Филмите за Иисус през годините – първа част

Покрай актуалния „Бен Хур” решихме да обърнем поглед към миналото и да отбележим развитието на филмите, посветени на най-известния религиозен образ в историята на човечеството, а именно Иисус от Назарет, познат още като Иисус Христос – второто от лицата на Светата Троица, роден от девицата Мария, възкръснал на третия ден, единствен път, истина и живот за тези, които го следват.

Тъй като темата се оказа твърде пространна и интересна, решихме да разделим текста на няколко части, като по този начин се надяваме да избегнем дрямката, която неизменно ще принуди клепачите ви да се затворят от многото ни говорене. Започваме пътешествието си от древността, където ще обърнем внимание на първите изображения на Христос (и цялата патардия около тях), продължаваме към края на 19 и началото на 20 век, където са първите филми, посмели да разкажат любимата за мнозина история за Месията, след което стигаме до наши дни. От Сесил Б. Демил, през Пазолини и Скорсезе, чак до Мел Гибсън.

Ще направим обзор, но няма да задълбаваме в теологични разсъждения, нито ще изтъкваме отношението ни към достоверността на разказите или религията като цяло. Целта ни е да минем през историята на киното и да разгледаме едни от по-интересните филми, които са допринесли с нещо към канона на адаптациите по четирите евангелия. Няма как да споменем всички, така че смирено молим за съчувствие и ви окуражаваме да добавяте заглавия в коментарите.

Векове наред Иисус е бил вдъхновение за художници, писатели и философи, като споровете около божествено-човешката му природа никога не са спирали. През първите векове християните са били силно против идеята образът му да се рисува върху каквато и да е повърхност. Това продължава и в по-късни периоди. Спомняте си уроците по история, в които учехме за иконоборството, което протича през VIII и IX век във Византия. Проблемът не е лесен за решаване, тъй като в Стария завет изрично е забранено каквото и да е поклонение пред рисувани образи, били те и на Сина човешки. Желанието на християните да видят лика на обичния си Иисус обаче надделява

Първоначално Иисус е представян чрез пиктограми на риба или котва, но постепенно необходимостта от визуална репрезентация, която по-лесно да илюстрира случките от живота му за необразованите маси, налага нуждата от картини на цели сцени от Писанията. Тъй като в Библията липсват описания на външността му, всяка култура, където християнството е прокарвало идеологията си, е изграждала собствена представа за Месията. Едни от най-ранните изображения го представят като пастир, датират от 3-и век и се намират в римските катакомби.

Някои смятали, че Иисус се доближава до класическите представи за героя, затова и често го рисували с чертите на добре образован голобрад младеж, облечен с философска туника. Други, като гностиците, вярвали, че имал способността да променя външния си вид (позовавайки се на случката в Емаус), така че не обичали да се обвързват с конкретен образ. По-късно, в ревностна защита на външния вид на божествения спасител, християните започнали да настояват, че Иисус е красив, като по думите на Свети Августин, той е: „красив като бебе, красив както на небето, така и на земята”.

Образът с брадата се появява по-късно и най-вероятно е смесица между няколко древни философи като Ефрат Стоика (твърдяло се, че извършвали чудеса) и Юпитер – римският еквивалент на Зевс. След Медиолански едикт, който признава християнството за равноправна на другите религии, Иисус започва да бъде представян като цар. Това е периодът, когато образът започва постепенно да се стандартизира, като през Ренесанса изкристализира в перфектни очертания и форми.

След Просвещението, особено по време на Барока и Романтизма, художниците са заети с други теми и религиозното изкуство постепенно отстъпва място на чувствата и копнежите на човешкото сърце. През 18 век се появява разграничението между историческия Христос и този на вярата. Това позволило опити да се изобрази Иисус като действителна личност, живяла в началото на първи век.

Достатъчно с предисловията, време е да обърнем внимание на киното. Едва няколко години след изобретяването на първите устройства за прожектиране и след няколко успешни театрални постановки из Европа, любимата история за Месията заминава за големия екран. Годината е 1898, а честта имат братя Люмиер.

La Passion (1898)

Първият филм (може да го гледате тук), който е достигнал до нас и който разказва историята на Иисус Христос е „La Passion” на братя Люмиер от далечната 1898 г, който впечатлява с времетраенето от цели десет минути. Поради технически причини филмите от онази епоха не можели да са повече от секунди или максимум минута, което ги ограничавало във възможностите да покажат цяла история. Затова и режисьорите често се фокусирали върху пресъздаването на историческо събитие, комична сцена или документален инструктаж. Това прави „La Passion” първият оцелял до днес филм за Иисус, който разказва историята чрез множество сцени.

Още от самото начало, когато става възможно заснемането на по-дълги филми (около 1897-1898), едно от първите вдъхновения на кинотворците било да адаптират живота на Месията. Модата вече била установена от театъра, като едни от най-популярните пиеси, представени в Бавария и Бохемия, се занимавали със същата тема. За по-малко от две години били заснети повече от пет филма, като самият Едисон закупил правата за един от тях (говори се, че филмът имал продължителност от половин час).

За съжаление до нас е достигнала единствено версията, продуцирана от братя Люмиер през 1898 г. Тя се състои от 13 самостоятелни сцени, които показват живота на Иисус – от раждането, през смъртта му на кръста и последвалото възкресение. Филмът е заснет със статична камера и напомня на пиеса, а актьорската игра, със своята маниерност, черпи вдъхновение от някои романтични картини от отминаващата епоха.

Тук все още не можем да говорим за някакъв психологически портрет на Христос. Целта на филма е да скицира основните моменти от живота на Иисус и да ги представи на широката публика. Сцената с възкресението обаче, с последвалия рязък финал, придава по-скоро хорър ефект и събужда интересни предположения какво би могло да се случило след това.

From the Manger to the Cross (1912)

Скачаме в следващия век с още една ранна адаптация . За разлика от предишните опити, „From the Manger to the Cross” на Сидни Олкът е с продължение един час и е заснет на място в Палестина. Филмът е огромен хит, но в Англия си печели критики, като дори Daily Mail пишат: „Нищо ли не е свято за кино творците?”. Суматохата около „скандала” дава началото на Британския съвет за филмова класификация, който започва работа от следващата година (благодарение на тях и подобните организации трябва да сме благодарни за малоумното категоризиране на киното като неподходящо за еди коя си възраст).

Операторската работа отново е със статична камера, този път в малко по-близък план, което помага да се виждат по-добре израженията на актьорите – отново застанали в маниерни пози. Робърт Хендерсън-Блант като Иисус е далеч по-интересен от своите предшественици и дори на места демонстрира емоции – било мимолетна радост или дълбока тъга. Използвани са карти със стихове от Библията, които разясняват кой епизод наблюдаваме.

„From the Manger to the Cross” е един от малкото филми, които показват повече от детството на Иисус. Освен сцената в храма и бягството към Египет, филмът по натуралистичен начин представя живота на подрастващия спасител с родителите му. Тъй като сценарият е писан от известната пионерка на киното Джийн Гонтие (която освен това влиза в образа на Дева Мария), филмът може да се похвали с наличието на положителни и отрицателни героини, което създава приятен баланс и допринася за богатата картина.

Може би единствено тук Иисус е показан да носи Т-образен кръст. Изнамерихме една любопитна статия (с илюстрации) за всички, които си падат по мъчения или се интересуват от физическата смърт на подобен кръст. Най-доброто обаче остава за финала. Немислимо е, но филмът завършва с издишащ на кръста Христос. Няма погребение, възкресение и възнесение. Или са изгубили последната ролка, или са имали топки.

Intolerance/Нетърпимост (1916)

Така стигаме до епоса на Дейвид Грифит – „Нетърпимост”. Със своите близо три часа, филмът често къса нервите на студентите по филмово изкуство, но за нас винаги е бил един от по-интересните и динамични произведения на Грифит. Тук конфликтът на Исус с фарисеите  е преплетен с още три наратива от различни епохи. Спорът се върти около лицемерните изисквания на книжниците и нетърпимостта им към виното, което юдеите пият на сватбата в Кана.

Не е тайна, че Грифит често си е позволявал да прокарва силни идеологически послания, които често са налагали компромис с историческата достоверност. Макар въпросът с антисемитизма тогава да не е бил толкова наболял, режисьорът е принуден да изреже сцени, в които юдеите разпъват Христос. Както вече споменахме Иисус тук е въведен като контрапункт на нетолерантността на фарисеите, като в последствие самият той става тяхна жертва.

King of Kings / Цар на царете (1927)

Една от критиките към епоса на Сесил Б. Демил засяга артистичния проблем (за който ще говорим следващия път), който възниква с адаптациите по евангелията. Гилбърт Селдс пише за филма: „Подходът към всичко е графичен – като композиция на картина – и никога като към кино, като към движещи се изображения. Всички големи сцени изглеждат като репродукции на известни картини, почти няма ефект, който да не може да се постигне със статична камера”.

Това е един от проблемите, с които се сблъскват всички режисьори, които подхождат към историята на Христос. Изборът дали да се повторят познатите образи и картини, дали да се уважава традицията с цел одобрение от публиката или да се рискува с нещо провокативно. Демил определено е избрал първия подход, но за сметка на това го е разработил до максимален капацитет. Никоя от предишните адаптации не притежава мащабите и майсторството, които демонстрира „Цар на царете“.

Това е последният ням филм на Демил, бюджетът за който е един от най-високите за времето си. Успехът е огромен, като преди да се появят видеокасетите, „Цар на царете“държи рекорда за най-гледан филм. Според изчисления, над един милиард са се запознали с историята на Месията, като в някои страни са предлагали безплатни прожекции.

Демил през цялото време се е притеснявал за имиджа на актьорите си и как кариерните им избори могат да повлияят на успеха на филма. Те били принудени да подпишат договори, с които се съгласяват в продължение на пет години да избягват филми, в които героите им взимат участие в неморални дейности, като игра на карти, плуване или возене в кабриолет. Интересно е да отбележим, че храмът, построен за филма е използван по-късно за сцената с портата в „Кинг Конг“ (1933), а на едно място в тълпата може да се види самата Айн Ранд:

Тук теглим чертата на тази част и обещаваме скоро да продължим. Запознахме ви с най-ранните изображения на Христос, както и с първите филми, които имат амбицията да разкажат историята на Месията. Макар тези ранни опити да впечатляват с идейни хрумки и да бъдат едни от най-важните филми за технологичното развитие на киното, в тях почти не се забелязват експерименти с традиционната представа за Христос, формирана в западния свят от вековете църковно влияние. Това ще се случи доста по-късно.

В следващия текст ще разгледаме какви са трудностите пред един режисьор, който си поставя за задача да адаптира четирите евангелия и ще хвърлим поглед върху най-добрите филми, правени някога по темата. Дотогава – бъдете благословени с търпение.

Край на първа част.