Това ревю е посветено на особената категория хора, която може да наречем киноносталгици. Част от тях живеят с поглед, вперен в миналата слава на филмовия свят, а един от основните им мотиви по отношение на класиката, е „долу ръцете – не пипайте култа!“

Вярвам, че голяма част от поколението, израснало с епохалния хит на Тони Скот „Топ Гън“, от който стартира звездната слава на Том Круз, наблюдаваха с подозрение развитието около идеята на Круз и режисьора Джоузеф Козински да направят това прочуто продължение. Оригиналът е истински учебник по монтаж, много съвременни кинаджии могат да копират от него начина на изграждане на персонажи, развитието на черти от характерите им, оформяне на конфликта, изстрелване на зрителите към кулминацията с безупречен полет и финализиране с катарзисна развръзка, която представя на публиката младия, нафукан пилот като пълнокръвен герой, доказал уменията си, ала съкрушен от скръб и изпълнен с амбиции за бъдещето. Никак не е случаен фактът, че години наред по всички географски ширини и отвъд всички граници най-„куул“ беше да имаш яке като на Том Круз, да караш мотор като неговия, а тъмните очила, които той носи във филма, се сдобиха със собствен живот в модата и стартираха специален тренд в дизайна на този аксесоар. Въобще не ми се иска да отварям дума за едно от най-въртяните парчета по 80 и 90-тарските дискотеки – „Take My Breath Away“ в изпълнение на щатската ню-уейв банда „Берлин“, написано от „бащата на диското“ Джорджо Мородер, спечелил „Оскар“ и „Златен глобус“ за тази оригинална песен; толкова често сме я чували, толкова много сме я припявали, че за някои от нас тя се е превърнала в непоносима тегоба.

topgun-2-120220529

За мистър Круз, който в далечната 1986 се перчи със свежестта на своите 24 години, е изключителен шанс да демонстрира актьорстване чрез стискане на мускулите на добре оформената си челюст и прочутата си чаровна усмивка. И макар че в началото отхвърля идеята да поеме ролята на лейтенант Пийт „Маверик“ Мичъл, нужно е само едно кръгче в небето с опитните авиационни асове, консултанти на филма, за да прегърне с ентусиазъм предложението. В годината на своята премиера „Топ Гън“ се превръща в най-големия боксофис хит, а изследователи на пазара твърдят, че именно с издаването му на касетка е започнала ерата на „домашното видео“. Бюджетът на филма е 15 милиона долара – след появата му на екран приходите в световен мащаб са над 350 милиона. Известен факт е, че в следващите няколко години кандидатстващите за авиационните програми на военноморските сили на САЩ (които са предложили мнооого сериозна финансова отстъпка за възможността да се снима с реални самолети и пилоти срещу правото да се намесват в сценария) се увеличават няколко пъти. И въпреки грандиозния успех на филма, Тони Скот, Джери Брукхаймър и Том Круз така и не се решиха да направят продължение.

Минават десетилетия, Том Круз се превръща в колосалната филмова звезда, която целият свят познава – изиграва всякакви роли, някои от които са наистина гениални превъплъщения, други са откровено шаблонни или създадени за допълнително надуване на грандиозното му его; и след като открива режисьор, който е склонен да приеме неговите екстремности, заедно с готовия на всякакви рискове Брукхаймър, решава отново да пусне в полет Маверик. А die-hard-феновете на оригинала, свидетели на всевъзможните, най-често плачевни опити за рестарт и „освежаване“ на стари класики, започнаха да пророкуват провал…

tgm75613r2

Рекламните трейлъри на новия филм, създадени по калъп с клиширани монтажни елементи, не бяха от полза за подгряване на очакването, а затвърдиха скептицизма. После се оказа, че цялостната филмова реалност беше (почти) спряла за около две години и ето, че дойде време за премиера. Тя бе съпроводена от сериозна шумотевица в Кан, учтиви 24-каратови усмивки на звездите по червения килим на Кроазет, фамилиарно потупване по рамото на директора на фестивала Тиери Фремо от страна на мултимилионера, който по магически начин се оказа строен колкото грациозната Дженифър Конъли (това си е чисто заяждане, заради претенциозната му, неестествена приповдигнатост и тоновете грим по случай наближаващата 60-годишнина). И после „Топ Гън: Маверик” най-сетне се появи на голям екран – на IMAX-екран! А киноносталгиците вероятно продължават да се колебаят и да си задават най-важния въпрос: „Ще се срути ли спомена за искрената възхита от времето на младостта ни? Трябва ли да гледаме това продължение?…“

Отговорът е един – да! За всеобща радост вниманието и уважението, с което двамата главни виновници и лудият продуцент Брукхаймър са подходили към идеята, историята и реализирането ѝ, са достойни за адмирации – резултатът е впечатляващо добро продължение, което (съзнавам, че си позволявам сериозна волност, но въпреки това ще го направя!) може да се сравни с „Империята отвръща на удара“ като солидност на втора част и до известна степен като периметър на фенско влияние.

topgun-2-320220529

От самото начало – очевиден реверанс към оригинала, с почти дословно прекопиране на кадрите от самолетоносача и маневрирането на изтребителите, върху които се появяват началните надписи, усещането в кинозалата е за въвеждане в история, която ще те задържи пред екрана без отместване на погледа и без да се замисляш за нещо друго, освен това дали дърпаш правилната ръчка за ускорението и дали са останали достатъчно боеприпаси за отговор в очаквания въздушен бой. Сюжетът е конструиран около невъзможна мисия (indeed!) за ликвидиране на вражеска цел в строго охраняван планински каньон в неназована дестинация. Нужно е да се подготви екип от пилоти, които да приложат тактическа хитрост за промъкване под радарите с ловко маневриране, бързо, почти вертикално изскачане с понасяне на сериозно натоварване и обратно „гмуркане“ към точката на поразяване на целта, с изискване за свръх-точно попадение – за да е ефективна операцията, всичко трябва да се случи в норматив около 135 секунди. Поне за това време се справя опитният инструктор на „топ гън“-пилоти Маверик, принуден да демонстрира майсторско летене и безупречен инстинкт – качества, които трябва да развият супер-скоростно неговите подопечни курсанти. Сред избраниците е и синът на неговия най-добър приятел Гуус, а отношенията между тях нажежават допълнително атмосферата в тренировъчната база. След известен брой уговорки и усложнения – от страна на бившия съперник Айс (страхотно решение за развитие на отношенията между двамата и забележителна поява на Вал Килмър), от адмирали-завистници (силен образ на Джон Хам и кратко, но впечатляващо включване на Ед Харис) или просто от стечение на (бойните) обстоятелства, финалът е очакван, а също и до известна степен отворен… Защото не може да се съобразяваме с някакви си шест десетилетия, когато именно този свръх-трениран неуморен перфекционист държи всички актьори в роли на авиатори да бъдат снимани в реална среда! Режисьорът Козински разказва колко странно е да режисираш сцени предварително, да подготвиш IMAX-камери в пилотските кабини и да изпратиш в синьото небе своите герои, за да се справят наистина със скоростта и задачите, поставени им от авторите на сценария. Но след като Том Круз лети с извънмерен ентусиазъм – всички, които работят редом с него, трябва да са готови да изпълняват всякакви изисквания! Така се калява дух, така се подготвят младите последователи за безмилостния реален свят на киното…

topgun-2-420220529

Топ Гън: Маверик“ се оказа приятна и прекрасна изненада – добре изградено драматургично продължение, създадено в контекста и с уважение към оригинала, което не пречи филмът да бъде гледан без проблеми и от хората, които за първи път се срещат с легендарния герой. Заснет е безупречно, с майсторска вещина в изкуството на монтажа; изборът на актьорски екип също е чудесен, като е необходимо да се постави специален акцент върху начина, по който се справя Майлс Телър в ролята на Брадли „Рустър“ Брадшоу – адмирации, достоен партньор на претенциозния мистър Круз! Чаровната и любима Дженифър Конъли е в ролята на Пени – онази адмиралска щерка, която младият Маверик е разхождал с мотора си, без да иска разрешението на татко ѝ. И ако на някого му се стори недостатъчно обосновано присъствието на любовната нишка в сценария, може би все пак е било нужно да се добави и нещо „човешко“, като възможност за споделяне на чувства и тревоги, към образа на вечния капитан, който си „тежи на мястото“. Иначе героят би заприличал прекалено много на работохолика, който го играе – не мислите ли?!

topgun-2-220220529

Колкото и неочаквано, невероятно и непостижимо да е изглеждало в средата на 80-те години, филм за пилоти на изтребители покори върховете на всички класации за приходи и зрители и мълниеносно се превърна в култова творба за няколко поколения киномани. Колкото и немислимо да беше до преди няколко години, продължението на тази история се оказа умел, майсторски реверанс към миналото, абсолютно съвременен като реализация, конструиран и изпълнен по всички закони на индустрията за забавления и тотален guilty pleasure за киноносталгиците, които в тийнейджърските си години мечтаеха да станат пилоти. Не се колебайте – дори Том Круз да не е в списъка ви с любими актьори, „Топ Гън: Маверик“ е едно от задължителните заглавия на това лято. Особено за онези зрители, които са влюбени в синята безбрежност над облаците, даряваща усещане за безпределна свобода – дори и на кино…

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

17 Comments

  1. Това е филм, който си представя човек, винаги когато си помисли за продължение. Това е филм, който, не просто е втора част, а допълва, надгражда и завършва в една невероятна амалгама, това което преди години беше просто един готин, сравнително стандартен, но надъхващ и свежарски филм с готини мъже, готини жени и самолети. Един чудесен спомен за отминалите времена, когато филмите бяха простички, но ефективни. Носталгичен блокбъстър от 80-те или 90-те, но пренесен в новото време, освежен, надграден и зареден с адреналинова инжекция и феноменално заснети истински кадри на пилотиране и самолети, които просто те оставят без дъх. Отдадеността на Том Круз към това , което прави е пословична, но тук просто нещата са некст левел. Буквално всички от екипа изглеждат сякаш наистина пилотират изтребителите и това просто увеличава усещането по 10. За това допринася и феноменалния монтаж, музика и звукови ефекти. Сюжета е отново простичък, леко стандартен, но достатъчен за да развие и дообогати, напълно обосновано и логично, всичко започнато в предния филм, да завърши по чудесен начин героите и да вкара свежа кръв в каста, който е фантастичен.
    Заигравката с носталгията е чудесна и въпреки, че смятам, на моменти беше една идея малко повече, както и мелодрамата, филма не разчита на това, а го ползва просто като средство да разкаже историята си. Мисията е измислена много яко, с много врътки, много препъни камъни, много напрежение и сложност. както и билдъпа до нея е достатъчно интригуващ и задоволителен. Просто последната третина се превръща в една адреналинова бомба, стискаш седалката и се кефиш на макс, до самия край.
    Да, има клишета, американски патриотизъм, персонажи по калъп, тип надъхания млад петел, искащ да се докаже като най-добрия, или арогантния и строг адмирал, но всичко това е бял кахър и по-скоро самоцелно, за да ни върне във времената на яките холивудски блокбъстъри, по които се прехласвахме като деца. Както и достатъчно добре прикрито зад чудесна актьорска игра и кадърен сценарии.
    
    Особено мен ме удря доста лично тоя филм, тъй като обожавам изтребители и едната ми мечта като дете беше да стана имено пилот на такъв. Така че оценка: 8,5/10
    Определено в топ 3 за годината и страхотно, емоционално кино изживяване

  2. Супер филмче, а и както се е насочил към 1b$, много ще се радвам да разчупи малко марвелската схема от последните години, да се види че филми без капитани и спайдърмени могат да стигнат същите висини в box office.

  3. Доволен съм, носталгията заслужено продава тук. IMAX 2D е мястото!

  4. Liubo Ursiny –
    Но това е филм С капитан, и то в главната роля 🙂

  5. Топ Гън: Маверик е ТОП филм и абсолютен мираж на фона на планината от забравими екшъни през последните години! Ушите ми още кънтят от IMAX-а.

  6. Един от най-добрите филми на Том Круз. И като си спомня, че нямах никакъв интерес към този филм, не съм гледал оригинала и нямам носталгия към него. Признавам си обаче, че този аудио-визуален спектакъл ми отвя главата. Съжалявам само, че няма IMAX в близост до мен, този звук е убийствен!

  7. Абе тоя, сциентолога, да не си е платил за някакъв специален алгоритъм, с който да филтрира всички негативни отзиви за тая помия? Защо още не съм видял нито едно честно отрицателно мнение за тоя негледаем cringe?

    1. Защото явно си единственият, на който не му е харесал.

  8. Филмът е изключение, което потвърждава правилото…Защото Том Круз е ултра рядко изкючение, което не може да бъде устойчиво мултиплицирано в безвъзвратно трансформираща се индустрия ….

    Героят на Ед Харис му обясняваше ‘you are not in the future’, на което (сякаш самия) Круз, а не героя му, отговори, ‘Maybe, but not today…’

    So, at the end of a day, which looks and feels so much like a day from a glorious past, regardless of how much fun we might have had at the movies, courtesy of Tom Cruise, his undying love of cinema felt (and looked) like a bittersweet love story…

  9. Значи Тор Син го бива, а? 😃

    Бат ‘Ван, от кварталната видеотека ми разказа случката за Тор Син, преди време и завинаги този филм остана в съзнанието ми с това име.

    Та минава стария ТеКеЗеС-ар – чичо Милко, пред видеотеката и се заглежда в плаката с Том Круз и надписа на английски. Влиза вътре и пита – „Хубав ли е този филм – Тор Син?“

  10. Този филм е заслужено продължение и си носи духът на първата част. Когато екшъните бяха готини, нямаше излишна политкоректност, музиката беше страхотна и Роналд Рейгън беше президент , за да съсипе СССР 🙂

    1. Излишната полит-коректност отново беше силно застъпена. 1. Дебелия негър, който беше нещо като най-близкия довереник на Маверик в професионален план, който дори получи и някакво патетично извинение в прав текст от него. 2. Пичката пилот. 3. Латиноси и още черни, както в екипа, така и в щаба на ВВС. И любимото ми: финалното кадансирано посрещане на героите на пистата на самолетоносача, където на преден план единствения бял беше безумният егоцентрик, спасител и герой Том Круз. 😂

  11. В началото мислих да го гледам на телевизора, но не съжалявам, че го гледах на кино. Бях си и помислил, че без Тони Скот няма да го бъде. Първата изненада за тази година

  12. Бля бла, нищо оригинално и особенно! Кво се прехласвате пък всички…?! А и самата идея за мисията е такава пародия все едно гледам треторазряден 90-си филм с вечния враг-русия.
    Браво за усилията да угодят на феновете, но нищо особенно за жалост!🥴

  13. Хубавото старо кино 🙂

    10/10 и абсолютен топ, още се усмихвам 🙂