Прожекции в зала „Славейков“
Специалната селекция от филми на българския режисьор Камен Калев за месечната програма на Френския институт продължава със собствената му драма от 2020-а Февруари, предвидена тематично за днеср 10-и февруари. Прожекцията е в зала „Славейков” от 18:30 часа. В ролите са Лъчезар Димитров, Кольо Добрев, Иван Налбантов, а филмът е на български със субтитри на френски език и ще бъде последван от дискусия с Камен Калев и Радослав Чичев. Осигурен е симултанен превод.
Февруари е описван като поетичен разказ за събитията от живота на един човек – като момче на 8, младеж на 18 и старец на 82. Пътят му в живота изглежда предопределен и монотонен – в родното място и извън него, в жега и в студ, но по всяко време невидима сила като е ли го напътства. Тя е част от нас и по тайнствен начин ни кара да продължаваме напред, към смъртта.
Програмата продължава в събота 11 февруари, 19:00 ч., с Долината на любовта на Гийом Никлу и с изключителен актьорски състав, воден от Изабел Юпер и Жерар Депардийо.
Жерар и Изабел се срещат отново след 30 години заради трагичен инцидент: смъртта на сина им Мишел. Младият мъж се е самоубил в апартамента в Сан Франциско, в който е живял заедно със своя приятел. Мишел се е надявал да се събере с майка си и баща си след смъртта. Той е написал писмо на всеки от тях, в което ги моли да заминат на седемдневно пътешествие през Долината на смъртта. И в двете писма се обещава едно и също: Мишел ще се върне през седмицата на 12 ноември на едно от седемте места в тази долина. Изабел може би е убедена, че синът ѝ ще се върне, както е казал, но Жерар е много объркан. Особено когато час за лекар го принуждава да си тръгне един ден по-рано от очаквания.
Ето какво споделя Камен Калев за февруарския кино картбланш, който получи от Френския институт:
Голяма радост е за мен да споделя днес с вас някои филми, оставили траен отпечатък в съзнанието ми! Тези, които бих искал да гледам или да снимам, най-често не приличат на нищо друго освен на себе си. Това не означава непременно, че са херметични и труднодостъпни, а точно обратното. Това са всъщност филми, излъчващи толкова щедрост и кураж, че се оказват на практика универсални. Животът никога не върви по зададени схеми, което ме кара да вярвам, че когато един филм излиза от руслото на обичайния наратив, той често ни предлага много по-вълнуващи преживявания, които се отпечатват в съзнанието ни за цял живот.
