Обикновено избягвам да чета каквито и да е отзиви (особено от български автори), преди да си напиша собствения текст за един филм, за да не се влияя от чужди мнения. В случая с „Ной” обаче не издържах и изчетох един куп ревюта, които акцентират върху едни и същи неща, в следствие на което ми се отщя да пиша. Какво да кажа за филма, което не сте прочели на сто места, чули сте откъде ли не или си мислите самите вие? Но понеже „Ной” определено ми допадна и смятам, че си заслужава повече положителни мнения да стигнат до хората, изпитващи известни съмнения дали да го гледат или не, реших все пак да споделя мнение.

Започвам от там, че отзивите за „Ной” очаквано са разделени по фронтовата линия между по-ревностните защитници на религията и тези на атеизма, които го намират или за подигравка със свещеното слово или съответно за креационистка и религиозна пропаганда. „Ной” обаче не е нито религиозен филм, въпреки че борави с теми, които са част от каноните на християнската вяра, нито атеистичен, при все че (грубо казано) взима реално присъстващия в „общото уравнение” Създател и го отстранява от „финалния резултат”, в центъра на който е поставен Човекът. В такъв случай, да определиш филма като „пропаганда” в посока на една от двете позиции е най-елементарната, първосигнална и, честно казано, глупава реакция, която човек може да има спрямо него. Лично за мен, това означава само и единствено нежелание да се погледне отвъд собствените „слепи” убеждения и да се видят важните и абсолютно релевантни на нашето съвремие идеи на филма.

А сред тези идеи са екстремният „environmentalism”, отговорността, която човек носи, както за собствения си живот, така и за този на децата си (следващите поколения) и останалите, „нисши” обитатели на планетата, непознаваемостта на Бог, свободната воля и не на последно място моралът, който съществува извън догмите на църквата (колкото да не им се ще да признаят), и неговата комплексност и двойственост. А най-интересното е, че част от тези идеи са представени буквално и за да ги пропусне човек е необходимо целенасочено усилие.

Друг от етикетите, който се лепва на „Ной”, но според мен не е съвсем точен, е „фентъзи блокбастър”. Да, определено е фентъзи и да, има сцени сякаш директно извадени от „Властелинът на пръстените”, но е доста далеч от класическото понятие за блокбастър и под „далеч” имам предвид „напред с материала” що се отнася до дълбочина на теми и идеи и разлика в подхода. От друга страна, филмът не е и класически независим авторски филм – не заради бюджета, а отново заради подхода. Тази неопределеност на филма е една от най-интересните му характеристики, но в същото време един от недостатъците му.

Лавирането на Аронофски между противоречащи концепции на моменти изглежда прекалено премерено и преднамерено, а не подтиквано от вътрешната логика на историята. На места му се получава – един от най-добрите моменти във филма е разказът за сътворението, в който в една впечатляваща сцена успешно съжителстват божественото начало и еволюцията (принципно съм твърдо против такива форми на теистична еволюция, но смятам, че в контекста на историята сцената работеше прекрасно). Но на моменти комбинирането на чистото фентъзи със семейна (мело)драма – в последната третина на филма – не е съвсем успешно.

Лъкатушене, макар не и умишлено, има и при актьорите. Ръсел Кроу, на чиито плещи пада целият филм, прави една от най-силните си роли – в последната третина, която принципно е най-слабата от всички, e повече от отличен и благодарение на него работят голяма част от моралните измерения на героите и историята. Младежите в лицето на Ема Уотсън и Логан Лерман също се справят доста добре и негативите при тях идват главно от това, че нямат много възможности за изява. Ник Нолти, Кевин Дюранд и Марк Марголис също вършат чудесна работа с гласовете си, а Дъглас Буут и Лео МакХю Карол няма какво да ги коментирам – те го раздават като фигуранти.

Рей Уинстоун е убедителен като Тубал-каин, но само защото е много добър в този тип роли. Иначе го раздава по инерция и не показва нищо ново и интересно, което да не сме виждали от него до момента. Антъни Хопкис също е малко инертен и създава усещане като току-що да са го събудили и помолили да прочете две реплики – добре, че притежава безкраен талант и дори когато не е съвсем „в час”, пак е над много от колегите си. Дженифър Конъли обаче е откровено разочарование. Знам, че доста хора не са съгласни, но аз я усетих ужасно фалшива и дори имаше сцена, в която ме извади от филма.

В цялостната визия на филма обаче няма компромиси – от невероятните пейзажи (снимани в Исландия), през сценографията и костюмите, цялостния дизайн на света, в това число и Райската градина, Стражите и самия Ковчег, до специалните ефекти. Доста хора се оплакват от тях, но за мен това е просто инерция – същата тази инерция, която ражда изказвания като тези, че тигрите в „Гладиатор” са ужасно нарисувани. В 90% от случаите те бяха отлични – дори и в сцените с животните, които по принцип са трудни.

Като цяло, въпреки че „Ной” се оказа по-скоро интелектуално изживяване, отколкото емоционално (което за мен е важно) и на този етап не мога да го поставя до любимите ми филми на Аронофски „Изворът на живота” (а.к.а „Фонтанът”) и „Черен лебед”, личната ми оценка определено е положителна. Но по принцип произведенията на Аронофски трудно се разкриват в цялата им красота още на първо гледане и като се има предвид, че вече няколко седмици след премиерата мислите ми непрекъснато се връщат към него, очаквам на второ гледане (и следващите) да ми хареса още повече.

За финал, „Ной” не е нито креационистка, нито атеистична пропаганда, а развлекателна фентъзи приказка с поуки за човешкия морал и влиянието ни върху околната среда. Филм с недостатъци и плюсове като всеки друг. Филм, който си заслужава да се гледа на голям екран, защото не е нещо типично, което виждаме често – какъвто е случаят с 99% от големите продукции през  последните незнайно колко години. А защо не казах това с две думи, а се впуснах в разтягане на локуми? Защото истината е, че ми се говори за филма и искам да кажа още доста неща. И защото логореята е лоша болест и не мори, а мъчи!

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

17 Comments

  1. ХАхаха браво, че най-накрая се реши да го напишеш. Още не съм гледал филма, но всички други рецензии из нет-а сериозно ме дразнят с глупавите си доводи. Въпреки че съм атеист, нямам нищо против подобни адаптации. Все пак в Библията са поместени едни от най-древните истории, с които разполагаме. Престъпление ще е, ако тотално ги пренебрегнем. Нямам търпение да видя поне трейлър от „Мойсей“ на Ридли. :)))

  2. По-точно „можах“, не „реших“. 🙂 Не разбрах обаче, кое точно те дразни в ревютата?
    И позицията ти спрямо този тип филми е единствената нормална – без значение дали ще са буквални екранизации или тотални фантасмагории. Или пък дали ти харесва крайният резултат или не. 🙂

  3. Много добро ревю! 😉 Чак е малко плашещо колко много съм съгласен с почти всичко! 😀 „един от най-добрите моменти във филма е разказът за сътворението, в който в една впечатляваща сцена успешно съжителстват божественото начало и еволюцията“-абсолютно! Нещото, което ме разочарова наистина е Конъли, тя е страхотна принципно, но не стоеше добре в този филм, а за сцената която говориш и аз се почувствах така. Не мога да се сетя конкретно какъв беше диалога с Кроу, но си помислих „WTF, не е и ли имало някой друг по-успешен дубъл :O“ Не съм от най-религиозните хора, не съм и атеист, общо взето съм от тези, които така и не са решили какво мислят и чувстват по тази тема. Но филмът ми хареса, беше ми интересен (гледам, че има много оплаквания и в нета, и в салона също, че бил много скучен), не знаех добре цялата история и съм доволен от видяното. Определено можеше и да е по-силен, но е филм който ме кара да мисля за него дни след като съм го гледал, а за мен това е важно, в моите представи това е ако не добър филм, то поне ангажиращ. Саундтракът също ми хареса и си го слушам вече няколко дни, Мансел е един от големите! Ефектите изглеждат добре, не както в първия трейлър. Наистина най-накрая Кроу прави някаква по-силна роля, хубаво е да видя един от любимите актьори отново на ниво, дано виждаме повече качествени неща от него занапред. Препоръчвам да се гледа, не защото със сигурност ще ви хареса, но съм убеден, че поне ще ви накара да се замислите за адски много неща, без значение дали сте религиозни или не! 😉

  4. Аз пък не мисля, че Конъли е направила слаба роля. Дори напротив. Самият й образ не позволяваше да се отличи с нещо до момента на избухването си срещу Ной …

  5. Имаш право, но когато дойде този момент не се справи… Специално тази сцена ме накара да се почувствам все едно гледам кастинг за млади таланти…

  6. Графичният роман (a.k.a. Комикс) си заслужава; явно е предварителен сценарий, а не филмова адаптация

  7. Дринов, виждаш ли какво направи, накара ме да отида да го гледам. : )

    Арнофски надмина всичките ми очаквания. Абсолютен майстор! Канех се да обяснявам какво точно ми хареса, но ме мързи. Ти добре си го написал. Слабата сцена с Конъли предполагам е „Punish me Noah“. И мен ме изкара от филма, даже се разкисках, но всичко останало беше супер.

    8/10

  8. Ако филмът беше просто реллигиозна креационистка пропаганда, нямаше да е толкова зле.
    Вътре в всичко ретроградно, за което се сещам.
    Рзделението на хипаро-веганското – добро и технологии и цивилизация – лошо, е по отблъскващо от каквато и да е религиозна пропаганда. Антиителектуализъм е това, по-лошо няма на къде!
    Кроу игра много добре, Конали също(ся, за тва „Punish me… „, тя каква вина има). Ема Уотсън е, както казват в едно тевю“… increasingly mature and watchable… „, изненада ме приятно. Другите бяха добре.
    Ефектите не са лоши, Ковчегът е супер.
    Най-доброто на филма е музиката, прави поне половината от вездействието!! Менсъл е голяма работа.
    В крайна сметка филмът е точно „развлекателна фентъзи приказка…“, а поуките за морала и влиянието върху околнта среда са толкова малоумни, че направо вредни.

  9. Съгласен съм с ревюто. Фимлът е противоречив и оставя смесени чувства след първото гледане. Визуално е префектен, поставя интересни въпорси, които обаче имат привкус на полуфабрикати. Семейната сага в последната част заприлича на излязла от златните години на Hallmark Channel, но не изцяло в лошия смисъл. Монологът на Конъли „Punish me, Noah…“ беше отличително слаб! Скарлет Йохансен игра нелепо в Капитан Америка: Зимния Войник и това не можа да ме изненада, само да ме разсмее на няколко пъти, но Конъли и то във филм на Аронофски – беше ми странно.
    Внушенията на филма ме притисниха, но.. 🙂

  10. Хм, мнението ми за Noah определено не е толкова положително, като може би причината се крие в това, че навярно съм имал някакви други очаквания. Общо взето мисля, че нито епичността беше епичност, нито личните взаимотношения бяха кой знае колко развити и разяснени… У мен остана впечатлението, че всичко бе някак твърде кратко – бум, прас, трес – всичко свърши и те така. От цялата работа ми се догледа по-скоро „Воден свят“ и някой друг филм на Кроу. И все си мисля, че щеше да е много куул, ако при целувките по челата на двете близначки – след това изненадващо ги беше боднал с ножа 😀
    Филм, който не мисля, че ще гледам пак.

    1. Интересен коментар с още по-интересен финал.

  11. Аз го гледах пак и на второ гледане определено на сваля нивото. Няма да ми стане любим филм, но една оценка 7,5/10 му давам от раз. 🙂

  12. Харесаха ми едрите планове върху лицата на героите – тя сякаш се фокусираха върху „човеците“ – а не върху „митовете“….Със здравото и безкомпромисно и непоколебимо изпълнение на Кроу – този избор (да ни разказват за човешки емоции с които потенциално да се идентифицираме) изглежда оправдан…И все пак…

    Още от трейлъра се изненадах, че някой изобщо се е захванал с подобно нещо … То изглежда по-голямо от всякакъв опит да се „разкаже“ с познати форми и похвати… Като се има предвид непосилността на задачата – резултатът си струваше. По стечение на обстоятелствата (деца) го гледах в 4D салона – и мисля, че смълчаната 4D публика (и деца) накрая подсказваха, че бяха видяли нещо повече отколкот по правило може да се очаква/гледа там …Това е достатъчно.

  13. Виолета Богданова Стойнева-Добрева каза:

    За мен най-важно от филма си остава: Човека има избор!!!