Завръщането / The Revenant

Odyssey of Revenge
от на 2016-01-21
 

Завръщането / The Revenant - ревю

След успеха на „Бърдмен”, Иняриту най-после получава възможност да заснеме дълго отлагания (поради ангажимента на ДиКаприо с „Вълкът от Уолстрийт”) проект „Завръщането”. Филмът е базиран по едноименната книга на Майкъл Пунке и разказва за действителните преживявания на трапера Хю Глас, който през 1823 г. е нападнат от мечка гризли в покрайнините на река Грант (приток на Мисури), близо до северната част на Скалистите планини, след което е изоставен от компанията си. Малко се знае за миналото на Глас, а що се отнася до събитията след оцеляването му, известно е, че въпреки тежкото си състояние, траперът изминава 200 мили до най-близкия форт, взима пушка и тръгва по следите на неверните другари. На базата на тези оскъдни факти, Пунке прибавя лични впечатления от живота в прерията и детските си спомени, за да вдъхне на живот на суровото приключение.

Завръщането” е сниман изцяло в естествена среда. Локациите в Канада и Аржентина дават на филма изключителното предимство да изглежда като нещо, което не може да се види всяка година на големия екран. Продукция от такъв мащаб рядко напуска границите на студията, където лесно може да се упражнява финансов (а и творчески) контрол. Амбицията всичко да е заснето с естествена светлина усложнява задачата на екипа и някои напускат, недоволни от работата на свръхeемоционалния Иняриту, който следвайки традицията на Вернер Херцог (а и поуката от предишния си филм), явно наистина е готов да стига до крайности в името на изкуството.

Филмът започва с изключително хореографирана бойна сцена между отряд ловци и индианци от племето арикара. С продължителен кадър, камерата минава от един сблъсък към друг, представяйки ни основните персонажи. Капитан Хенри (Донал Глийсън) спасява около половината от мъжете си на един от саловете. Като най-опитен, Хю Глас (Леонардо ДиКаприо) предлага да изоставят реката, тъй като индианците несъмнено ще им направят засада. Единствено Фицджералд (Том Харди) предпочита да продължат курса. Между двамата се заражда напрежение, подсилено от подигравателните коментари на Фицджералд към сина на Глас – Хоук, който е мелез.

Завръщането - Леонардо ДиКаприо

Костюмите и детайлното внимание към всички приспособления са изумителни. Може да се отдели цяло едно гледане, което да се посвети на този аспект от филма. Дизайнерът на продукцията Джак Фиск работи отново с експерта по костюми Жаклин Уест. Двамата създават суровата автентичност на „Новият свят” и сега продължават да обогатяват образа на първите трапери, открили дивата красота на западна Америка.

Иняриту показва ловците, които навлизат все по-навътре в прерията като едни от първите така наречени „цивилизовани хора”, които уж опитомяват прериите, но тяхната очевидна вътрешна неподготвеност създава дисхармония в природата. Вековният баланс е нарушен. В този момент се появява мечката, която обезобразява Глас. Цялата сцена е фрагментирана на няколко атаки от страна на животното, а хореографията създава интересното усещане за хаос и непредвидимост. Мечката е майка, която защитава малките си и в нападението ѝ няма нищо чудовищно.

След като откриват Глас и установяват, че той все още диша, пред групата възниква трудна морална дилема. Невъзможността да го носят през стотиците мили до най-близкия форт и жеста на човечност да останат до него, докато издъхне. Никой не предполага, че Глас може да се възстанови от раните си, затова капитан Хенри взима компромисното решение Фицджералд, Хоук и младока Бриджър (страшно убедителен Уил Полтър) да останат до него, докато премине в отвъдното. Фицджералд ограбва ранения и го изоставя да лежи беззащитен. Тогава мисълта за отмъщение и непримиримостта срещу извършената неправда се превръщат в основна движеща сила и смисъл.

Заглавието на филма е подвеждащо. Физическото пътуване на Глас е одисея с обърната посока. Навън, към света и към всичко, което иска да те убие, а не към топлината на семейното огнище. Отмъщението никога не е било достатъчно силна мотивация. Твърде елементарно е да се избягват нюанси като съмнението и отчаянието, породили се в героя. По пътя си Глас среща индианец от друго племе, който влиза в ролята на лечител и духовен стрелочник, изместващ мислите на героя към познатата идея, че възмездието принадлежи на създателя (в добрата традиция на Едмон Дантес).

Завръщането - Том Харди

Камерата на Любецки създава едни от най-красивите кадри тази година. Наравно със споменатите продължителни бойни сцени, филмът предлага и такива, в които Глас се бори за оцеляване. Усилието на актьора изглежда истинско в съвършено осветените от естествена светлина кадри. Снегът, калта, клоните на дърветата и всяка тревичка са такива, каквито са били, и излъчват убедителна неподправеност, каквато никое студио не може да създаде. Любецки е маестро с непреклонен усет към красивото и едва ли някой ще се разсърди, ако вземе трета статуетка за работата си.

Основната музикална тема, композиция на Руичи Сакамото и Алва Ното, е минималистичен бриз, който се появява с лек нюанс на синтетично пиано, след което изчезва, за да създаде красивото пространство, допълващо снежната пустош. Повторението и празнотата по съвършен начин синтезират душевното състояние на Глас и неговия ежедневен поход за смисъл. Минимализмът рядко се награждава, поради привидната простота на композицията, но както ни припомни и миналогодишният „Младост”, семплите мелодии могат да кажат повече и от най-сложната симфония.

Завръщането” може да спадне към три категории. Филм за оцеляването и силата на човешкия дух в най-суровите условия, трилър за отмъщението на баща, който би преминал праз ада, за да въздаде справедливост, и алегория за духовното пътуване към корените. Този пакет, оформен в красива опаковка, съдържа основните съставки, но гозбата се оказва безсолна.

Основната част от филма, месото, така да се каже (спирам с кулинарните аналогии), е бруталният реализъм и борбата за живот. След прожекцията се чуват коментари предимно за това колко е бил труден животът тогава, колко впечатляваща е сцената с мечката и колко красиви са пейзажите. Това е по-силното впечатление, което филмът оставя, защото акцентът пада именно там. Най-много усилия са хвърлени върху физическото пътуване на Глас.

The Revenant

Но вместо да се придържа към формата исторически трилър с примес от сурово оцеляване, Иняриту ощетява филма, лишавайки го от ценни допълнения, които биха обогатили образите и околния свят, за сметка на набързо пришити видения, пускащи посланията си като бомбардировачи. Основно качество за всеки добър разказвач е умението да третира темите си по заобиколен път. Повърхностните алегории вървят в юношеската литература, но не и в творба с подобна претенция (а претенция има!).

Невинаги, когато има сън, видение или странни образи, които нямат общо със сюжета, това непременно е интересна и нестандартна идея. Всъщност един от най-баналните начини за създаване на експозиция е именно чрез тези видения-спомени (за сравнение още един филм с ДиКаприо – „Злокобен остров”). Мързеливо е да се покажат зверствата от миналото в няколко секунди. Не само, че е мързеливо, не е ефективно – не създава силна емоционална реакция. Мозъкът извлича необходимата информация, за да запълни миналото на героя, но съчувствието дава на червено.

Какво всъщност целят да покажат виденията на Глас? Повечето от тях наистина служат като драматургична патерица, чрез която да се допълни историята. Някои обаче се отнасят и до образи, свързани с тематичното ядро на филма, с така нареченото духовно пътуване на героя. Сцените със съпругата му, която му разказва как по време на буря клоните на дървото внушават, че то ще падне всеки момент, но когато човек погледне към стеблото, вижда устойчивостта му. Друго подобно видение е това с разрушената църква, където Глас прегръщайки сина си, всъщност прегръща стеблото на дърво.

Гласът зад кадър, както и поетичният характер на виденията препращат към Малик. Похватът се е превърнал в негова запазена марка (а в известна степен и в проклятие). Също така и доста от образите напомнят за „Тънка червена линия”. Каква е разликата обаче? При Малик няма ограничение, героите търсят смисъл, задават въпроси, а отговорите, които получават, не подлежат на една интерпретация. При Иняриту посланието е първосигнално и цели да допълни сюжета, а не да обогати тематичната палитра (задава се финала на филма – виждаме падащ метеорит). И макар сцената с църквата да е красива, нейният принос е твърде скромен. Липсата не само на послание, липсата дори на повдигнати въпроси във филма е очевидна дупка.

The Revenant

Огромни стволове на дървета, докато хората предпазливо се прокрадват в подножията им, малки човечета, любопитни и неподготвени. Хората са обгърнати от природата, те са част от един по-голям пейзаж, който е необхватен. Тяхната драма се разиграва върху огромно платно и колкото и значима да изглежда тя, всичко продължава с тях и без тях. Но във филма не се усеща достатъчно тази разлика, това безучастие от страна на природата. Липсваха кадри, които да не следят героите, а да покажат какво се случва около тях. Вместо това, всичко се отнася до героя. Нападението на вълците например. Сцената служи единствено като механизъм, чрез който Глас да намери храна и да се запознае с индианеца. Това определено е филм за Хю Глас и неговото духовно пътешествие, но пък от друга страна нали уточнихме, че мръвката е реализмът?

За мен двете не работят добре заедно. Отделно стои и финалът, който е катарзисен и показва раждането на едно ново възприятие. Прероден и изцелен, Глас е готов да заживее отново. Но как? Вместо да преодолее сянката на миналото, към живота му се прибави още една, неизлечима. Трудно е да си представим бъдещето (и някой може ли да ми обясни последния кадър, защото за мен това е най-мързеливото драматургично измиване на ръце).

След края на филма, човек остава с усещането, че е бил свидетел на едно огромно усилие. Пред него се е проявило желанието на някого да докаже, че може да създава голямо кино и да казва значими и дори велики неща относно живота, смъртта и всичко останало, но не му се е получило баш така, както се е надявал. И след подобно усилие, единственото, което човек може да направи, е да подкрепи с похвала усърдието и труда.

7/10

коментари
 
Отговорете »

 
  • Гери
    2016-01-21 at 17:46

    Невпечатляващ бездушен текст, като изключим употребата на „мръвката“.
    Що така?

    Отговор

  • Satyr73
    2016-01-21 at 17:58

    Касабов добро изказване особено в частта със сравнението м/у Инярути и Малик, но разликата между тях е от небето до земята.Мълик е екзистенциален сюреалист-философ във киното и не го интересува реално публиката, която ще гледа лентите му. Просто той има нуждата да прави това, което прави, а Инярути е от съвременните режисьори-позьори, които правят всичко именно за да се хареса и за да ахне публиката. Но именно тук в тази лента не му се е получило, въпреки свръх амбициите да заснеме нещо уникално. И ако не бе вербувал невероятни Любецки, това нещо наречено филм, би преминало като най обикновена траперска историйка.
    Правилно си отбелязал липсата на зададените важни въпроси и естествено отговори.Филма е празен и никой не може да ме убеди в противното, както го и очаквах още преди да се заговори. Но пък бях любопитен да видя какво е направил Инярутката.

    Отговор

  • break
    2016-01-21 at 20:30

    Според мен, основната цел на филма – да въздейства на физическо ниво, е постигната. Оттам нататък, емоционалната съпричастност е въпрос на избор. Лично за мен филмът беше по-увлекателен от Осморката на Тарантино, с леката уговорка, че Том Харди не ми беше (достатъчно) убедителен. Разбира се, не е шедьовър, но да не го мислим Иняриту, той вече има такъв – Amores Perros.

    Отговор

  • cazaril
    2016-01-21 at 21:49

    Ахой,

    Доколкото разбирам, целта на едно филмово ревю е даде мнение за представянето, качеството, идеята, акценти на драматургията и оформлението във филма, не да го разкаже и не да го опише дословно.

    Не искам да се словоизлиявам, текстът е написан с по-сух и по-болнав замах от характерния за автора стил, увлекателен е, но на моменти умаря. Точно като филма. И точно като в него има няколко златни параграфа, като накрая се чувствах все едно съм „бил свидетел на едно огромно усилие.“

    Вие сте едни от малкото, които изнасят хубави ревюта на български, актуални сте и ви се кефя, защото сте готини, всичките, затова си позволявам да кажа когато съм разочарован.

    п.с. Аз мисля, че накрая умира, а индианците се връщат и му взимат палтото, ножа и скалпа.

    Отговор

  • UZUMAKI
    2016-01-21 at 21:53

    Филмът е могъщо кино и съм съгласен с Бийк, че постига целта си.

    PS 9/10 и задължително в личния ми топ 10 за 2015 г.

    Отговор

  • Пламен
    2016-01-21 at 22:24

    Съгласен с UZUMAKI, 9/10 , топ 3 в моята десятка за 2015 г. , която за жалост се оказа доста постна . Тарантивата осморка мен лично ме разочарова. Big Short и Spotlight не съм ги засичал из торент пространството.

    п.п. наистина се е получило ревюто малко скучно и сухо.

    Отговор

  • Ivcho
    2016-01-21 at 22:45

    За мен героя на Том Харди е по запомнящ се.

    А иначе съм съгласен че осморката е голямо разочарование.

    Отговор

  • .
    2016-01-22 at 00:41

    Абе, Дринов, на тоя невменяем шизофреничен изтърсак защо не сте му забранили достъпът до сайта все още :P. Милото само жлъчка Фърля и кълве на лЕб :D.

    Отговор

  • Mad Max
    2016-01-22 at 00:47

    Рядко се случва да съм на толкова противоположно мнение от мнението на автор на Операционната, но в конкретния случай съм тотално несъгласен с изразената позиция. Дори имам чувството, че сме гледали два различни филма и сега ще се опитам да се аргументирам защо смятам, че всичко в това ревю е тотално объркано.

    Още в самото си начало на ревюто, в частта в която разказва сюжета, Марти е пропуснал да спомене най-важният и съществен момент, който служи като отправна точка и център на конфликта между героите на Ди Каприо и Харди – убийството на сина на Глас. От тук произлиза и основната тема на филма, не толкова оцеляването, в никакъв случай не и „духовното пътуване към корените”, а най-вече отмъщението. Отмъщението, като мотив да преодолееш всякакви препяствия, страдания и несгоди само и само да се добереш до първоизточника на своята мъка. Отмъщението, което зарежда тялото със сила, съзнанието с воля, което се превръща във фикс-идея и което оправдава всеки изпълнен със страдание сантиметър по-близо до целта. Цялата енергия на филма е събрана в този брутален първичен инстинкт. Точно яростта на един човек загубил абсолютно всичко не позволява на духът му да се предаде и подтиква тялото неспирно да пълзи, преодолявайки всякакви човешки лимити … точно тук трябва да се търси основната тема.

    Виденията на Глас са способ на Иняриту да вкара допълнителна тематична дълбочина, да подскаже с леки нюанси част от миналото му, оправдавайки мотивацията му. Изобщо не съм съгласен, че виденията не създават силна емоционална реакция, защото такава не е и нужна. Каква по-силна емоционална реакция може да се търси извън сбора на преживяните от Глас критични ситуации? Какво е по-силно от загубата на дете и желанието за мъст? Да, Иняриту вкарва символизми във виденията на Глас, но те са предназначени единствено за тези, които имат желание да ги видят, не за тези, които търсят смисъла в тях. Те са по-скоро периферията, а не центърът.

    Пропуск в ревюто според мен е да не се изкоментират взаимоотношенията и контрастите между Глас и Фицджералд. Докато героят на Глас е по-целенасочен и стереотипен в желанието си да оцелее за да въздаде справедливост, образът на Фицджералд е малко по-комплексен, дори само от гледна точка на специфичните си разбирания за морал. Аз не смятам и не приемам Фицджералд като непременно зъл персонаж, а като образ принуден да се превърне (дори изненадващо за самия себе си) в такъв. Оцеляването при Фицджералд (основа и при Глас) носи съвсем различни характеристики, което и предопределя и конфликта между двамата. Докато единият (в определен момент) е склонен да жертва живота си за да даде шанс за живот на сина си, то другият е готов да извърши убийство за да увеличи собствените си шансове. Фицджерарлд изненадващо сам за себе си и сякаш инстинктивно извършва убийството на сина на Глас, но след това не убива младока Бриджър в удобния за това момент, поставяйки под риск самия себе си. Идеята ми е че Фицджералд става жертва на собствения си инстинкт за оцеляване, довеждайки се до ситуация при която няма правилен ход и избор.

    Финалната сцената с борбата между двамата или защо Глас (привидно) оставя съдбата да реши участта на Фицджералд, пускайки го по реката. Ключът се крие в думите на Фицджералд, че отмъщението няма да върне сина на Глас … точно в този момент Глас се отърсва от своята идея-фикс, осъзнавайки, че цялото това страдание, трите месеца лишения и мъки са безпредметни от гледна точка на загубата, която е преживял. Точно в тези думи се крие и признанието на Фицджералд относно правата, които Глас притежава над живота му. Много силен момент според мен.

    Относно последния кадър, който Касабов е определил като „най-мързеливото драматургично измиване на ръце” – поредно много силно решение от страна на Иняриту и великолепно изпълнение от страна на Ди Каприо. След смъртта на Фицджералд, мотивацията за живот на Глас вече я няма, яростта и смисълът за борба се е стопила и той вижда видението на жена си, която му обръща гръб сякаш в отговор на неговото колебание за живот. Глас вътрешно се зарежда да направи отново това, което е правил последните три месеца, следвайки максимата (определила съдбата и на Фицджералд), че единствено Създателят решава как и защо да си отиде…

    Няма да влизам в повече детайли, но действително още страшно много може да се говори за този филм и това, което не ми харесва, че в това ревю е подходено без нужната доза емоция, бих казал дори стерилно.
    Марти, надявам се да не ми се разсърдиш за словоизлиянието и бих искал да приемеш критиката ми с чисто градивните й характеристики, но съм убеден, че този филм не заслужаваше подобно снизходително отношение, защото за мен “The Revenant” е кино от най-висока класа и ме е яд, че не си го усетил по този начин.

    9/10

    Отговор

  • UZUMAKI
    2016-01-22 at 02:09

    Чудесно и много точно включване, MadMax, а ето и нещо любопитно по темата: https://www.youtube.com/watch?v=pJfTfsXFbLk :)

    Отговор

  • Данаил Найденов
    2016-01-22 at 08:54

    Идвам тук само за да чета коментарите.

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-01-22 at 09:37

    Макс, пропуснал съм момента с убийството, защото навлизаме в спойлър територия. Това е първият важен обрат в сюжета и не мисля, че ще е приятно за някой, който не е гледал филма да научи по такъв начин.

    За мен темата за отмъщението се изгуби по едно време. Към средата на филма се случват толкова странични неща (видения, сприятеляване, странична сюжетна линия с индианци), че почти забравяш накъде е тръгнал Глас. Затова и сцената, дето драскоти в пещерата името на Фицджералд служи, за да ти напомни по най-елементарен начин. Та не съм съгласен, че отмъщението е в центъра.

    „не съм съгласен, че виденията не създават силна емоционална реакция, защото такава не е и нужна“

    Не си съгласен, че не създават или не мислиш, че такава е нужна? В първия вариант приемаш, че филмът се стреми да изгради такава, а във втория отричаш необходимостта. Много слаба е връзката, изградена в началото на филма между Глас и сина му. Сцените между тях са няколко и разкриват взаимоотношенията им по-скоро като дистанцирани. Бащата се грижи за сина, пази го и му се кара, когато не е внимателен. Няма никаква интересни нюанси. Виденията, от друга страна, ти обясняват цялата история със смъртта на майката. Това е много важно за героя на Глас, но е пуснато като instant feeling, както се прави по комиксите. Елементарно и повърхностно е. Да не споменавам смехотворните запитвания на капитан Хенри „Абе, ти наистина ли едно време си убил офицер…“ и геройското пъшкане на Глас „Предпочитам тишината“ или „Убих човек, който искаше да убие сина ми“. Човек…

    Това за Фицджералд е така, макар че можеше да е далеч по-нюансиран герой. Примерно можеше да има истински индианци, а не той да си измисля. Тогава щеше да му съчувстваш повече, щеше да е жертва на обстоятелствата. Сега ти се иска Глас да го бодне накрая. Колкото до Бриджър, на Фицджералд му беше необходим, за да гарантира пред Херни, че са се погрижили за Глас.

    Това пускане по реката накрая… не знам. Да го пусне така, при положение, че индианците са на два метра от тях. Не ми изглежда като най-безпристрастното решение на света. Прилича ми на редовното умиване на ръце, каквото има в повечето екшъни, където сценаристите са преценили, че героят е твърде добър, за да убие някого. Нямаше ли да е по-силно Глас да се прибере във форта, да види, че Фицджералд е станал военен, да опита да го убие, но само да го рани, след което да има процес и накрая да пуснат Фицджералд на свобода, а Глас да се убеди, че всичко е било напразно (така завършва истинската случка). Вярно, че е антикулминационно, но за мен посланието „Фантазията за отмъщението е далеч по-силна от действителноста“ е силно и би било добър завършек на една толкова пропита от кръв история.

    Отговор

  • cazaril
    2016-01-22 at 11:35

    Damn,

    Готино рационале се пусна по стръмното, браво!

    Преди няколко седмици чух режисьорът да казва, че „филмът е за природата и хората“. Във филмите на Иняриту има метафизика, която далеч надхвърля простото видимо, тоест очертава, с извинение, чудовищен гещалт, което, ако режисьорът успява да постигне (а този го правяи консистетно), се получава това, което Бла написа по-горе – могъщо кино.

    И като съм почнал с цитатите, искам да цитирам текста на Мартин, който най ми хареса:
    „Огромни стволове на дървета, докато хората предпазливо се прокрадват в подножията им, малки човечета, любопитни и неподготвени. Хората са обгърнати от природата, те са част от един по-голям пейзаж, който е необхватен. Тяхната драма се разиграва върху огромно платно и колкото и значима да изглежда тя, всичко продължава с тях и без тях.“

    В какво се разказва този филм? Какво гледахте наистина? Защо този филм ви докосва?

    Защото въпросът, който аз си зададох накрая е „Какво този филм искаше да ми каже, въпреки че му липсваше красноречието, за да го направи?“

    Повечето герои представящи Щатите са неуки и са духовно откъснати в ценностите си, тоест – търсят материално съществуване, далеч от любов, приятели и дом. Те оцеляват физически, вършейки работа, която повечето цивилизовани хора не правят.

    В този смисъл има пет геро, които присъстват с различен акцент в историята, но изброяването им явно трябва да се случи, за да схванете, защо този филм не е ПРОСТО за отмъщението. Ще ги подредя по дименсия, тоест по една културна права, която има два края: от едната страна са моралните и структурни разбирания, вярвания и практики на хората от Щатите, а от другата са по-първичните и по-свързани с природата ценности на племената Поони и Арикара. Това не е дименсия за доброто и лошото, предвид че и двата края имат своите, макар и близки в някои отношения, чувствително по-различни морални разбирания. Това е права на свързаност, както Мартин написа, към „изначалните корени“. Колкото в по-края са героите, толкова по-близо са героите до своите изначални ценности, на базата на информацията, която филмът ми дава.

    – Капитан Андрю Херни – клетия, не може да си спомни фасона на жена си, но крета там; Здрава военна структура, подсигурена от дълбоки религиозни схващания.
    – Джон Фитцджералд – Нищо християнско не е останало в него, покварен, егоистичен и критино апатичен, сравнително добре пресметлив, но безразсъден и недисциплиниран. Въпреки това той е функционален, за разлика от французите, тоест той е на договор и бачка.
    – Бившият френски командир – Трупата му от „приятели“ го държи, а ужасите на войната, отдалечеността от дома и отслабената религиозност го превръщат в инквизатор на материалното. Откъснат от всичко, което може да нарече свое, закачен за въображаема насилстваща глутница.
    – Бащата на отвлеченото момиче, вожда на групата от Арикара – Вече са се мушнали икономически в схемата на хората от щатите и лека-полека са загърбили конструктивните си разбирания, по-насилствени в оцеляването, консервативни и радикализирани.
    – Оцелелият Поони, заради който Леонардо Ди Каприо всъщност ще вземе Оскар – Поони са по-консервативни от Арикара и може би точно заради това са си живи и до днес. Човекът си познава природата, живее от нея, не търгува видимо с хората от щатите и в общи линии е жертва, може би защото не иска изначално да трепе никого.

    Къде бихте сложили Глас в тази права? Защото ако проследите историята (заедно с виденията, сънищата, които дават хинтове какво го е променило, или да бъда още по-ясен – къде е бил), се разбира от къде Глас се връща. Тук Макс е прав, защото когато синът му умира той е гол (няма нищо, ама невъобразимо нищо, освен дрехите си, дори няма минимум здраве, той почти няма жива причина да съществува), озверен (защото вече съвсем няма нищо, системно са му го отнемали и то много от преди филма да почне да разказва) и мотивиран, преди да умре, да унищожи още веднъж този, който му го е причинил (миналия път му се е разминало). За разлика обаче от миналия път (когато е претрепал някакъв армейски командир), този път на дневен план стои един безпристрастен нечовек, който няма принципи, няма дисциплина и не стои зад нищо по-висше, освен как да изкара утре и да е на плюс, ако може.

    ДА, нормално е това, което чувате от устата на Фитцджералд на края да ви накара да си помислите: „ХА, шах братко, и за кво се трепа?“ и да си кажете „Е, да, убийството няма да му върне сина, тъжно, молто тъжно.“, но е много повече от това. То няма да му върне по-хубавия, смислен, по-духовен живот който е намерил с майката на сина си, сина му, по-чистия свят, който е познавал преди войната, няма да промени света, защото с неговото убиване ще дойде друг лодлец без принципи освен парите, но най-вече – няма да му помогне да намери отново себе си. Няма да му върне свързанността, която е намерил. Тази уникална свързаност, за която се разказва в този филм, във всичките й форми. За това филмът не е за отмъщението, а за свързаността и загубата й.

    Той се завръща от капсулата, която го е запазила, в свирепия свят, който го е затворил в тази капсула. И се връща за един последен удар.

    А какво ни казва филма?

    Отговор

  • cazaril
    2016-01-22 at 11:39

    (защото мечката е главен предикат)

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-01-22 at 13:03

    Интересно си поставил нещата. Според теб краят е песимистичен, така ли?

    Отговор

  • Satyr73
    2016-01-22 at 13:08

    Никога, ама никога не бих дал Оскар на този филм, ако съм на мястото на Академията. Празен отвсякъде въпреки интелектуалните ви напъни да извличате из под вола теле. Това е филм, който не казва нищо, освен да те остави с блюткавото напрегнато чувство да останеш съпричастен към този студен ад и да съчувстваш на Лео. От което по-скори ме се драйфаше, отколкота да ме вдъхнови. Предпочитам да гледам по-реалистичната документалистиката на Discovery Channel, отколкото тия зверски напъни… А края просто е толкова плитък и празен, че вече си съжалил за загубеното време с това.

    Кви напъни-кви пет лева в този филм бе?!

    Отговор

  • cazaril
    2016-01-22 at 13:22

    @Мартин

    По-скоро краят го усетих балансиран, не песиместичен.

    В крайна сметка ти го каза по-добре, всичко се случва на терен, който се е превърнал в известна степен чужд за „цивилизованите“ хора и напъните на режисьора да ни го припомни извличат известна неутралност. Аз поне останах леко емоционално отделен от преживяванията на Глас, именно заради смайващата природа, на фона, на която се случва всичко.

    Заради това си мисля, че накрая умира. На ръба да убие този, когото гони, като че ли аха прозира как нещо от него се е превърнало във Фитцджералд. Гонейки тези нисши страсти, поради които може би е бил избрал да не се доверява повече на „белите“, изведнъж оня му казва „Като ме убиеш, това няма да върне сина ти.“, но убивайки го, той се превръща в убиец. Можеше просто да го хване и да го заведе на съд.

    Не, но пък на – един подлец по-малко. Казано по-просто.

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-01-22 at 13:43

    За мен погледът казва „И се какво?“

    Но този елементарен трик с взирането в камерата предимно се ползва, когато сценаристът не знае как да завърши историята, какъвто е и случаят. Иняриту призна в интервю, че не знаел какъв финал да измисли. Тогава му хрумнало гениалното решение.

    Проблемът е, че ми е все тая какво става с Глас. Някой говореше за Кубрик и погледа му на фотограф. Великите снимки загатват за нещо извън ръба на фотографията. Зa цял свят, който въображението създава. Това е основен проблем за филма, според скромното ми мнение.

    Отговор

  • George Soros
    2016-01-22 at 14:10

    Къде другаде си срещал този „елементарен“ трик с взирането в камерата?

    Отговор

  • cazaril
    2016-01-22 at 14:53

    Закова го,

    може би просто не дава хляб на въображението достатъчно за да сплотиш образите от филма с нещо повече, да си вземеш поука или да се замислиш за живота. Може да звучи изтъркано, ама е докарал дълбочина без ефект. Виж, в други негови филми му се получава.

    Доколкото погледа в камерата, сега ще ви кажа точно за какво се сетих. Като бях малък имаше супер много „опитомени“ котки пред даскало. Бяха си улични, но лелките ги хранеха и те не бягаха много от децата. Имаше един батко в квртала, разбирай пети-шести клас, който обичаше да си ги слага на крак, като дойдат да му се търкат, все едно ще рита на хек. И после ги мята нависоко. Изчакваше да паднат и ги застъпваше с крак, след което се хилише: „Ей така ще ви мачкам, червеи!“

    Това злочесто хлапе не го помня, дори не се сещам как изглеждаше, но си спомням как гледаха котките, а те, брат, гледаха точно като Ди Каприо на края на филма.

    Отговор

  • Mad Max
    2016-01-22 at 15:23

    Марти, за пореден път излизаш с дежурното си и хипер клиширано оправдание – „проблемът е, че ми е все тая какво се случва с героя“. Няма случай когато това би могло да бъде прието като адекватен аргумент. Сещам се, че последният път когато използва подобна реторика беше по повод Fury Road и това ме навежда на мисълта, че ти просто не разбираш типично мъжките филми и не намираш логика в мотивацията на героите в тях.

    Няма такова нещо като “елементарен” трик … това е похват, който се използва умерено в удобни за това моменти и е авторско решение на режисьора, оператора, а може би и на двамата и работи безотказно в зависимост от емоционалният заряд, който носи. Уж идентичните примери, които си дал с клипчето в youtube по никакъв начин не кореспондират с уловеният момент и емоциите, които пресъздава финалното взиране в камерата в Revenant. Като човек неусетил филма още от самото му начало ти просто пропускаш емоционалната градация, която този момент носи.

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-01-22 at 15:36

    В Мад Макс имаше по-пълнокръвни герои, а това е чиста излагация. Ако „чисто мъжки“ е филм с плоски образи, експлозии, изнасилвания и патетично лазене по снега, явно не разбирам. Не разбирам защо се поддаваш толкова явна манипулация и се възхищаваш от очевидно недопечен продукт.

    Отговор

  • Mad Max
    2016-01-22 at 16:01

    Ти сам го каза и затова ще те цитирам отново за да подчертая една от малкото ти верни констатации тия дни: „явно не разбирам“ 😀

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-01-22 at 16:21

    А това „не ми пука за героя“ не е аргумент, а констатация, произлизаща от проблеми в драматургията. Интересните образи винаги хващат вниманието.

    Отговор

  • cazaril
    2016-01-22 at 17:08

    :/

    Значи, ако Иняриту пишеше хай-ку докато уринира, то би звучало горе-долу така:

    и никой нищо за мечката

    бахти коня

    деба.

    Отговор

  • Na-Um
    2016-01-22 at 18:38

    Има два вида истории – история „дали“ и история „как“! Тук историята е как ще оцелее, как ще отмъсти! Ревюто вменява и търси в сюжета на филма по-голяма дълбочина, отколкото е искал да има самият Иняриту! И смятам, че в това филмът е адски добър, в това че сюжетът е буквален, елементарен, кръвожаден – нищо друго!!!! защото такъв е бил светът и такива са били хората по това време на това място! Няма средно положение, или живееш, или умираш! А всичко около теб иска да те убие и можеш да оцелееш, само ако познаваш природата и света, само тогава имаш шанс. Това е за мен филмът и заради това е много добър, защото е буквален и прост. Какво е било важно за онези хора в онези времена – детето и храната, нищо друго, няма суета, няма кариера, няма амбиции, само чисто оцеляване.

    Отделен въпрос е, дали Леонардо заслужава Оскар за тази роля. Ами добър е много, но според мен героят му няма никакво развитие, освен онзи светкавичен обрат на финала. Т.е. няма какво толкова да играе, освен гняв. За сметка на това Том Харди е дори по-интересен. Той имаше нюанси, обрати, сменяше посоките, манипулираше, надграждаше.

    Иначе на фона на слабите Оскари, Завръщането е доста добър. Технически, жанрово, монтажно и постановъчно – перфектен.

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-01-22 at 20:16

    Личи, че е адски амбициозен! На няколко нива. Тук няма да мине номерът „Е, ти какво искаш от такъв филм“

    Отговор

  • xXx
    2016-01-22 at 23:56

    Огромен филм!!! Невероятно пиршество за сетивата и прекрасна игра на Харди. Не споменавам Лео, на него му стана навик.

    Отговор

  • Иван Чолаков
    2016-01-23 at 03:54

    Нямам спомен да съм гледал друг толкова перфектен филм.

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-01-23 at 12:20

    Касабов, ревюто ти на Black Mass разкритикувах тъй като според мен го беше претупал, там не се разбрахме, няма лошо. Но тук направо ме отвяваш – написал си подробно ревю на филм, който обаче сякаш не съм гледал… Не искам да се заяждам, но изтъкнатите в ревюто ти доводи са абсолютно… не знам какво да кажа, освен шокиращи. Не мога да се отърва от усещането, че наклона, на който си се спрял в критиката ти на филма, е избрана месеци преди да си го гледал. Пиша веднага след като прочетох ревюто ти и силно се надявам това да не е, как да кажа, „официалната позиция“ на Операция Кино относно такова пълнокръвно КИНО…

    Отговор

  • Satyr73
    2016-01-23 at 14:45

    Изприказваха се един вагон приказки за този филм, но какво е мнението на Дринов ми е интересно?

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-01-23 at 17:52

    Яд ме е, че ако се гугълне за ревю на тоя близо до перфектен филм, приносът на Операция Кино ще е точно това ревю.

    Отговор

  • Mariola
    2016-01-23 at 19:51

    на фона на излезналите филми през 2015 „Завръщането“ си е супер, невероятно красиви картини и един велик Лео.

    Отговор

  • Mimi
    2016-01-24 at 08:11

    Noto & Sakamoto

    Отговор

  • Начев
    2016-01-24 at 12:22

    Напили сте се със сока на боклука :)

    Дългите кадри на Иняриту и Любецки вече не значат нищо, когато преходите с моушън блър вадят очи. Претенцията за суровост и натурализъм умират пред дигитални животни (елени, мечки… мравки), пред фалшиви природни стихии (CGI ВЯТЪР, CGI огън, който Лео дори не успя да накладе сам; фалшив сняг през голяма част от времето). Температурите очевидно не са такова физическо изпитание, когато дъхът на Лео няма пара, а в пост-продукцията се заменя гласа му с дишане пред микрофон, защото от снимачната площадка не е извлечено кой знае какво от него. Оцеляването на Глас се превръща в изтощителен штик с монтаж от хронологично независими един от друг епизоди. И какъв ти Оскар и каква ти отдаденост: не успява да накладе огън, Дисни принцесата дори не отхапва повече от една хапка бъбрек, устните му не са замръзнали наистина, а с очеизбождаща простетика, по него няма следи от кал, мръсотия, време. Том Харди винаги ще бъде вечната надежда Валери Божинов- и тук той е само пръхтящ, грухтящ досадник. Героят му е чудовищно компрометиран, като е изложен само в светлината на убиец. Жестока грешка, когато в първите 40 минути, той изглежда прагматичен и борещ се за оцеляването на групата.

    Иняриту създаде шедьовър с „Бърдмен“, но „Завръщането“ звучи фалшиво, дори да изглежда истински. Черно-бял конфликт, който можеше да има дълбочина; фалшива природност, досадно оцеляваш и преиграващ отново и отново Лео Грилс, Не, мерси.

    Отговор

  • Glass
    2016-01-24 at 12:30

    Към Satyr73:
    Неадекватните ти и некомпетентни коментари само могат да ме забавляват. „Празен отвсякъде въпреки интелектуалните ви напъни да извличате из под вола теле“ – празна ти е главата приятелю! Заради глупаци като тебе хора като Джордж Лукас правят милиарди, за което им се възхищавам. Евала на такива, че са прозрели грозната истина, че тъпири като теб с мислене на 12 годишни биха ходили по няколко пъти да гледат малоумната поредица наречена Междузвездни войни. Тъжно е, че хора като теб са толкова много и ни заливат все повече, хора, които не правят разлика между The revenant и Беър Грилс. Ти глупако, даваш ли си сметка, колко гениално е пресъздадено всичко в тоя филм и как зрителя наистина влиза във филма не чрез 3д очила, а благодарение на великолепната режисура, синематография и НЕЧОВЕШКА актьорска игра!!! Даваш ли си сметка колко теми се засягат в тоя филм и по колко елегантен начин Иняриту ни разказва тази невероятна история!
    Или си много тъп или говориш глупости нарочно, за да дразниш хората. Но и в двата случая за мен ти си един пълен тъпанар. Така че много те моля, стига си загрозявал тази страница и престани да пишеш глупости!

    Отговор

  • Glass
    2016-01-24 at 12:39

    Към Начев: Жалко и пагубно е, че има хора като теб.

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-01-24 at 12:58

    Начев е успял да намери толкова пробойни в достойнствата на филма, какво да говорим за очевидните му слабости.

    Отговор

  • movieman
    2016-01-24 at 13:17

    @Начев, какво в киното за теб означава нещо?

    Отговор

  • Kroko 6oko
    2016-01-24 at 13:37

    След като така надъха стормтрупърите в „SW7: Силата се пробужда“, Доналд Глийсън и тук доказа, че агентът му заслужава някакво признание.

    Отговор

  • legrandelf
    2016-01-24 at 14:09

    След като ми се доака, реших да се изсера и аз.

    Към ревюто:

    Касабов, Марти, Снобит, уадева. Предубеден съм към теб и писането ти, но този път останах доволен от ревюто. Нямам никакви проблеми с това, че балансираш (или поне опитваш) между преразказа и аналитичните коментари. Споменато или не, убийството на гласовия син не е спойлър. Ако в XXI-ви век има човек, интересуващ се от кино, който дори един тийзър/трейлър не е изгледал – това си лично е негов проблем. Литературно-интерпретативните ти разсъждения въобще не ме трогват или дразнят. Така си го усетил, така си го написал. I don’t care. Просто не съм съгласен.

    Към теб, към Начев, към всеки-на-когото-му-се-чете:

    Филмът има проблеми, това е безспорно. Всеки един филм има. Личностната оценка се гради на това как тоя филм се пречупва през индивидуалността на всеки, който го гледа. Информацията, която притежаваш, общата култура, социалната ти принадлежност, въобще всичко, което те гради като характер има значение при такъв жанров филм. Интерпретативен. Нормално е да има разминавка в мненията. Често се случва – поради неспособността ни да водим нормална дискусия (спор), която да не се превръща във вакханалия с псувни и лични нападки – накрая да има разсърдени и недоволни.

    С всяка изминала година, освен че ставам гръмпи олд фак, се сблъсквам с подрастващия зрителски (или консуматорски) каприз. Очевидното старание и качествен продукт на екипа зад „Завръщането“ биват отречени и оплюти с лек замах от сульо и пульо. Защо? Наистина ли тоя филм има толкова неприятни слабости или пробойни?

    Не. Но ако си с наGlassата да се изсереш върху нещо, можеш да го направиш върху всеки един филм. Някои са много по-лесни, защото са очевидни брадви (изберете си „Терминатор 5“, „Бързи и яростни 7“, „Здрач“, „Сойка-лайнехулка“ и т.н.)

    И тук идва моментът с грамотното изказване и непрофанизираното публично мнение. Стига да имаш някаква претенция, че това мнение струва нещо и би желал да се цени от останалите. Т.нар. „разбиране от кино“. Дори и ако личните ти предубеждения или моментната нагласа те карат да дрискаш върху поредния филм, да се каже на черното бяло (или обратното, #OscarsSoWhite) е идиотско и прибързано изказване.

    Изсмукването от пръстите на негативи от очевидно качествен продукт е като да прехвалваш и отрупваш със суперлативи тъпотии като „Отмъстителите“. Да, те са друг жанр, те са за друга категория зрители, те се правят по друг калъп и т.н. Но моделът за сране е един и същ.

    Лично мнение, след философските мозъчни пръдни:

    Филмът ми хареса, пак ще го гледам. Обективната ми оценка клони към 8.5/10. Имам забележки, но те не ми развалят цялостното усещане за филма. Накрая излизам доволен от видяното. Не ме е разцепил, не ме е разревал. За малко да текнат сълзички при една определена сцена, но… успях да се задържа, понеже не обичам да ридая пред Дринов. Не го наричам шедьовър, но е безспорно майсторски изпълнен. Мога да го сравнявам с други филми, но не желая, а и не мисля, че има смисъл.

    За съжаление това не ми е любимата роля на Леонардо, но безспорно е дал много и за пореден път заслужава да грабне статуетката. За още по-голямо съжаление обаче, има реална възможност да се размине с нея, просто защото има конкуренти, които с деликатните си изпълнения могат да се превърнат в мечка гризли и да му разкъсат надеждите с лекота.

    Том Харди може и да мъмре, да играе по един и същи начин, но тази му роля пасва по-добре, отколкото онази в „Лудия Макс“. Ако в крайна сметка спечели – няма да е незаслужено.

    Любецки – абонамент. Когато си майстор в нещо, го правиш отново и отново. Дори и Дийкинс да е направил чудеса в „Сикарио“, всеки един кадър в „Завръщането“ е може би с една идея по-напред. Но това ще го решат онея побелелите холивудски еврейски педерасти.

    Филм на годината? Не знам. Честно казано „Лудия Макс“ ме отвя повече (в смисъла на това-пък-откъде-дойде) и има достатъчно причини да спечели пред останалите, което ще го превърне от (просто) култов в безвремева класика.

    За финал:

    Максим Генчев е лайно.

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-01-24 at 14:10

    Донал, не Доналд.

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-01-24 at 14:14

    Елфе, евала. Право в десетката, именно това е нещото, което събаря и мен: търсенето на изсмукани от пръстите негативи в явно качествен продукт.

    Отговор

  • movieman
    2016-01-24 at 14:50

    Да, това е най-жалкото. Измислянето на всякакви негативи, само и само нещото да бъде оплюто. Точно филмите от последните години, които за мен лично по някакъв начин се опитват да избутват границите на киното и по мое лично мнение успяват, с новаторски си филмов език („Гравитация“, „Бърдмен“, „Завръщането“, преди това „Дървото на живота“, – да, смятам Любезки за най-важния човек в киното днес, редом с изброените режисьори зад него), та точно тези филми биват насирани най най най-много. Защо бе??? С какво пречат на хората повече от всички повърни, които постоянно се изсипват в кината, та получават 10-торно повече лайна от тях …

    Отговор

  • .
    2016-01-24 at 15:50

    Ми влязоха в полезрението на консумаТУрското (тъпа шегичка не се сдържах :() и популярното.
    И някакви хора които се имат за капацитет/и сред това бунище, взеха да им акат на главенцата. Сякащ тия хора нямат предистория и са скочили в „чалгата“, ей така от нищото. Работата е там, че те са си го изработили, и дори се стараят сред тази смърдяща стагнирала кочинка, да демонстрират нещо повече на тез разглезени плебеи. Тази година е изненадващо слаба btw. Или пък може би не, щото нали след миналогодишният привидно мощен порив, черното излиза наяве (т.е. кризата бива предшествена от изненадващо добре развиваща се/работеща „икономика“, че не ми се получи нещо метафората/сравнението 😀 – преди да удари).

    Btw, Харди ми беше остро безличен/никакъв в Макс :(. Иначе копеленцето играе, мамицата му :).

    Отговор

  • 6okrokolad
    2016-01-24 at 16:05

    @Sir Stevancho

    В Наше село му викаме Дон Глис.

    Отговор

  • Pacino
    2016-01-24 at 19:36

    „Spotlight“, просто счупи тъпомера, ако земе спечели Оскар, тва означава, че гилдията е брутално изнасилена от Папата. „The Revenant“ е да нъбър лан, таз година, Инярито и ДиКаприо са сигура, стискам палци и на Харди!

    Отговор

  • Satyr73
    2016-01-24 at 20:34

    @Начев
    Е на това му викам зоркото око и ще го кръстя „Зоркото Начево око“ за филмите. Кога успя да ги хванеш тия пропуски – жесток си и евала за наблюдателността ти. Филма е едно дъъъъълго празно и пълно с претенции лайно…

    @Glass
    Ти си елементарен капут и не мисля, че заслужаваш моето внимание повече тук…

    @legrandelf – Elf
    Човеко не съм виждал да си писал толкова поне аз от както влизам тук в този сайт – имаш ли мазоли на пръстите? Относно мнението за филма – много си неутрален, което хич не говори добре за твоята способност да анализираш, но няма лошо. Явно не искаш да серът по елфската ти главица. Ок, щом филмчето ти харесва, но реално това е филмова прехвалена медийна рекламна надута филмова пръдня, която никога, ама никога не бих гледал повече. Пълно отегчение дори при второто гледане.

    @Дринов
    Всичкиси азказаха пръдните тук за това нещо, наречено филм достоен за всякакви оскари и тем подобни, а ти какво ще кажеш? Или пак ще бъдеш дипломатичен и ще кажеш: Аз с филмите на Инярути съм си ОК, и с този съм си ОК…

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-01-24 at 20:41

    @legrandelf

    Ако погледнеш синопсисите в IMDB и в новините на Операцията, ще видиш, че никъде не се споменава за убийството на сина. За мен е спойлър.

    Омаловажаването не е удачно. Проектът пращи от амбиция. Ако не беше така, нямаше да отидат на майната си и да похарчат 130 милиона, нямаше да напускат хора, неспособни да удовлетворят „гения“ на режисьора. Нямаше да има и 12 номинации. От самото си начало филмът се цели високо, затова и трябва да бъде мерен с подходящ аршин.

    За теб филмът е „очевидно качествен“, докато за мен е изпълнен с драматургична анемия, тематична несъобразеност и крещяща патетика.

    За тези, които само скролват ревюто ще кажа, че половината от него се фокусира върху качествата на филма.

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-01-24 at 21:04

    Касабов, смяташ, че несъгласните с прочита ти просто са скролвали ревюто ли? Напротив, прочетох го таман 3 пъти в последните два дни и истината е, че съм брутално несъгласен с почти всичките ти доводи. Склонен съм да се съглася с Оги, че явно не се кефиш на чисто мъжки ( сори за лесното определение, но това буквално ми е на върха на езика) и това те кара да търсиш негативи на места, които не кореспондират с духа, който подобен род филми носят. Наистина смятам, че си отписал филма месеци преди да го гледаш и просто си се оперирал предварително от възможността да оцениш заложените и прелестно реализирани идеи… Не само тук, като цяло рядко съм чел ревю за наистина добър филм, което толкова кардинално да отрича за мен очевидно добри хрумвания и да защитава тезата си с – поне за мен – грешни заключения. Аз лично съм шашардисан, наистина, това ли ревю ще седи като едва ли не позицията на Операция Кино относно един наистина прекрасен филм ?

    Отговор

  • legrandelf
    2016-01-24 at 23:46

    Касабов:

    Значи… ще четеш синопсисите в IMDb и новините в Операцията (където е публикуван и трейлърът), но няма да го гледаш (трейлъра)? Що за глупост? :)

    Но да не дълбаем в и без това тъмната Индия.

    С какво съм омаловажил филма и труда по направата му? Или говориш за нещо друго?

    „Проектът пращи от амбиция. Ако не беше така, нямаше да отидат на майната си и да похарчат 130 милиона, нямаше да напускат хора, неспособни да удовлетворят “гения” на режисьора. Нямаше да има и 12 номинации. От самото си начало филмът се цели високо, затова и трябва да бъде мерен с подходящ аршин.“

    Съмнявам се ходенето на майната си, харченето на 130-те милиона, неиздържането пред rough genius tension-а на Иняриту и 12-те номинации да са с цел направата на еднозначен за интерпретации филм.

    Прегледай отново категориите, в които този филм е номиниран. Защото абсолютно във всяка една „Завръщането“ заслужава да спечели. Няма номинации по инерция, както е имало подобни случаи с други филми във времето. Да, претенцията е висока, аршинът също трябва да е. Ама ти се хващаш за драматургията. Семпла история, щом и с нея се тормозим (визирам мега коментарите и не-знам-си-още-какви-повърни), к’во тогава остава. Изразните средства били шит. В „Тънка червена линия“ били супер. Признай, че Малик ти е любовник и не харесваш подхода на Иняриту и толкоз. Ако си го казвал – файн бай ми.

    И да, филмът е очевидно качествен.

    „драматургична анемия, тематична несъобразеност и крещяща патетика“ – а това са нещата, които наричам изсмукани от пръстите. Не търси под вола теле.

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-01-24 at 23:58

    Точно тия неща за мен не са изсмукани от пръстите. Точно тия три определения за мен са равнозначни на „тая година нема черни, дето са номинирани за статуетки“. Логиката на двете тези е същата – хубаво изречени думички, които не са в състояние да нулират липсата на реален довод. Един човек с богат речник е в състояние да отстоява позицията си до безкрай, но оцветените в есенни кафеникафи багри творения на природата все пак са си лайна.

    Отговор

  • Mad Max
    2016-01-25 at 00:00

    Да, и на мен ми направиха впечатления тия – „драматургична анемия“, „тематична несъобразеност“ и „крещяща патетика“. Имам подозрения какво точно означават „драматургична анемия“ и „крещяща патетика“, но „тематичната несъобразеност“ ми бяга чисто смислово.

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-01-25 at 00:08

    Стивънчо, „Апокалипто“ мъжки филм ли е? Защото го намирам за много по-добър.

    Макс, говорим си за натрапчивото вмъкване на общочовешки теми, които стоят като кръпки на фона на филма.

    Отговор

  • Mad Max
    2016-01-25 at 00:16

    Е, глупости говориш, Марти … общочовешки теми са отмъщението, мъката по загубата на дете, а по-фундаменталните теми са много умерено и балансирано загатнати във виденията заедно с част от миналото на Глас. Според мен в никакъв случай не са натрапени, но съм сигурен, че ако бяха още по-редуцирани, това щеше да ти е основният аргумент против. Нагаждаш се спрямо това, което ти е удобно …

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-01-25 at 00:18

    Добре бе, пич, аз направо… Обръщам се към теб първо заради казаното към Макс – това ми е огромен проблем… Самият ти подход е крайъгълният камък на това, което ми пречи. Тия „кръпки“ за мен са скелета на филма, не знам как да ти го украся с думи, за да ме хванеш.

    А за Апокалипто. Мисля, че Елфът го каза по-горе по много приятен и ненатрапчав се начин, аз ще го кажа по по-елемнтарен, щото се подавам на яда си тук – сериозно ли искаш да спорим дали Апоналипто е по-як от тоя и това ли е нещото, което искаш да кажеш по темата? Да сравним Апокалипто и това тук? В смисъл… Сериозно..?

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-01-25 at 01:03

    Макс, ти си този, който се нагажда. Как може да кажеш, че това е умерено и балансирано. По-елементарно внушение не съм виждал скоро.

    След трето гледане вече не ми се коментира. Филмът е толкова пропит с глупости и баналности, че е компрометиран отвъд всяка дискусия, която цели да го изкара най-доброто на годината. Трябва да го гледаме в домашни условия, за да удряме пауза и да коментираме, за да ти обясня точно какво имам предвид под нелогичност и проблеми с пейсинга. Човек, пълно е с такива компромиси. И всичко идва от великата претенция да снимат на кънда мънда. Ми, като не си Дейвид Лийн, стой си в студиото и си пипно филма, а не пускай недопечена манджа. Както и да е. Не виждам смисъл да те убеждавам. Теб те е докоснал, ревал си, стискаш палци за Оскари. Радвам се. Това е най-важното. Тези, които знаят-знаят. Пък ще продължим дискусията след изпита на времето. Така най-добре си показва.

    Стъвънчо, (пич?), каквото съм искал да кажа, съм го написал. Ще се радвам да прочета защо според теб това е голям филм.

    Отговор

  • Mad Max
    2016-01-25 at 01:09

    Хехе ревал … аз рева на твоето ревю бре 😀

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-01-25 at 01:29

    Пропит с глупости и баналости филм и му даваш 7/10? 😀 Или, викаш – все пак киното е визуално изкуство – спокойно един филм може да е тъп и банален, но заради камерата, каста и бюджета – да не е 3/10.

    За Апокалипто ме попита сам, дръвченето ти е твърде излишно. Опитах се да вметна, че не е нужно да сравняваме конкретен филм с този, още повече, че смисълът, който вложих като повторих това за „мъжките филми“ е по-скоро принципен, не сочещ с пръст.

    Ти ще се радваш да го прочетеш, ама не мисля, че има смисъл да го прочетеш за втори път. Мад Макс се е постарал в няколко абзатца да ти представи защо смята, че не си прав – прощавай ако греша, но не виждам особена радост в постовете ти след неговото мнение освен няколкото изказвания в стил “ мале не моа повярвам, че се хващате на толко евтина патетика“.

    Отговор

  • Del
    2016-01-25 at 03:59

    Бахти кви глупости пишете братле. Филма Е пълен с клишета. И да, погледът в камерата е точно това, което мартин касабов описа ( иска се се пак да сте гледали повече от 10 филма на година, примерно Бойхуд завърши така! ) Разочарованието от този филм съм сигурна, че никой не е планирал предварително, просто е като удар под кръста заради шибаните очаквания. Аз съм му дала 8/10 въпреки тежките си думи, но се готвех за 11

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-01-25 at 08:21

    Дееба, знаех си, че някъде там се дъня – гледал съм 9 филма само и явно не ми стига експириънс. Аз пиша глупости, тя му дала 8/10, ма бил клиширан и тн. Тук явно се разминаваме в начина си на оценяване, аз лучно не се сещам за филм, който мога да ревюирам така: Мн яки костюми и камера. Яко клиширан, елементарни внушения. Тъпи хрумвания и нелепи похвати. 8/10.

    Отговор

  • Na-Um
    2016-01-25 at 10:48

    Бах това разочарование от филма! 12 номинации за Оскар! Киното е цялостно произведение, съвкупност от различни форми и този филм е номиниран във всичко освен сценарий. Просто защото елементарният сценарий и сюжет е изключителен плюс за този филм и не му трябва повече! „тематична несъобразеност“ обаче ми остава като репликата на годината!!! Какво означава това мамка му??? Филмът е перфектен – жанрово, стилистично, режисьорски, монтажно, актьорски! Май някои хора не разбират, че понякога „повече“ от нещо е по-лошо от точно толкова, колкото трябва. В смисъла например на невероятна игра на Мерил Стрийп в смотан филм.

    Какво точно повече искате от този филм?

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-01-25 at 11:31

    Ха-ха, ма да бе, много ясно! Какво искаме от това скромно филмче, направено от сърце да ни забавлява за три часа! <3

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-01-25 at 13:10

    Така като гледам, него го е забавлявало „филмчето“, Касабов. Претенциозната ти ирония е на място точно колкото цялото ти ревю.

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-01-25 at 13:34

    Мен ме забавляват снизходителните ти ревюта на ревюта. Още не си казал нищо за филма. Знам, че сме ти под нивото, но така само хабиш „въздух“. Я кажи какво е „пълнокръвно кино? :)

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-01-25 at 14:14

    Устата ти вони на претенция след всяко твое изказване по, а тонът ти е удобно различен в зависимост от адреса на критиката – съавтор в сайта или прост коментиращ, макар да казваме принципно едно и също нещо. И накрая с цялата си келешка наглост ми казваш, че едва ли не аз се държа така? „Пълнокръвно кино“ ли не разбираш какво е бе? Тематична съобразеност…

    Отговор

  • 2016-01-25 at 14:16

    За тези, които го пожелаха, ето и моето едно изречение. Няма да влизам в подробности, за да не се повтарям с прежди говорилите. На мен филмът ми хареса много – изключително първичен и потентен във всяко едно отношение. Поставям го в личният си Топ 10 за изминалата година (очаквайте класацията ни съвсем скоро). Забележки по драматургията и героите нямам, единственото, което бих променил, е да махна цялата сцена с Бриджър и Фицджералд в опустошеното индианско селище с глиганите (тотално ненужна ми беше) и да видоизменя сцената с преспиването в коня – това падане ми дойде „ту мъч“. Можеше просто да избяга, да го настигне буря и да му се наложи той сам да убие кончето. Относно финала, аз го тълкувам, че след като Глас постигна своето искаше да умре и да се събере със семейството, но съдбата или Бог ако щете, беше избрала той да живее и индианците го подминаха. Можеше да легне и да умре сам, но жена му казваше, че докато диша трябва да продължи да се бори и той ще го направи. Банално ли е това? Може би. От известна гледна точка целият живот е банален. За протокола, Леонардо е феноменален!

    За ревюто на Касабов. Може да не съм съгласен с тълкованието му, но не смятам, че е написал лош текст – даже напротив, чудесен е и се е постарал да се аргументира, а не просто да каже „пълно лайно“. Пак бих му дал да го напише и не съжалявам, че това е официалната позиция на сайта! И като казах официална позиция, това е истинска демокрация, може на всички ни да ни харесва, но уважаваме мнението на, човека, който се е нагърбил със задачата и не бихме си позволили да го омаловажим, като не го зачетем. Кур за цензурата на базата на лични предпочитания по отношение на изкуството, колкото и да вярвам в съществуването на обективизъм, според който този филм е голям. Другата гледна точка е, че на всички ни ни харесва, ама сме взели пари да го плюем и затова го правим. :) :) :)

    Ако някой има конкретен въпрос да пита, че е леко мазало и не знам какво точно да коментирам, а ревю в коментари не мога да пиша. Ще се постарая да отговоря (този месец). :)

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-01-25 at 14:23

    Никой не казва, че ревюто му е лайно, Дринов. Спорим за мнението му, а келешкото държание не помага особено много. И кво значи потентен филм, „тематично съобразрн ли“?

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-01-25 at 14:42

    Тематично несъобразен означава, че духовното пътуване към корените не е съгласувано с отмъщението. Двете теми се бият и стигат до големия празен поглед накрая. В крайна сметка няма никакво завръщане. Кое ще му дава сили да живее след финала?

    Отговор

  • satyr73
    2016-01-25 at 14:42

    Всеки слепец след време ще прогледне, но важното е дали е видял това, което ние видяхме в самото начало /визирам единствено и само този прехвален последен филм на Лео и Инярути/. Лесно е след като се изпише един вагон от критики и анализи да си кажеш: „Ех мамка му прави са, но аз не успях да го прозра и видя още с първото си гледане. Бахти и тъпото пърче съм наистина…! А другите го видяха още веднага очевидното, но нищо време е и аз да покажа че съм го видял и знам и трябва така да покажа, че все едно съм го видял още от самото начало…“
    Та така и вие слепци защитаващи този филм. Доста още ви трябва за да можете ида имате способността да оцунавате това от първо гледане, а не от 10-то, както повече то направиха с Епизод 7, но и 20 да го гледат пак няма да сигнат до същността на това тънко нещо наречено КИНО ИЗКУСТВО.
    Ето ви една много добра статия, с която сйм напълно съгласен:
    http://www.chronicle.bg/%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82/%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%BE/

    Но аз съм съгладсен именно с това, че Лео заслужава още преди със всеки последвал филм Оскара си, но не и тук..за жалост.
    Цитата:
    „Наистина ли „Завръщането“, за много хора – може би най-слабият филм на Иняриту до момента, ще заслужи „най-престижната награда“ на един от най-добрите актьори в момента? Не. Академията всъщност ще му даде награда за всички онези пропуснати години, в които е била неадекватна спрямо работата му на голям екран. Имайки предвид колко избирателен става актьорът за ролите и филмите, които прави с годините, следващият шанс за нещо подобно може да е след минимум две години.“

    Отговор

  • 2016-01-25 at 14:55

    @Sir Stevancho
    Хубава де, не е нужно и ние да се тръшкаме, нали. запазваш хладнокръвие връщаш разговора в (относително) нормални рамки. :)

    @satyr73
    Моля те! Това дето си го написал важи в двете посоки. И по-добре така, отколкото, чакай пък аз да покажа на критиците, колко съм „готЕн“ и разбирам, като оплюя нещо, което има неоспорими качества.

    @Мартин Касабов
    А не мислиш ли, че точно защото „духовното пътуване към корените не е съгласувано с отмъщението“, той пуска героя на Харди накрая? Мен не ми харесва, че той му казва това нещо буквално, а Льонката не стигна сам до този извод. А кое ще му даде силите да продължи, го споменах по-горе.

    Отговор

  • heinrich
    2016-01-25 at 14:58

    С две изречения:
    Филма е много добър да. Шедьовър не е, но е много хубав. Точка по въпроса.

    С едно изречение:
    За пореден път се убеждавам, че някой хора потребяващи сайта просто не си пият хапчетата сутрин….

    Леко отклонение:
    Кво стана с миналогодишната класация за най касовите филми и нашите предположения бре, айде пускайте сравненията и да пием по биричка 😉
    И пуснете тема за най касовите за 2016г. 😉

    П.С. Само 2 минутната еднокадрова сцена с мечката е по добра от целя Силата се пробужда, хахаха 😉 Не че Силата е толкова, лош де 😉

    Отговор

  • cosmodrom
    2016-01-25 at 14:58

    мелез може да бъде някое куче. или може би мечката.
    хоук е метис… 😛

    Отговор

  • 2016-01-25 at 15:09

    @heinrich
    Вашите ти можеш да си ги сметнеш. Аз се нагърбвам само с официалната страна. :)
    Кои заглавия смяташ, че трябва да включим в класацията за 2016?

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-01-25 at 15:26

    @Дринов

    Отвъдният живот не е добър мотив за живот, а за смърт. Затова и много религиозни хора нямат търпение да се преселят там горе. Иначе и аз разбирам края като теб.

    Отговор

  • 2016-01-25 at 15:55

    Не разбрах, това за отвъдния живот по отношение на нещо, което аз съм казал ли е? Защото не съм имал предвид нищо такова.

    Отговор

  • satyr73
    2016-01-25 at 16:41

    Дринов ни ми е това идеята да плюя по който и да е филм. Напротив, ще се радвам и с радост ще ахвам по стойностен и добре издържан конструктивно, сюжетно и е креативно направена лента.Но както виждаш, което се случва и с епизод 7 аналогично, критиците ги разбиват на пърчета и едва ли след месеци изобщо някой ще се сети за тези „голени и стойностни “ ленти, както вие ги възхваляте. реално както написах по горе Лео е голям хамелеон, но не и тук е ролята на живота му и не е за Оскар. За оскар е в „Джанго“ и ако щеш във „Вълкът“ въпреки , че момчето /което е почти мой набор/ :), е достоен още с първата си голяма роба в Гилбър, но явно до сега все още никой не го приемаше на сериозно като актьор с големи качества, но ако му пирсъдят сега наградата ще е именно за цялостните му напъни, а не изрично за тази роля мисля. Е ще е съвсем справедливо. В случая в надпреварата е именно с лидер и той се казва Еди Редмейн, защото този млад актьор сложи всички други в малкия си джоб, независимо дали го харесвате или не – това е талант, с който се раждаш, а не драпаш с зъби и нокти до заветните награди в случая Лео.
    Плюйте коментарите ми, но знаете че малко ми е дремело за болшинството от пишещите тук, по простата причина, че просто не разбират за какво иде реч.

    След „Момичето от Дания“ дори най-големият скептик ще се убеди, че Редмейн може да изиграе всичко. Докато Лео не не на това ниво за съжаление…
    А само още малко: завършека е толкова повърхностен и дори в интервю Инярути го е споделил, че просто не е знаел как да завърши филма си…което говори за „огромния режисьорски гении“ в това 50-се годишно надуто и ненормално козле. Как можеш да не знаеш края си, след като целта на цялата фабула е именно края, а той трябва да е зашеметяващ и да отвява глави. Да щом като претензираш за още един Оскар. А този иска да си го присвои с тъпотии. Абе какво да ви кажа… празен филм……………………..

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-01-25 at 17:16

    Нали финалът е обещание за вечен живот с жена му. Или ти не го разбираш така?

    Отговор

  • 2016-01-25 at 17:39

    Не. За мен цялата „духовна линия“ с жената е плод на неговото въображение и спомени – няма в действителност обещание за единение в отвъдното. Накрая той просто следва нейната „заръка“, докато диша да се бори за живот и да не се поддава на лесното.

    @satyr73
    Преди да продължим обсъждането, моля те да ми кажеш как точно критиците „разбиват на парчета“ „Завръщането“, „Силата се пробужда“ и „Лудия Макс“? Как съдиш за това нещо? От къде я взимаш тази информация? Много ми е интересно!
    И да те подготвя, никак няма да ти хареса ревюто ни за „Момичето от Дания“. :) Ама там ще си говориш с ДДЛ. :)

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-01-25 at 17:49

    Хахахаха, таман щях да питам как сте оценили Момичето от Дания и Редмейн, че ми е любопитно, щото мпето мнение май не е много високо 😀

    Btw, Касабов, за един клиширан филм – някои моменти в него се подават на бая различни трактовки, не мислиш ли? Не казвам, че е нормално, бтв, за мен отговорът е въпрос на силно вътрешно усещане, пеене на един глас, инстинкт, ако щеш. Все повече си мисля, че просто не усещаш духа, който носи филмът и му придаваш такъв, който изначално и не цели да има.

    Отговор

  • satyr73
    2016-01-25 at 18:31

    Относно критиките, ами порови се из нета и сам ще се убедиш. Но ти явно не четеш по горе коментарите на хората писали тук, не моите ако не ти се четат, но на другите, които ме напълниха…На Начев, на Касабов ревюто. Абе човек – ти сляп ли си или така ти изнася. Казах ли ти преди месеци, още когато говорехме за този филм, че ще е празен напън на козела и единствено рекламната кампанийка и то свързана с мъките на Лео уж бахти мъките подложен и че ще се окаже една огромна филмова пръдня, която след само седмица няма никой да се сети да гледа, камо ли да се помни. Казах ли ти че е пресилена работа? Никога не слушаш. То един Начев е забелязал толкова неща като огромни дупки в цялата структура. В страшен студ и няма дъх-пара, баси и ужасите измислени е подложен, а да не говорим за мечката – толкова измислено CGI. Други филми кефат- не това!
    И си оставете ревюто на Касабов, защото си е в унисон с бледостта на цялото и пълната чу липса на реална обективност. По добре си пусни Gray- 100 пъти по истински е – повярвай ми. Сам ще се убедиш.
    Всичко свързано с този филм е пародия. Дори Любецки не е на висотата, която очакваш – дълеч по добри ленти има: Gravity,The New World,The Tree of Life,Sleepy Hollow

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-01-25 at 18:40

    Да уточня, че за мен беше най-очакваният филм тази година. Гледах го три пъти (в опит да видя различната гледна точка на колегите). Оценката ми не мърда.

    Стивън, върху всяка брадва може да се развиват трактовки. Всичко опира до това кое те впечатлява и кое намираш за удачен подход.

    Отговор

  • Vladi
    2016-01-25 at 18:40

    Сатире, плагиатче бездарно, мнението ти е направено от лайно. Ти си шибан клоун, пич.

    Отговор

  • Satyr73
    2016-01-25 at 18:43

    Относно “Момичето от Дания” и в частност Еди Редмейн е нива над това тук. Филма като цяло е разочароващ, но при автор като Хупър и Викандер просто не се пропуска, но Еди е неузнаваем и това момче е с уникален талант, който го показа още в предишните си няколко филма. Всъщност Алисия Викандер открадна шоуто на Еди Редмейн.

    Ама явно не четеш какво пиша преди това. Както и да е…

    Отговор

  • 2016-01-25 at 18:52

    @satyr73
    Човече, не може да си сериозен! Не може да обитаваш някаква си своя реалност, в която да си вадиш доводи, които нямат нищо общо с действителността. Да оставим това дали филмът е тъп или не – така си го усетил, хубаво. Но да обясняваш, че критиката го е разфасовала, него и „Лудия Макс“ и дори „Силата се пробужда“, и като доказателства да даваш коментари в сайта, е меко казано несериозно. Има генератори на критика и там лесно можеш да видиш как е бил оценен даден филм. Освен това има и награди – ако смяташ, че „Оскарите“ са малоумни, има още цял куп други, където този филм конкретно беше оценен подобаващо. Бъди мъж и си признай, че сгреши в прибързаната си оценка, която сега всячески се опитваш да защитиш със смехотворни доводи. Начев бил забелязал и написал… Още веднъж, недей така, моля те! За „Лудия Макс“ и „Стар Уорс“ поне се напъна да напишеш нещо конкретно, докато тук само глупости. :/

    Отговор

  • 2016-01-25 at 18:58

    За Еди Редмейн, хубаво! Уважавам актьори, които могат да направят силни роли като в „Момичето“ и в същото време трагични, като в „Юпитер“ на Уашовски. Това наистина е едно от най-лошите изпълнения, които аз лично съм виждал.

    Отговор

  • Pacino
    2016-01-25 at 19:04

    satyr73, няма ли и ти да праиш бойкот на Оскарите, като виден бразилец от ломските мааали, хахах…., кажи ся де е Джони Деп в цялата с схема?

    Отговор

  • heinrich
    2016-01-25 at 19:04

    @Дринов
    Да отговоря на въпроса ти.
    Да разбира се, че говорим за официалната страна. Никой не те кара да смяташ на всички. Всеки, който е писал в коментарите от миналата година може да си ги види и да си направи сравнение, както на собствените резулатат, тка и с останалите „играчи“. 😉 Ако пуснете една официална тема (както миналата година) всеки ще може отдолу да коментира, дава прогнози, прави сравнения и т.н.

    Иначе, ако питаш мен за кои заглавия би трябвало да се включат в класацията за 2016 веднага бих казал:
    1. Rogue One:A Star Wars Story
    2. Batman v Superman: Dawn of Justice
    3. Independence Day: Resurgence
    4. Captain America: Civil War
    5. X-Men: Apocalypse
    6. Suicide Squad
    7. Alice Through the Looking Glass
    8. Doctor Strange
    9. Deadpool
    10. Teenage Mutant Ninja Turtles: Out of the Shadows

    А тези пет ги давам като „резервни“, защото има шанс някое от тях да се прокрадне в топ 10 като някоя „приятна“ изненада.
    1. Ice Age: Collision Course
    2. Star Trek Beyond
    3. The Jungle Book (2016)
    4. Assassin’s Creed
    5. Warcraft

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-01-25 at 19:07

    Е, Warcraft изобщо не трябва да е резервен вариант. Има ебаси фен базата.

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-01-25 at 19:09

    @Мартин Касабов,

    Еми Мартине, така е. Но фактът, че спориш не с десетокласник с черепче на брилянти на тениската си, а с с все пак някакви хора с поне някакво количество акъл – сиреч – не са тъпи катп гъзове – силно редуцира шанса да говорим за брадви, или? Изключвам себе си дори от това число, приеми, че съм там оня с непокритото виспко самочувствие и какви беше ревюта на ревютата. Говоря за другите над мен, макар и поради някакво забавно стечение на обстоятелствата и селският идиот да е на твоето мнение.
    Елфът, мисля, написа това, че стремежът за отричане на явно качествено изпълнение (във всеки един аспект – това влагам аз в „пълнокръвно кино“ – кино във всеки един смисъл на думата, ако предпочиташ друг епитет – могъщо)
    е равнозначно на това да придадеш качества на пълна брадва, нали?

    И като съм тръгнал да използвам думите на други хора, ще завърша с едно изречение от Мад Макс, защото не мисля, че има друго, което да описва по-добре това, което аз мисля, че се е случило между теб и филма. Това е квинтесенцията на отношението И анализа ти, или поне това е моето мнение: „Като човек, неусетил филма още от самото му начало, ти просто пропускаш емоционалната градация, която този момент носи.“

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-01-25 at 19:24

    Да, пропуснал съм явно, щото не харесвам мъжки филми! :)

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-01-25 at 19:41

    Отговорът ти носи заряд на кифла, която казва „ми да явно съм курва, ТАКА си изкарвам парите, щом така ВИЕ казвате, ЯВНО сте прави“.

    Не искам да те обиждам, ще се опитам да ти дам един пример, надявам се да го разбереш правилно и да си свалиш носа. Ако мога да пусна само един, един единствен филм на детето си и да знам, че това е всичко, което то ще види – знаеш ли кой филм бих му пуснал? Смело сърце. И не защото филмът е шедьовър на шедьоврите, а защото същите тия прости послания и елементарни решения, които ти пречат на теб в подобни филми, са бейсик нещата, които примерно бих искал да види, усети и да знае, че ги има. Готовност за саможертва в името на по-висша цел. Готовност за себеотрицание в името на любовта. Приятелство. Честност. Смелост. Сила на духа. Сила на съзнанието. Шибани ценности. Тук има принципно разминаване на начина, по който с теб възприемаме начина, по който тези идеи биха били представени. За теб е някаква обида към интелекта ти ако подходът е директен и би предпочел недиректен и подлежащ на интерпретации начин, когато чисто и просто няма нужда от такъв и /или първият просто работи по-добре.

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-01-25 at 20:00

    Стивън, кажи само как съм се объркал в началото да си мисля, че си способен да кажеш нещо съществено. 😀

    Много харесвам „Смело сърце“. Той е изграден смислено в традицията на романтичния епос. Няма нищо лошо в клишетата, когато са използвани по интелигентен начин. Всеки жанр си има правила и когато боравиш добре с тях, се получава достоен за уважение резултат. Гениалните режисьори прокарват нови пътеки или изменят до неузнаваемост вече познатите. Иняриту с този си филм не спада в нито една от двете категории. Уонаби, което си мисли, че като измъчва целия си екип в дивото, ще се получи нещо изключително.

    Колкото до теб, знаеш ли как звучиш? Като форумен неандерталец, който трябва да използва „шибан“, за да придаде тежест на мнението си. През оная ми работа е в какво вярваш и как ще възпитаваш детето си. Умирай за бог и за родина ако щеш. Това няма никакво отношение по темата. Какви ШИБАНИ ценности те научи „Завръщането“?

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-01-25 at 20:24

    Мартине, знам, че ти е през оная работа, би било странно ако сега пуснеш сълза, мислейки как възпитавам детето си.
    Опитах се да ти дам пример и да олицетворя как и къде се разминаваме, щеше ми се да ти вметна именно нещо от сорта на това, че ако говоря на това дете за филма не бих му казал „Ето, тате, това е един чудесно изграден смислено в традицията на романтичния епос филм. Енджой.“
    За пореден път се хващаш за конкретна дума и играеш с казаното от някого, нагаждайки го на своята си теза и подобен начин на водене на разговор носи много повече от онази „форумна неандерталщина“, в която обвиняеаш мен. Това за ценностите е все едно аз да те попитам къде точно Гибсън „прокарва нови пътеки и изменя до неузнаваемост вече познатите“, игнорирайки факта, че просто расзъждаваш и фокусирайки се като плъх върху този, че това изречение е част от казаното за „Смело сърце“. Няма да го правя, защото знам колко тъп, заядлив и смешен разговор се заражда и не виждам смисъл от него. Това за „шибан“ е от същата порода критики – куул, аут ъф дъ бокс и ай-донт-факин-кер отношение, което поколението ти(ни) надуши като миризлива шахта от примерно сп. Егоист в началото на века и в опит да създаде свое собствено мнение през последвалите години на изграждане на много як и ителектуално непоклатим атитюд, някак неусетно постави знак на равенство между това да си прав и да имаш самодоволна усмивка и да презентираш липса на възпитание.

    Отговор

  • Mad Max
    2016-01-25 at 20:27

    Хахах това “Ето, тате, това е един чудесно изграден смислено в традицията на романтичния епос филм. Енджой“ ще го пробвам на дъщето 😀 😀

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-01-25 at 20:30

    Не съм ти и препоръчвал да му казваш такова нещо. Обяснявам ти защо е направено компетентно.

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-01-25 at 20:32

    Ха-ха, ето го и другият „плъх“, който „надушва миризливата шахта“ на собственото си изкривено мислене. 😀

    Отговор

  • Mad Max
    2016-01-25 at 20:44

    Хихи колко хубаво стои „миризлива шахта” под ревюто ти 😀 😀 😀

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-01-25 at 20:49

    Btw, това за wannabe-то и в по-общ план – за бюджета на филма… Е добре бе, как може това да ти е мерило..? Ако филмът беше без Ди Каприо и Харди колко щеше да му падне бюджетът? Колко щеше да се шуми около филма на Иняриту, чието име на масата хора извън средите на интересуващите се от кино звучи като нещо средно между самурай и далечен братовчед на кивито? Кой негов филм е олицетворение на уонаби отношение извън тоя, който щяхме да гледаме на Филм София Фест, ако кастът не беше тоя и режисьорът няюаше Оскар? Няма как да се съглася с подобно изказване.

    Отговор

  • movieman
    2016-01-25 at 21:21

    @Мартин Касабов

    Мартине, продължаваш да използваш все и все повече клишета, злоба и елементаризъм в коментарите ти, с което тежестта и на ревюто и на всяко твое мнение мълниеносно спада.

    „Уонаби, което си мисли, че като измъчва целия си екип в дивото, ще се получи нещо изключително.“

    Какво искаш да покажеш с това за измъчването на екипа в дивото, защо го споменаваш? Каква тежест има то към коментара ти, прави го да изглежда готин ли?
    Във всяка голяма продукция, не … във всяка продукция, филмовият екип е „измъчван“ и експлоатиран по един или друг начин. Кинотоизкуството / професията / бизнеса или както искаш го наречи, с хилядите длъжности и работи в него е една от най-къртовските възможни работи.
    Работата на режисьора е най-малкото да държи нещата под контрол, и когато трябва – да налага контрол над хората, който така или иначе, срещи заплащане са се съгласили да отидат там, за да успее да свърши работата си и да доведе до завършека своето произведение / продукт / piece of shit или каквото и да е. Той не ги е мъкнал насила … или греша? Знаели са в какви условия ще се снима, или греша. Начетен си, знаеш по колко дубъла е снимал Чаплин, по колко снима Финчър, по колко време са се снимали филмите на Кубрик. Как екипа на филма е кръстил Blade Runner (може Оги да питаш, ако не знаеш). Колко време е сниман Апокалипсис сега. За него би ли използвал думите – „Уонаби, което си мисли, че като измъчва целия си екип в дивото, ще се получи нещо изключително.“?
    Вероятно не, защото няма са подходящи за засилването на ефекта от тезата ти …

    А уж „И след подобно усилие, единственото, което човек може да направи, е да подкрепи с похвала усърдието и труда.“

    Спрямо всичко коментари, които си написал под собственото си ревю, започваш ужасно да си противоречиш. Кой излиза „wannabe“-то в случая …

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-01-25 at 21:26

    Муувимен, Иняриту се има за новия Дейвид Лийн, който ще прави реалистично и дръзко кино. Ако за теб това е в реда на нещата, можем да си стиснем ръцете и да плащаме сметката.

    Момчета, истерията с която пишете само доказва колко сте се объркали за тоя филм. : )

    Отговор

  • heinrich
    2016-01-25 at 21:27

    Момчета, изпийте си хапченцата и по леглата… хайде…

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-01-25 at 21:42

    Някои от мненията ми не ги поства, Дринов ми обясни, че ги пращало в спам и тн, та подобен мой пост може да се появи и по-долу, игнорирайте го ако се повтарям.
    Истината е, че съм абсолютно съгласен с Муувимен. Това и мен ме бута много и ми пречи да приема аргументите ти сериозно, Мартине. Наскоро разкритикува хора, които само ти скролват текста, обръщайки внимание на това, че повече от половината ревю било позитивно към филма. Не изглежда особено респектиращо ако всичко съществено, което реално искаш да кажеш, идва като коментари под самото ревю. Освен, че все едно сме глесали различен филм, вече имам чувството, че и съм чел нещо друго, а не това, което си написал. Ако след 5 дни кажеш, че костюмите не са геройство, защото има 2 вагона екип, който се грижи за тях – по-добре трий ревюто.
    Или си пиши един ред – „не е това, което очаквах“ – и това е. Но помпозните приказки за екипа, труда и тн на фона на уонаби-кфалификацията ти – просто не звучат сериозно. Не ти пука, нали, това е ясно… Ама пак не става по-добре.

    Отговор

  • movieman
    2016-01-25 at 21:46

    Аз не мисля, че по никакъв начин се прави на новия Дейвид Лийн. Ако го казваш само заради тривиата между двамата (с наградите за най-добър филм и режисура и номинациите в последвалата година) – не е достатъчно.
    Всеизвестно е, колкото и lame да звучи че Ридли Скот е новият (вече не толкова нов) Дейвид Лийн. Мен лично името на Дейвид Лийн не ми предизвиква и 1/20-та от вълненията, които ми предизвикват редица други режисьори, включително Иняриту. Това че е класик, голяма работа. Не съм живял по неговото време, за да си губя ума по него, а от днешна гледна точка, не мисля че може да ми предложи дори нещо близко до това, което ми предлагат моите любимци. (да, гледал съм прекалено малка част от филмите му и все пак мога да го кажа).

    Ако аргументацията за това, което казвам е истерия, наистина можем да си стиснем ръцете и да приключим разговора за този филм.
    : )

    Отговор

  • Satyr73
    2016-01-25 at 23:00

    @Дринов
    Явно си избрал за този филм да го защитаваш докрай, но едно нещо не ми е ясно, а именно: Защо при положение, че, поне аз така мисля, повечето филми започваш да ги гледаш с една отворена простодушна настройка и ментално отявлено непринудено състояние на съзнанието, оставяйки си го да не се обременява от каквото и да е внушение и така започваш да гледаш всеки филм мисля? С две думи гледаш като обикновен зрител без излишна анализаторска нагласа нали? Просто оставяш повествованието де те води и разгръща до всеки сублимен момент и оставен напълно на момента на изненадата. вярвам, че е така и с това си обяснявам твоята така отворена и добронамерена оценка на всяка поредна отявлена кино-брадва в последно време и сякаш оставаш сляп за именно обективното, което не винаги е задължително да е нашето обективно. Да киното е субективно възприятие и всяко негово отражение предизвиква различни душевни и вербални, както и емоционални отгласи и реакции в нас, и именно това му е уникалното, но както е всеизвестно то /киното все още не е така съвършено за да може да го направи така, че да може напълно да отключи нашите най-съкровени фантазии, желание и вътрешни плежър гилти изживявания, както прави това все още КНИГАТА. Да книгата ги постига именно с това, че успява да отключи с помощта на едно просто слово и низ от понятие, и в частност, думи, тези ни фантазни образи, които единствено в съзнанието ни заживяват, тези пъстри светове и чувства, което нито едно кино не би могло да пресъздаде все още мисля. Именно изкуството наречено кино това не може да ни създаде и пресъздаде – субективния тънък нюанс на това, което всеки от нас би почувствал при досега с сюжета, фабулата и естествено финала на всяка една мисъл на твореца. Да режисьора е твореца създаващ за нас усет, който иска да ни внуши и пресъздаде, да ни накара да видим и почувстваме това, което той чувства, да видим, това което той иска. Да големите режисьори го правят и то така че да ни накарат да се възхитим именно от оригиналността и начина на именно това внушение, което е дори в повечето пъти клише, както всички казвате.Но клише е всяко едно чувство, защото всички ние ги усещаме по един начин, болката е еднаква, осезанията ни са еднакви.Това клише ли е?! Не това е реалност и субективно отражение на тази реалност. За болния реалността е една, за здравия същата реалност е друга…Всичко това сеотразява в нас и ние в него и когато нашето съзнание улови същият сенс-момент /смислов момент/ с този, който твореца иска да ни пресъздаде стигаме до емоционалното удовлетворение от нещо красиво и приятно.

    И именно затова поне аз, както го разбирам и ти, гледам всеки един нов филм без предварителното обременяване от каквото и да е идейно отношение. И смятам, че това е единственият и обективет начин да видиш това, което ти се иска да се покаже от автора. Непредубедено и оставен да бъдеш изненадан от предстоящото.

    Така съм подходил и сега и с всеки предишен филм – непринудено, но когато нещо ти е пресъздадено по начин, който противоречи на това, което имаш като усет за стойностно и направено така че да те отвее или отблъсне по най-брутален начин. Не отговаря на ценностната ти система и смисловото възприятие на идеята, която се пресъздава, а изпада в гротескова и умопомрачителна агония на стремеж за неистово желание да изрази нещо, там където просто го няма.

    Всичкото това е празното съдържание както в настоящият оспорван филм на Лео, така и в прехваления Епизод 7 и Лудия Макс. Но от всичките тези 3, което са проблемни от месеци насам признавам че по достойнство и качество лентата на Инярути е нива над тях. За Епизод 7 не ми се говори вече – забравен е, както се забравя нещо непотребно, но за така оспорвания Макс, просто и до ден днешен не разбрахте, че един оригинално заснет филм не го прави стойностен, само защото оператора е прекалено добър. Макс е отвяване от към оператор и изпразнен то съдържание и послание елементарен екшън с невероятна визия.
    И както казваш, аз може и да живея в моя свят, но този свят е мерилото ми за стойностното, а не еди-кой си критикар и чуждо мнение. А както виждам ти определено се водиш именно по тези мнения и формираш своето, което говори по-скоро за липса или почти никакво лично. Моята критика е тази в мен и мерилото ми е изтъкано от
    това, което аз усещам с моя субективен апарат с когото разполагам. Нищо друго и не се деля от него.

    Отговор

  • Mad Max
    2016-01-25 at 23:10

    „Защо при положение, че, поне аз така мисля, повечето филми започваш да ги гледаш с една отворена простодушна настройка и ментално отявлено непринудено състояние на съзнанието, оставяйки си го да не се обременява от каквото и да е внушение и така започваш да гледаш всеки филм мисля? “ … баах ма`аму … моментът в който компютри блокират, млякото се пресича, токът спира, кърмата секва, тоалетната хартия изчезва мистериозно и човек неминуемо се превръща в кълбо от нервни тикове и епилептични припадъци :/

    Отговор

  • heinrich
    2016-01-25 at 23:13

    Сатъре
    Като си толкова умен, понеже досега не съм видял положиелно мнение за някой филм в твойте коментари, я ми изброй три хубави филма за 2015…
    Ама не да ми философстваш, а просто ги напиши…

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-01-25 at 23:27

    @Mad Max

    хахахаххаха 😀

    Отговор

  • Satyr73
    2016-01-25 at 23:27

    Относно тия изавления, че виж ти новия режисьор полу-бог Инярути е издевателствал над екипа – да така е, но всичко го е подплатил /особено към Лео / с много платени милиончета, за да им държи гъзовете в ледените води, което всъщност се оказват не чак толкова ледени… И явните му мании да се изживява като уж деспотичен режисьор. Пълни глупости от брадад пръдльо са това. Никой не може да се мери от към драконовски мерки и дисциплина стигаща до умопомрачение на режисьори известни отдавна с това, като Джеймс Камерън, Копола, Хичкок, дори и Финчер. За Ридли Скот не мога да кажа, защото той е такъв тип човек, че всичко му става по лесния начин и едва ли го постига с натиск. Човека си го може. Ведно интервю бях чел именно от снимачния процес още тогава на Небесно царство и един от актьорите бе споделил, че направо се ужасявал от грандиозността на продукцията и процесите и реално някак си всичко това ще се реализира в един филм, и тогава просто добавя: Всички се успокоявахме когато Ридли ни кажеше-„Спокойно всичко ще се подреди вие само си гледайте да не сбъркате репликите“. А то едновременно се е снимало на поне 15 места с 15 отделни екипа и всичкото това е било под зоркия поглед на великия Ридли Скот, който се надяваме догодина да ни зарадва с нова серия Прометей. Някой спомена Смело сърце по горе, а какво да кажем за Гладиатор?
    Смело сърце е от филмите-икони, които никога няма да отминат и винаги ще са актуални с посланието и визията си и съчетанието на структурата в едно – съдържание-музика-актьори-режисьор. Хорнър с музикат и Джон Тол с камерата са ненадминати, но Гипсън също е известен с маниакалните си подходи между другото и доста се е поувлякъл при заснемането на Христовите страсти, който е брилянтен филм. А за Апокалипто просто нямам какво повече да кажа освен поредния му невероятен шедьовър. Което отново доказва, че той е 1000000 пъти по добър режисьор от който и да е титулуван за такъв, а прави пълни шитни.

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-01-25 at 23:47

    Бахмааму О.о Някой да синтезира.

    Отговор

  • Satyr73
    2016-01-26 at 00:00

    Ето ти моите 10 предложение не 3, умнико, за 2015 г.

    Jurassic World
    Ex Machina
    The Age of Adaline
    Everest
    Sicario
    Focus
    The Big Short
    Black Mass
    Creed
    Good Kill

    Отговор

  • legrandelf
    2016-01-26 at 00:04

    Горното топ 10 за 2015 г. е публикувано в 00:00. Което до голяма част отразява качеството на филмите вътре… с няколко изключения!

    Отговор

  • UZUMAKI
    2016-01-26 at 00:06

    Досега си мислих, че Сатъра е просто тъп анонимник с остър когнитивен дисонанс. Сега вече не знам дали дефиниция за подобен логореен примитив е възможна.

    Отговор

  • Satyr73
    2016-01-26 at 00:18

    Смешнико uzumaki, до сега нито един път не видях ,нещо смислено да кажеш, освен да обиждаш и плюеш, което говори за абсолютната ти низша душица спотайваща се в косматото крехко телце на пълен комплексар от където и да се погледнеш. И всяко едно такова елементарно изказване с обиди говори както за ниска култура от всякакъв род и колкото и да се напъваш да пишеш смислени ревюта си оставаш пълен интелектуален плазмодий.

    @Mad Max
    “ … моментът в който компютри блокират, млякото се пресича, токът спира, кърмата секва, тоалетната хартия изчезва мистериозно и човек неминуемо се превръща в кълбо от нервни тикове и епилептични припадъци :/“
    С това ме скапа от смях чесно хахахах и още не мога да спраа

    @legrandelf
    Нещо съдбовно ли намираш в четирите нули и на публикация хаахах и какво и е на филмите?

    Отговор

  • UZUMAKI
    2016-01-26 at 00:19

    О, ти си го възприел като обида? Чудесно. 😀

    Отговор

  • Satyr73
    2016-01-26 at 00:24

    Не бе :) Просто знам, че вътре в теб дреме едно добричко елементарно човече, което търси начин да порасне и да стане готово да излезе навън в реалния свят и да го проумее, че е достатъчно голям за неговото малко съзнанийце.

    Отговор

  • UZUMAKI
    2016-01-26 at 00:30

    В теб обаче елементарното човече нито дреме, нито е дребно – работи си те от-до, че даже и на сцена, та да виждаме всичко и да ви се радваме. :)

    Отговор

  • Пламен
    2016-01-26 at 09:56

    От Операцията трябва да направят в секцията с Топ филми за 2015 и няколко почетни награди свързани със сайта.
    Най-малкото, което можете да направите за Сатир, е да измайсторите едно жълто тролче.

    Отговор

  • Satyr73
    2016-01-26 at 11:24

    Сетих се нещо и бих го споделил, поне на тия които ми четат коментарите: Наблюдавайте зорко какъв ще е следващият филмов проект на Инярути, ако недай-си боже вземе Оскар за това. Но колкото и да се напъва никога студията не биха му поверили филми с огромни бюджети, както правят с сънародниците им /които лично за мен са много над него и като творци и като режисьори/ Алфонсо Куарон и Гилермо дел Торо. И двамата са уникални всеки в Холивуд им вярва и поверява доста големи пари.

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-01-26 at 12:07
    Отговор

  • heinrich
    2016-01-26 at 13:40

    Сатъре
    Ясно ми е вече колко ти е акъла щом ми сравняваш Джурасик Свят със Сикарио или Екс махина например…

    Отговор

  • Satyr73
    2016-01-26 at 14:17

    heinrich
    Да толкова ми стига акъла…:)
    Нали ме пита да ти изброя поне 3 филма, които харесах за 2015г. Джурасик свят е прекрасно плежър-гилти филм и огромната изненада за година от където и да го погледнеш – боксофис печалба и прекрасно неочаквано кино изживяване. И всичките вие кино-разбирачи хич си и нямате хабер за какво ходите и си давате стотинките за кино реално. Относно другите ми избори, то всеки един е толкова качествено натоварен и изразяващ именно това, което авторите им искат да ни внушат, и го постигат прекрасно. Нито ще видиш в избора ми измислиците като Епизод 7, нито Тази пресилена измислица The Revenant, нито ахкащите ви всички по кино пиршеството Лудия Макс… Не това не са моите филми.
    Но да те попитам нещо като нормален човек heinrich:Защо и ти почна да падаш на ниското ниво на тук обиждащите и да се отнасяш с такова обидно отношение, при положение, че никой теб никога не е обиждал? Визирам мен си.
    Колкото ми е акъла – толкова… Но не мисля, ч във всеки ред обърнат към мен трябва все някой да обижда и да категоризира. Аз мисля, като нормален човек ти отговорих възпитано и без обиди, а повярвай ми мога и за да обиждам, но не мисля че изобщо идеята на този сайт е всеки да обижда и да си мерим „пишките“ кой колко знае…

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-01-26 at 14:40

    Абе някога в училище да ти е писал някой повече от тройка по бълхарски език? Или по английски? Или по нещо?

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-01-26 at 15:02

    Хаха, бтв, това е точно езика, на който пишеш :) Бълхарски език 😀

    Отговор

  • heinrich
    2016-01-26 at 16:49

    Сатъре
    Ако си мисли, че изобщо ти чета глупосите много си се излъгал братче, не ме интересуват…

    Отговор

  • del
    2016-01-26 at 18:03

    ъъ, за The Revenant горе-долу съм съгласна със сатира (не чак толкова крайна), ама Mad Max „лишен от съдържание и послание“ ?! В тоя филм има мноого и от двет,е ама е така майсторски поднесено във формата на екшън, че явно ти се е изплъзнало кхъ-кхъ. Mad Max е филмът на година сто процента. Иначе. Натъжава ме малко дивашката дискусия под ревюто, ма как да е. Важно е пак да кажа, че мнението на Касабов съм сигурна, че не е „снобарски“ изблик, просто защото и аз така се чувствам, без да имам някакъв авторитет или позиция, която да налагам. Но донякъде реакцията ви е доста предвидима, което пък говори, че авторът на ревюто е имал топки да го публикува 😉

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-01-26 at 18:16

    „Дивашка дискусия“ няма под това ревю. Има спорещи хора, които не са на едно мнение и всеки използва интелекта си за да представи тезата си по начин, който неминуемо носи в себе си наченки на понякога по-натурална ирония. Сред коментиращите има само един отявлен кретен с гъз вместо мозък и any day of the week бих избрал да се джафкам с Касабов пред това да съм съгласен със селския идиот.

    Отговор

  • del
    2016-01-26 at 18:24

    а, това ли било :Д

    Отговор

  • станислав
    2016-01-26 at 19:27

    Гледал съм филма само веднъж и не мога да съм категоричен в оценката си. На първо четене: визуално съвършен филм; Любецки e гений; Началната сцена с атаката на арикара е едно от най-изродските неща, които съм виждал в киното – като усещане бих го сравнил с десанта в Нормандия, който Спилбърг ни показа в „Спасяването на редник Райън“; тези дълги шотове стават запазена марка на Любецки – хвърля те в центъра на събитията отвсякъде. Драматургично и сценарийно нещата, струва ми се, отстъпват на извънземната визия…
    Преди да гледам филма прочетох книгата и препоръчвам на всички да го направят, защото историята там е доста по различна. Не съм фен на сравненията книга – филм, но ще посоча две неща, които стояха много по-добре като история и мисля, биха обогатили и нюансирали филма, ако имаше в сценария. Първо – Фицджералд наистина вижда индианци и това провокира изоставянето на Глас и второ – краят, коренно различен от този във филма.
    П.С. Сатърче, помня че беше осрал яко Сикарио – сега пък в топ 10 за годината?!!? Тресете яко шизофренията, човек!( аз не вярвам, че мачетето е реална личност; според мен Дринов си прави ташак и пише под това име, за да става сеир и да има трафик!)

    Отговор

  • Дринов
    2016-01-26 at 20:15

    @Касабов
    Радвам се за РЛМ – поредното доказателство, че не съм се излъгал за тях и с право не ги харесвам. 😛

    @станислав
    Добра идея, но за съжаление не бих могъл да я реализирам лично – трябва си талант, да можеш да ги редиш такива бисери. :) :) :)

    @Satyr73
    Бате, ти трябва да си водеща фигура в съвременния Софизъм, честно! Но, окей, чудесно си ги написал нещата за литературата и всичко останало, предполагам, че са верни в много голяма степен. Съгласен съм. Също така, евала за личното ти мнение, което не се води по чуждо – така трябва. Евала и за другите неща и за опитите да пишеш дълги мнения, а не просто да изпсуваш. Моят проблем, е с това, което изтъкваш като факти. Те могат да бъдат проверени и да се представят доказват за тях. И когато кажеш, че еди-кой-си филм е бил разсипан от критиката, или се е провалил в боксофиса, очаквам да видя като доказателство нещо много повече от коментар под статия. Това аз по кой се водя и по кой не, не е важно в конкретния случай.
    И последно, интересен Топ 10! Обикновено Тарантино и Стивън Кинг вадят подобни. :)

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-01-26 at 20:25

    Дринов, евала за чутовните опити да откриеш разумен живот у шизофреника. Така само го подкокоросваш да продължава, бтв, знаеш го. Тарантино НИКОГА не е насирал филм, за който после да каже, че е сред най-добрите за годината.

    А за ЛедЛетърМидия – няма дори какво да се каже – поредният кардинално преебан псевдоанализ, нищо ново.

    Отговор

  • Satyr73
    2016-01-26 at 22:17

    Sicario е единствено в моите топ 10 поради липсата но по-добро. Кое му е чудното.

    Дринов кои факти не са ти ясни и не си съгласен. То малко ако се разровиш в нета сам ще ги види и прочетеш относно този филм и достойнствата му.Не е нужно да ти навирам всеки абзац за да го видиш кой както е коментирал. То вие явно сте слепи и поне в нашенските тракери прочетете коментарите под филма и ще ви стане явно какъв е в очите на обикновените зрители. То реално това е и основата на един филм и целта му – да се хареса на повечето хора, а това не ти е някакъв авангарден бутиков независим филм, правен единствено автора да си го гледа. А да го гледат всички. Е именно Зрителя е най-точният съдник и най-голямото мерило за всеки един филм. И остави помпозните анализи и критики и просто като зрител го оцени.

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-01-26 at 22:57

    ЗрителЯ от Замунда е най-голямото мерило за всеки един филм.
    Немската ми овчарка като си яде лайното и после го повърне ме кара да се замисля повече от тебе.

    Отговор

  • .
    2016-01-26 at 23:24

    Лека полека селянчето разкри откъде смучат водица коренчетата му…

    А, Дринов си го милва с кадифена ръкавица и си го отглежда 😀 (мЪ, щом те слуша катo верно псе и все търси вниманието ти :P).

    Отговор

  • Дринов
    2016-01-26 at 23:25

    Satyr73
    Ама ето пак! Да беше казал кур за критиката още в началото, коментарите в Замунда са релевантните (между другото, ако наистина това ти е критерия, значи нещата наистина са неспасяеми) щях да се съглася. Но ти каза, че „критиката ги разбива на парчета“, което е тотално невярно.
    И още нещо, с което не съм съгласен с теб. „Завръщането“ е първият високобюджетен филм ан Иняриту и той се справя повече от успешно в боксофиса и съм сигурен, че ако иска да направи нов с голям бюджет всички ще му дадат пари, за разлика от Дел Торо, чиито филми не се гледат толкова, колкото на всички ни се иска и има все по-големи проблеми да намира финансиране. За Куарон не казвам нищо, но бих заложил, че следващият му проект ще бъде малък. :)

    Отговор

  • Satyr73
    2016-01-27 at 10:22

    Хахахах ами ок – кур за критиката, щом така по-добре ти звучи и влиза в синхрон с това, което казвам…
    Сега сериозно! Ти наистина ли смяташ, че мнение на посерковците в тракери могат да ми бъдат изобщо по някакъв начин критерии, както за кино или изобщо за нещо?! Но просто го споменах, защото това е все едно да излезеш с микрофон след премиерата на някой филм и да искаш мнението на „обикновения“ зрител. Това исках да подчертая. А тия тук веднага почнаха да правят ялови заключение – „Ето от къде черпи идеи за критики“ и всякакви такива простотии от тълпата пишеща тук, която по мое наблюдение е със средна възраст 20 г., а какво образование имат хич не ми е ясно. И реално, че пишат тук с високопарни мнения не ги прави поне в моите очи стойностни анализатор. Още повече, че изказаните мнение 80% са толкова повърхностни и елементарни, че понякога ме е яд да пиша.
    Относно критиката за филма – Сам виждаш, че самата лента е пълна с пробойни и едва ли ще бъде филма на годината, но както всяка друга лента, си има своите достойнства и не мога да ги отрека. Това, че се заяждам и изтъквам слабости по-скоро трябва да действа с градивен знак, отколкото оплюващ. Обективно смятам, че всяко едно филмово произведение заслужава да се гледа безкористно и да се оцени по поне два важни аспекта: Единият е като обикновен зрител и това, което то създава в теб при досега с него. Но разбира се всичко това е с огромен субективен и релативен елемент и едно може да ни хареса, но ако не е изпълнило няколкото критикарски показатели, веднага бива разбито от критика. А именно не изпълнило няколко от основните градивни елемента във всяко едно произведение, като се започне от добре структуриран и правилно изложен и без пропуски сценарий, което между другото е една от основните слабости в съвременното кино. Просто има добри писатели, но лоши сценаристи. Следващият момент основен стълб е подхода към визуалната реализация включваща, както всички подбрани елементи и обекти, така и самата актьорска игра в цялост и изпълнение. Всичко това е в главата на всеки един режисьор и именно там е гениалността на малцина съумели да реализират това, което реално искат. Едно е да знаеш, друго е да можеш да го реализира. И поне за мен на трето място слагам самата визуална представа и подход за самата реализация, включваща в това цисло целия пост-продуктов процес от първото завъртане на камерата от кинематографа, до монтажният такъв. Тук доста голям дял има и самата индивидуална способност и лични качества на самият оператор. Да вземем напр. скоро гледаният от мен Макбет на Justin Kurzel , та дори и последната работа на Любецки в Revenant. Прекрасна и не оспорима уникална работа и на двамата реално, но както бях казал и преди. За мен работата по този филма Любецки не е най-доброто, на което е способен. Но това не значи че не е достоен за Оскар. На този човек никога няма да му са пресилени и дори да взима със всяка една лента Оскари. Гениален е. На останах наистина много добре изненадан от Adam Arkapaw заснел мрачният TV-хит True Detective през 2014 г. и доста от нещата са перфектно направени в експозиция. Реално неговата работа повече ми допадна от тази на Любецки тук в Revenant. Подобна визия той направи в Sleepy Hollow и останах доста очарован от също невероятната му работа в Lemony Snicket’s, както и в The Tree of Life. Но ето ви храна за анализ: подобен подход той го има и в също добрата си работа на Мълик в The New World, но реално работата напр. на великия Джон Тол в „Тънка червена линия“ е на нива над неговата в The New World, както и сега с прословутите дълги кадри и пейзажи. :) Пуснете ги и сами ще се убедите. Джон Тол виновника за ленти, като гигантине в киното ленти:Braveheart,The Last Samurai,Legends of the Fall, та ако щете в новите фантастики и комискови филми, където има доста почва за разгръщане на талант:Cloud Atlas,Iron Man 3,Jupiter Ascending и това че самите лентине са издържани в синхрона на трите елемента не омаловажава гениалната работа на Тол.

    Относто бюджета на Revenant-да той е първия по голям и то защото до сега Инярути бе по скоро в сферата на независимото кино, но явно някой му повярва и има защо реално. Веднъж ще го кажа и неискам спекулации по въпроса – Аз с качествата му нямам проблем нито забележка.Той е режисьор с неверотни заложби и наистина се надявам да ни радва и за напред с добри ленти. А вярвам, че го може. Но не е от тези, което могат всичко. За жалост не е. Казваш един Делторо, на който не му гледат толкова филмите – още по зле за зрителите, защото това е режисьор, което реално може всичко да заснеме и го е доказал еднакво както с многомилионни бюджети ленти, като Огнения пръстен /уникален от към перфектно пиршество на сетивата/, както и с дълбоките Лабирита на Фавна и дори с недооценения му Crimson Peak, който е еталон за мрачна неистова готика с всеки подбран елемент. Но тия си филма, както и Hell Boy Делторо си ги снима за удоволствие. И една ли очакваме да се гледат и харесат от всички. Той си има афинитет към хорора и това си го влече. Но и въпреки това си е избил кинтите от всеки едни филм, докато Инярути прави всичко възможно и той да ги избие, а и ако и Оскар вземе ехеее – добре дошло. Не че не заслужава, но при липса на достойни конкуренти и това става за тази година. А колкото до Куарон – е много голям е и не веднъж съм казвал мнение за този режисьор. Също човек способен от всяко нещо да направи просто чудеса в киното.

    Да може би си прав -обекновенно сред огромен успех, въпреки че от към финансов едва ли чак толкова, но Инярути ще се зарови в някой леко проектче от по 2 мил. калкото да си отдъхне от напрежението дето имаше относно връщането на 135 милиончетата. Но сам си е виновен, след като сигурно 1/3 са отишли по хонорарите на Лео, Любецки и Харди.

    И Дринов, радвам, се че не се ръководиш от злобните елементи пишещи тук плуещи всичко що и е непонятно и може човек да поразговаря с нормален тон.
    На посерковците-плювачи – вие сте като лек повей на ватъра в замръзналия ми гъз насочен към вас. Елементаризми…в човешка форма, за жалост търсещи нещо…

    Отговор

  • penzata
    2016-01-27 at 10:33

    Добре, де, бива ли след един такъв дълъг коментар – който, честно, дюд, моля, наблегни поне на санитарния минимум на българския език, че ми става все по-трудно да чета, – накрая пак да влезеш в лоното на просташкия инфантилизъм.
    И, честно, не може първо да го наричаш псевдо, брадато козелче, а после, че е режисьор с невероятни заложби. Някак не става.

    Отговор

  • Satyr73
    2016-01-27 at 12:19

    Кефи ме тази снимка,
    http://goo.gl/KSF4TY
    сякаш казва на екипа си:Е и кво се оплакване че крачетата са ви премръзнали! Ето иза съм премръзнал и нагазил до уши в шитнята си която надробих… Ама нема връщане назад… :)
    Баси психара е Инярути!

    Отговор

  • 2016-01-27 at 13:37

    Ей, последният ти пост си е направо смислен. :) :) :)
    Скоро ще признаеш, че филмът ти харесва, просто нарочно тролиш тези, които ти се връзват. :)

    Btw, смених ти линка с правилния и махнах втория ти коментар.

    Отговор

  • del
    2016-01-27 at 14:42

    бе малко си го плюват и критиците The Revenant, аре сега…. друго си е 97% в рт за Fury road

    Отговор

  • 2016-01-27 at 15:41

    Така е, но били казал, че са го разфасовали? Пък 80 и кусур процента си е фреш от всякъде. А и „лудия Макс“ и „Стар Уорс“ също бяха хвърлени в кюпа, а там, както ти сам си казал, е доста впечатляваща оценката. :) Не че нещо, просто казвам какви са фактите. :)

    Отговор

  • Satyr73
    2016-01-27 at 16:04

    Хахаха мерси за поправка на линка, но просто не се сдържах на тази му снимка така ехидно ухилен…:)

    Все пак не те разбрах кой пост визираш – със снимката или фермана дето ми окапаха клавишите дето пишат с толкова правописни грешки ? :)

    Отговор

  • Satyr73
    2016-01-27 at 16:15

    Е моля ти се то и Eпизод 7 там има 93 фреш, но тава не го прави нещо върховно…А Revevant с неговите 82 си е направо за доматено пюре мисля, а Макса си е силен, щото си има фенове.

    И всъщност си прав:трола щото ме кефът как ми се връзват и все по изобретателни обиди ми мятат вече. То не бе селянин, шизофреник, плазмодий…. бах мама му. Направо толкова се трогнах, че направо не е истина честно…:)

    Само за протокола, понеже скоро сколасах да видя и новия Магбет – уникален е просто!Отвсякъде! Е това се нарича истинско сурово кино с визия и диалог. А вие ми приказвате за суровост в един Revenant, баси…

    Отговор

  • Satyr73
    2016-01-27 at 16:29

    @Дринов
    „Скоро ще признаеш, че филмът ти харесва, просто нарочно тролиш тези, които ти се връзват. :)

    Да така е харесва ми, но никога повече няма да го гледам :) Тоо боринг /Is too boring/ е нещо…

    Отговор

  • .
    2016-01-27 at 16:45

    МаГ идиот от класа… просто го игнорирайте (жалко че няма такава опция btw :D). То даже се гордее, че му се отделя толкова внимание… От кретеноиди като тоА, нИ моЙ се очаква друго, де. Ходи при твойте хора, да си се разбирате на вашенскиЮ диалект.

    Отговор

  • Ивайло
    2016-01-27 at 17:19

    Как Херцог снима „Agguire, the Wrath of God“ с бяджет 360,000 долара в подобни на „The Revenant“ условия, а на Иняриту му трябват 130 милиона? И не ми казвайте инфлация.

    Отговор

  • Mad Max
    2016-01-27 at 17:26

    Относно “Agguire, the Wrath of God”, аз ще предложа, че разликата в бюджетите е породена от няколко фактора … инфлацията и разликата в заплащането през 1972-ра и 2015-та (а такава има), хонорарите на безспорно едни от най-скъпоплатените актьори в момента, хонорарът на може би най-добрият оператор, специалните ефекти и прочие … не мисля, че изобщо може да има база за сравнение ..

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-01-27 at 17:30

    Агире колко несравнимо по-добър филм е. Колко по-автентичен. Във всичко.

    Отговор

  • del
    2016-01-27 at 17:53

    Дринов, момиче съм аз :Д (единственото тук май). А аз не твърдя, че са го разфасовали, той сатира бая хейт му дръпна.

    Отговор

  • Satyr73
    2016-01-27 at 18:20

    Много готин poll: Poll: Greatest Five Movie Streak by a Director

    http://www.imdb.com/poll/_80GzghHDyg/?ref_=po_re

    Отговор

  • Pacino
    2016-01-27 at 20:36

    @Дринов, не само каскадата с коня, но и оцеляването след боя с мечока, доста дойде за обикновен човек, ако беше някой кат Слай или бат Арни ок, ма се пак е Лео хахах, инка боя с Харди ми нъпълни душата.
    Сатире, кажи бре, моме, дека Джони Деп?

    Отговор

  • del
    2016-01-27 at 20:44

    Will Poulter беше наистина доста свеж!

    Отговор

  • UZUMAKI
    2016-01-27 at 20:45

    Как ме е яд, че няма да видим Will Poulter като Пениуайз под режисурата на Кари Фукунага…

    Отговор

  • penzata
    2016-01-27 at 21:05

    @UZUMAKI

    Това е поредният голям минус в киното.

    Отговор

  • Pacino
    2016-01-27 at 21:14

    Ето от мен едни топ

    The Revenant
    Mad Max
    Brooklyn
    Ex Machina
    Concussion
    Youth
    Straight Outta Compton
    The Walk
    The Danish Girl
    The Hateful Eight
    Pawn Sacrific… , и Aloha, на Кроу мноо ясно! хахах

    Отговор

  • Pacino
    2016-01-27 at 21:35

    Да питам „The Big Short“, къде е даван?…че тая мръвка, Сатира, даже в топа го е сложил.

    Отговор

  • Mad Max
    2016-01-27 at 22:00

    Никъде. Поне легално де. Стискаме му палци на някой от фестивалите.

    Отговор

  • Максим Генчев
    2016-01-27 at 23:02

    Соросоиди, ше ви пръсна от бой. Дринов е пръв.

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-01-27 at 23:28

    За протокола – според мен „Дякон Левски“ заслужава повече награди от „Завръщането“. Поради своята тематична комплексност нашият филм е с поне две единици нагоре.

    Отговор

  • Пенчев
    2016-01-27 at 23:36

    @Максим Генчев
    Затваряй си устата бе, капут мръсен! Ти можеш да пръснеш някого само от свирки. Деба инфантилния боклук нещастен. Не стига че ни отрови с долната си помия за терориста Левски, а сега и по форумите сере.

    Отговор

  • UZUMAKI
    2016-01-27 at 23:37

    Ей, накъде отива тоя свят…

    Отговор

  • Дринов
    2016-01-27 at 23:58

    Ау, тук доста грубо стана. :)

    @del
    Извинявай за мъжкото обръщение. :) :)

    @Pacino
    На мен сцената с мечката ми беше епохална! И не е задължително да си як за да оцелееш след подобно нещо. Даже е по-добре да си „лийн енд мийн“, отколкото бабанка. :) :) И к’во, викаш, че „Concussion“ е як, така ли?

    Отговор

  • penzata
    2016-01-28 at 00:19

    Никой, никъде, нищо не споменава за Малкълм Адеканби.

    Отговор

  • Satyr73
    2016-01-28 at 09:08

    @Pacino
    Абе ти да ние мислиш, че за всяка филмова простотия ще се ръся с кинти на кино. Има си тракери за тази работа все пак :)И не ми се правете, че не сваляте на поразия и вие от там. Няма нищо лошо.

    На кино се ходи само на филми, които са за на кино… бахти… Още повече като знам, как се кикотат на всяка една сцена ми иде да и изсипя колата в тъпите и вратове. Никаква филмова култура, хихикат-викат. Ама така е в БГ. Хората навън си сядат и сякаш си сам в залата. Всъщност ще си гледам където си искам :/

    “The Big Short” е перфектно направен с уникален монтаж и саундтрак, а за сценария няма какво да говоря-това не се гледа веднъж. Супер баланс от комедийни елементи и гротескна драматична линия с нюанс на ноир-документална драма, ала Содърбърг. Изключителен монтаж на еднокамерно заснемане. Christian Bale, Steve Carell, Ryan Gosling – уникални.

    Отговор

  • Satyr73
    2016-01-28 at 15:09

    Съгласен съм с Дринов – сцената с мечката бе най-доброто от всичко и как се завира Любецки в муцуната и не е истина…Нямам на идея как е направено /дресирана или практически или CGI ефект/ но е направена. Няма прекъсване на кадър и толкова брутално заснето, че направо е за Discovery

    Отговор

  • 2016-01-28 at 15:35

    Сега като добавиш филма и в Топ-а си на мястото на абсолютно безличния „Focus“ (не бива да се подвеждаш по една хубава мадама :) ) и вече можем да говорим! :) :)

    Отговор

  • Pacino
    2016-01-28 at 16:26

    @Satyr73
    Ти говореше за замундовщина, тъй че за тва питам, инак снощи гледах „“The Big Short“, само хубави неща могат се кажат, задължително в топа.

    @Дринов
    Където е, Гугу, там скачам и аз хахах…, Уил Смит и Алърт Брукс, са си истински шампиони!

    Отговор

  • Satyr73
    2016-01-28 at 17:22

    Хахаха както е тръгнало все да се съгласявам с Дринов в името на добрия бъдещ разговор ето RE-EDIT TOP 10 – 2015г.

    Jurassic World
    Ex Machina
    The Age of Adaline
    Everest
    Sicario
    The Revenant * само заради мечката :):)
    The Big Short
    Black Mass
    Creed
    Good Kill

    И изобщо не съм ги подреждал йерархично, а просто изброени.

    Ще ми интересно да по обсъдим всеки един.

    Очаквам и твоят топ 10 за сравнение, ама няма да преписваш нали? :)

    Отговор

  • Satyr73
    2016-01-28 at 17:29

    @Pacino
    +1
    The Big Short – хареса ти нали – класен филм с тънки момент, а Бейл като забиеше Metallica и ми се дослушваха отново… :)

    И да е жива и здрава още дълго замундощината, че колко стойностни DVD-та съм наредил и то все extended

    Отговор

  • Pacino
    2016-01-28 at 19:08

    Мечока, беше толко истински, колкото Джона Хил на Глобусите хахах…. бе тоя Максим Генчев, мислех, че се праи на зъл-луд по ТВ-то, ма кат гледам как пише напрао страх ме фаща, горкия, Плачков, сигура е някъде по Карлуково и околностите.

    Отговор

  • Дринов
    2016-01-29 at 09:50

    Съвсем скоро ще пуснем личните Топ-ове на всички автори. :)

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-01-29 at 11:09

    Няма да е супер скоро. :) Имам да гледам още два филма!

    Отговор

  • Exgenesis
    2016-01-29 at 17:41

    :) Предишната лента на Алехандро Гонзалес Иняриту – наградената с „Оскар“ комедия за нарцистични актьори „Бърдмен“, беше енергична, дезориентираща и откровено изтощителна.

    Представете си какво може същият режисьор да направи с брутален уестърн за заселник, преживял сблъсък с мечка, който броди стотици километри през убийствено сурова природа, докато избягва отмъстителни местни жители и жестоки войници.

    Не е изненадващо, че „Възвръщенецът“ (който в кината у нас идва със заглавието „Завръщане“) получи три основни награди на „Златните глобуси“.

    Сценарият е основан на история за приключенията на истински трапер от XIX век на име Хю Глас и е адаптиран по романа за него от Майкъл Пънк.

    Трилърът на Иняриту е толкова напрегнат и потапящ зрителя в събитията, че ви кара да потрепвате, да изтръпвате и да търсите обежище.

    Към края си обаче, филмът може и да ви накара да поглеждате редовно часовника си.

    Първите минути побират повече физически шок, отколкото повечето филми включват в цялото си съдържание.

    Глас (Леонардо ди Каприо) води ловна дружина през отдалечена гора. Внезапно те попадат на засада на племето арикара.

    Ловците отчаяно се опитват да се доберат до лодката, която е на река Мисури, докато стрели пронизват въздуха около тях. За жалост повечето трапери са избити – което е предадено чрез ужасяваща, изтънчено хореографирана сцена, която вероятно ще присъства във всеки бъдещ списък на най-добри бойни сцени в киното.

    Глас решава, че ще са в безопасност, ако изоставят лодката и поемат пеш до отдалечения лагер.

    Войните от племето Арикара обаче не са единствените хищници в региона. Сам в мъгливите гори, Глас насочва пушката си срещу две малки мечета, след което бива нахапан и като цяло обезобразен от вбесената им гигантска майка.

    Това е поредната поразяваща сцена.

    Иняриту е майстор на изобразяването на жестоки сблъсъци, независимо дали става дума за актьор и критик в „Бърдмен“ или за ожесточен бой между кучета в дебюта му от 2000 Amores Perros.

    Но тази най-нова комбинация от екшън и компютърна графика прави тези по-ранни конфронтации да изглеждат като епизоди от детската градина.

    Глас оцелява след страховития сблъсък с мечката гризли, но буквално на косъм…

    Със своите бурни сцени, доказващи човешката издържливост и с превъзходните планински изгледи, „Възвръщенецът“ („Завръщане“) е кръстоска между тежките пътешественически филми на Вернер Херцог („Агире: гневът божи“, „Зората на спасението“) и духовните мечтания на Терънс Малик („Новият свят“, „Дървото на живота“).

    И това не е съвпадение.

    Виртуозът оператор на филма – Еманюел Любецки, е работил няколко пъти с Малик, а името му се свързва с фундаментални филми като „Децата на хората“, „Гравитация“ и „Бърдмен“, но направо е надминал себе си във „Възвръщенецът“ („Завръщане“).

    Ако той не получи пореден „Оскар“ за операторска работа, който да добави към голямата си колекция, американската киноакадемия заслужава да бъде атакувана от подобна мечка като героя във филма.

    След като спечели „Златен глобус“, Ди Каприо вече спряган и за „Оскар“, въпреки че това основно се дължи на описанията какво е преживял по време на снимките.

    Във филма, заснет на открито в Канада и Аржентина при температури под нулата, актьорът пада по снежни склонове, плува в замръзнали реки, пълзи през мъхести гори и забива зъби в суров черен дроб на бизон.

    Това е отдадено, свирепо актьорско изпълнение и би било престъпление, ако то не донесе на Ди Каприо „Оскар“.

    Съвсем отделна тема обаче е до каква степен актьорската му игра демонстрира особен емоционален диапазон.

    Слабостта на филма е, че той има най-простия възможен сюжет: един човек върви, после върви още, и накрая върви още.

    И въпреки че много неща му се случват, докато крачи напред, нищо не се променя чак толкова.

    Глас не прави някакви лични открития, не взема трудни решения по време на пътешествието си. Не му се налага да променя стратегията си. Той почти и не казва нищо. Просто продължава да крачи напред.

    Иняриту се опитва да го хуманизира чрез изрази като: „Стига все още да можеш да дишаш, се бориш“.

    618×345Ди Каприо обаче излъчва гневна решимост от началото до края. Вместо да бъде човек, който предизвиква у вас емоционално асоцииране, Глас прилича на практика на брадат терминатор.

    Въпреки предизвикващите страхопочитание сцени и феноменалния екшън, двуизмерният и еднотипен герой ви кара твърде добре да съзнавате вцепеняващата 156-минутна продължителност на филма.

    Различните подсюжети не помагат особено: интерлюдиите с племето арикара, раздърпаната ловна дружинка и конкурентната френска ловна група са все излишни добавки към смисления кино-материал.

    Единственият реално интригуващ човек във „Възвръщенецът“ („Завръщане“) е нервният, оправдаващ действията си Фицджералд на Харди, не на последно място защото той е единственият с някакво чувство за хумор.

    Когато той говори за скалпиране, или импровизира със заплахи и спорове, за да постигне своята цел, донякъде чувствате, че един по-многопластов, по-малко предсказуем филм би се концентрирал върху пътешествието на Фицджералд и Бриджър, вместо върху това на Глас.

    Реално в този филм имате шанса да се впечатлите от това какво са преживели актьорите, но изобщо няма да се вълнувате толкова за съдбата на героите, които те играят.

    Отговор

  • iamgod
    2016-01-29 at 18:19

    Хахахах това ме разби:
    „Слабостта на филма е, че той има най-простия възможен сюжет: един човек върви, после върви още, и накрая върви още.“
    :):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):)

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-01-29 at 18:53

    Майкъл Пънк, „Завръщане“…. човече, оцели поне едно име вярно! 😀

    Отговор

  • Лачирейс Кучев
    2016-01-31 at 08:12

    Гледах го едва снощи. И след стандартната запивка-разбор в кръчмата до сутринта, с наивен детински трепет влязох да прочета задълбоченото ревю на Операцията, от което се пазех предварително…

    Анемичен, беззъб, повърхностен и скучен текст, чиста загуба на време. Независимо дали и колко ти харесва филмът. Касабов се изявява като слаб и объркан автор без стил, жалко, а изцепките му отдолу правят нещата още по-никакви. Подминавам с безразличие това „ревю“. В коментарите има много повече същина, поне отначало, преди всичко да се превърне в непоносима лайняна река, в която и Глас би се удавил.

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-01-31 at 10:37

    Ахахах, ама ти май още си в кръчмата. 😀

    Отговор

  • TTT
    2016-01-31 at 10:41

    Аз все още не съм го гледал (но тая седмица ще), обаче пък независимо от това Лео си върви уверено към Оскар – взел наградата на актьорската гилдия, която е доста силен индикатор накъде духа вятърът и за кого реве мечката.

    Отговор

  • marina
    2016-01-31 at 11:29

    Най-сетне гледах филма. Искам да го препоръчам на всички случайни читатели, които търсят отзиви различни от тези на обичайната клика млади културтрегерчета- сноби, които за мислят, че знаят всичко, гледали са всичко (но не от замунда и интересно в кое кино са гледали „Агире, гневът Божи“ от 1972 :)))) и използват поне по 2 английски думи в изречение.

    Сега за филма:

    1. Сниман е прекрасно. Наистина много красиво, заради което трябва да се гледа на кино!
    2. Да, дълъг е , но не е скучен. Губи темпо в последната част, но не е досаден.
    3. ИМА сценарий , има история. Инфантилните фенове на последния филм „Междузвездни войни… “ няма как да харесат такъв филм. Най-малкото костюмите са достоверни, а героите имат пишки (образно казано). Накратко, ако не се вслушвайте в отзив за филма от човек , който е похвалил МВ незнам си кой епизод (Този филм е толкова тъп, че е тъп даже за детски. Мега остарял е и като идея и като реализация).
    4. Героите на филма са максимално автентични. Индианците са си индианци, белите- бели. Всеки говори на своя си език!
    5. Напомня ми на филма на Мел Гибсън „Апокалипто“. Чудно, как никой не го споменава, може би само аз откривам много сходства.
    6. Отлична игра на Леонардо Дикаприо. Вярно, героят му не говори много, но това е точно, както трябва да бъде. Все пак той не е многознан смотльо, а човек оцеляващ в изключително тежки обстоятелства в суровата природа. Отлична беше и играта на Том Харди.

    Препоръчвам!

    9/10.

    Отговор

  • Елена
    2016-01-31 at 12:06

    Браво за коментара, особено за финалния абзац – точно това почувствах след филма – голямото усилие да се получи голям филм.. но… не стават така нещата винаги :) Аз също разсъждавах вчера, след като го гледах и стигнах до извода, че във филма няма любов (освен тази към сина му). Сега всички ще скочат – каква любов бре , човека се бори за оцеляване в името на отмъщението, сурова и красива природа – каква любов те гони??? Да, но аз говоря за любовта на режисьора – ня-мя -я. Бездушие и студено съзерцаване, и кокото и близки да са кадрите те не те достигат – защото режисьора е бездушен. Това е. И това е отговор и на първия коментар тук (по-горе); коментарът на Мартин Касабов е бездушен, защото филмът е такъв.

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-01-31 at 13:14

    @marina

    Като не сме гледали неща на кино преди 50 години, трябва ли да не го гледаме и сега, защото е в домашни условия? Да не говорим, че повечето от екипа имат по-добра апаратура в хола си отколкото тази в тогавашните нашенски кина. Толкоз от едно културтрегерче. И btw Апокалипто е споменат по-горе.

    @Елена, благодаря ти! Точно така се почувствах и аз.

    Отговор

  • Satyr73
    2016-01-31 at 13:46

    Е най-после да се появят тук, в този натъпкан от мъжки тестостерони сайт и мнение на дами, доказващи, че и женската страна може да гледа и мисли относно филмите, които дискутираме… Браво!
    …Но дами,
    Не знам дали сте имали възможността и нервите да ни прочетете по-горните коментари и не мисля, че сме пропуснали и „мъжкия“ филм на Гибсън – „Апокалипто“ и сравнението с този шедьовър на съвременното кино едва ли е удачен. По ред причини:

    Мога да ти направя сравнителен разрез-анализ и на двата и ще видите не прилика, а огромна кинематографична „яма“.
    Първо Гибсън е гениален именно като режисьор и също неговият подход е не по-малко тираничен от към отношение към снимачният процес – дори в пъти по-ненормален и краен. И всеки, което се е запознал с подробности от към задкулисните процеси го знае. Особено в „Страстите“ е стигал до крайности, но пък за сметка на резултатите реално тези методи са оправдани при него. Но тук този Инярути доста се пресилва и то за нищо реално- нито гениален резултат – нито използвано нещо уникално като подход в процеса.

    @marina
    В „Апокалипто“ има толкова богато пресъздадена вселена от реализирани уникални съчетание на сюжет, действие, тема, любов, жестокост, кадри, природа, зверове, музика, оператор, режисьор и толкова добре изиграни роли от напълно неизвестни актьори, че не може това нещо да го определиш като едно обикновено и случайно стечение на късмета на твореца – Гибсън. И реално няма никаква почва за сравнение с този празен и изтерзан филм с огромни безплодни намерения… Ако не те мързи прочети коментарите ми по горе, за да не се повтарям, в което. 9-ка е прекалено надценена оценка, но всеки има мнение. Уважавам вашето. :)

    @Елена
    Относно главната забележка, че във филма няма любов – е реално има – към сина-към загубената съпруга, но те са нереално изразени в сюжета и това ги прави не пълнокръвно изразени. Но въпроса е , не дали има любов – не е задължително във всяка лента да има изобщо любов, за да е пълнокръвен филма – любовна е просто тема, пълнеж в цялостното и винаги е придавала и запълвала слабостите в слабо сценарийните фабули. Любовна никога не е задължителна, за да е добре направен един филм. Примери много за филми без капчица човечност и любов, но уникални.

    Отговор

  • MilmFaker
    2016-01-31 at 16:48

    @Касабов

    „Да не говорим, че повечето от екипа имат по-добра апаратура в хола си отколкото тази в тогавашните нашенски кина“.

    Ако те чуе бай Куентин че сравняваш блу-рей видео с 35 мм кино прожекция, ще те нарита както беше наритал някакъв папарак :)

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-01-31 at 17:47

    Ахахахаха бах куентин не е гледал филм в кино „Въстаник“. :)

    Отговор

  • MilmFaker
    2016-01-31 at 20:30

    не му требе, он си има кино дома….и едно у ЛА.
    От години стопанисва едно от най-старите кина в Холивуд, и естествено и дума не дава да се чуе за дигитална прожекция…

    Отговор

  • del
    2016-02-01 at 00:31

    трябваше да има уж „любов“ и благоговение към индианците, но похватът беше твърде техничарски, както споменахте с екстремен близък план, с някакъв деперсонализиран глас на вожда, уж като „божествен“ войсоувър и т.н. (естествено екшън сцените и непрекъснатите кадри работят перфектно, камерата беше толкова флуидна, красиво изживяване) ама….спиритуалните (уж) вметки бяха празни. Хареса ми кулминационната сцена със стадото бизони, имаше живот в това, имаше Малик както някой спомена :) Том Харди не отричам, че е велик, но е методичен актьор и напомня на предни роли (като персонаж беше доста любопитен). Много хаотично си изразявам мислите! Какво друго исках да вметна… А измъчената музика пасваше наистина идеално. ….Брутализмът… беше развлекателен така да го наречем, ама след сцената с мечката започна да се наслагва и да се усеща като някаква извратена шега, вместо да действа като индикатор за реализъм. Но това може и да е само мое усещане. Щото вероятно много пъти в такива случаи човек си мисли, че наистина някой си прави ташак с него :Д

    Отговор

  • мария
    2016-02-02 at 12:50

    Момчета, много нещо сте изписали тук… Не разбрах смисъла на спора.
    Всеки има право на лично мнение. Човек или усеща и преживява конкретен филм, книга, музика и т.н. или не. Който се смята за достатъчно велик би могъл да се пробва да създаде нещо, вместо просто да критикува труда на по-великите от него.
    А драгият зрител не е толкова заблуден, че да не може да прави собствени преценки!

    Отговор

  • Satyr73
    2016-02-02 at 22:33

    Ако имах зад гърба си екип от 100 човека професионалисти и доверени ми кинти от по 130 милиона със сигурност бих направил доста по-добро нещо, от това, за което пишем тук, но за жалост нямам. И не смятам, че този режисьор е по-велик от останалите, които са се доказали във величието си.

    Отговор

  • Лачирейс Кучев
    2016-02-03 at 00:38

    Хъхъ, а пък навремето един от „наште“ беше казал, „Аз Матрицата щях да я направя за десет пъти по-малко пари бе!“… Муахахахахаха, има, има, не е като да няма… Успех!

    Отговор

  • legrandelf
    2016-02-03 at 00:54

    Големи изказвания…

    Отговор

  • Satyr73
    2016-02-03 at 11:29

    Хахахах майтап да става …хахахахахах :)

    Отговор

  • Gabriella
    2016-02-03 at 13:49

    Наистина огромен, огромен филм… и напълно плоско ревю. Изобщо не е схваната основната идея на филма. А авторите са си поставили наистина сложна задача и са я реализирали успешно и цялостно.

    Отговор

  • 2016-02-04 at 11:57

    Я! Щом на Габриела и е харесал филмът, значи спорът е приключен! :)
    Приятно изненадан съм. :) :)

    Отговор

  • Gabriella
    2016-02-04 at 12:03

    Ха, ха, нали :)

    Отговор

  • legrandelf
    2016-02-04 at 13:05

    Да ве, при това се включва след толкова дълго мълчание по каквато и да е кино тема 😀

    Отговор

  • TTT
    2016-02-05 at 01:28

    Гледах го и за пореден път се убедих, че Любецки е цар. За филмите, по които той е работил, словосъчетанието every frame – a painting е напълно валидно, така е и тук. Гениален оператор.

    Отвъд очевидната брутална и натурална красота на филма, смятам, че филмът има какво да предложи и на ниво „история и персонажи“. Специално персонажите според мен бяха много умело изградени, дори до степен, че да изглеждат като разклоненията на един-единствен (ясно кой, „стъблото“ на филма). Изобщо, докато гледах филма, ми се наложи едно такова чувство на всеобхватна взаимосвързаност, на единство между човек и природа, човек и човек и едни природни явления и други (като под „единство“ нямам предвид съгласие и безконфликтност, а подвластност на едни и същи неумолими закони). Но въпреки че всичко и всички сме в кюпа, всеки е сам за себе си – или обратното, зависи как човек ще погледне към проблема, който според мен е един от централните във филма и основен двигател на историята.

    В края на краищата, лично за мен The Revenant безспорно е един от филмите на годината. Първото място в личната ми класация обаче остава за Mad Max. А кой смятам, че ще вземе най-важният Оскар – това вече е друг филм :)

    Отговор

  • TTT
    2016-02-05 at 01:33

    Сега видях, че съм повторил около хиляда пъти „филма“ в горния пост – извинявам се за слабия стил, обяснявам си го с късния час :)

    Отговор

  • Satyr73
    2016-02-05 at 12:28

    Пич ТТТ, обърни се и прочети безсмислените си тъпотии и пак пиши…

    Леле тук стана доста скучно вече…от към коментари и идеи… Всеки научил се да пише на комп, и вече е гениален коментатор на филми.

    Дринов се прави на заспал и угажда на тъпанарите-ревнивци и не отговаря….абе скука.
    Поне някой да беше казал нещо смислено…
    И стига сте се напъвали да откриете под вола теле относно този филм. Жалко за Любецки, че се е замесил в тези лайна…

    Отговор

  • Gabriella
    2016-02-05 at 15:15

    @TTT, браво, пич! Аз също съм жесток фен на Mad Max, но и на Revenant. Надявам се поне един да грабне Оскара.

    @Satyr 73 , ако това е годината ти на раждане, замисли се, човече, за ограниченото си възприятие, все пак не си в гимназията…

    Отговор

  • Данаил Найденов
    2016-02-05 at 16:53

    Оставете го този сатър – човекът е единствено трол, нищо повече. Забавлява се, докато му се връзват останалите. Келешче, достойно за снимки в български филм.

    Отговор

  • UZUMAKI
    2016-02-05 at 19:25

    He e трол бе, просто наборът му съвпада с IQ-то му.

    Отговор

  • Icemountain
    2016-02-06 at 10:28

    Поредната мозъчна пръдня след другата такава – Омразната Осморка. Единствено Любецки е на ниво и си е свършил перфектно работата, а и мечката заслужава Оскар :)

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-02-06 at 13:37

    Радвам се, че не всички са безусловно впечатлени.

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2016-02-06 at 16:19

    @Satyr73
    Прочети си ти мненията бе, шизофренен говнобълващ кретен… Как да пише Дринов като знае, че веки негов пост, насочен към теб, е виртуалната чекия, която те пренася отново във въобръжаемия свят, в който някой има нужда от съществуването ти?

    Отговор

  • Icemountain
    2016-02-06 at 17:10

    няма ли да драснете някой ред и за другият холивудски напън – Часът на героите? Този невероятен героичен епос със запомнящото се участие на Крис Пайн в ролята потен еротичен модел,пардон спасител

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-02-07 at 10:34

    Дринов щеше, ама май не му достига творчески гений да помести това драматургично бижу в няколко реда.

    Отговор

  • Виктория
    2016-02-13 at 01:14

    Докато гледах този филм си мислех за „Острието“,“Апокалипто“(велик) и незнам защо за “ Доктор Куин лечителката“:) и защо във всеки филм с Харди трябва да има отхапано ухо!?

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-02-13 at 09:02

    Всъщност онзи ден гледах „Убийството на Джеси Джеймс“ и видях ужасно много прилили във визуално отношение.

    Отговор

  • Елена 2
    2016-02-22 at 21:56

    Едва снощи го гледах Възвръщенецът. Не разбирам от кино, прост фен съм.
    Но никой ли, гайс, не видя, че Лео върна детето на врага си? Заплаши мечешките деца и плати цената за това. Той, мечката и вождът-арикара правеха едно и също! Движеше ги един и същ мотив! Встрани от всичко, или може би поради всичко останало, филмът говори и за най-дълбоките инстинкти, на които е подвластно цялото ни съществуване. Иняриту е пълен психопат, което обяснява наблюдателността и познанието му за това как функционира света. 12 оскара, все пак, биха били напълно заслужени.

    Отговор

  • ИняритО
    2016-02-24 at 11:59

    Елена 2,Къде си го гледала,че ми стана любопитно??? Сподели,дай ми някакъв линк,че нямам търпение да чакам световната премиера,която е чак на края на септември,тази година.

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-02-25 at 10:26

    хахахаха тук стана някакво разместване във темпоралния континуум. 😀

    Отговор

  • legrandelf
    2016-02-25 at 10:33

    I’m confused as well… O Travolta, where art thou?

    Отговор

  • anonimna
    2016-03-04 at 23:20

    САМО ИСКАМ ДА КАЖА , ЧЕ ГАДЖЕТО МИ , ОТКАЗВАШЕ ДА ПРАВИМ СЕКС ЗА ДА НЕ СПИРА ФИЛМА . АЗ ЛИЧНО СЪМ ПОТРЕСЕНА ОТ ФИЛМА – НЯМА АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ СМИСЪЛ ИСКАМ СИ 2ТА ЧАСА.

    Отговор

  • Мартин Касабов
    2016-03-05 at 10:56

    Мисля, че трябва да скъсаш с това момче. Той също трябва да скъса с теб, ако по принцип си пишеш така.

    Отговор

  • ццц
    2016-03-05 at 14:18

    Честит първи Оскар на Леонардо!

    Отговор

  • Джеймс Макавой
    2017-03-05 at 00:22

    Доживях Лео взе Оскар браво . В този филм е вложен доста любов. Браво и на Том Харди , страхотно изиграва ролята си на злодей , просто местата където е сниман показват красотите на майката природа. Страхотна актьорска игра , страхотни костюми и реални места. Браво на Инаряту.👏👏👏👏👏👏👏👏👏👏👏

    Отговор

Коментирайте