Черен петък / Thanksgiving

Преди много години (не чак толкова много все пак) двама приятели решили да обединят усилията си и да направят един огромен реверанс към кино, с което са израстнали като малки. Видеокасети, ниски бюджети, лоша актьорска игра – все неща, за които те имат топли и хубави спомени. Така се ражда Grindhouse проектът и Куентин Тарантино и Робърт Родригес създават два ужаса с различно качество и стил. Разбира се, за да е пълна картината, те канят още няколко свои приятели, които да заснемат фалшиви трейлъри на подобни филми, които зрителите могат да гледат под формата на реклами между двете заглавия.

За съжаление на едни и щастие на други, Grindhouse не е особено успешен като идея, но днес филмите се гледат с по-скоро положително око и дори имат някакъв култов статус. Но идеята на това ревю няма да бъдат те, а един от тези измислени трейлъри, повечето от които вече могат да се похвалят с пълнометражни продукции. Не знам само Роб Зомби какво чака, при положение, че неговото е достатъчно абсурдно, но и адски интересно. Да не говорим, че той не е имал хубав филм от години.

Machete и Hobo With a Shotgun са реалност, която едва ли някой е искал да види в действителност, но пък им се получиха доста добре на хората. Първият дори се сдоби и с продължение. Както казах и в началото, минаха вече над шестнайсет години от премиерата на Grindhouse, но явно никога не е късно още един от фалшивите трейлъри да се превърне в пълнометражен филм.

И стигаме до темата на това ревю – Thanksgiving на Илай Рот. Филмът се появи по нашите кина под заглавието Черен петък, което предполагам е с цел зрителите да разпознаят нещо по-известно за тях, защото американският празник за Деня на благодарността едва ли говори много за повечето. Дали Рот е успял да представи адекватен слашър на публиката, дали чакането си е струвало всички тези години? Нека разберем.

Започвам с уточнението, че въобще не съм фен на Илай Рот и творчеството му. Като изключим дебюта му Cabin Fever и първата част на Hostel, след това той няма и един хубав филм, който да мога да препоръчам с чиста ръка на сърцето. Дали Черен петък ще е някакъв напредък в развитието на режисьора? Подходих с нулеви очаквания и, както се изразяваше Дюи в Malcolm in the Middle, пак останах разочарован.

Черен петък събра изключително много положителни мнения още преди премиерата си и различни критици го хвалиха като нещо свежо и оригинално на фона на посредствените ужаси, с които е залят пазарът. За заливането няма да споря. Като човек, който гледа основно ужаси и то с най-спорни и долнопробни качества, този филм определено е една глава над тях. Но това не е чак трудно като разполагаш с малко повече пари. За свежото вече съм готов да започна дискусия.

Какво всъщност представлява Черен петък? Спойлери ще има, предупредени сте, макар да се опитам да не издавам основните туистове. Откриващата сцена ни запознава с голямо семейство и група приятели, които ще празнуват един от най-светлите американски празници – Денят на благодарността. Бащата обаче е повикан по спешност в местния универсален магазин, защото предстои отварянето по случай промоциите за черен петък и тълпата е подивяла. Ако сте гледали серията на South Park по повода, то може да си представите за какво става дума, защото Илай Рот е пресъздал много точно абсурда на празника.

Разглезените деца на служителите вътре се възползват от ситуацията и дразнят подивелите и жадни за промоции клиенти, които в крайна сметка разбиват витрините и нахлуват в магазина. Хаос, смърт, абсурд гарантирани. Действието се прехвърля една година по-късно, в която мистериозен убиец с маска на Джон Карвър – един от основателите на първата американска колония и цитиран като основоположник на празника за Деня на благодарността – започва да избива определени хора, свързани с магазина предходната година.

Клише след клише са първите няколко думи, с които мога да опиша Черен петък. Филмът крещи Писък на всяка своя крачка, но се спъва в опитите си да имитира шедьовъра на Уес Крейвън. Рот е загърбил old school естетиката на трейлъра и филмът му прилича на обикновен слашър без собствена идентичност. Повечето убийства са кратки и безинтересни, нивото на насилие и вътрешности (по мои стандарти, длъжен съм да отбележа) е абсолютно незадоволително, особено от човека, който ни даде Cabin Fever.

След изключително дългото интро, което служи за катализатор на целия сюжет, се започва едно тягостно въртене в кръг, представяйки ни герои, за които на никой няма да му пука. Стереотипните хлапета се стараят да се движат по определен сценарий без каквито и да е изненади в поведенито им. Макар и да се опитват да разберат какво се е случило и кой може да е отговорен за убийствата, тийнейджърите единствено стигат до гениалния извод, че може да е човекът с мегафона. Главните действащи лица са лишени от какъвто и да е характер или индивидуалност, а убиецът премахва герои, с които дори не сме запознати (с малки изключение тук и там).

Признавам си, че филмът има и добри страни. Заснет е сравнително адекватно, като в същото време и много безопасно. Милан Чадима е работил и по фалшивия трейлър, на който е базиран филмът, както и по двата Hostel-а на Рот, та явно двамата доста добре се сработват заедно. Музиката на Брандън Робъртс от друга страна е изключително забравима и в момента не мога да си спомня каквото и да е от нея.

Може би един от най-силните герои в целия клиширан фест тук е самият град и декорите като цяло. Личи си, че е вкарана много мисъл и любов в изграждането на сцените, независимо дали всички тези елементи са нужни или трябва да служат за някаква цел. Именно тези дребни детайли допринасят за кратък свеж полъх в един сравнително скучен и безинтересен филм.

Мнозина биха казали, че всичко, случващо се в средата на филма, служи за изграждане на кулминацията, но проблемът, поне за мен, е липсата на кохерентен ритъм. Много от сцените в средата не водят до нищо смислено, не спомагат за изграждане на персонажите като по-добри или лоши хора, не подхвърлят трохи, които зрителите по един или друг начин да поглъщат в очакване на нещо по-зрелищно. Героите просто рязко са отвлечени и… бам… всичко ни е разкрито, пускайте финалните надписи.

Иска ми се да кажа още хубави неща за Черен петък, но просто не намирам думи. Този филм едва ли може да се хареса чак толкова много на по-хардкор хорър феновете. Вероятно би бил поносим за такива, които гледат ужаси от време на време и не си падат чак толкова по кръв и вътрешности. Джон Карвър е ок убиец, който, подобно на Гоустфейс, може да бъде всеки един от нас. Отново, подобно на своя по-известен събрат, Карвър е движен от простата нужда за отмъщение, което в случая е достатъчно.

С риск да се повторя, но ако сте гледали достатъчно ужаси, то ще забележите всички тези клишета, с които Черен петък борави по най-лошия възможен начин. Да, филмът не се опитва да открие топлата вода, както се казва, но и излива всичката тази вода извън кофата, в която се цели. Няма лошо да играеш сигурно, но е хубаво да умееш да използваш клишетата подобаващо по начин, който да не отегчава до смърт.

Дали Черен петък е свеж филм? Точно толкова колкото една маруля е прекарала месец на слънце. Черен петък е безмозъчен филм, който не се опитва да преоткрива жанра, но и не казва нищо ново и интересно, заслужаващо вниманието на зрителите. Все пак явно достатъчно хора са го гледали щом Илай Рот вече работи и по продължение. Личната ми оценка в случая клони към 4. Може би ще открия още нещо хубаво при второ гледане, но дали такова ще последва… спорно е.