм на път с голямо закъснение да открия Шерлок – видях случайно по някой канал кулминацията на една от сериите и екшънът бе бсурден, но се заинтригувах …

    С две думи получавам си и съспенса и характерите и историие и социалния коментар и невероятните обрати, на които обаче вярваш, и идентификацията с този, онзи или другия … – и по-несполучливите серии се преглъщат леко, защото за сметка на това сполучилите са чисто и просто първокласно кино …

    И наистина възниква въпроса – да ходя ли да гледам а so-so филм – при положение, че сюжетните линии на поне две серии ме причакват стихнали и в очакване животът от тях да изскочи с пълна сила …

    Необичаен приемр за нещо, което трябва да се гледа само на кино: постановката Франкенщайн. Отидохме да го видим на последната възможна прожекция, след доста настройване и разход на много енергия за това решение – но бях много щастлив, че сме го сторили – ебати как играе Джони Лий Милър – просто ебати как играе – та в киното получихме нещо, което няма как да получим иначе и да е по-добре …

    Но имаше и нещо странно – накрая на Франкенщайн – публиката „във филма на постановката“ пляскаше екзалтирано, докато публиката в пълния салон на Синема сити седеше безмълвна – и не помръдваше …. Получи се израз на респект – облечен в ступор – – –

    Може ли да се пляска на актьори, които са те изкефили, но не са „тук“ ?
    И какво гледахме- театър със средствата на киното ? Или театрално кино ? Във всеки случай – това, което гледахме беше на най-доброто възможно място именно в киното (за всички тези, които не са в Лондон)… Докато – оказва се – има филми, които наистина може да се гледат и в киното и извън него …И това е обективен факт – независимо кой как иска да гледа на него …

  7. @Milbo
    Много-много-ама-МНОГО съм съгласна с теб!!!
    Аз бях на 13 място на 12 ред и сигурно бях единствената, която ръкопляскаше в салона на Синема Сити – на тази последна прожекция на 20 юни!

    Щях да умра от срам заради нашите мили зрители, които може пък да нямат смелост да изразят одобрението си?! Или пък не са възторгнати от игратана Джони Лий Милър и Бенедикт Къмбърбач?! Не вярвам – усещането и преживяването бяха уникално разцепващи!

    Прегледах всички други планирани прожекции с надежда някъде отново да има „Франкенщайн II“, в който Бенедикт е Създанието, но- уви! – навсякъде извън София е програмирана първата версия… Завиждам благородно на Тито, който успя да гледа и двете 🙂

    И относно „Шерлок“ също ти завиждам, Milbo, че тепърва ти предстои среща с него – страхотинско преживяване! И все пак, киното си е за ходене в него и винаги бих предпочела салона пред екрана у дома…

    @bookgirl
    Хайде дее, къде се изгуби?!
    Поздравления за блога, сега го откривам (ех, това време – все не остава…), ще се запозная обстойно със съдържанието му, обещавам! Отиди да видиш филма, ако ти се удаде случай – ще ти хареса 😀 😛

  8. Завиждайте, завиждайте… 😉 😉 😉

    Относно ръкопляскането – ами няма го този навик в киното. Но не пречи, даже е задължително, да изразиш емоциите си от преживяното. Аз, да си призная, не винаги го правя. При „Франкенщайн“ не ръкопляскаше цялата зала, но имаше различни групички, които му отдадоха дължимото. То донякъде си е заразително. Аз бях с една от дъщерите ми и тя ме погледна въпросително, та аз подех аплаузите и тогава и хората около нас започнаха. Страхотно представление.

    Но на филмите е малко по-различно усещането. По скоро при премиерни прожекции, когато си заобиколен от най-нетърпеливите фенове се получава. Например, аз ръкоплясках на „Аватар“…

  9. Къмбърбач, ми хареса повече от Джони Лий Милър. Не знам защо, но напоследък много се дразня на излишното превъзнасяне по подобни роли – тук включвам всякакви луди, бавноразвиващи се и сие. Според мен те се играят доста по-лесно. Само си избират нещо специфично, което да повтарят и са готови.

    Самата постановка ми хареса доста, но не съм „блоун ауей“ както ми се искаше. Имаше неща, които ме подразниха. Например бащата – имаше тъп диалог и ужасно „деливъри“. Този образ трябваше да го махнат, с нищо не допринесе за историята. Сцената между Франкенщайн и жена му, в която тя му казва, че е иззел функциите на Бог, вместо да и направи едно дете, беше супер очевидна – можеха да се постараят повече.

    Това за което сам съм си виновен, е че в началото (което бтв беше тромаво) просто не успях да влезна в постановката. непрекъснато се разсейвах с факта, че гледам театър – зяпах декори, възхищавах се на техниката и т.н. Чак по времена първата сцена в къщата успях да влезна в нещата.

    И последно, нямам никакво намерение да гледам обратната постановка. Смятам, че нищо няма да ми донесе – само ще сравнявам излишно двамата актьори. По-скоро бих гледал отново същата версия, но и това не виждам как ще стане.

    Относно пляскането. Винаги пляскам, когато ми хареса някой филм, без значение дали присъства някой от екипа или не. Този път не плясках, защото се почувствах странно – беше „уиърд“ усещане. Явно не съм бил само аз.

  10. Да – странно бе – и може би не можем да избягаме от себе си – Тези наши затиснати реакции са си наш патент – обясненията са много – Те не са нещо лошо или добро само по себе си – просто различно от реакциите на тези, които са расли в среда и са се учили винаги да изразяват одобрение или неодобрение –

    Иска ми се да кажа нещо за ролята на Милър – и то е, че не говоря за кикерченето и примордиалните движения (за които бил гледал дву-годишното си дете) и всички други потрепвания на десния крак и т.н. В изпълнението му – обаче – имаше нещо централно, което според мен го постигна без съмнение – и то е, че всички усетихме (и после разбрахме) колко много иска да го обичат и колко малко или никак не се случваше това … Почти съм убеден – че той постигна дълбочина, която е от най-добрия (дълбок) възможен порядък и тази дълбочина е нещото, което ме изненада и намери донякъде неподготвен …

    От това ядро тръгват всички други неща, като за половината от които сигурно изобщо не се сещам …

    Само една вметка – бащата го въприех като иронично дистанциран – според мен той не се правеше сириъсли на разбит – – – А женат а- да – тя не бе убедителна – Може би – прекалено много изпъкват двамата централни – или съзнателно е търсено това –

    Последният кадър / мизансцен (незнам как да го нарека) без съмнение резонираше яко –
    човек никога няма да спре да иска да знае – с цената на всичко – и никога няма да спре да иска да бъде обичан – пак с цената на всичко … Загубени един без друг в това фронтално противоречие – те бяха готови да се следват един друг абсолютно от тук до края на света –

    Въпросите, които може да си бистри човек по повод на подобно представление са от тук до Бургас – и обратно до Перник –

    Както и да е – интересен повод да си помисли – или помечтае – какви други неща могат да се правят със звук и образ – на голям екран – и в пълен (и смълчан) салон.

  11. @Svetly
    Ще го гледам, няма начин. Най-вече заради Юън. Одобрявам 90% от екранните му изяви : ) Обаче съм решила първо да видя Rock of Ages (рокът от 80-те ми е голяма слабост) и до края на седмицата се надявам да го направя.
    P. S.
    Всякакви съвети относно блога са добре дошли : )

  12. @Дринов
    То „превъзнасянето по такива роли“ не е от скоро. На прима виста се сещам за „Рейман“, „Форест Гъмп“ и „Левият ми крак“ – мисля, че и тримата с Оскари… 😉

    Съгласен съм, че второстепенните персонажи по-скоро дразнеха, отколкото да допринасят за историята. Но като цяло, мисля че вече го споделих, за мен това е най-добрата интерпретация на любимия ми роман.

  13. Изненадващо чета тук много положително, че и задълбочено ревю за филм, който уви, едвам изтраях. Прекрасни актьори, супер, наистина! Ама музиката и сюжетчето бяха уфффф… Повече Халстрьом за мен – не, мерси. От „Местни новини“ насам ми е с вкус на розово малеби, ако има такова нещо, де.