Обратен гард / Southpaw

Winner by a split decision
от на 2015-09-10
 

Обратен гард / Southpaw

Не е трудно да се разбере защо боксът е изкушение за много кинодейци. От повествователна гледна точка този спорт е идеален за множество метафори, в който протагонистът бива удрян толкова в живота, колкото и на ринга, но в края на краищата успява да намери собствена версия за триумфа и на двете арени. Колкото и силно да звучи това като една наративна основа, винаги съществуват  няколко важни изисквания за всеки нов филм от жанра – да включва достатъчно уникални елементи и интересна креативност, които да изпъкнат на преден план и да изглеждат свежи, защото сме били свидетели много пъти на подобни драми. За съжаление тази част от уравнението напълно избягва на режисьора Антоан Фукуа („Тренировъчен ден”, „Снайперист”, „Закрилникът”) и резултатът е филм, изпълнен с ненужни метафори, които сякаш ни идват малко в повече.

Спрете ме, ако мислите, че сте чували това и преди. „Обратен гард” проследява историята на Били Хоуп (Джейк Джиленхол) – боксьор, който е отгледан в дом за сираци, се превръща в един от най-великите бойци, които светът някога е виждал. Женен е за любовта на живота си Морийн (Рейчъл Макадамс), има прекрасна дъщеря (Она Лорънс) и гигантски дом. Но точно, когато е на границата да завърши кариерата си без нито една загуба, Били е поразен от ужасна лична загуба, която го води до множество перипетии, включващи отстраняването му от бокса, загубата на цялото му материално състояние, както и попечителството над неговата дъщеря. За да вкара живота си отново в релси няма друг избор, освен да влезе пак във форма и да поднови кариерата си като победи своя съперник на ринга – Мигел Ескобар (Мигел Гомез).

Обратен гард / Southpaw

Ако досега сте разгадали историята на 100 процента, то навярно не грешите. Благодарение на факта, че в „Обратен гард” присъства изключителен каст и талантливият Кърт Сътър („Синове на анархията”) се нагърбва със сценария, зрителят остава с очакването, че до последната сцена ще бъде приятно изненадан от някакъв обрат на събитията. Но нищо подобно не се случва. Вместо това „Обратен гард” е представен като тежък нокаут, чието съдържание бълва само и единствено клишета от този род продукции – от стария и опак боксов ветеран до типичния тренировъчен процес. Всъщност филмът оставя доста интересна интрига в сюжета си, която за съжаление е оставена да се рее нейде из космоса и само добавя сол в раната на сценария. Сцената, в която Били продължава да страда от загубата на жена си, е осеяна с детайли относно това кой е виновен за инцидента, като се внушава, че човекът, който е отговорен за това всъщност е невинен. Смесвайки криминалния елемент, Фукуа и Сътър биха дали искрата, от която се нуждае „Обратен гард”.

Това, което действително държи филма на повърхността е Джейк Джиленхол, който отново доказва, че е един от най-подценените актьори в Холивуд и ни демонстрира поредното си напълно отдадено и хамелеонско превъплъщение. Този образ не притежава безскрупулността на Лу Блум от „Лешояда”, нито острия като бръснач ум на детектив Локи от „Затворници”. Джиленхол представя Били Хоуп със страст и ярост като държи зрителя ангажиран на екрана още от началната сцена. Както обикновено Форест Уитакър добавя качество в цялостната атмосфера като аскетичния бивш боксьор, който така и не е получил своята силно жадувана титла в миналото. Рейчъл Макадамс също демонстрира приятно изпълнение, въпреки ограниченото й екранно присъствие. Она Лорънс предоставя впечатляващ перформънс като малката Лейла, която споделя изключителни емоционални сцени с Джиленхол.

Обратен гард / Southpaw

Операторът Мауро Фиоре („Аватар”) дори не се опитва да се „бие“ с „Роки”, а още по-малко с „Разяреният бик”, затова бойните кадри са заснети толкова журналистически – блестящи и с перфектна светлина, която е присъща на боксовите мачове, излъчвани по HBO. В „Обратен гард” също изпъква и монтажът. Джон Рефуа („Закрилникът”) поддържа бойните сцени доста напрегнати и изпълнителни, като камерата буквално улавя всяка една капка пот и кръв на Били. Музиката на Джеймс Хорнър допринася доста за облика на филма. Това се явява предпоследната композиция на маестрото, който загина злощастно през юни тази година (2015) в самолетна катастрофа – „Обратен гард” е в негова памет. Две от песните на Еминем също са включени в саундтрака. Интересно е да се отбележи, че рапърът е първият избор на Фукуа за главната роля, който впоследствие се отказва от проекта.

Трудно е да се каже, че „Обратен гард” е лош филм предвид приятните актьорски изпълнения и въздействащите бойни кадри, които Фукуа решава със стил. Но от друга страна нито е добър филм, нито развлекателен (имайки предвид наследството на класики като „Роки”, „Али”, „Разяреният бик”, „Момиче за милиони” и т.н.). Воден от поредното топ изпълнение на Джиленхол, „Обратен гард” може би най-накрая ще накара надрусаните членове на Академията да изтрезнеят и да забележат таланта на Джейк, а не да го игнорират по същия брутален начин, както направиха с „Лешояда” миналата година.

Оценка: 7/10

коментари
 
Отговорете »

 
  • Вал
    2015-09-10 at 12:27

    „може би най-накрая ще накара надрусаните членове на Академията да изтрезнеят и да забележат таланта на Джейк, а не да го игнорират по същия брутален начин, както направиха с „Лешояда” миналата година.“
    ++++++++++

    Отговор

  • DDL
    2015-09-10 at 13:36

    Наистина, ако бъде пренебрегнат отново и тази година, лично ще финансирам всеки един от членовете на Академията за рехабилитация на тази тежка зависимост, от която страдат 😀

    Отговор

  • ТТТ
    2015-09-10 at 14:35

    Почвай отсега финансирането – въпреки че и аз съм на същото мнение по отношение на супер качествата на нашето момче, политиката и игричките около номинациите 99,99999 процента ще го оставят извън борда за пореден път. Според мен ДиКаприо, Редмейн и Фасбендър са почти стопроцентови номинации (предвид (къде чисто, къде не) Oscar-bait проектите, в които участват), а за останалите две места ще има повече от люта битка. Просто такива са реалностите в света на надрусаната Академия :)

    Отговор

  • Дринов
    2015-09-10 at 15:20

    То Джейк играе добре, но героят му и цялата драматургия на филма е зле, така че не очаквам да го номинират.

    Отговор

  • IZZY
    2015-09-10 at 15:48

    Слаб сценарий, филмът е поредната предъвквана многократно история. Другото, което ми направи лошо впечатление е абсолютно безумните и без всякаква допирателна с реалния бокс сцени, в които е представен боят на ринга. Играта на Джиленхол ми хареса, но не бих казал, че ще попадне сред номинираните за Оскар. Може би по-скоро другият филм, който очаквам с голямо нетърпение с негово участие – Еверест, би се класирал за оскарите.

    Отговор

  • Pacino
    2015-09-10 at 16:12

    Не съм съгласен с автора, от към, чисто спортна тематика, просто филмът е нереален, няма толкова чисти удари и кръв, просто нелепо. Сценарият на финала е абсурден.
    Хареса ми от към драматургия, хвана ме нещо.
    Джейк, е страхотен актьор, но ми е трудно да го видя някъде из номинираните (Лешояда беше с класа над това изпълнение). Единственият шанс някой да попадне в полезрението на Академията е Форест Утакър, който май никой не спомена за жалост.

    Отговор

  • DDL
    2015-09-10 at 17:37

    Предвид късата памет на Академията, който запомня изпълненията само в последното тримесечие на годината напълно е възможно пак да пропуснат Джейк. Но от друга страна пък изветрелите академици на Холивуд им допада мачканият и след това възкръснатия като птица Феникс образ (независимо дали е спортен този образа или не – важното е да има катарзис). Та затова имам някакви надежди за чичо Джиленхол. Но както спомена @IZZY все пак има още едно изпълнение, което чакаме с нетърпение, та за това поне да го номинират. И приключвам с една универсална истина на дедо ДеНиро от „A Bronx Tale“: „The saddest thing in this life is the wasted talent.“

    Отговор

  • Exgenesis
    2015-09-10 at 17:43

    Сюжета и актьорите са добре, но режисьора за този филм не е подходящият човек. Фукуа е всичко, но не и добър разказвач. Не знам, защо студията му дават такива проекти, които са си за определен вид режисьори с изразено мъжко присъствие в реализацията и суровост като един Майкъл Ман напр. На този черньо не знам защо му дават все неподходящи проекти да заснема като King Arthur преди време.

    Отговор

  • DDL
    2015-09-10 at 18:07

    Според мен продуцентите са взели факта, че преди време за кратко Фукуа е бил в бранша (боксовия) като аматьор (доколкото прочетох някъде из интернет пространството). От цялото му творчество бих отличил само „Тренировъчен ден“. Може би и видеото към песента на Coolio „Gangster Paradise“ 😀

    Отговор

  • heinrich
    2015-09-10 at 20:50

    А представяте ли си какво би направил дедо ви Скорсезе от този филм??

    Отговор

  • DDL
    2015-09-11 at 01:34

    „Разяреният бик“ е връх в творчеството му за този жанр. Все пак е много трудно да се повтори същия успех в един и същи род филми :)

    Отговор

  • SirStevancho
    2015-09-11 at 19:19

    При цялото ми уважение към качественото изпълнение на пича, филмът не работи никъде… Няма как подобно изпълнение да се номинира…

    Отговор

  • Pacino
    2015-09-13 at 16:55

    Въпреки абсолютният фейк на Мейуедър и Берто, може да се направи съпоставка с боксовите сцени във филма.

    Отговор

Коментирайте