Международният филмов фестивал София Филм Фест (Sofia International Film Festival) е единственият български кинофестивал с акредитация от FIAPF, заедно с още около 50 най-авторитетни фестивала от цял свят. СФФ е с акредитация като състезателен фестивал със специализиран конкурс. В тази категория са още фестивали като Сараево, Бусан, Солун и други.
Международният конкурс на 28-ия София Филм Фест включва 12 първи или втори филми на режисьори от 5 континента. Те ще се състезават за Голямата награда „София – Град на киното“, която се връчва от Столична община. Останалите награди включват специална награда на журито, награда за най-добър режисьор, почетен диплом и награда на публиката. За първи път в историята на фестивала половината от режисьорите в конкурса са жени!
Международното жури, което ще раздаде наградите тази година, е в състав – унгарският режисьор Саболч Хайду (председател), режисьорите Тинатин Кайришвили (Грузия) и Зорница София (България), актьорът Димитър Маринов (САЩ-България) и директорът на Европейския филмов пазар в Берлин, експертът Денис Ру (Германия). Те ще определят още и победителят в Конкурса за български късометражен филм.
Определени като „новите майстори на мексиканското кино“ от IndieWire, сценаристите, режисьори и продуценти Астрид Рондеро и Фернанда Валадес представиха най-новата си съвместна творба Сухо (Мексико-Франция-САЩ) в програмата на фестивала Сънданс през януари и спечелиха Голямата награда на журито в конкурса за международно игрално кино. Рондеро и Валадес разказват за едно момче на име Сухо, останало сирак в света на възрастните и израснало под сянката на насилието – неизменна част от ежедневието в наркокартела. Постепенно младежът открива, че надали ще успее да избегне съдбата на баща си. Сухо е изпълнен с чувствителност и поетичност, с деликатен усет към трагичната орис на родените в бедност, на които често е отказано правото да избират своя житейски път.
Румънската режисьорка Анна-Мария Команеску е автор на четири късометражни филма, като последният от тях – Мъртвата котка участва в програмата на фестивала в Солун миналата година. Пълнометражният дебют на Команеску е Хория, копродукция между Румъния, България (Росица Вълканова/Клас Филм) и Сърбия, а едноименният главен герой в нея е буен тийнейджър, който поема на пътешествие със стария мотор на баща си, легендарната румънска марка Мобра, на среща с любимата си. По пътя към Хория се присъединява привлекателната и предизвикателна 13-годишна Стела и изненадващо и за двамата, те се сприятеляват.
Отвъд мъглата на младия японски автор Дайчи Мурасе пренася зрителите в едно тихо японско селце. В тази интересна в миналото туристическа дестинация живее 12-годишната Ихика, а нейното семейство в продължение на няколко поколения се грижи за една страноприемница. Оцеляването на този специфичен семеен бизнес се оказва в опасност, когато дядото изчезва и за момичето и майка й настъпва време за промяна. Сценарист и режисьор на своя пълнометражен дебют, с изпълнителен продуцент легендата Наоми Кавасе, Мурасе учи режисура в Киото, а първият му късометражен филм „Forget But“ е прожектиран в паралелната късометражна програма в Кан през 2019 година.
Родена и израснала в Истанбул, турската режисьорка Аслъхан Юналдъ живее в САЩ от 18-годишна, учи в Йейл и Нюйоркския университет. Тя е сценарист на доку-драмата Young Wrestlers, чиято премиера е на Берлинале 2016 и режисьор на документалния филм Overdrive: Istanbul in the New Millennium. Нейният пълнометражен игрален дебют е Вълните на морето са жени (Турция) – изпълнен с напрежение трилър, чието основно действие се развива на яхта върху лазурните вълни на Егейско море. Млада жена се завръща в Турция със съпруга си американец – целта е семейна среща с разведените й родители и по-малката й сестра, с която не общуват отдавна. Това пътуване по вода е последен шанс за възрастния баща, дисидент-журналист с присъда, да се сближи отново с дъщерите си.
След два късометражни филма сценаристът и режисьор Мигел Фаус представя Тихата прислужница (Испания). Той има магистърска степен, специалност Кино от филмовото училище в Лондон, работил е като киножурналист за списанията „Jot Down“ и „Miradas de Cine“. Дебютният му филм разказва за неусетната промяна в една млада колумбийка, хванала се на работа в имението на испански богаташи – тя следва стриктно инструкциите за дискретност, но постепенно й става ясно, че може да намери свой собствен начин как да се наслаждава на лятото…
Със сериозен опит като режисьор на десет късометражни и телевизионни филми и като сценарист на пет от тях Адам Брейер прави пълнометражния си дебют с Всичко за семейство Левкович (Унгария), който е история за възрастен треньор по бокс, който намира общ език с всички, с изключение на собствения си син. След дълга раздяла ги събира смъртта на жена му и става ясно колко е трудно да се постигне жадувания от всички баланс в общуването между различните поколения в това семейство, част от които следват стриктно еврейските религиозни традиции.
Пълнометражният дебют на Яна Лекарска Защото обичам лошото време (България) ще има своята световна премиера във фестивалната ни програма през март – тя е негов сценарист и режисьор. Филмът е посветен на една съдбовна среща между героите Ирина и Борис, които са прекарвали заедно летата си преди две десетилетия. В дъждовния пролетен ден техният стремеж да преоткрият миналото може би притежава силата дори да промени бъдещето им… Главните роли в тази история са поверени на актьорите Неда Спасова и Владимир Михайлов. Лекарска завършва кинорежисура в Нов български университет в класа на проф. Георги Дюлгеров и в университета „Чунг-анг“ в Сеул, Южна Корея, участвала е в програми като „Берлинале талънтс – 2020“, „Сараево талънтс – 2018“, „Токио талънтс – 2017“, „Филм+ 2019“. Дебютният й късометражен филм „Пробуждане“ (2013) е с успехи на фестивали в България и по света.
В медиите, посветени на киното, са публикувани интересни определения за филма Брандо с изкуствено око (Гърция-Австралия) на Антонис Цонис – „Цонис е новия глас в съвременното гръцко кино“, „изпълнението на Янис Ниарос притежава звездна класа“, „филмът е свидетелство за силата на връзките между хората и неспокойния дух на мечтателите, и представлява забележителен принос към съвременното кино“. Сюжетът проследява отчаяните действия на Лука, който организира въоръжен грабеж, за да си набави средства за обучение в Ню Йорк, но прострелва невинен минувач. След посещение в болницата, бъдещият актьор и неговата нищо не подозираща жертва се сприятеляват, като това е отчаяният опит на Лука да се справи с измъчващата го вина.
Момичетата си остават момичета (Индия-Франция-САЩ-Норвегия) е пълнометражният дебют на индийската сценаристка и режисьор Шучи Талати, дипломант на Американския филмов институт и член на Бруклинската филмова общност. Историята, посветена на съзряването на една 16-годишна девойка в индийски интернат в Хималаите, открила романтиката и първите сексуални пориви, бе представена премиерно на фестивала в Сънданс, където спечели Наградата на публиката в международния конкурс и актьорски приз за работата на младата Прити Паниграхи.
Участвал като проект в платформата Cinelink на фестивала в Сараево, Предупреждението на румънския режисьор Ади Войку е копродукция между Румъния и България – продуцент от българска страна е Катя Тричкова, а зад камерата е операторът Крум Родригес, който получи престижна номинация за уменията си от Американското дружество на операторите. Филмът на Войку пресъздава ужаса, който изпитва един визуален артист, арестуван изневиделица докато снима улични протести и принуждаван да даде фалшиви показания. Психологическият натиск и малтретирането в полицейското управление са сериозни фактори, които променят позицията на фотографа и той е готов на всичко, за да получи свободата си… Ади Войку, който е и сценарист на своя пълнометражен дебют, завършва визуални изкуства и кино в Букурещ, а неговият късометражен филм „Последното пътуване до крайбрежието“ е представян в Седмица на критиката в Кан 2019 и печели награди в Сараево и Рио де Жанейро.
Юпитер (Германия) разказва за семейството на една тийнейджърка, което членува в секта, гарантираща спасение и живот на петата планета в Слънчевата система. Спомените за трудното минало на момичето и родителите й трябва да я поведат по пътя към правилното решение – дали да ги последва, или да открие собствен път на планетата Земя. За основа на дебютния филм на германския режисьор Бенджамин Пфол служи неговия дипломен късометражен филм, който носи същото заглавие. Пфол учи режисура в Мюнхен, като междувременно пътува със стипендии за обучение в Аржентина и Тунис.
ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО!
#28SofiaIFF
