Имало едно време един принц! Какво по хубаво начало на приказка може да съществува. Днес обаче няма да си говорим за детски истории, а ще се фокусираме върху добре познатата ода за отмъщение, предателство, любов и себеоткриване. “Викингът”, както е преведен на български, е третият филм на американския режисьор Робърт Егърс и е първият му, който залага на позната история.

Дори и никога през живота си да не сте чели Шекспир, то със сигурност поне знаете историята за принц Хамлет и неговата трагична съдба. Признавам си, че нямах идея как всичко това е базирано на скандинавска легенда, но благодарение на споменатото по-горе, сюжетът ще ви е пределно ясен.

Младият принц Амлет става свидетел на жестокото убийство на своя баща от неговия брат. Той успява да се спаси и години по-късно, преследван от видения и чувство за вина, най-после се отправя на отредения му път за отмъщение и изпълнение на бащиното обещание.

_124160096_4179_d029_00035_rc3

Викингът” започва ударно. След дългата интродукция и кратките появи на Итън Хоук и Уилям Дефо, действието се премества на изток години по-късно. Виждаме един пораснал и възмъжал Амлет, който обаче се лута без цел и посока, поел сляпо по разрушителните пътеки на своя клан. Следва прекрасна битка с много сурова бруталност и чудесни, макар и хаотични, бойни сцени.

Съдбата обаче не е забравила за нашия герой и скоро му напомня за своето съществуване. Не може да избяга от себе си и отредения му път. Трябва да се изправи срещу своя враг и да го покоси безмилостно. Амлет не познава нищо друго освен омраза и жажда за отмъщение. Душата му никога няма да намери покой, а той самият е обгърнат от безчестие и отчаяние.

Тук филмът рязко забавя своето темпо. Принцът се предрешава като един от робите, удобно приготвени за неговия чичо в Исландия и става част от обкръжението му, подготвяйки своето отмъщение. Тази подготовка обаче се проточва малко повече от нужното, намества се кратка любовна история, още предателство, преди да стигнем до задължителната кулминационна битка между Амлет и убиеца не неговия баща Фьолнир.

northman-120220423

Едно нещо мога да призная на Робърт Егърс, знае как да прави ефектни сцени. Въпросния двубой на фона на изригналия вулкан е истинска наслада за окото. Както всъщност са и много от дневните пейзажи и сцени във филма. Исландия е студена, неприветлива страна, но в същото време толкова омайваща и завладяваща. Едва ли не се превръща в един от главните герои на филма, засенчвайки много от второстепенните персонажи.

Признавам си, че така и не харесах “Вещицата” навремето, но атмосферата беше една от най-силните страни. “Викингът” не прави изключение. На моменти суровият реализъм се заменя с подобие на сънища видения и ритуали, при които филмът наистина блести. Животинските инстинкти и поведение на героите създават атмосфера, която може да накара косъмчетата на тила ви да настръхнат, подплатена от чудесната музика на Робин Каролан и Себастиан Гейнсбъроу. Ритмичното редуване на фолклорни мотиви и перкусии подсилват всяка сцена без да се опитват да доминират. Помагат на зрителите още по-лесно да се потопят дълбоко в този жесток свят на жестокост и беззаконие.

За съжаление, по-стандартните сцени на филма разкриват и неговите най-големи недостатъци. В тези моменти сякаш “Викингът” се страхува да отприщи своя пълен потенциал и гняв над тръпнещия в очакване зрител. Насилието и сексът са редуцирани и умерени, повече загатвани и развиващи се извън кадър. Все едно е започнат един филм, някой е решил, че прекаляват и са взели решение да бъдат по-културни. Което е жалко, защото елементите са налице.

Тук идваме и до някои от по-сериозните проблеми поне за мен. На много места суровата викингска бруталност се сблъскваше с неподправения шекспиров на моменти театрален диалог. Понякога героите говореха в рими и гатанки, друг път се стараеха да водят нормален диалог. Една сцена е изградена като пиеса, а следващата като неподправен разговор между приятели. Лично мен тези неща най-много ме вадеха от филма и чупеха създаденото доста успешно до този момент напрежение.

northman220220423

Истината е, че във “Викингът” няма ясно изразени герои и злодеи. Фьолнир може да е лошият, но Амлет по нищо не му отстъпва що се отнася до безмилостност и желание за постигане на целите. Към финала зрителите дори може да се запитат дали наистина принцът заслужава да получи своето отмъщение. За момент дори той самият не е сигурен в това. Александър Скарсгард чудесно пресъздава образа на изтормозения герой, който е разкъсван между съдбата и новата си любов в лицето на Олга (Аня Тейлър-Джой).

Както вече казах по-горе, “Викингът” не блести с кой знаеа каква оригиналност и идея що се отнася до сюжета. Авторите му са напълно наясно с това и се опитват да компенсират с чудеснен визуален спектакъл, който да ви разсее от лошо представената драматична история. За съжаление, средната част е разтегната малко повече от нужното и щом зрителите достигнат до толкова жадуваната (и пак наблягам на адски красива) кулминация, те вече са изгубили голяма част от инерцията, с която първият половин час ги засилва.

Въпреки доста от недостатъците си, “Викингът” е чудесен филм във визуално и музикално отношение. Детайлите са изпипани много внимателно, костюмите са прекрасни и нито за момент няма да ви остави с едно неприятно чувство на стерилност. Това е суров, мръсен и брутален филм, а актьорите определено не се страхуват да изцапат ръцете си.

the-northman-trailer

Признавам си, че се надявах да ми хареса малко повече отколкото в крайна сметка ми допадна, но пак цялостното ми отношение е по-скоро положително. Смело му давам седем от десет, а може след време дори да ми се подобри мнението. Както стана с “Вещицата”, която на първо гледане въобще не харесах.

Все пак “Викингът” е заглавие, което си заслужава да бъде видяно заради спиращите дъха пейзажи, заради прекрасното начало и още по-красивата финална битка, заради надъхващата епична музика, която да ви накара да заудряте с ръка, имитирайки бойния повик на викингите. Ако човек се абстрахира от ужасните акценти на някои от героите (като тези на Аня Тейлър-Джой или Никол Кидмън), от непонятната смесица от английски и стар скандинавски, от скучната средна част, която служи за безсмислено надграждане на герои и атмосфера, то “Викингът” ще ви хареса. Със сигурност има много неща, за които човек може да се заяде, но филмът притежава и голямо количество качества, които не заслужават да бъдат пренебрегвани. Драмата може да не е най-силната му страна, но компенсира достатъчно с атмосфера. Признавам си, очаквах повече бруталност и кръв, но тук моята хорър страна силно се намесва, затова няма да го съдя много сурово по този фактор.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

13 Comments

  1. Със сигурност един от филмите на годината и един от най-добрите филми за викинги правени някога. Аз лично нямах проблемите, на които колегата се е натъкнал. Смело му давам отлична оценка и дано получи не само номинации поне в няколко категории догодина, но най-вече да си избие бюджета и да оживее в бокс офис битката. Задължително да се гледа на голям екран!

    1. Няма лошо. Аз съм за да има повече такива филми. Май всички положителни мнения ми вдигнаха твърде много очакванията и накрая не беше чак толкова яко колкото ми се искаше на мен 😀 Отделно не отричам и красотите му, разбира се 🙂

    2. Въпрос на усещане. В крайна сметка няма значение оценката, а че ни е харесал. Такива заглавия са мираж на фона на тоновете контент, който се изсипва на голям и малък екран. 🙂

  2. Аз съм на обратното мнение – за мен началото беше тромаво и безинтересно, но след това набра яко скорост и до края ме държеше залепен за екрана. Въпреки доста семплата и предвидима история, адски много ме впечатли самият диалог, трагизъм в образите. Много олд скуул, много Шекспирово, което не е учудващо, имайки предвид, че това е легендата, вдъхновила Хамлет. Актьорите са феноменални, което отново не е изненадващо, предвид, че са режисирани от Егърс. Всички, дори малките камеота се справят блестящо, като определено хайлайта са Скарсгард, Аня Тейлър Джой и, доста изненадващо, Никол Кидман. Ама не ме изненадва, че играе добре, а че мислех, че ролята и ще е доста по-невзрачна в самото начало.

    Честно казано очаквах доста повече хорър моменти от Егърс, дори на места буквално виждах как е можело да промени това, или да направи онова и ми се струваше като пропусната възможност да стане още по-шокираща или изчанчена сцена. Не, че си няма достатъчно де, но все пак съм свикнал от предишните му неща на малко повече. Но фактите са такива, пича умее да въздейства с кадри. Протяжните, но съвършени движения на камерата, на моменти преминаващи в дълги уан-шотове. Невероятния контраст, използването на супер малко светлина, суровата, но адски красиви пейзажи, драмата, психаделичните моменти. Този филм има всичко, характерно за него, но подплътено с малко по-голям бюджет, който не пречи, а само дообогатява случващото се.

    Разбира се, филма не е перфектен, даже бих казал, че началото ми беше доста тромаво, монтажа ми беше малко никакъв, не ми беше и особено интересно, понеже всичко го бях видял в трейлъра преди това. Като цяло е и доста предвидим, все пак сме виждали подобни истории от край време. Имам и забележки по хореографията на самите битки, които въпреки чудесното заснемане и въздействие, на моменти бяха малко странно бавни и тромави и сякаш си личеше, че се изчакват, за да се ударят или нещо такова, не съм сигурен. Но като цяло това са пренебрежими неща.
    Така, че, въпреки, че не е нещо невероятно или невиждано, Викингът е простичка, но ефективна и вечна история, фантастично заснета и изиграна. Със сигурност в Топ 5 за годината.

    Оценка: 8/10

    1. Напълно е възможно 🙂 Все пак споделете вашата гледна точка и разбиране за филма.

    2. Считам, че основните теми във филма са психологически и философски и Егърс ги е разказал с отлично майсторство. А авторът отличава пейзажите.

  3. Не ми допадна на никакво ниво,впредвид че обожавам викингска тематика
    За мен холувидски артисти /колкото и добри да са те/ да ми играят северняци,още повече с този патосен и агресивен диалог…не ме впечатли изобщо
    Скарсгард си е скандинавец,тича му,ама да спаси целия филм не успя

  4. Това бе не филм, а сюреалистично-фантазна мисъл, реализирана в кадри! Бях подценил Егърс, но този пич ме плени с всеки един кадър и звук😳
    Брутален, зловещ, мрачен и зъл с всичко реално, което може да бъде показано на екран. Така бе в началото брутални и гениален Игра на тронове. Безкомпромисно кино!
    8/10

    1. Толкова хвалебствия и накрая 8/10??? Що така? 😀