Тръмбо / Trumbo

A story about history
 

Trumbo / Тръмбо - ревю

След  две гледания мнението ми е, че „Тръмбо” ще бъде приятно преживяване за зрителите – за кинаджиите, за феновете на Брайън Кранстън – и не толкова за критиците, т.е. за тези, които ще имат отговорността да дисектират историческите му слабости. Няма да им е трудно на критицте, защото „Тръмбо” е биопик, при това засягащ политически рани, които не са спирали да парят от миналия век. При такива филми винаги има пробойни и неизбежно се разпалват полемики. Моята среща с филма обаче протече по следния начин: опитах се да наложа маската на критика и я захвърлих с охота, установявайки, че се чувствам много по-комфортно в ролята на зрител. Надолу се опитвам пространно и с удоволствие да обясня защо.

Ще започна с политическия фон на филма, не за друго, ами за да свърша по-бързо с него. Историята започва през 1947 г., когато Долтън Тръмбо е 42-годишен и е един от най-високоплатените сценаристи в Холивуд. Акцент на действието са следващите 13 години – изключително наситен откъм събития период, в който Америка (и Холивуд) са обхванати от трескава параноя от комунистическа „инфилтрация”. Тръмбо е член на Американската комунистическа партия още от времето, когато Америка е приятелски настроена към своя бивш военен съюзник Русия. Дотогава Холивуд продуцира филми с нескрита проруска тематика, като Тръмбо е сценарист на един от най-известните – Tender Comrade (1943). За няколко години обаче политическите настроения се сменят радикално и през септември 1947 г. всички влиятелни публични фигури с комунистически убеждения в Америка стават врагове на нацията. И така започва глава поредна в историята на човечеството, озаглавена „Лов на вещици”.

Още след Гражднската война в Испания (1936-1939) е създадена правителствената структура Комитет по не-американски дейности (House Un-American Activities Committee), чиято работа първоначално е да разкрива и преследва всички фашисти, а след това (от септ. 1947 г.) да прави същото с тези, за които докаже, че са комунисти. Комитетът неслучайно се насочва и към Холивуд – киното по това време е мощен пропаганден инструмент, най-силният преди да бъде изместен от масовата телевизия. Така че комунистическите настроения в Холивуд са били определени като сериозна заплаха за интегритета на американската нация – и следователно на всеки комунист в Холивуд мястото му е било или заточен в Русия (Перифраза на реплика по време на разпитите на комитета. Документалният филм Hollywood On Trial, с архивни кадри от разпитите, може да гледате тук), или натикан в затвора.

Брайън Кранстън

През септември 1947 г. Тръмбо и девет негови приятели и колеги (т. нар. Холивудска десятка) са призовани да свидетелстват пред комитета. Зададен им е въпросът дали са членове на Комунистическата партия, и им е наредено да отговорят с „да” или „не”. „Няма да отговоря на въпрос с „да” или „не”. Само идиот или роб би направил това” е отговорът на Тръмбо във филма, а в този дух са отговорите и на цялата „Холивудска десятка”. Според тях подобен въпрос е неконституционен и самото му задаване накърнява правата и свободите на американските граждани. Още същия ден след разпитите всички големи холивудски студия (сред които MGM, Warner Bros., Disney Studios, Paramount) се събират и взимат решението да не назначават на работа никой от „Холивудската десятка”. Тръмбо е официално част от черен списък, който има за цел да дискредитира и остави без препитание 10 известни, талантливи и обичани от публиката кинотворци.

Джей Роуч взима интересното режисьорско решение да ползва архивни кадри и да ги комбинира заедно с възстановки на разпитите на комитета. В „Тръмбо” са ползвани кадри от „Римска ваканция”, който му печели и първия Оскар. По това време обаче той не може да работи с истинското си име и подписва сценария с името на своя приятел Иън Маклилън Хънтър (в ролята Alan Tudyk). Чак през 1993 г. авторството на Тръмбо на „Римска ваканция” е признато и Оскара приема жена му Клео. Самият Тръмбо не може да си го вземе, защото е мъртъв от 17 години.

Освен очевидното достойнство, наречено Брайън Кранстън (номиниран за Оскар за главна мъжка роля), „Тръмбо” представлява едно зареждащо кино-преживяване, ангажиращо с оригинални и забавни диалози, прекрасно използвани олдскуул цветови палитри и моменти от Златната ера на киното, които у киноманите ще предизвикат чувства на еуфорична носталгия. Това е и причината да мисля, че това е филм за публиката, а не за критиците, на които сигурно ще се стори обикновен и непълноценен. С право, например, критиката може да изтъкне за недостатък на филма липсата на важни моменти от биографията на Тръмбо преди да бъде включен в черния списък. Липсват също така като герои други известни фигури от „Холивудската десятка”, които във филма са заменени от измислени персонажи. Арлен Хърд (изигран от комика Louis C.K.) е персонаж-инструмент, който служи, за да: 1) критикува и балансира образа на Тръмбо, провокирайки зрителя: „Този човек наистина ли е герой?” и 2) напомпа емоционалния драматизъм на историята. Всеки сам ще си прецени дали второто се е получило.

Брайън Кранстън и Хелън Мирен

Положително впечатление във филма правят второстепенните персонажи, които движат действието напред и – макар да не могат за дълго да отклонят очарования поглед от Кранстън – придават нюанси на филма. Едни от най-забавните и сърдечни сцени са тези с братята Кинг (в ролите Джон Гудман и Стивън Рут), за чието студио Тръмбо пише треторазрядни сценарии на килограм с целева аудитория, „която  не може да чете” (както сам, по коеновски казва очарователният Джон Гудман). Хелън Мирън пък се вкарва в кожата (по-скоро в люспите) на отровната Хеда Хопър – жълта журналистка, която само се чуди чий живот и кариера да срине. Сцените, в които Мирън е на екран са изтръпващо неприятни – следователно жената (отново) си върши работата на ниво. Моят личен фаворит обаче е Дийн О’Гормън, който изиграва легендарния Кърк Дъглас. Самият Кърк Дъглас (който тази година ще навърши 100 години!) споделя, че макар и да му се е искало сам да се изиграе, Дийн О’Гормън се е справил чудесно.

От самото начало на подготовката за ролята на Тръмбо, Кранстън започва кореспонденция с двете му дъщери – Никола (Ел Фанинг) и Мици, които с радост са подпомогнали работата на целия екип, споделяйки любопитни факти за баща си. Ако гледате или слушате интервюта на Тръмбо и после сравните с играта на Кранстън, ще забележите колко умело и интересно е уловил актьорът специфичната артикулация и театралните маниери на сценариста. Това прави ролята на Кранстън жива и ангажираща и му носи номинацията за Оскар.

Ако отново се върнем на темата за политическата полемика – то прочетох много мнения, които гласяха горе-долу следното: „Проруска пропаганда няма да гледам”. Само дето „Тръмбо” е всичко друго, но не и филм за политиканстване. Нито филм, който да натрапва определен прочит на миналото. „Това е история за историята” казва режисьорът Джей Роуч, филм за онези тъмни времена, в които целият свят е полудял и най-доброто, което можем да направим е да погледнем назад и да се попитаме – поумнели ли сме сега и доколко.

Тръмбо

Именно тук за мен се крие най-голямата сила на „Тръмбо” в сценарно и поантно отношение: събитията и диалозите не са пръст, размахан проповеднически в носа на зрителя, ами показалец, обърнат в посока на екрана: „Ето, вижте, поинтересувайте се и сами преценете”. Факт е, че и Тръмбо е представен балансирано и в поне няколко различни светлини – като добър баща, като лош баща, като невротик и дълбоко саморефлективен, като потиснат и вдъхновен човек. В крайна сметка, не сме ли всички такива? Е, да, ама нямаме по 2 Оскара.

Единстсвеното ми колосално разочарование беше, че отникъде не се появи Стенли Кубрик. По време на снимките на „Спартак” Кърк Дъглас само споменава нещо, което всички знаем – Кубрик е трън в задника – и туй то. Но пък „Тръмбо” в крайна сметка е филм за Тръмбо – едно от скъпоценните камъчета в историята на Холивуд, чийто живот сам по себе си е имал филмова стойност. Много мета. Много готино.

коментари
 
Отговорете »

 
  • Marty Mcfly
    2016-02-03 at 13:32

    Исторически факт е че Тръмбо е бил платен съветски агент и работил против страната си. Това прави филма не само проруска пропаганда но и така се оправдават престъпленията му. Това е типично за холивудски левичари като Оливър Стоун който по поръчка Путин направи филм за масовия Че гевара.
    Самият Джей Роуч бе при Путин миналата година и дори призна заграбването на Крим . Типичен предател Филмът работи в полза на Путин и Москва. Очевидно е нужен нов Макарти. Сега очаквам тукашните тролове-предатели и слуги на Москва да наскачат хихи !

    Отговор

    • jo
      2018-02-17 at 19:44

      Бахти фашизоида… я се скрий някъде при хюмнето Хувър бе, „демократ“…

      п.п. търсих инфо за Тръмбо, попаднах на текста… сори, че късен отговор, но такива глупости няма как да останат без реакция… най комичното е, че днешните „левичари“ в Холивуд правят своеобразен лов на вещици и аз от това по голям парадокс едва ли мога да се сетя… Стоун не е левичар, Стоун е патриот. Но няма как да го разбере гъбар с три микрона мозък…


  • Mad Max
    2016-02-03 at 13:51

    ХАхах Марти май все още не се е върнал от миналото 😀
    Стоун не е правил филм за Че Гевара, но дори и да е правил, не виждам това по какъв начин компроментира твореца :)

    Отговор

  • Mad Max
    2016-02-03 at 13:52

    Пропуснах да кажа – хубаво ревю 😉

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-02-03 at 14:04

    Усещам как коментарите тук ще се превърнат в политически спор за Студената война. :)

    Отговор

  • Marty Mcfly
    2016-02-03 at 14:32

    Офф, грешката е моя. Не е Стоун а Стивън Содърбърг, който е от същото левичарско тесто.
    Самият Стоун засне възхваляващ филм за руския агент Едуард Сноудън.
    И Макс, такива ленти компрометира създалите ги, защото манипулират и фалшифицират истината.

    Отговор

  • legrandelf
    2016-02-03 at 14:43

    Аве не ме ебе пропагандщината, дори и да я има. Повече ми е интересно Кранстън дали прави силна роля (съдейки по ревюто – да, явно не е „просто“ номинация). А също и фактът, че Кърк Дъглас е на 100 години, ебахти епохалния!

    😀

    (inb4, след седмица-две научаваме новината за the late Kirk Douglas) 😀

    Отговор

  • UZUMAKI
    2016-02-03 at 14:47

    Оф, дано успее да направи 100. :)

    Отговор

  • Mad Max
    2016-02-03 at 14:59

    Момент само. Къде е казано, че да имаш леви възгледи е престъпно, че дори и укоримо? Не бих се определил като привърженик на лявото, но съм привърженик на системата на управление на скандинавските държави, където определени леви идеи намират прекрасно приложение. В този ред на мисли не виждам по какъв начин Стоун, Содърбърг (за който не съм забелязал подобни симпатии, но може и да греша) или който и да е друг да понася критики за собствените си виждания. Още повече, че живеем във време в което свободата на словото (би трябвало) е издигната в култ …

    Относно Стоун и Сноудън:
    Сноудън не е руски агент, а (вече бивш) сътрудник на ЦРУ. Британският Guardian и американският Washington Post спечелиха „Пулицър“ точно заради предоставените от Сноудън факти относно масовия онлайн шпионаж на Агенцията за национална сигурност на САЩ чрез програмите ПРИЗМА и „Необятен информатор“, а самият Сноудън бе номиниран за Нобелова награда за мир. Но дори и да е руски агент, според мен това е без никакво значение щом на бял свят излизат доказателства за престъпни практики.

    Филмът на Стоун все още не е излезнал, така че не може да се твърди все още, че е възхваляващ, но дори и да е такъв, аз лично не виждам нищо компрометиращо в това, защото за мен Сноудън е по-скоро положителен герой. А Стоун винаги с удоволствие се е закачал за всяка възможност да разкритикува практиките на американските политици, за което свидетелства и документалният му сериал „Премълчаваната история на САЩ“ в който категорично мога да твърдя, че няма фалшифицирана истина … може да е предоставена едностранно, но не е и фалшифицирана.

    Отговор

  • христиана
    2016-02-03 at 16:00

    че е бил агент, бил е. но, че е работил „против“ страната си… мога само да кажа, че ако страната ти не работи, както ти искаш и очакваш от нея, тогава не е престъпление да си против нея.

    иначе, има едно линкче, което не е излязло в ревюто – въпросният документален филм с кадри от разпитите на Холувудската десятка – https://www.youtube.com/watch?v=JQ-dKru9RWM.

    там става очевидно за какъв цирк говорим.

    Отговор

  • DDL
    2016-02-03 at 16:09

    Хинова, мнението и на двама ни за „Тръмбо“ се припокриват. Достоен филм, който си е получил достойното ревю. Единствено не ми хареса, че си използвала цели 3 абзаца, за да преразкажеш сюжета – сякаш е прекалено spoily…
    И за протокола – Кубрик е трън в задника на Дъглас, защото е трън именно на неговият наакан задник. Всеки себеуважаващ се киноман знае кой от двамата е по-влиятелен – period!!!

    Отговор

  • христиана
    2016-02-03 at 16:13

    абе Кубрик си е бил пропър трън в задника на всички, аре ся… кво се обиждаш като госпожица. 😀

    Отговор

  • DDL
    2016-02-03 at 16:21

    Да, защото е човек на детайлите и всичко трябва да е изпипано докрай… А резултатът – 12 вечни шедьовъра (нарочно казвам 12, защото „Лолита“ не е всепризната класика, въпреки че в моите очи Стенли няма слаб филм)… Колкото до Дъглас, признавам си, че е светило, но е по-голямо леке и от Кубрик… Можеш да направиш справка на биографията му 😉

    Отговор

  • христиана
    2016-02-03 at 16:24

    нещо не си ме разбрал – не сравнявам Кубрик и Кърк Дъглас, просто изтъквам всеизвестен факт за Кубрик.

    Отговор

  • ДАЛИ?
    2016-02-03 at 16:56

    „Нито филм, който да натрапва определен прочит на миналото. „Това е история за историята” казва режисьорът Джей Роуч, филм за онези тъмни времена, в които целият свят е полудял и най-доброто, което можем да направим е да погледнем назад и да се попитаме – поумнели ли сме сега и доколко.“

    Всеки филм, както и всеки културен продукт, натрапва определен прочит на настоящето/ миналото, а културата е поле, пронизано от власт, интереси и идеология. Поле, в което и миналото, и настоящето се показват в множество различни форми (а една и съща история може да бъде разказана – без никакви трудности – и като трагедия, и като комедия). Няма обективни гледни точки, нито обективни позиции – всяко разказване на онова, което се е случило в миналото, е пре-разказване, плод на конкретна социална ситуация.

    Отговор

  • Papa Joe
    2016-02-04 at 00:37

    Филма ще го гледам в мига ,в който се появят английски субтитри и заради неспоменатата от ревюиращия Даян Лейн .
    За предателството- в родината си имаме предатели и народни изедници ,комай от 681,така че …….
    Мад Макс крайно време беше -това за лявото в швеция,а а ще си кажеш ти…Хей вечернице ти невернице либето ми Мад Макс чака те китка да ми краде……Хей вечернице ти невернице грейнеш ли вече знам китка ще му дам….
    шегувам се,аз не давам китки на непознати….

    Отговор

  • 2016-11-06 at 14:32

    Визията, диалозите, актьорската игра – всичко е шест точки. Искаше ми се да е малко по – „тежък“ филм, но и така си струва да се види.

    Отговор

Коментирайте