Урок - ревю

Най-сетне един български филм, от който не ни хваща срам. Освен четири награди от изминалия 19-ти София Филм Фест, „Урок” заслужи овации и в Торонто, Сан Себастиян, Токио… Толкова по-зле за чиновниците – в прекия и преносния смисъл – в киното ни, защото доброто попадение е класирано 12-о – и надлежно отхвърлено – в конкурсната сесия на НФЦ за финансиране на проекти. В крайна сметка филмът е заснет за 19 дни, с много нисък бюджет. За домашно остава въпросът: кои бяха тези 11 по-добри сценария, с които той се състезаваше?

Единственият съвременен български филм, на който „Урок” прилича (и не прилича) е „Подслон„. Онзи беше по-кинаджийски, по-щедър в изразните средства, а този е съвсем минималистичен. Ако трябва да търсим аналозите в чужбина, те ще са в неореализма, във филмите на Кан-ските любимци братя Дарден, в разказите за „малките герои” на северняка Каурисмаки или на британеца Кен Лоуч. Чиста и ясна история, чиито корени са в действителността (документалния факт за учителка, ограбила банка в малък град преди няколко години). Авторите Петър Вълчанов и Кристина Грозева тръгват по обратния път: какво я е подтикнало да стигне дотам?

Маргита Гошева - Урок

Да започнем първо от качествата на „Урок”: на първо място, възхитителната Маргита Гошева. Актрисата стои чудесно, автентично, без преиграването, типично за сънародниците ѝ на екрана; характерът на героинята е завършен, убедителен. В българското кино отдавна не сме наблюдавали такова сливане между актьор и образ. Маргита буквално изнася на гърба си филма. Тя е Надежда – старателна и стриктна, дори прекалено, учителка по английски в провинциален град, която открива кражба на портмоне в класа си – и с това проблемите ѝ едва започват. Докато тя работи на две места, за да плаща ипотеката, съпругът ѝ (Иван Бърнев) цял ден ровичка под стара каравана, паркирана пред къщата. Той е любящ баща на дъщеричката им, но неговото хоби, мързел и слабохарактерност вкарват учителката в спирала от унижения, натиск и отчаяние.

Вълчанов и Грозева са постигнали несъмнен успех във воденето на разказа – фабулата е проста и ясна, мотивировките на главната героиня – убедителни, напрежението се трупа плавно, за да избухне в почти криминален трилър през последните 10-15 минути (в останалите час и половина филмът е в полето на социално-психологическата драма). А финалът е най-добрият в българското кино от… винаги!

Маргита Гошева и Иван Бърнев в "Урок"

Сега за минусите му, защото неминуемо има и такива. Грозева и Вълчанова досега са работили изцяло в късометражното кино и сегашните 1 ч 45 минути се чувстват удължени, протяжни. В някои епизоди действието е мудно, твърде дълго оставаме с едно състояние на героинята, някъде има излишни дължини на кадрите (пример – Надежда върви по улица, без нищо повече да се случи). В желанието си за минимализъм – имли поради бюджетна оскъдица – авторите са се лишили от музика, която в съчетание с подходящо монтажно решение би оживила тези сцени. Но ОК, фестивалните лауреати братя Дарден имат дори по-непоносим подход към темпото. Филмът би спечелил от известно развитие на второстепенните герои – на практика не „опознаваме” нито един персонаж освен учителката, дори съпруга ѝ, нито пък мъжа от заложната къща, който е най-близкото до антагонист в разказа.

Това обаче са дреболии на фона на общия успех, който са постигнали Вълчанов и Грозева. „Урок” е добър европейски фестивален филм, заснет без лев държавна субсидия. Историята е простичка, хубаво разказана, добре изиграна, отличимо българска, но и универсална. Ето, че не само румънците можели.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

15 Comments

  1. Филмът е жалък опит за арт! Муден, протяжен, грозен. Вълчанов и Грозева тенденциозно търсят продаваемото фестивално изречение, в случая „Учителка обира банка“! Те не са се докоснали изобщо до същността на проблема, а са се движили по най-малкото съпротивление! Хайде наградите по фестивали да не са ни отправната точка, че ми писна да се издигат фалшиви авторитети, поради липса на личен критерий. Като изключим двете му достойнства – социален разказ и частно финансиране, филмът е пълен с битовото еснафски постсоц клишета – мизерна провинция, изтормозена жена, впиянчен мързелив съпруг, циганета в клас, перверзен и циничен лихвар, богат старчок с млада любовница, корумпираната система и т.н. До гуша ми е дошло от „реалността“, а тук не виждам нищо оригинално, нито като разказ, нито като режисьорски похвати. Праволинейният сценарий е натъпкан с дразнещи случайности, които изскачат зад всеки ъгъл, за да вкарат нова драма за главната героиня. Финалът също е слаб /СПОЙЛЕР/ В крайна сметка оправдава едно престъпление с друго. Така прехваленият минимализъм е просто безпомощност и режисьорска посредственост. Дайте да сравним един Левиатан с Урок, нали не мислим, че само парите са причина за това постно бездарие без никаква индивидуалност, говоря за българския. В Левиатан говорим не само за личната болка на героите, но и за цялата болна душевност на едно общество, поднесено обаче с финес, талант и изключителна дълбочина. Урок според мен е замислен като късометражка, в последствие заради амбицията на авторите са го разтеглили, без обаче да имат идея с какво да го запълнят. Протяжни дълги сцени, в които нищо не се случва, дразнещи герои и евтин хумор. Липсата на музика е опит за документално внушение, много привично за арт кино напъните на българското филмово производство последните години. Не знам кой ги учи на това, може би Дюлгеров, но е като епидемия. И накрая – това, че има някакви проблясъци в Урок, не значи да го превръщаме в ракета носител, защото авторите му са заразени със същото, от което толкова много се оплакваме. Те сега ще бъдат превърнати в критерий, в последствие ще станат оценяващи и накрая ще стигнем до същото – мрачно, празно, скучно кино, от което лъха на отчаяние и посредствена амбиция.. Задавам си въпроса, за кого е този филм, кой трябва и кой ще го гледа. Така ли искаме да изглежда българското кино?

    1. Направо настръхнах докато чета този изпълнен с отрицателна енергия коментар.По зададеното от вас запитване :
      ,, Задавам си въпроса, за кого е този филм, кой трябва и кой ще го гледа.“
      ще ви отговоря ,че аз съм го гледал и ми харесва ,а щом е гледан от някого и му се е понравило то ще се намери и други които ще отделят време за него и ще изпитат емоционалналния заряд който носи филмът. Той се откроява от останалите обичаини продукции със своята социално-философска тематика по жанр драма, като така на зрителите се предоставя продукт който сам по себе си е нещо нова и различно спрямо останалите филмови продукции целящи да ,,забавляват“ аудиторията.
      ,, В дърветата –
      разбира се, славей.
      Ръми над тях спокойно синината.
      Примамлива и мека зеленей
      оттатък шанците
      тревата.

      Един размазан Джон
      целува страстно Грета.
      По устните му –
      сладостна лига…
      С т и г а !

      Къде е тъка нашата съдба?
      Къде е драмата?
      Къде съм аз? Кажете!
      В гърдите ни опрян е за стрелба
      на времето барутно пистолета. “
      Част от стихотворението на Никола Вапцаров
      За съжеление в днешно време в един филм се цели колкото се може той да е по-просто устроен,тесногръд,свеждащ мислите към примитивното и първичното-инстинктите.Като веднъж научена аудиторията на това то води до нейното духовно деградиране за сметка на тези които ще влагат все по-малко средства и ще получават все по-голяма голяма възвращаемост.Защо имам предвит малко средства ,ами защото за един найстина добър филм са необходими немалко пари,а ,,Урок“ успя да преодолее това правило само с частен капитал.Във филма са вплетени проблемите на българското общество(финансова немощност,незагрижеността от страна на банките гледащи на човек като на банкомат,корупцията,употребата на упияняващи вещества по статистика 12литра г. се пада на човек,социялните проблеми свързани с тези фактори и т.н. ) и дори идеята за сюжета е взета от реалния живот и по-точно от новината за учителка която е ограбила банка в малък град.Тук се задават много важни въпроси като :
      В действителност ли всичко се дели на ,черно и бяло ,добро и зло ,редно и нередно или всъщност истината е съвсем друга дълбоко скрита зад фактите на юристите и упреците на обществото ?На тези въпроси получаваме отговор във филмът ,,Урок“ като главната героиня Надежда (Маргита Гошева) старателна и стриктна, дори прекалено, учителка по английски в провинциален град ни повежда по своя житейски път.Най-важните уроци са от живота ,а не от училище в което ще се обеди и самата героиня целяща като истинска майка да защити своето семейство, да поддържа жарта в огнището и да осигури топлина за най-милото й-нейното дете.Филмът ме докосна вътрешно и свидетелство за неговото качество са наградите които е получил. ,,Урок“ е доказаелство, че в България може да се твори найстина качествени продукции, които дават материал за размисъл, като така обогатява и развива философския потенциял на народа заставящ го да не приема всичко еднозначно и еднородно.

  2. И аз мисля, че „Урок“ попада в изключително рядката категория „добър български филм“, където освен него, през последните двайсетина години не сещам за нищо друго. Гледах го два пъти в интервал от 6 месеца и втория път ми хареса още повече. Но не видях излишни дължини, а отсъствието на музика ми се стори съвсем логично. В интервю, което още не е публикувано, Петър Вълчанов и Кристина Грозева ми казаза, че причината не бюджетния недоимък, а просто защото са решили, че така е по-добре: „Търсехме документалното звучене и всяка музика щеше да накара зрителя да се пита – Кой сега пусна тая музика?“.

  3. Още не съм гледал „Урок“, но скоро гледах друг бг филм от който също не ме беше срам – „Потъването на Созопол“.

  4. Не съм сигурна дали ме е било срам от „Потъването на Созопол“, но определено ме отегчи, досади и дотежа.

  5. УРОК е чудесен български филм – най-добрият от незнам колко хиляди години…

    Като се питам какво го поставя встрани – си мисля, че в него най-малко виждаме от обърканата, сплескана, задръстена българска гледна точка… Гледна точка, която не разбира кое какво е и какво означава … С други думи – това, което „става“ на екрана и това, което стига до нас – в най-малка степен е съпътствано от български тип „подсказани коментари“ и „внушения“…

    На второ място – вероятно пък талантът на режисьорите е по-голям. Историята е документална, но зад всеки кадър има решение – какво от нея да ни се покаже и как … Сещам се за поне няколко момента, в които не видях това, което очаквах, че ще последва – както и такива в които видях нещо, което те са искали да ни го покажат … В ревюто по-горе се споменава и тяхното решение относно музиката. То също е успешно според мен – не ми е липсвала и всъщност нейната липса спомага да изпъкне още повече главната протагонистка и ситуацията в която се е озовала… Тези техни решения се оказват успешни – и в това аз виждам кино талантът, който за радост (оказва се) не е увреден от затискащият дишането и душата роден манталитет…( Въпросният манталитет се илюстрира перфектно от първото мнение – което не казва нищо обективно вярно за филма…но го казва с много яд и злъч с която аха да се задави човека) …

    Веднъж завинаги трябва да се сетим – че филм от България трябва да каже нещо автентично и интересно за нас – и че само на тази автентична основа можем да се надяваме на резонанс извън пределите на скъпата ни родина. Хоратa (зрителите) не са тъпи и няма да позволят да бъдат излъгани с някакви … измислени неща…Винаги съм смятал, че историите са безброй и направо се търкалят по улицата (или се мъдрят незабелязани във вестниците) – ние просто не ги разбираме и затова не можем да ги разкажем…

    Гледах УРОК във Филмовия музей на Франкфурт в рамките на фестивала GoEast – и публиката го изгледа на един дъх – отнесе се към него точно като към интересен културен факт, като към европейски филм, който разказва за нещо важно, което носи информация в безспорно успешно избрана естетическа форма. С кеф бих задал въпросът, който постави модераторката в дискусията след филма:
    „Всичко изглежда толкова безнадеждно – наистина ли извършването на престъпление е единственият изход, който тя има ?“ …
    Понеже продуцентката (режисьорите ги нямаше) беше решила да говори само на български – отговорът и не бе съвсем ясен … Последва пояснителен въпрос и предавам по памет, всичко иначе бе казано много по-деликатно: „Този филм не е ли доказателство, че дори след като не е бил финансиран – може да бъде направен без да се налага да обирате банка? “…

    И наистина – докато ежедневно влизаме във всякакви по-дребни и по-големи далаверки и заобикаляния на правилата и законите – не се сещаме – че страната ни е такава каквато е – именно заради нас и тези наши компромиси – и съответно – ОКАЗВА СЕ – може да бъде и друга – защото ето – има го и този филм. Въпреки тъпоумният национален конкурс за филми – където концепцията за селекция изобщо не работи …

    И още един хубав въпрос – на един от зрителите: „Тази семейна двойка в която жената се справя сама с всичко – това нормално ли е за България ? Такива ли са ролите на мъжа и жената в обществото днес – или е по-скоро нещо нетипично?“ Въпрос по който може да се говори надълго и нашироко – и много от „мъжете“ сигурно ще знаят как да допринесат към дискусията …защото – нали са мъже …

  6. „Източни пиеси“ е моят български филм. Камен Калев за съжаление след това веднага се осра от претенции с „Островът“.

  7. Винаги съм се възхищавал на компеентно написани статии,целящи да въведат читателите в заблуда.Относно НФЦ и защо филма Урок е на 12 място:
    – всъщност проекта Урок е на „престижното“ 20 място.
    Справка : https://www.nfc.bg/files/media/files/b5ee1715aefea3e73d70e7be6936a6ba/Pr7i_NHK2013.doc
    -Любопитен факт: на 14 място е проекта „Това е банков обир“ – идея на Галя Щърбева и Лора Крумова,да се заснеме историята на учителката с изразните средства на художественият игрален филм.Та въпросната идея,“изтича“ през актьора Георги Стайков,до режисьора Петър Вълчанов в момент,в който последния е режисьор на „свръх успешният сериал – Къде е Маги“. (Вълчнов скромно пропуска опита си като телевизионен режисьор на провалени сериали в CV тата си ).Банков обир е проект по действителен случай,а е Урок е на същата тема,същата идея и …по действителен случай.
    От двата проекта,комисията в НФЦ,оценява оргинала,Банков обир,по високо от сурогата си.
    -Уроке направен именно с идея да се бори по фестивали и познавайки европейският начин на мислене,успява.След събирането на наистина престижни фестивални награди,филмът се показва на БГ критиката и тя изпада в захлас от… наградите.
    Фимът е лош по много показатели,факт е,че не се дава реалната бройка на зрителски интерес у нас.Всъщност,няма такъв.
    Да,БГ киното трябва да го подкрепяме,но ерзац на братя Дарден?!

    Желая успех на Петър и Кристина,но нека да си правят тяхното кино.Нека го правят за публиката,а не за фестивалите и критиката.

  8. Mlaz … честно пич няма по-злобно и дребнаво и наистина (мало)умно нещо от българската пяна … Свръх редките случи в които по въпросните фестивали забележат някой бг филм, който въпреки обстоятествата някак си магически се е получил в БГ започват да сумтят как бил направен за фестивали …

    По тази логика трябва да пишеш на Жак Одиар и да му кажееш че е ебаси паразита, понеже най- накрая в Кан след триста зора от негова страна (да прави филми като за фестивали) му дадоха най-накрая Златната палма да миряса … Fuck – като се замисля, ще трябва доста хора като него да ги светнеш да се вземат в ръце и да спрат да правят филми, които имат успех по фестивали – за да правят филми за (българската и другата) публика….както и братя Коен – тези евреи, които най-нагло бяха председатели даже на журито сега на скоро и раздадоха тези политически обусловени награди….

    Даже се сещам как в деня на обявяване на наградите по един италиански канал се бяха събрали видни италиански кинаджии и т.н. да коментират безоразните награди в Кан и ниското равнище на целия безобразен фестивал – причината: при мисля три яки италиански филма на доказали се майстори – нито един не си е тръгнал с награда … Какво им е па на тия ? За к’во са им тези фестивални почести ? Нали взеха предния път ‘нгаси… И те сигурно познават „европейския начин на мислене“ по-добре даже от този подмолен хитрец П. Вълчанов и жена му …..Да еба – този пищисан „европейски начин на мислене“….

    Ти прочете ли написаното от теб ? Как П.В. го е откраднал, как е некадърен заради некъф сериал (защото абсолютно всички филми на Бергман и Бунюел са супер), как става дума за некъф сурогат, който обаче е нарочен да го забележат по фестивалите…а и накрая им пожелаваш сърдечно успех …. Трябва да е много тъжно да си на това място на което си ти пич…
    Фактите са налице – НФЦ го класира на 20-то място и той е най-станалия БГ филм в последно време …

    Припознаването на обективните факти по обективен начин е задължително условие – за да се излезе от пяната и да кристализира ситуацията до някакви по-нормални условия … С написаното от теб е видно, че отделните субективни гледни точки, които са маложавни и безрезултатни, но войнстващи и непримирими ще продъжават да пречат на вероятността да тръгне някакъв по-обективен процес, който се приема от мнозинството …

    Българската публика ще забележи УРОК – когато го покажат по Канал 1 от 20:30 вечерта – защото по изстрадал катил от бг публиката по отношение на бг филмите едва ли има …и филмът със сигурност ще има резонанс сред нея …сега е напълно разбираемо защо тя просто няма доверие.

  9. Изгледах първият половин час, но повече не можах… много ми се доходи до тоалетна…

  10. Снощи се сетих за филма и го гледах отново. Страхотен! Наистина един от малкото добри български филми. Напълно съгласен съм и с ревюто – излишно удължените кадри и липсата на каквато и да е музика + няколко момента с ужасно клатеща се камера са единствените минуси, които бих посочил. Всичко останало е на ниво и показва една много сурова реалност, пълна с проблеми, с които се сблъскваме всеки ден.

    1. Снощи ми се догледа нещо опростено и врътнах Emmanuelle II. За мен по-приятната действителност 😁