Спомени, мечти, минало, възможно бъдеще – частиците реалност, които съхраняваме така прилежно в себе си през годините, отредени ни в този свят, неизбежно променят всеки от нас. Създателите на филми съумяват на конструират от тях всевъзможни жанрови истории за забавление, размисъл и вдъхновение, а една специална порода хора притежават способностите и привилегията да правят… магия! Мисля, че точно тази дума е най-краткото определение за творбите на Студио Гибли – в продължение на четири десетилетия Хаяо Миязаки и неговите ученици, партньори, съратници дават всичко от себе си, за да могат почитателите на уникалните им рисувани приказки да забравят за няколко часа грижите, да се измъкнат ловко от примките на ежедневието, да пренебрегнат прозаичната тежест на възрастта и да се гмурнат в безкрайно въртящия се калейдоскоп от образи и емоции. Цитиран като вдъхновение от всевъзможни личности в света на киното (от Уес Андерсън, през Гийермо дел Торо до Стивън Спилбърг!), Миязаки отдавна се е превърнал в класик и в последните години упорито твърди, че му е време да се оттегли, ала продължава да рисува – може би защото не е споделил с нас всичко, за което жадува душата му?!
За щастие на българските киномани, неговата най-нова творба Момчето и чаплата (The Boy and the Heron) ще бъде първата, която ще оцвети киносалоните на цялата страна през празничния месец декември. До момента сме имали възможност да видим на голям екран много пълнометражни творби на Студио Гибли – наскоро ни попадна кутия с филмова лента на Принцеса Мононоке, няма как да забравим удивлението от първата среща с Отнесена от духовете, както и пълната зала на кино Люмиер за Вятърът се надига и Приказка за принцеса Кагуя (винаги ще помним споделената любов към магията на Гибли на нашия приятел и колега Владо, дългогодишен програматор на Киномания!); филмите присъстват в колекциите на много киномани благодарение на официалното им DVD-разпространение (колкото и обречена да е тази дейност в родината ни), както и в онлайн-пространството на стрийминг-гиганта Netflix. Чудесният факт, свързан с разпространението на Момчето и чаплата, е широката възможност филмът да бъде видян навсякъде на голям екран, при избор между дублирана и субтитрирана версия. И ако детето край вас се колебае и задава въпроси като „с какво пък ще е по-различна тази анимация?“, вие просто го хванете за ръка и му покажете приказния свят на японските майстори. Кой знае – може точно тази среща с малкия Махито и неговите приключения да се окаже решаваща за пътя, по който ще поеме младият човек до вас…
Хаяо Миязаки и Гибли привлякоха вниманието на световната преса с тенденциозното решение да не рекламират новия си филм по никакъв начин, с изключение на един постер. Световната му премиера беше в началото на септември – Момчето и чаплата бе първият анимационен филм, който открива Международния филмов фестивал в Торонто. Още една интересна подробност е фактът, че от май 2017, когато официално стартира продукцията, до май 2020 година са били нарисувани на ръка от 60 аниматора 36 минути от филма – нужни са почти седем години за изпипването на всички детайли до премиерата в Япония това лято. До момента приходите на филма са над 84 милиона долара, като все още се очаква старта на киноразпространението му в много държави по света.
Вдъхновен до известна степен от признатия за философска класика роман „How Do You Live“ на Гензабуро Йошино, филмът на Миязаки проследява неизбежната промяна в живота на едно момче, което израства (досущ като художника-режисьор) по време на Втората световна война и в безпощадния ужас на тази реалност губи майка си. Принудени да напуснат Токио, той и баща му се установяват в семейното провинциално имение, където чаровната леля поема отговорната задача да бъде неговата нова майка. Животът край обраслата в зеленина, порутена стара каменна кула, която се издига в близост до къщата, постепенно се превръща в сериозно предизвикателство за Махито, като една от най-абсурдните странности е срещата с арогантната сива чапла, която може да говори и в някои моменти поразително напомня гоблина Хъгъл от легендарния Лабиринт на Джим Хенсън. Чаплата е първото същество, което казва на момчето, че „всички го очакват“. И в търсене на отговора на тази загадка и на младата си леля, която внезапно изчезва в гората, Махито поема по опасни, потайни пътеки към запознанства с необикновени същества и различни изпитания.
Премеждията по пътя на момчето приличат на сънища – изглеждат реални, приклещват го здраво и не му оставят право на избор – той е принуден да им вярва, да изпълни конкретната задача и да попадне на следващия важен елемент от големия пъзел на алтернативните реалности. Подобно на древната кула, за която героите във филма казват, че пронизва много различни светове, идеите на Миязаки присъстват като опора на въображението и той води младия си герой от морето на душите в отвъдното, през страната на гигантските, вечно гладни папагали до изпадналия в безизходица Създател, който уморено предлага да прехвърли отговорността за бъдещето на света на младия Махито. И макар в този идея да прозира отчаянието на самия Миязаки от начина, по който се променя нашата реалност, момчето успява да намери вярната посока, за да открие истината.
И в този филм на японския майстор една от най-важните идеи е всеобщото упование в обичта и семейството – най-близките хора са способни да даряват безусловно с любов, а именно това чувство споява в спасителна мрежа хаотичните нишки на вечно променящата се наша реалност. Неусетно в тъканта на филма се прокрадват и други познати теми от творчеството на режисьора като безмислието на войната, непосилния баланс между деликатността на природата и нейната непрестанна екслоатация, между стремглаво развиващите се технологии и начина, по който ги използват хората… При все това ми се струва, че правилният подход към този филм е да бъде гледан без очаквания, с погледа на малко дете, което ще открие съвсем различни интересни детайли в историята. И това е част от гениалността на Хаяо Миязаки – в Момчето и чаплата, както във всеки негов филм, публиката от всички възрасти ще види по нещо изключително съкровено и много лично.
С традиционната анимация, обичана от поколения киномани, с чудната музика на Джо Хисаиши, приключенията на Махито се превръщат в уникален лабиринт от сънища, в чиито край ни очаква началото на нова приказка. Дали ще намерим смелостта да я напишем сами, дали ще се опитаме да съхраним добротата, обичта, мира – това зависи от нас самите. Рисуваното кино на Студио Гибли и неговия доайен Хаяо Миязаки е част от красотата на този свят, част от неговата магия. Подарете я на себе си и на децата си – за да продължат да живеят мечтите…
