Ето две неща, които не сте очаквали да чуете в едно изречение: „Дуейн Джонсън“ и „А24“. Скалата, който безспорно e една от най-големите (ако не и най-голямата) филмови звезда на XXI век, се е превърнал в (нека се изразим умерено) чума за киното. Моделът му за изграждане на бранд, в който филмографията е като просто още един от бизнесите му, се е превърнал в ключов за най-ужасните звезди, които Холивуд някога е имал (Райън Рейнолдс, Гал Гадот, т.н. т.н.), и те заедно изсмукват стотици милиони долари на година за филми, които не могат да стъпнат на пръстчетата дори на поредния Лиъм Нийсън трилър. За Джонсън филмите му са съдържание и имиджът му отдавна се е откъснал от нуждата за вземане на актьорски решения… но може би това е на път да се промени.
Сякаш виждайки какво направи Uncut Gems за Адам Сандлър, Дуейн Джонсън е решил да се обедини с Бени Сафди за проект на А24 наречен The Smashing Machine. Както гласи описанието, филмът разказва за Марк Кер, „легендарния кечист в пика на кариерата си по време на лишената от задръжки ера на UFC. Той с бори с проблемите си със зависимостите, победите, любовта и приятелството през 2000 г.“ Ролята бива описвана като най-драматичната за Джонсън досега и според нас звучи перфектно за него, особено имайки предвид очевидните му връзки с този свят. Макар рядко да е имал шанса да се докаже като драматичен актьор, ние смятаме, че в най-добрите си роли Скалата винаги е имал едно неизличимо яростно присъствие, което го превръща в неестествен гигант, завладяващ всяко пространство с енергията си. Ако вложи това в персонаж като този, виждаме много потенциал за истински добро изпълнение.
Естествено тук Бени Сафди е ключова фигура. Той се издигна като режисьор заедно с брат си Джош, но оттогава двамата сякаш за се разделили, защото Бени е имал множество свои проекти, основно като актьор, и сега The Smashing Machine ще бъде дебютът му като соло режисьор и сценарист. Тази година той игра в Опенхаймер на Кристофър Нолан, Are You There God? It‘s Me, Margaret. и The Curse, който той създаде заедно с Нейтън Фийлдър. Сафди е един от най-интригуващите таланти в Холивуд в момента и дивата, trash-opera енергия на филмите му Good Time и Uncut Gems ни се струва като перфектна среда за Скалата. Все пак нека не забравяме, че най-добрата роля на Джонсън е в свръх-вулгарния Pain and Gain на не кой друг, а самия Майкъл Бей.
Може би комерсиалният и критически провал на страстния му проект Черният Адам (който Скалата взе да оправдава публично) го е накарал да преосмисли доколко е стабилна и дълготрайна кариера, изградена върху толкова кух образ като неговия. Но от другата страна, съдейки по отчайващия му Instagram профил или по другите му предстоящи проекти, не е ясно дали реално е решил да падне на нивото на Бени Сафди и А24 или е погълнал тях на собственото си ниво. Винаги има опасността този потенциално вълнуващ проект да се окаже точно обратното на обещаното, особено имайки предвид до каква степен независимото студио напоследък се старае да се издигне в Холивуд с по-големи проекти. Но все пак на този етап The Smashing Machine ни вълнува и се надяваме да отвори очите на Джонсън към по-качествени начини, с които може да допринесе към киното.
